Недей!…

Beautiful!..
Недей ме обвинява, моля
За всички кофи от сълзи
Недей така да ме пронизваш
Със смръзващите си очи

 

И аз не исках тъй да става
Не исках толкоз да боли
Не исках пак да те изстрадвам
И план си имах, но се провали…

 

Недей така да ми говориш
Че всичко е било по план
Че бог за всичко е помислил
Защото пак боли и много ме е срам

 

Не искам да те слушам вече
Омръзна ми от логика!
Ти каза „Стига!” и отсече
И приказките за Любов
май се оказаха лъжа..

 

Недей, по дяволите, имай милост!
Не виждаш ли, че ме боли?
Не виждаш ли че с всяка следваща усмивка
Сърцето ми все повече кърви
Не виждаш ли, че всеки път
Когато пак решиш да се обадиш
Не мога с дни да се възстановя
Гласът ти всичко преобръща
И после срещам те в съня

 

Отново нищо няма смисъл
Щом тръгна си и пак не си до мен
Отново всичко се обърка
И в спомени се давя ден след ден

 

Отново пиша стихове по цели нощи
А през деня преструвам се, че съм добре
Забравила какво е да те има в дните ми
Забравила как радостно туптеше
Това сега замлъкнало сърце

 

Дали след време ще ми мине?
Дали ще бъда цяла пак?
Ужасно много искам някой да ми каже
Как да забравя, как да те пусна, как…

 

Недей, недей ми отговаря
Аз знам, че ме усещаш, но недей!
Не виждаш ли, че всичко е напразно
Загубена душата ми по теб линей…

 

Писано на: 15.юни.2011
Автор: Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *