Любов!

Love poetrie- Single rose

Една Любов, която ме изгаря,
Една Любов, която ме боли,
Една Любов голяма,
Една Любов удавена в сълзи.
Една Любов, която още съществува,
преминала през всякакви беди,
Една Любов, която хем срещу Вселената се тя бунтува,
която хем в сърцето си стой.
Една Любов, която ме убива
и от която аз се раждам всеки път.
Една Любов, която ме пропива,
която се промъква в мен, която тихичко шепти,
която вечно в мен ще бъде,
Една Любов от Светлината се роди.
Една Любов невероятна,
мечтаеща за светли дни,
която чувства, иска и се моли,
която се надява злото да я пощади.
Една Любов, така измамна,
оплела се отвсякъде в лъжи,
Една Любов, жестоко безпощадна
до капка въздух ще те изцеди!
Една Любов, защо си тъй бездънна?
Защо не можеш да простиш?
Защо не можеш времето да върнеш?
Защо не можеш да си обясниш?
Една Любов, нали ти уж си всичко,
нима не си способна хората да усмириш?
Защо ги караш да се лутат,
защо във тялото им все трептиш?
Една Любов, така необяснима,
изследвана, захвърляна и преоткривана със векове…
Защо си тъй мистична, тайнствена и примамлива,
защо не може никой да те подведе?
Една Любов, какво си всъщност?
Защо не може никой да те обясни?
Защо не може никой да те хване?
Защо не може никой в примките на материалното да те сломи?
Една Любов, безкрайна и безбрежна,
Една Любов, възкръсваща души.
Една Любов, когато някой те открие,
не му избягвай, а остани и го топли,
защото щастието човешко е безценно,
а то със Любовта върви!!!

Писано на 25. май. 2004
Автор: Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.