Яснота..

Full-Moon-837932.jpg
Ти никога не си бил близо
А само аз съм те усещала така
И всичко е било илюзия
Поредната болезнена игра

 

И трудно ми е някак да приема
Че всичко е било във мен
А в теб е имало единствено следи
Останки.. от чувства някакви си отпреди..

 

И знаеш ли, не искам нито да си тръгна
Нито да те оставя да си продължиш
Защото ме е страх ужасно
Че всичко случило се между нас
С лека ръка, без трепет даже, ти ще заличиш..

 

Дори сега когато гледам снимки
Аз виждам между нас стена
Била съм сляпа явно
За толкова безброй неща..

 

Защото всичко е по-лесно
Отколкото във тъмното да си сама…

 

И целият ми страх и целият ми ужас
Не са били от нищо друго
А от усещането ми,
Че няма нивга да ме пуснеш
До себе си.. Дори да стане чудо

 

Че няма никой да допуснеш
Да влезе в твоя таен свят
Да разрушава, да гради и да променя
Да придобие мъничко емоционална власт

 

Не, няма никога да се отвориш
По-лесно е да бъдеш неразбран
По-лесно е да си мълчиш с усмивка
За да не идат чувствата ти зян

 

По-лесно е, но аз съм друга
Не мога никога да си мълча
И щом обичам някой искам
По улиците с цяло гърло да крещя

 

Да, аз съм друга..
Толкова различна..
От теб и твоите мечти
Да разбера сега дори не мога
Как с тебе заедно делихме
Такива вдъхновени месеци и дни

 

Ти никога не си бил близо
Във погледа ти виждам го сега
И толкова е ясно всичко
Прав беше – „яснота”!…

 

Така че и във мене всичко
Изведнъж се изясни
Най-важното е хората да са щастливи
Да следват себе си, да се развиват
Дори когато са сами!

 

Писано на: 12.юни.2011
Автор: Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.