Фусили с доматен сос и моркови

P1180671

 

Прибирам се днес по обяд и цялата къща мирише на вкусно, вкусно, много вкусно! Сякаш като изпитание за 30тия ми ден на сокове. Но не е изпитание, разбира се, защото много отдавна дори миризмата на вкусна храна не ме изкушава или блазни, но определено се зачудих кой ли готви по обяд, като вкъщи обикновено няма никой освен котката.

А то – моят гост италианец Федерико. Толкова съм свикнала с неговото присъствие вече, че дори забравям, че живее вкъщи от 10 дена. 🙂 Той е един от най-прекрасните couchsurfer-и, които някога са идвали в нас и само мога да стискам палци всички следващи да са толкова непретенциозни, усмихнати, позитивни и неангажиращи. То не че не съм си го писала в профила де – че не се ангажирам с разходки, обиколки и показвания на града, но доста често се случва да идват хора, които очакват от теб да ги дундуркаш и те гледат странно ако им дадеш ключа и им кажеш да се оправят. 😀 А пък аз не винаги съм в настроение за социализация, излизания, партита и прочие. Особено като гладувам и някакси съм по-обърната навътре. А и като цяло чрез couchsurfing  искам да помагам на хората да си намерят уютно местенце за спане, но не да се ангажирам с тях или те с мен.
Та когато Феде дойде от Пловдив преди около 10 дена веднага усетих онова чувство, че сме „от една порода“ (нали го знаете?) и че ще се разбираме прекрасно. Дадох му ключа, настаних го в неговата стая, показах му банята, обясних му, че не се храня, но храна в нас има и може да яде каквото си поиска и така.
Той пътува с голямата си раница от година и 2 месеца без да спира. Живял е в Иран, Грузия, Албания, Турция, обикалял е Афганистан и Индия надълго и нашироко. Има най-искрените очи на света и най-чаровната усмивка. Както сам се определя: „Аз не съм италианец, защото не пия кафе, не мога да готвя паста и религията ми не е футбола“ 😀 Това като ми го каза и определено усетих, че по-готин гостенин не съм имала!
Обаче все пак има нещичко типично италианско в него, защото … много лесно и бързо се влюбва. 😀 Влюбил се в Турция, влюбил се и в България в едно момиче от Пловдив и седял в Пловдив няколко седмици.
Когато се засичаме вкъщи винаги не можем да се наприказваме, разказваме си какви ли не истории и пием сок. А после всеки сяда на компютъра. 😀
Спирам с разказите за него, за да не ви отегча прекалено и ще напиша простичката рецепта, която той приготви днес от благодарност, а и за да яде нещо все пак. 😀

ПРОДУКТИ:

  • 1 пакет паста тип Фусили на DeCecco (Феде каза, че това е най-най-добрата марка за италианска паста и сосове и е приятно изненадан да я срещне тук)
  • 1 бутилка доматен сос с босилек на DeCecco
  • 3-4 моркова
  • няколко скилидки чесън
  • черен пипер
  • сол на вкус
  • сух босилек
  • студено-пресован зехтин (нашия пак е на DeCecco 😀 )
Ето това са Fusilli

Ето това са Fusilli

ПРИГОТВЯНЕ:

Кипвате вода в една тенджера, подсолявате я и изсипвате пастата да се свари.
В едно тиганче с малко зехтин и малко вода задушавате морковите и нарязания чесън. Добавяте доматения сос, черния пипер и накрая босилека, разбърквате и държите на слаб огън няколко минутки.
След това изцеждате сварената паста, слагате в купа, поливате със зехтин и отгоре с доматения сос. Разбърквате много много хубаво за да влезе соса добре в разрезите на фусилите. Това е целта. И отгоре може да си поръсите с пармезан или кашкавал, ако консумирате. BON APPETIT! 🙂

А това е усмихнатия Феде, който готви

А това е усмихнатия Феде, който готви

P1180669

 

3 мнения по „Фусили с доматен сос и моркови

  1. По-лесният и вкусен вариант е , да си вземете постни , прясно приготвени фузили( фусили, не фосили) от GoPasta. Можете да си ги сварите у дома с какъвто искате сос. От заведението също може да се купят сосове. Гарантирам ви,че ще си оближете пръстите, само не се хапете.

  2. По принцип не съм кой знае какъв любител на италианската кухня, но това определено изглежда добре 🙂

  3. Стефи, а ти опита ли го, като си на диета? Става ли за ядене?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *