Не зная как да съм нормална
във днешния побъркан ден,
не зная как, какво да казвам
и се заключам надълбоко в мен.
Не зная как да си общувам,
да съм щастлива с всички вас…
Добри сте, но сте твърде земни,
а може би пък аз не съм във час.
А може би не съм оттука
и някой много е сгрешил,
и пратил ме е тук от скука,
или пък просто е препил.
Но ето ме – насред планета,
измежду странни същества,
говоря им, не ме разбират,
оставят ме изплашена, сама…
Говорят ми със странни думи:
„нормалност”, „лудост”, „суета”…
Какво ли значат? Не разбирам…
Аз просто искам да не съм сама!
И просто искам някой да ме чуе!
Да поговорим на един език,
да ме погледне и да види
във мене нещо повече от лунатик.
Такава съм, какво да правя,
не искам да се променя,
не искам и светът да се променя,
а просто искам вкъщи да се прибера.
Където всички ще сме равни
и никой няма да е луд,
и даже няма да говорим,
а ще се чувстваме един във друг!
Писано на: 29.май.2009
Автор: Стефи Божилова
Pingback: Къри от тиквички с кашу сос – по Аюрведа | Стефи Божилова
Невероятно е Стефи поздравявам те! Невероятно е и това че го чета в момент в който се чувствам точно така.
Pingback: За импулсът, вдъхновението, Природата и миговете, които ни оставят без дъх!… | Стефи Божилова
Стефи, като го 4етях сякаш аз говорех..така съм се 4увствала хиляди пъти и все още.
Pingback: За въпросите, за търсенето на отговори, за различните светове, в които живеем… | Стефи Божилова
Pingback: Що е то да си “краен” и има ли то почва у нас…. | Стефи Божилова