Установяване и запазване на личните ни граници

Започвам да пиша тази статия с важното уточнение, че тя ще бъде допълвана и доразширявана във времето, тъй като темата за установяването, поддържането и защитаването на личните ни емоционални, психически и физически граници е безкрайно обширна, дълбока и неизчерпаема. Има толкова много, което е важно да бъде казано и доуточнено, че е трудно ключовата информация да бъде събрана в една нормална статия. Така че вашите коментари и допълвания под статията тук в сайта са повече от добре дошли! 🙂

Постоянно изпращам статии за четене и осмисляне в дълбочина като домашна работа на клиентите си и затова ми е важно статиите, които изпращам да са хубави, задълбочени, изчерпателни, да разглеждат един проблем от най-различни страни и перспективи. Рядко намирам точно такива статии, каквито си представям, на български и затова сядам и ги пиша аз. Отдавна искам да седна и да напиша статия за поставянето на лични граници, защото това е проблем, с който се сблъскват много хора.

Поставянето на личните граници в нашия собствен живот спрямо родители, роднини, близки, приятели, деца и интимен партньор е важна част от установяването на самоличността ни и е ключов аспект в развитието на психично здраве и усещане за благополучие.

Границите могат да бъдат физически или емоционални и могат да варират от хлабави, неясни до прекалено груби и твърди (ригидни), като здравите лични граници често се падат някъде по средата.
Нужно е да бъдем гъвкави спрямо хората и обстоятелствата, да бъдем наясно със самите себе си – какво ни радва, какво ни разстройва, какво ни кара да се чувстваме насилени, какво ни носи усещане за себестойност, здрава реализация и дълбоко извиращо от вътре лично самочувствие. Изобщо преди да тръгнем да установяваме собствените си граници в света извън нас и да ги браним със зъби и нокти, много е важно да сме наясно с вътрешния свят вътре в нас, с миналото ни, с травмите ни, със слабостите ни, с емоционалната ни чувствителност, с особеностите на собствения ни характер. С две думи: ДА ПОЗНАВАМЕ СЕБЕ СИ.

Границите могат да бъдат дефинирани като ограничения, които поставяме спрямо другите хора, и които показват какво намираме за приемливо и неприемливо в поведението им спрямо нас.
Способността да познаваме и отстояваме нашите собствени граници обикновено идва от здравословното чувство за собствена стойност (т.нар. здравословен егоизъм и Любов към себе си) или от оценяването на себе си по начин, който не зависи от другите хора или чувствата, които изпитват те към нас.
За разлика от самочувствието (което според някои психологически изследвания е силно свързано с относително фиксираните личностни измерения на висока екстраверсия и нисък невротизъм), самооценката намира вътрешна стойност в това КОЙ СИ ТИ и КЪДЕ СИ ПО ПЪТЯ СИ, за да можеш да осъзнаеш следните неща:

  • Интелектуалната стойност и границите – Имате право на собствените си мисли, вярвания, разбирания и мнения, така както и другите хора имат право на техните. Сравняването на личните базови вярвания и разбирания за света е съвсем излишно и не на място, тъй като всеки от нас се е формирал като човека, който е в течение на целия си живот, започвайки от пренаталното си развитие, раждането си, първите си години, възпитанието си, семейната си среда, установяването си и развитието си в социум, културната обусловеност от народа и държавата и др. Твърде много и твърде комплексни са факторите, които ни правят това, което сме и които са формирали възгледите и разбиранията ни, така че е абсолютно нерелевантно да се сравняваме с околните и да мерим кой е крив и кой е прав.
  • Емоционалната стойност и границите – Имате право на собствените си чувства към дадена ситуация, имате пълното право да преживявате нещата по начина, по който спонтанно и естествено отвътре ви идва да преживявате дадено събитие. Вашите емоции и усещания са ВАЛИДНИ и са част от вашата собствена вътрешна реалност. Другите хора също имат пълното право да се чувстват по начина, по който се чувстват и техните емоции са точно толкова истински и валидни колкото и вашите.
  • Физическата стойност и границите – Имате право на вашето пространство, колкото и тясно или широко да е, както и другите имат право да изпитват нуждата от свое лично физическо пространство и да изискват тази нужда да им бъде удовлетворена доколкото тя не нарушава нечия чужда нужда или не навлиза в чужда свобода.
    Някои хора имат нужда от много лично пространство, други имат нужда от малко, някои са интроверти, а други екстроверти, в някои семейства партньорите спят заедно в едно легло, а в други семейства спят отделно и още и още.
    И ВСИЧКО ТОВА Е ОК, стига и двете замесени среди да се чувстват добре по този начин и никой да не се чувства ощетен или с наранен интегритет.
  • Социалната стойност и границите – Имате право на собствените си приятели, социални кръгове, участване в групи по интереси и да се занимавате със собствени социални дейности, които ви носят удовлетворение, усещане за общност, за заедно, за принадлежност, за това, че сте част от група от хора, с които се подкрепяте, споделяте, разбирате и израствате заедно по Пътя си.
    Другите хора също имат право да имат собствени приятели, социални кръгове, лични споделяния с тях и изобщо да имат социален живот извън интимната си връзка или брака си, например, извън вас самият/самата.
    Ние хората сме социални същества и не ни е достатъчно да имаме само един човек, с когото да споделяме пътя и живота си, имаме нужда от общности, групи, различни хора около себе си.
  • Духовната стойност и границите – Вие имате право на собствените си духовни вярвания, религия, философски разбирания , така както и другите около вас имат това право. Абсолютно не на място е да спорим, да се сравняваме и да си „мерим“ духовните разбирания, да се опитваме да налагаме своята истина върху околните или да се оставяме да бъдем религиозно или духовно манипулирани. Всеки трябва ясно да установи в какво вярва, какво му носи вътрешно успокоение и яснота, какво му носи дълбока духовна стойност и да се придържа към тези неща за себе си, без да се налага и без да се оставя да бъде манипулиран.

Познаването на нашите граници и поставянето им са две много различни препятствия, които трябва да преодолеем по пътя си на личностно израстване.
Поставянето на граници далеч не винаги е лесно. Често това е умение, което трябва да се научи и изгради и затвърди с времето. Както отбелязва известният психолог Алберт Бандура: „Голяма част от човешкото социално обучение идва от моделиране на поведението ни, така че ако нямаме адекватни модели за подражание, чието поведение можем да кодираме чрез наблюдение и по-късно да имитираме, ние сме в загуба, често оставаме сякаш непълни. объркани и разочаровани.“

– ОТНОСНО КАКВО МОЖЕМ И Е РЕДНО ДА ПОСТАВИМ ГРАНИЦИ –

Има няколко различни области в живота ни, в които е важно, нужно и ключово първо да установим какво ни харесва, какво ни удовлетворява, от какво имаме нужда и след това, на второ място, да поставим тези граници спрямо другите замесени хора в живота ни, така че да заявим себе си в света и взаимоотношенията и да не се чувстваме фрустрирани, разстроени или насилени по физически, психически или емоционален начин. Тези теми са:

  • ЛИЧНО ФИЗИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО – от колко пространство имаме нужда на работното си място, сред колегите си, в ресторанта, вкъщи, с децата, с партньора.
  • СЕКСУАЛНОСТ – тук навлизаме в дълбоки води. Темата за сексуалността е била подтискана, блокирана, забранявана и силно изкривявана през призмата на социалните норми и порядки, моралното, религиозното. Но е изключително нужно и важно да сме опознали себе си и телата си, да знаем какво ни харесва, какво ни възбужда, какво ни удовлетворява и да можем спокойно, ясно, открито и без срам да го изговаряме с човека до себе си. Да го/я уведомим какво ни харесва и какво не ни харесва и да се поинтересуваме от неговите/нейните предпочитания, фантазии и лични табута.
    Сексът е огромна част от живота на порасналия зрял индивид и поставянето на лични граници в сексуалния живот носи усещане за пълноценност, спокойствие, физическа задоволеност и хормонален баланс.
  • ЕМОЦИИ И МИСЛИ – Това, за което стана дума и по-нагоре. Имаме правото на своите емоции, мисли и разбирания. Те са важни и ВАЛИДНИ за нас, те са част от нашата реалност, те са там с причина и имат своя корен, от който са тръгнали назад в миналото. Вредно и ненужно е да убеждаваме хората как трябва да мислят и да чувстват като нас, както и не трябва никога да се оставим да бъдем убеждавани как нашите вътрешни дълбоки емоционални преживявания са безсмислени, неудобни, нередни или невалидни.
  • ВЕЩИ И ПРИТЕЖАНИЯ – Всеки е свободен да решава как да се разполага с вещите и личните си притежания, също и кой друг и по какъв начин да се разполага с тях. Абсолютно няма общовалидни и написани правила какво трябва да е общо, какво трябва да е лично, кой колко и с кого да споделя вещите си. Това се решава от всеки един човек и се изговаря с човека до него, поставят се тези граници около притежанията ни точно там където ние усещаме, че трябва да бъдат поставени, така че да се чувстваме смутени или разстроени от това, че някой се разполага с нашите неща. По същия начин ние би следвало да уважаваме вещите и притежанията на другите и да се съобразим с техните правила и граници относно техните неща (това включва и партньорът и децата ни, да!!!)
  • ВРЕМЕ И ЕНЕРГИЯ – Само ние можем да усетим за кои хора, занимания или активности колко време и енергия можем да отделим и кога ни става некомфортно. Всеки има, така да се каже, вътрешен компас за кое колко време може да отдели, така че да не го усети прекалено, както и колко енергия има като цяло. Има високо енергични и леко хиперактивни хора, има и по-бавни, мудни и спокойни хора, има много спящи и малко спящи. И това е ОК! Отново тук няма правила, правилата ги определяме ние , водейки се от усещанията си и сигналите на тялото си.
  • КУЛТУРА, РЕЛИГИЯ, ПОЛИТИКА и МЕЖДУЧОВЕШКА ЕТИКА – Всички ние идваме от абсолютно различен бекграунд, имаме съвсем различно минало, семейство, културни и социални обусловености, както и сме свикнали да живеем в това общество по различен начин. Поставяме личните си граници по темите с духовността, религиозните и политическите убеждения точно там където ние самите сметнем за нужно. Никой не може и няма правото да ни каже как да живее, в какво да вярваме, коя партия да подкрепяме, както и ние нямаме никакво право да се намесваме в този строго индивидуален избор на другите хора.
  • ФИНАНСИ – Ние имаме пълното право да почувстваме за колко пари, за каква заплата искаме да работим, имаме правото да потърсим такава работа и да изискаме от бъдещия работодател такова възнаграждение, каквото смятаме за нужно в съответствие с труда, който ще полагаме и квалификацията, която имаме и времето, което ще отделяме от живота си. Няма нищо лошо, грешно, неморално или нередно в това да искаме да работим за парите, които смятаме, че ще са ни нужни, за да се чувстваме удовлетворени, задоволени и реализирани в професионалната си сфера.
Ние всички сме различни и идваме от различни светове, така че само здравите лични граници могат да ни позволят да живеем, общуваме и функционираме здравословно заедно

– КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАМЕ ЗДРАВИ ГРАНИЦИ? –

„Границата е ограда, лимит или интервал между вас и другия човек; ясно място, където започвате вие и другият завършва. . . Целта на поставянето на здравословна граница е, разбира се, да ни защити и да се грижи добре за вас ”

По принцип „Здравословните граници са тези граници, които са зададени, за да сте сигурни, че психически и емоционално сте стабилни“ (Prism Health North Texas, n.d.).
Друг начин да мислим за това е, че „Нашите граници може да са твърди, хлабави, нестабилни или някъде между тях или дори напълно несъществуващи. Пълната липса на граници може да означава, че нямаме силна идентичност или сме преплетени с някой друг “(Cleantis, 2017).

Здравословните граници могат да послужат много добре и да изиграят важна роля за установяване на собствената идентичност. По-конкретно, здравословните граници могат да помогнат на хората да дефинират своята индивидуалност и могат да помогнат на хората да посочат за какво ще бъдат и за какво не са отговорни.

Докато границите често биват психологически и емоционални, границите могат да бъдат и чисто физически такива, по отношение на позиционирането на тялото ни и на другите тела около нашето тяло. Например, отказът от физически контакт с колега на работа или с интимния партньор вкъщи поставя важна граница, такава, която е също толкова важна, колкото и емоционалната граница, т.е.искате същия колега да не поставя неразумни изисквания към вашето време или емоции, както и държите на това вашият партньор да не злоупотребява физически с вашето тяло, въпреки че в моментите, когато това ви е комфортно вашето тяло е на неговото разположение и взаимно си доставяте удоволствие и си разменяте ласки.
Това, че нещо се случва понякога или често между двамата човека, не означава, че то може да се случва ВИНАГИ когато другият пожелае. Това се отнася и до нас самите и задоволяването на собствените ни желания и склонността ни да нарушаваме чуждите граници, за да задоволим своя нужда.

Важността и нуждата от автономност на физическото тяло е нещо, на което е много нужно да научим и децата си от малки! Че това е тяхното тяло, то им принадлежи, те решават за него и те имат правото да позволяват или да не позволяват физически контакт, включително и прояви на любов и нежност от родител към дете. Te също могат да се преживеят като насилие ако в този момент детето няма желание за това.

Здравословните граници са решаващ компонент на грижата за себе си и подхранването на Любовта към себе си. Това е така, защото „в работата или в личните ни отношения лошите неясни граници водят до негодувание, гняв и прегаряне (burnout)“ (Нелсън, 2016).

Някои учители например казват, че определянето на граници спрямо децата им помага да избегнат прегарянето и да останат по-дълго в професията си (Bernstein-Yamashiro & Noam, 2013). Това е важно, защото показва, че здравословните граници в работата помагат на някого да намери повече удовлетворение и по-малко стрес в професионалния си живот – оставяйки място за по-добър и пълноценен личен живот.

По-общо казано, последиците от непоставянето на здравословни граници често включват „стрес, финансови тежести, загуба на време и проблеми в отношенията, които могат да причинят психически стрес“ (Prism Health North Texas, nd)
С други думи, липсата на здравословни граници може да повлияе негативно на всички аспекти на нечий живот.

Поставянето на здравословни граници може да има много и най-различни предимства, включително да помага на хората да вземат решения въз основа на това, което се усеща и преживява като най-доброто за тях, а не само за хората около тях. Тази автономност е важна част от грижата за себе си.

В контекста на възстановяването от злоупотреба с вещества и субстанции, грижата за себе си може да включва „смислена връзка с групи за подкрепа за възстановяване от зависимости, грижа за физическото здраве, поддържане на духовността чрез различни практики, здравословно хранене, физически и дихателни упражнения, продължаващо образование, поддържане на това да бъдеш достатъчно зает, спонсорство и благотворителност, установяване на граници, самоконтрол, себенаблюдение, въздържание и справяне с деструктивни емоции чрез преработката им “(Raynor et al., 2017).

Грижата за себе си, която включва здравословно поставяне на граници, е важна част от воденето на психически здрав живот и постигането на дълготрайна емоционална стабилност. Но за разлика от по-интуитивните аспекти на себе-обгрижването, като например здравословното хранене и физическите упражнения, поставянето на здравословни вътрешни и външни граници не е нещо, което повечето хора разбират. За да могат повече хора да изпитат по-добро благополучие и удовлетворение в живота си, те трябва да се научат на важността на здравословните граници.

Нездравословните лични граници включват ригидност, скованост, липса на гъвкавост при различни житейски ситуации, липса на способност да отстояваш себе си винаги когато е нужно това, също включват крайност, фанатизъм, агресивно отстояване, избухливост, докачливост.

– КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА ОТСТОЯВАМЕ И ЗАЯВИМ СЕБЕ СИ И ГРАНИЦИТЕ СИ? –

Това е много дълга и обширна тема. Толкова много наистина могат да бъдат нещата, които ни създават блокажи в това да изразим и заявим себе си…
Ще се опитам да изброя максимално сбито различни водещи фактори и да ви препратя да прочетете и други поясняващи статии по темата.

  • ЛИЧНИ ЕМОЦИОНАЛНИ ТРАВМИ ОТ МИНАЛОТО НИ – Като референция ви давам да прочетете тази статия „Отработване на емоционални травми от миналото“.
    Много е трудно да се изброят всички такива травматични събития, защото те могат да бъдат безброй, както и психиката на всеки човек е различна и уникална Например това, което дълбоко е наранило мен в детството ми, е нямало да нарани теб, а за трети дори ще изглежда абсурдно и смешно как нещо такова би могло да бъде травмиращо. Но все пак някои примери за такива травмиращи събития са: физическо, вербално, психическо или сексуално насилие; развод на родителите и най-вече липсата на адекватно обяснение от родителска страна защо това се случва, какво е довело до там, уверяване, че нищо няма да се промени в отношението и на двамата родители поотделно спрямо детето, разговаряне с него като възрастен и зрял човек; отхвърляне от социума – подигравки, обиди, унижения, отритване и др.
    Трябва да разберем, че когато някой важен за нас човек или група от хора са се държали систематично зле с нас в продължение на дълъг период от време, това изкривява в нас нормата за това какво е редно и какво не е, изкривява възприятията ни и обърква изначалната ни представа за това как би трябвало да се случват нещата в света и как би трябвало да протичат междучовешките взаимоотношения.
    Когато сме жертви на каквато и да била форма на насилие, това срива самочувствието ни и оттам попречва сериозно на способността ни да се обичаме, зачитаме и ценим.
  • ЛИПСА НА ЛИЧЕН ПРИМЕР И МОДЕЛ ЗА ПОДРАЖАНИЕ – да речем, че нямаме травми от насилие в живота си, всичко е било наред в семейството ни и в отношението спрямо нас, чувствали сме се обичани, НО сме били свидетели на незачитане на личните граници между родителите ни, между роднините в родата, нямаме пример как би трябвало здравословно да протичат човешките отношения и междуличностна комуникация. Нямаме този пример, никога не сме го наблюдавали като поведение, не сме го усвоили, не сме го практикували, просто не знаем как хората трябва да говорят уважително помежду си или как някой трябва да се погрижи за себе си без това да предизвика световен проблем и масово недоволство.
  • НИСКО САМОЧУВСТВИЕ – нехаресване и неприемане на собственото ни тяло; история с хранителни разстройства; липса на фигура в живота ни, която да ни е намирала за умни/ красиви/ забавни/ интересни и която да ни е оценявала; родители, които никога не са показвали любов и привързаност към нас; история с лоши оценки и наказания в училище; изкривени социални представи и изкривена обществена норма за това кое е красиво, кое е здравословно, кое е хармонично.
    Много са факторите, които водят до ниско лично самочувствие, но всички те предизвикват едно и също поведение в нас: това да се примиряваме с много по-малко отколкото заслужаваме; това да толерираме неуважително и грубо отношение към себе си; това да вярваме, че ние не заслужаваме повече и от никой друг не бихме получили повече от това; това да преживяваме сексуална неудоволетвореност или сексуално насилие от партньора, но да смятаме, че това пак е по-добре от нищо.
  • НАСАДЕНИ НИ ОТВЪН ВЯРВАНИЯ И ПРОГРАМИ ПО РАЗЛИЧНИ ЖИТЕЙСКИ ТЕМИ – Какво искам да кажа с това? Много от нашите вярвания и лични възгледи не са наши собствени. Те са като един инсталиран софтуер в нашия хардуер, който работи автоматично, но реално това не идва от нас. Много наши разбирания, страхове, виждания как трябва да бъде едно или друго или как нещо трябва да се случва по определен начин са програми, които родителите ни са инсталирали в нас когато сме били много много малки. Давам примери, за да ви стане по-ясно:
    – Разбирането, че майката винаги и на всяка цена приоритизира децата си, винаги поставяйки себе си на второ, трето, последно място, в името на тяхното добро. Майката-жертва-многострадалка-прислужница, която не е напълно щастлива, но това НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото САМО ДЕЦАТА СА ВАЖНИ.
    – Фиксацията върху чистотата и подредеността вкъщи отново на всяка цена – като хипер важни аспекти за добруването на семейството, като символ на добрата домакиня, на изрядната жена, въпреки че това ви коства време с децата, време за себе си, разходки, преживявания, коства ви нерви и ви създава безсъние.
    – Страхът да не би случайно да се проявиш като нескромен, като надут, като горделив, да не би хората да решат, че прекалено много си си повярвал или си се взел за голямата работа. Заради този насаден страх ти ще работиш за малко пари, ще позволяваш неуважително и мачкащо отношение на работното място, ще се свиваш, ще си мълчиш, няма да споделяш сееб си, няма да пишеш, няма да се изказваш…

Има още толкова много примери за това как вярваме в едни неща, правим автоматизирано едни заучени действия, страхуваме се от други неща и не се замисляме изобщо дали това е „наше“, дали идва наистина от дълбоката ни автентична същност или е привнесено, инсталирано и усвоено отвън, от някой важен и значим човек в миналото ни. Не се замисляме, но се чувстваме стресирани, неудовлетворени, изтощени, буквално изнасилени от всички отговорности и задачи, с които сме се нагърбили и които източват енергията ни, защото ни е трудно да кажем „НЕ!“ и „Първо ще се погрижа за себе си!“.

– КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ? –

Можем и е важно да преразгледаме взаимоотношенията си, да изследваме аналитично всички аспекти от връзките си с хората и какво точно е онова, което ни носи неудовлетворение и фрустрация, ЗАЩО е така, ОТКЪДЕ идва, КОЙ друг и кога ни е карал да се чувстваме така в миналото ни (винаги има корен, начална точка, винаги има първи път), ДО КАКВО води това в нас и как на практика можем да променим това. Откъде тръгваме в момента и докъде искаме да стигнем, каква е крайната ни цел, да седнем и да си изясним какво ни прави доволни и щастливи и КАК ДА СТИГНЕМ ДО ТАМ. Какви са малките стъпчици, които е нужно да предприемем, какво да променим, с какво да го заместим, как да пренаредим бавно и постепенно живота си.
Тук стигаме до въпроса, който е ключов – Смятате ли, че нещо зависи от вас, смятате ли, че вие сте господар на живота си, вярвате ли, че вие, чрез изборите, които правите ежедневно управлявате съдбата си и ковете пътя си? Или смятате, че нищо или малко зависи от вас, че някой или нещо отвън е отговорен/ виновен/ водещ/ ключов?
В тази статия „Вътрешна и външна локация на контрола“ съм обяснила каква е разликата между двата типа хора и какво е специфично за всеки един от тях.

✓ Прочетете също така тази статия – „Над 60 предупредителни признака за връзка, в която има насилие и манипулация“ и си дайте сметка сами за себе си, пред себе си за това в каква връзка сте, какво е отношението на човека до вас към вас и какво е вашето отношение към него/нея.
Има ли свобода, има ли равнопоставеност, има ли зачитане на чуждите лични граници, има ли гласувано доверие, има ли споделена взаимност, липсва ли борба за надмощие, манипулация и Его игрички.

Важно е да не бягаме от миналото си и от травмите си, които дълбоко сме подтискали, опитвали сме се да забравим, да изтрием от живота си, не сме мислели и не сме говорили за тях, избягвали сме сблъсъка с тях всячески.
Често хората са убедени, че когато не мислят за нещо и не си спомнят травматичните си преживявания, те ще ги забравят и по този начин няма да се оставят да им влияят и да предопределят живота им. Парадоксалното обаче е, че се случва точно обратното – психичните механизми не работят по този начин чрез подтискане и се получава така, че колкото повече изтласкваме нещо към дълбочината на несъзнаваното, толкова повече то си намира начин да излезе наяве чрез симптоматични болестни прояви.

Само преминаването отново оттам, през травмите, със съзнателност, работа по изчистването им, преструктуриране на възгледите ни и вярванията ни, както и емоционално изцеление ще ни донесе личната сила и самоувереност, от които имаме нужда, за да можем да започнем да поставяме здравословни граници в живота си.

✓ Това се нарича интеграция на Сянката ни – на тъмната ни, скрита, лоша, наранена, отхвърлена част от нас. Може да прочетете повече и доста по-подробно за това в тази статия:
„Да се запознаем със Сянката си – Тъмнината, която е част от нас“

✓ Важно е, много е важно да се научим да изговаряме с околните ясно, директно и спокойно това, което МИСЛИМ, ЧУВСТВАМЕ, това, което сме ТРУПАЛИ вътре в нас, което ни НАРАНЯВА или афектира дълбоко. Обаче да го изговаряме на момента, в който се случва и при това да го изговаряме уважително, спокойно, овладявайки емоциите си, стремейки се да не нападаме, да не унижаваме, да не обиждаме човека отсреща, да не му вменяваме вина за това, че ние се чувстваме по даден начин, а просто да обясним и да потърсим решение ЗАЕДНО.
Подробно и дълго съм навлязла и писала по тази тема в тази статия, която горещо препоръчвам да прочетете, защото е изключително важно да се научим да общуваме и комуникираме с хората по правилен, спокоен и уважителен начин. И да, това се учи!
„Техники за ясна комуникация“

✓ И още едно важно нещо по нашия път по изграждане на способност да се научим да поставяме здравословни лични граници е това да се научим на здравословен егоизъм, да се научим да се харесваме, ценим, после да се заобичаме, да се освободим от всичко онова, което ни пречи да поставим себе си в центъра на собствения си живот и да вземаме решенията, които ще доведат до това да бъдем щастливи, ценни, здрави.
Повече може да прочетете тук:
„Здравословния егоизъм и Любовта към себе си – извадка от книгата „Трите въпроса“ от Хорхе Букай“

✓ И последно: Медитирайте. Научете се да успокоявате ума чрез различни техники, методи, визуализации, слушане на водени медитации и релаксации. Натрупайте личен практически опит в медитацията – това е безценно и то ни дава толкова много преживелищна лична опитност, а не сухо кухо знание от ума.

⚠️⚠️⚠️ Имайте предвид, че когато за първи път започнете да действате себеутвърждаващо се спрямо околните, ако това е отклонение от обичайното ви поведение, може да се страхувате, че другите ще ви възприемат като нагли, надути или груби. Но утвърждаването на вашите граници означава, че цените себе си, нуждите и чувствата си повече от мислите и мненията на околните.
Това, че сте категоричен, не означава, че сте нелюбезни или умишлено груби, това означава само, че сте честни спрямо себе си и честни с тях (и по този начин благосклонни към тях в дългосрочен план), като същевременно запазвате своя вътрешен мир, достойнство и самоуважение.

– КОГАТО УСТАНОВИШ ГРАНИЦИТЕ СИ ТРЯБВА И ДА ГИ ПОДДЪРЖАШ –

Да превъртим напред и да предположим, че вече сме се научили да имаме изисквания не само към себе си, но и към хората наоколо и към връзките, в които сме, да казваме „Не“, да бъдем здравословни егоисти, да очертаем къде са границите ни. Да речем, че сме изминали толкова дългия и трънлив път по личностно израстване и емоционално съзряване, който се състои в това да потърсим, осъзнаем, осветлим, приемем и интегрираме всички причини, поради които ни е било трудно да отстояваме себе си, да заявяваме нуждите си, да държим на тях, да имаме самочувствие и реалистична преценка за себе си, да се харесваме, обичаме и ценим и да изискваме уважение и от хората наоколо. Да речем, че целият този етап е зад гърба ни.
Вече сме постигнали някакво задоволително ниво на холистично излекуване на себе-то и интегриране на миналото, сянката, травмите, комплексите, всичко, което ни е спъвало и саботирало.
Пътят, разбира се, е много дълъг и не приключва, ако си мислим, че сме на финала вероятно сме в началото, но имам предвид ако сме постигнали задоволително ниво на интегрална личност.
Говоря за етапа, когато сме поставили едни здравословни граници около себе си, вътре в себе си, заявили сме какво ни е ОК и какво не ни е ОК и не бихме търпяли. Но работата не приключва тук, защото това е продължителен процес, който се разгръща и това затвърждаване на нашите лични граници е нещо, което се случва пак и пак всеки ден. Цял живот. Сещам се за нещо, което прочетох наскоро и много се смях : „Once you get in shape, you have to stay in shape“ – „Веднъж когато влезеш във форма, трябва и да я задържиш и поддържаш“. Същото и с границите.

Веднъж като ги установиш и поставиш, трябва да ги поддържаш.
Да развиеш наблюдателността, сетивността и вътрешните си усещания и да долавяш кога приятел, родител или партньор се отнесе към теб снизходително, властово, унизително, обидно, подигравателно, неглижиращо и да реагираш. Ако усетиш дискредитиращо те отношение – реагирай. На момента. Спокойно, ясно, хладнокръвно припомни къде са границите ти. Изговори го! 90% от проблемите на хората ще отпаднат ако се научат да изговарят всичко на момента, без да задържат в себе си, без да трупат, без да замълчават, без да се надяват, че това няма да се повтори.

Покажи недвусмислено, че си отбелязал това отношение или тази дума или този жест или този поглед спрямо теб и НЕ СИ СЪГЛАСЕН с това по отношение на теб. Че не ти е приемливо, че няма да търпиш, че няма да замълчиш, че няма да се направиш, че не си чул/видял. Не е нужно да правиш фасони, да вдигаш скандали, да се цупиш, фръцкаш, да играеш его игрички, да правиш драма. Не е нужно и не е редно. Овладей техниките за ясна и директна комуникация, научи се да общуваш с хората спокойно, уважително и безкомпромисно директно. Това стряска – човек, който владее себе си и емоциите си всява огромен респект. Човек, който не може да бъде обиден или провокиран, защото познава себе си, знае какъв е, какъв не е и не се влияе от оценката на хора, които не го познават.

Когато се научиш да опазваш границите си там, където си ги поставил, когато научиш околните, че вече не си човекът, който свежда поглед, който замълчава, който ще преглътне и този път това поведение спрямо себе си, когато научиш света, че ти вече не правиш компромиси със себе си и не толерираш да бъдеш нечий компромис, тогава всичко се променя. Наистина. Излъчването ти, личната ти сила, харизмата около теб, енергията, която носиш, отношението, което получаваш, уважението, което хората започват да имат към теб, защото ясно усещат, че ти знаеш кой си и какво искаш, какви отношения градиш и ако нещо не те устройва, просто ще си тръгнеш.
Тогава хората се променят около теб и спрямо теб, защото ти си се променил вътре в себе си. Дори стойката и погледът ти са се променили.

~ ~ ~ Стефи Божилова ~ ~ ~

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна и важна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!

ЩАСТИЕТО Е… ВЪТРЕШНА РАБОТА…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.