Какво ни даде и какво ни взе 2020-та година?

Докато седях на балкона, печах се на слънце и ядях черен шоколад, потекоха толкова много мисли и осъзнавания за изминалата дълбоко катарзисна година, че получих силен вътрешен импулс да седна и да ги напиша, да ги има, да ги оставя след себе си във вид на статия. Един ден ще четем своите равносметки и ще се смеем.

2020-та година ще бъде година, която ще се помни от човечеството и ще остане в историята. Знакова година, за която астролозите говореха от много време насам, очаквайки да се случат катаклизми, катастрофи, епидемии или войни.
2020-та беше година, в която се случи неочакваното, в която плановете ни се проваляха с гръм и трясък, година, която прекарахме до голяма степен затворени вкъщи и изправени пред много емоционални, психически, финансови и междуличностни изпитания и предизвикателства. Година, в която останахме сами със себе си по пижама и без грим и си дадохме сметка за много неща.

Та… КАКВО НИ ВЗЕ И КАКВО НИ ДАДЕ 2020-TA ГОДИНА?

На първо място, смятам, че основното, което ни взе на масово колективно ниво беше чувството, че сме вездесъщи, безсмъртни, всемогъщи и държащи всичко под контрол. Хората си бяхме повярвали твърде много – че можем да управляваме всичко, да се разпореждаме с всичко, да рушим, да градим, да летим до всяка точка на планетата, бяхме се взели твърде насериозно и бяхме решили, че ние сме господари на Природата, а не тя на нас.

2020-та година ни показа практически колко сме малки и незначителни, колко сме преходни, колко сме неспособни да се справим заЕДНО на колективно ниво чрез задружност с един вирус, с едно ново заболяване, с едно изпитание, което би трябвало да отработим колективно и осмислено, а не всяка държава сама за себе си. Отделно от това, тази година ни сблъска със земетресения, наводнения, пожари, вулкани и какви ли не още природни катаклизми, които нито можем да предвидим, нито да избегнем.
Природата ясно и еднозначно ни показа, че сме преминали много граници, които не е трябвало да преминаваме, че сме си повярвали твърде много, че нашите напъни да сме господари на света са не само смешни и безсмислени, но и вредни и изцяло ненужни.
Защо?
Защото не сме станали първо господари на себе си. На психиката си, на емоциите си, на тялото си, на здравето си, на взаимоотношенията си.
Защото прескачаме цели стъпала в колективното развитие и се опитваме, нарцистично, да властваме над външния свят и да го подчиним на Егото си , без да сме станали господари на вътрешния си свят, без да сме опознали себе си, без да сме опознали душите си, миналото си, взаимоотношенията си, без да сме осъзнали кармата си, без да сме се смирили в малкостта си, в нищожността си.
Без да сме познали величието и смисъла на това да бъдем Никой, човечеството се опитва да демонстрира власт, могъщество и сила, вредейки на своя единствен дом – планетата, природата, екосистемата и нейните обитатели – животните.

2020-та година ни научи, че базисните неща, с които разполагаме всъщност не са базисни, не са даденост, не са завинаги. Те са крехки и временни и лесно могат да станат недостъпни. Под базисни аз визирам – свободата да пътуваме, да летим, да се срещаме, да се събираме, да празнуваме, да имаме лесен достъп до здравеопазване, до лекарства дори и до свободни места в болниците.
Свободата да се разхождаме свободни по света ни беше ограничена и това се изживя по шокиращ и болезнен начин.

Тенденцията на нашата детинска инфантилна природа е да приемаме малките незначителни неща твърде навътре и твърде насериозно, обиждайки се прекалено лесно, а когато се сблъскаме със ситуации, които са сериозни и имат дългосрочни последици, ние сме склонни да ги неглижираме и да не ги взимаме насериозно.

Какво друго ни отне 2020-та година?
Отне ни много наши приятели, роднини, близки и обичани хора.
Съболезнования на всички, които изгубиха свои значими близки през изминалата година, без значение поради каква причина.
Ние също изгубихме наш обичан роднина и все още осмисляме загубата и се учим да живеем с нея, учим се да приемем достатъчността на спомените и да ги съхраним и предадем нататък на децата си. Тук съм писала точно преди година за Загубата, която идва срещу нас като насрещен влак.
Изминалата година ни сблъска челно със Смъртта, с хаоса, със страха, с неочакваното и непредвидимото. Изправи ни пред собствената ни малкост и преходност и ни ги навря в очите, за да се отърсим и събудим от комплекса си, че сме Богове, които държат в ръцете си и живота и смъртта.

Даде ни една по-широка перспектива обаче – осъзнаването, че можем да изберем дали да бъдем онеправдани нещастни жертви или да бъдем режисьори на живота си, които правят най-доброто, на което са способни, ВЪПРЕКИ външните обстоятелства, които променят по собствен избор гледната си точка и фокуса си на внимание.
Даде ни възможността да се превърнем в хора, които се учат от страданието, израстват чрез загубата, които са гъвкави и адаптивни и се учат да намират смисъл в моментите ТУК и СЕГА, в близостта, в семейството, в Любовта, която имаме и винаги я има във всеки миг от живота, в свързаността, в достатъчността.

2020 година ни изпълни с БЛАГОДАРНОСТ.
Може би далеч не всички хора, разбира се, но много от нас.
Аз, лично, преживях дълбок вътрешен катарзис през пролетта и усетих на клетъчно преживелищно ниво какво означава да си притихнал, да си смирен вътре в себе си, да не се вайкаш, да не обвиняваш, да си НАБЛЮДАТЕЛ на всичко случващо се и просто да го отчиташ, без да се закачаш емоционално за него, преживях истинска дълбока благодарност. Няма да изреждам към какво и поради какво, няма смисъл, това не е съревнование, не е състезание, не си мерим кой какво има, с какво и/или с кого е благословен в живота си. Това са детайли и те наистина нямат значение.
Всеки един от нас има за какво да бъде благодарен!
Всеки един от нас има толкова много, притежава толкова много, постигнал е толкова много, свързал се е с толкова много души, всеки от нас преживява подкрепа, всеки от нас преживява Любов, всеки един от нас дава и получава от и към другите и най-вече от най-великият Учител – Живота!

В ежедневния си живот трябва да осъзнаем, че не е щастието това, което ни прави благодарни, а е точно обратното – благодарността е това, което ни прави щастливи.

Друго нещо, което 2020 година ни отне до голяма степен е суетата и играта на социалните роли. Отне ни външното, показното, лъскавото.
За какво ти е гардероб от лъскави шикозни рокли, скъпарски бижута и аксесоари, обувки на токчета, маркови гримове… когато няма къде да ги разходиш, на кого да ги покажеш, пред кого да се направиш на нещо, което не си, когато няма къде да демонстрираш този стандарт, този външен лукс и поза, които изместват удобно фокуса на внимание от вътрешните дълбоки човешки ценности и качества?

Останали вкъщи по пижама, рошави и сами, изолирани и отделени от социума, ние се замислихме дали това да си сам автоматично означава да бъдеш самотен? И каква е разликата между двете.
Замислихме се за приятелствата, за силата на рода и на семейството, за приемствеността ВЪПРЕКИ различията, за подкрепата, за топлината на междучовешките взаимоотношения, за стойността, която имаме като души, като човеци отвъд позата, маската, лустрото на социално приемливите роли.
Осъзнахме, че роклите, бижутата, чантите, 15-те чифта обувки и 10-те палта в гардероба не ни топлят когато сме сами, не ни оказват подкрепа в трудни моменти, не ни правят по-малко самотни, не ни дават Любов, не ни носят благодарност или смирение.
И най-вече не ни носят чувството, че сме постигнали нещо истинско, че ако утре изчезнем от този свят сме оставили нещо значимо, че сме преживяли Любов и свързаност, че сме научили ценни житейски уроци. Не, дрехите и обувките не ни носят това и са напълно безполезни когато останем сами със себе си и с това, което реално СМЕ, но сме искали да прикрием и украсим.

ВСИЧКО, което имаме са собствените ни души.
Само с тях идваме, само с тях си отиваме от този материален свят.
И всичко, което взимаме със себе си Отвъд са уроците, които сме научили от преживяванията си, от живaта си опитност, от взаимоотношенията си с околните, от Любовта, която сме дали, която сме получили, от свързаността, която сме постигнали, от страданието, чрез което сме се учили.
Всичко, което имаме сме самите себе си.
Всичко друго е преходно, всичко друго е мимолетно и маловажно!…

През 2020-та година, вследствие на еманацията на страха, на хипохондрията, на вменяваната отвън вина, вследствие на социалната изолация, вследствие на лишаването от основни човешки права и свободи, вследствие на оставането вкъщи между 4 стени с партньор, деца, онлайн работа и битови задължения, много хора се сблъскаха с шокиращото осъзнаване, че не само че не познават партньора си, не само са се отдалечили и отчуждили, не само че са замитали проблемите и различията си под килима, замазвайки ги с ангажираност, социални компании, развлечения и работа, но осъзнаха също, че не познават и самите себе си.
И освен че не харесват мъжа/жена си, то се оказва, че не харесват и себе си.
Че не сме били наясно със собствените си страхове, притеснения, комплекси, лимити, с програмите, които тихичко работят на заден фон в подсъзнанието, не сме били наясно колко сме крехки, лабилни, подвластни на емоциите си и на външни влияния и колко сме взаимозависими с хората около нас.

Моето лично осъзнаване през изминалата година, а и на много мои клиенти беше, че единственото върху което си струва стабилно да работим е върху собствената си психика, емоционална стабилност, върху изчистването (а не подхранването и валидирането) на страховете и паниката, върху свързаността с вътрешния ни дълбок център на хармония, спокойствие, баланс, сила, смелост, увереност, вяра и свързаност.
Свързаност със себе си, свързаност през душата си с другите, свързаност със законите на Вселената, свързаност с природата, свързаност с Абсолюта, свързаност с усещането, че ВСИЧКО Е НАРЕД, всичко е такова, каквото би трябвало да бъде и ние сме част от един по-голям, по-велик план, който се разгръща пред нас.

Има една дълбока взаимосвързаност на целия живот на земята, от най-малките организми до големите екосистеми, и абсолютно между всеки един човек.

Друго, на което смятам, че 2020-та година ни научи е да бъдем толерантни към околните, да се съобразяваме, да бъдем разбиращи и търпеливи, да уважаваме взаимно човешката си уязвимост и да не се присмиваме, да не се подиграваме, да не се надуваме от едно по-високо ниво колко сме по-по-най, колко сме по-умни, по-различни, по-важни, по-здрави, по-духовни и тн игрички на Егото.

Всички сме ПРОСТО ХОРА. И всеки човек има право на собствените си страхове, на собствената си уязвимост, на собственото си темпо по отношение на отработването на проблемите си, всеки човек има право да се чувства по начина, по който се чувства. И щом се чувства така, значи това е валидно, значи е реално, значи трябва да бъде признато и допуснато да бъде.

Не можеш да излекуваш една рана ако се преструваш, че тя не съществува.
Не можеш да успокоиш един човек ако му кажеш „Аре стегни си и се вземи в ръце и спри да преиграваш!“
Не можеш да накараш едно дете да спре да плаче ако му крещиш „Спри да плачеш!“
Не можеш да премахнеш страха на някой ако му кажеш „Това е глупост, няма смисъл“.
Психиката просто не работи така! Нещата просто не се случват така!
Нужно е разбиране, толерантност, взаимо-уважение, нужна е здрава емпатия.
Нужно е да приемем, че сме различни и да спрем да мерим всички по своя собствен аршин.
Нужно е да дадем свобода на емоциите да се проявят, за да започнем да ги осъзнаваме и да търсим корена им и да разбираме какво ги е породило.
Само чрез дълбоко осъзнаване можем да се излекуваме, не чрез отрицание.

Израстването започва когато приемем собствената си слабост!

И последно, тъй като не искам тази статия да става досадно дълга, искам да подчертая, че 2020 ясно и еднозначно ни показа, че НЕ СМЕ РОБОТИ.
Не можем да бъдем всичко и да направим всичко перфектно.
Да бъдем идеалните домакини или отдадени съпрузи, идеалните родители, които са вечно спокойни и толерантни спрямо децата, да бъдем високоефективни служители в работата си и едновременно с това домашни прислужници, готвачи, прелъстяващи любовници с високо либидо, учители и аниматори на децата, спокоен пристан на родителите си, лоялни приятели, които са винаги на линия, трениращи хора с високо КПД и атлетични тела. Просто не можем!
2020 ни научи, че трябва да се научим да приоритизираме и да изоставим невротичния перфекционизъм ако искаме да се съхраним психически.
И ни научи да си правим равносметка кое ни е наистина важно и от първа необходимост, кое има второстепенно значение и кое може да почака за по-добри времена.

Остава ни да си пожелаем една по-спокойна, по-одухотворена, по-свободна и по-хармонична нова 2021 година. Да си пожелаем да се погрижим за душевния си мир, защото всичко започва от него! ❤️

Искам да завърша с един любим цитат:
–> „Мъдростта ми казва, че съм нищо, Любовта ми казва, че съм всичко, И между тези две истини животът ми тече.“

Усещате ли силата на тези думи? Истината е там – и в двете, въпреки че привидно си противоречат. И сме всичко, и сме нищо. И нищо няма смисъл, когато отстъпиш няколко крачки назад и успееш да погледнеш общата картина… И всичко е в този смисъл, в тази красота (the collateral beauty) на сегашния момент, точно тук, точно сега, точно в привидното безсмислие на ежедневното битово съществуване.
Знаете ли, че днес живеем в свят, в който повече хора извършват самоубийство, отколкото умират от болести и от войни?
Колко много хора отнемат живота си, защото не намират смисъл да продължат….
Какъв е Изходът? Преживявания. Да се върнем обратно в телата си. Сетивни преживявания. И дълбокото осмисляне на уроците, на които те ни учат.
На върха на планината; боси по пясъка на плажа; наблюдаващи изгреви и залези; вдъхващи аромата на гора, на борове, на морска сол; да застанеш под водопад; да се хвърлиш гол в ледено езеро; да гледаш в нечий очи и да се свързваш с душата отвъд тялото; да прегръщаш децата си; да се смееш с пълно гърло; да обичаш….
Това ни вкарва в сегашния момент, изважда ни от безкрайните разсъждения на ума и ни вкарва в сърцето, в тялото, в сетивното преживяване. Това ни изпълва със смисъл отвъд ума. Това означава да ЖИВЕЕШ ЖИВОТА, не да преминаваш през него по периферията му, пазейки се от потенциални опасности, които дебнат отвсякъде… А да го живееш с това тяло в този момент във всяко нещо, което правиш.

Какво осъзнахте вие през 2020 година?
Какви бяха вашите лични уроци и предизвикателства?
Какво бихте споделили?
Чувствайте се поканени да споделите размисли и страсти в коментари под тази статия. Всяка гледна точка е ценна и важна и е парченце от пъзела!

Ако тази статия ви е била полезна и ценна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!

~ Стефи ~

ВЯРВАЙ НА ПРОЦЕСА. ВСИЧКО Е НАРЕД.

2 thoughts on “Какво ни даде и какво ни взе 2020-та година?

  1. Прекрасна публикация! Поздравления!
    Ще споделя едно от осъзнаванията си – нищо извън мен не е и няма нужда да бъде под мой контрол. Единственото нещо, което винаги съм искала, но до скоро сякаш се страхувах да правя, е да избера само за себе си, да нося отговорност само за себе си, да приема всичко друго такова каквото е. От мен зависи единствено моята реакция във всяка една ситуация, нито повече, нито по-малко. За мен 2020 беше повече от хубава. Трудно не значи лошо, ако вземеш уроците, които трудностите ти подаряват.

    • Прекрасна, дълбока, мъдра и аргументирана статия, но най- вече осъзната. Благодаря за целият този труд да го изкажеш, чувах докато четях собствените си мисли!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.