Причини, поради които трудно създаваме и задържаме интимна връзка

Дистанцията във взаимоотношенията може да се дължи на огромен брой вътрешно психични фактори, които ни възпрепятстват от това да бъдем автентични, открити, спонтанни и освободени в междуличностната комуникация.

Здравейте, приятели и читатели,
Днес ще засегнем една толкова обширна и дълбинна тема като междуличностните взаимоотношения, трудностите при навлизането в и създаването и разгръщането на една интимна партньорска романтична връзка, вътрешно-психичните фактори, които ни спъват и ни пречат да бъдем истински, автентични, отворени и свързващи се с околните. Темата е толкова многопластова и обширна, че съм сигурна, че едва ще я засегнем на повърхността ѝ.

Това беше и причината да имам вътрешно съпротивление при компилирането на тази статия (тя е написана основно от една моя колежка психолог и допълнена от мен и друга моя колежка, имена и контакти ще цитирам в края на текста), защото съм наясно колко много неизвестни и скрити фактори има, колко много изключения от правилото (ако изобщо може да се говори за правила в интимната сфера) съществуват, колко много може да се разгръща и развива всяка една точка от списъка, който ще намерите по-надолу.
Моля, не възприемайте тази статия като дълбинен експертен труд с финални заключения и крайна изчерпателност по темата.
Надявам се, че няма да ви донесе лошо настроение и тъжни размисли, а ще ви вдъхнови да разгледате от всички страни и да изследвате взаимоотношенията си в дълбочина, да обърнете поглед навътре към себе си, да осъзнаете дълбоките си програми и вярвания по темата с връзките и партньорствата, да осмислите дисфункционалните си модели на поведение и нагласа към човека отсреща (всички имаме такива неработещи модели!), да се почувствате мотивирани да израствате, да надскачате себе си, да предизвикате възгледите си и да ги разширите. 🙂

СПИСЪК С ВЪЗМОЖНИ ПРИЧИНИ, КОИТО НИ ПРЕЧАТ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ С ПОДХОДЯЩИЯ ЗА НАС ЧОВЕК, ДА ЗАПОЧНЕМ И ДА РАЗВИЕМ ПЪЛНОЦЕННА ВРЪЗКА:

  1. Не знам конкретно какво искам като качества от хората около мен, защото не познавам себе си, своите нужди и граници.

Когато не познаваме себе си, не знаем кое е полезно за нас, кои са нашите приоритети и какъв тип връзка искаме. Така много често получаваме неудовлетворителни отношения, които нито ни развиват, нито ни подкрепят.
Кога се чувстваме най-добре? Когато се храним здравословно, помагаме на другите, приоритизираме нуждите си, прекарваме време сред природата, позволяваме си да бъдем честни и прями? Познавайки себе си ще имаме и по-ясна представа какъв партньор искаме и така ще правим по-осъзнати избори.

Твоите лични граници защитават вътрешното ядро на твоята идентичност и правото ти да правиш свои собствени избори.

2. В момента съм с грешния човек. Доверявам се на потенциала, а не на реалните действия.

Много често изграждаме идеален образ за това какъв може да бъде човека до нас, кои качества е вероятно да развие в бъдеще, а пропускаме истинската личност и поведение в сегашния момент. Понякога толкова силно се влюбваме в потенциала на партньора, че си затваряме очите за много недоразумения, неуважителни действия, които извиняваме с възможността за развитие. Ако не го харесваме такъв, какъвто е, ако чакаме да се промени (без той да е узрял за това) или се опитваме да го променим под натиск, в крайна сметка само ще отложим неизбежния крах на нашите отношения.

3. Не съм готов/а да бъда обичан/а безусловно. Винаги давам повече, за да не бъда изоставен/а.

Ако чувстваме, че не заслужаваме любов, ние можем да жадуваме за външна валидация и похвала и да се стараем да ги получим на всяка цена, потъпквайки собствените си нужди и личност.
Може би сме имали нарцистичен родител, който никога не е бил доволен от нас или такъв, който е давал внимание и обич, само ако сме имали добри постижения в училище. Така сме се научили да прикриваме тези части от нас, които считаме за грозни, които биха довели до отхвърляне и изоставяне. Повтаряме модела, на който сме свикнали. Подсъзнателно избираме партньори, които приличат по характер на родителите ни.
Да обичаме някой обаче не означава да казваме „Да“ на всичко, което той иска. Когато уважаваме себе си, ние знаем, че заслужаваме да бъдем обичани с добрите и лошите ни страни. Така казваме „Да“ на изискванията на партньора, само ако можем да запазим нашите здравословни граници и да посрещнем нуждите му от позицията на любов, а не на страх.

4. Тъй като все още не съм сглобил/а живота си, не съм постигнал/а всичко, което искам и не се чувствам стъпил/а здраво на земята, се страхувам, че можеш да ме отхвърлиш.

Няма такова нещо като перфектен партньор. Да се опитваме да бъдем перфектни, да сме постигнали всичко, което искаме, за да можем да си позволим връзка и любов е изтощително, а резултатът е много пропуснати възможности.
Митът, че трябва да сме „на върха“ или „идеални“ много често създава нереалистични представи за това какво означава да си в интимни отношения, как се свързваме с другите или изпитваме любов.
Хубаво е да направим ревизия на вярванията си и да ги оценим по това дали ни служат или ни ограничават. Вместо да очакваме от себе си да бъдем перфектни и да имаме всичко още в началото, нека се опитаме да поставим акцента върху опознаването, ранимостта, зрелостта, сигурността, разбирането и обичта.

Той не е перфектен. И ти не си перфектна. И двамата никога няма да бъдете перфектни.

5. Все още вярвам, че драмите и хаосът са израз на любов.

Хаотичната динамика често се свързва със силни емоции и турбулентност, страст и дълбоки чувства. Ако като деца сме наблюдавали това в семейната си среда, то хаосът, с който сме свикнали, който приемаме за нормален, ще ни кара да се чувстваме живи. Ние се пристрастяваме към силните емоции. По този начин оставаме в неподходящи връзки повече от необходимото или позволяваме насилие от страна на партньора, защото за нас то е част от страстта между двама души. Може да стигнем дори до момент, в който едни спокойни, стабилни, зрели, съзидателни и сигурни отношения изглеждат скучни. Така ние се самосаботираме, разрушаваме връзка, която би ни развила и се връщаме към познатото (към хаоса) разрушавайки себе си.

6. Съвсем целенасочено съм постоянно зает/а, за да не чувам зова на сърцето си. Страх ме е от отговорност и сериозни отношения.

Този страх става особено силен, когато връзката се задълбочи. Това от своя страна води до отдръпване и/или прекъсване на отношенията.
Интимността изисква ранимост, а ние може да не сме готови на това, дори да я жадуваме дълбоко в себе си. Възможно е да сме имали несигурна привързаност към родител, и поради тази причина да имаме страх да бъдем контролирани, впримчени, потопени в сериозни отношения.
Страхуваме се, че ако се разкрием пред партньора ще бъдем отхвърлени, затова ние сме тези, които отхвърлят първи. Едновременно с това не можем да понесем чувството на самота и изоставяне и скоро след раздялата се опитваме да го „придърпаме“ обратно към себе си. Това създава болезнена динамика на „отблъскване-придърпване“, която в крайна сметка разрушава интимността и доверието във връзката.

7. Имам нужда да се срещна с повече хора, за да разбера какво харесвам и какво не харесвам.

Когато събираме опит, ние започваме да определяме граници, които са в синхрон с нашите ценности и цели. В началото често се учим на принципа на пробата и грешката, докато узреем достатъчно, за да започнем да взимаме осъзнати решения. Така разбираме, че когато някой прекрачи личните ни граници (сексуални, психически, физически) страда сигурността.
Без доверие ние не можем да имаме ранимост, интимност, да изпитаме удоволствие и дълбока привързаност. Трябва да разберем предпочитанията си, за да можем да споделим твърдите си граници с потенциалния партньор и да създадем отношенията, които са подходящи за нас.

8. Няма да мога да те оценя, преди наистина да поживея и да събера опит.

Изборът на партньор и качествата, които искаме да има той, се менят във времето. Ако в началото сме търсили някой, който има перфектно тяло, по-късно акцентът може да е върху личността и нейните качества: емпатия, сериозност, зрялост, разбиране. Това е нормално, защото опитът ни учи на важните неща, кара ни да навлезем по-дълбоко в себе си и другия, да търсим партньор, който е подкрепящ, който разрешава конфликтите с любов и уважение, с който да можем да бъдем себе си, да комуникираме честно, прямо и без задръжки, да сме интимни и емоционално близки, да се чувстваме оценени. Нещата, които не са били важни за нас в началото, стават изключително важни по-късно в живота, но само след като сме събрали достатъчно опит, за да оценим правилния човек.

9. Прекалено съм фокусиран/а върху собствените си нужди.

За да бъдат успешни едни любовни отношения, трябва да има баланс в това, което даваме и това, което получаваме. Когато сме фокусирани само върху себе си и собствените си желания, партньорството не само страда, то не съществува. Да оценяваме партньора, означава да посрещаме и неговите нужди.
Не са необходими грандиозни жестове. Малките жестове на признателност създават „култура на признание“ във връзката. Всички искаме да се чувстваме ценени и обичани. Ако искаме връзките ни да се развиват, трябва да им дадем нужното внимание, лично време и енергия.

Една връзка е баланс между двама човека. Не може единият да е вечно даващ, а другият да е вечно получаващ.

10. Не знам как да създам онова усещане за „дом“, което нося в сърцето си, объркан/а съм и не познавам себе си.

Нека си представим за момент, че се вслушваме в нашата интуиция, нашия опит, мъдрост, тяло, ум и сърце. Как би ни променило това? Понякога усещането за дом не е там, защото никога не сме имали такъв или сме го изгубили много рано, преди да сме били достатъчно зрели, за да можем да преживеем травмата от липсата на сигурност. Това води до объркване и блокаж.
Една невъзможност да предадем усещането за принадлежност и уют, защото сме задържали енергията от травмата в себе си и не я пускаме да си отиде. От какво имам нужда? Какво ми носи радост? Какво правя, когато искам да се погрижа за себе си? Идеята за дома е свързана с чувството за сигурност и закрила. Независимо колко отделени от нас и Източника се чувстваме, това е само илюзия. Ние можем да уважим тази дълбока връзка с Цялото като се вслушаме в душата си. Така започва нашето лечение, като създадем дом първо в себе си.

11. Не знам как да извикам щастието си, защото не съм сигурен/на как изглежда то за мен.

Ако сме заети да подражаваме на щастието на другите, няма да познаваме собственото си щастие. Върху плещите на всеки от нас рано или късно падат тежките очаквания на обществото. То изисква определени неща. Ако се поддадем, ние започваме да вярваме, че когато ги изпълним най-накрая ще бъдем цялостни и щастливи. Оказва се обаче, че ако си позволим да пуснем нашите очаквания за това какъв трябва да бъде животът или какво обществото ни казва, че е „нормално“, ние изместваме фокуса към вътрешното знание и мъдрост, към личната отговорност и осъзнаване. Там се крие силата да извикаме нашето автентично щастие, тези хора и ситуации, които са най-подходящи за нас.

12.Имам силната нужда да контролирам партньора си.

Контролът ни дава чувство за сигурност и безопасност, но не води до балансирани партньорски отношения. Ние го използваме като средство да се справим със страха, тревожността, ранимостта, загубата, изоставянето, срама. Има много начини за контрол: гняв, вина, потъпкване на границите на партньора, отбягване и отказ от обич и внимание. Резултатът е партньор, който изгражда съпротиви и увеличава дистанцията, който се чувства предаден, незачетен, и който избира да потърси любов другаде.
Интимността ни кара да се чувстваме раними и разкрива най-дълбоката ни болка. Много често регресираме до поведението, което сме имали като деца, за да получим внимание от родители, които не са посрещали нуждите ни.
Отнема време да разберем защо се държим по определен начин в една връзка и кое ни провокира. Трябва да сме търпеливи, ако искаме да заменим едно поведение с друго, но има как да намерим сигурност в себе си и партньорските отношения, стига да адресираме скритите причини.

Проблемът с контролирането във връзката отива много назад във времето – до корените на изначалните екзистенциални трудности на човечеството. Ето защо това е също така и духовен проблем. Търсим да упражняваме контрол, сила и власт върху другите хора, защото това ни носи енергия и чувство за сигурност.

13.  Търся специалния и изпускам от поглед реалния.

Вярата в специалното измества възможността за истинска, пълнокръвна връзка. Мариън Уилямсън някъде заместваше свещена със специална връзка и съм много съгласна с нея . (Нина Косева-Ицовска)

14. Не знам как изглежда щастливата връзка

В психиката ми няма модел на щастлива връзка, защото липсва пример за такава от детството ми. Следователно е важно да изградя в себе си липсващото, което копнея партньора ми да притежава. 

15. Несъзнателно възпроизвеждам родовия модел на нещастна връзка

В психиката ми има отпечатък на нещастие в любовта и постоянно затвърждавам в опита си тази реалност, за да съм лоялна към рожденото си семейство. Любовните ми истории завършват с драма и разочарование, защото това е атмосферата, която единствено познавам и в която ми е удобно.
(За повече задълбаване в тази тема и материя прочетете за семейните констелации и родовите травми)

16. Не познавам Сянката си

Работата със Сянката е важна и ключова за всеки един човек , който е тръгнал по пътя към самопознание, трансформация и личностно израстване.
Какво се случва когато не сме се „запознали“ със Сянката си и упорито отхвърляме съществуването на тъмна и „лоша“ страна в себе си?
Случва се това, че не съм я изследвал, не съм я приел, не съм я интегрирал в себе си, не я уважавам, страх ме от нея (тоест страх ме е от демоните и тъмнината ми). Следователно усилено я крия и от себе си, и от човека до себе си, по този начин потискайки я, подхранвайки я и дезинтегрирайки се бавно и постепенно. Не съм ОК с недостатъците и кусурите си, срам ме е от тях, смятам ги за слабост, представям се като нещо, което не съм, захаросвам образа си и човекът до мен винаги го усеща. Играя роля на някой, който не съм, липсва автентичност, откритост, липсва честност в изграждането на представата кой съм и кой не съм. Това никога не може да е работещ подход при формирането на нова връзка.
Препоръчвам да прочетете статията „Да се запознаем със Сянката си – тъмнината, която е част от нас„.

Себеосъзнаването включва разбиране на себе си и поведението си на три нива:
1. Какво правиш; 2. Как се чувстваш по отношение на това; 3. Най-трудната част: да разбереш всичко онова, което не знаеш за себе си.

17. Подражавам на някой, който смятам за успешен

Случвало ли ви се е да имате идол? Може да не е идол, може да е любима приятелка или много красива колежка или популярна съученичка от гимназията. Някой, на който се възхищавате поради разнообразни причини: начин на обличане, поведение, социални умения, екстровертност, чувство за хумор, привличане и задържане на вниманието върху себе си, освободеност в общуването с мъже и непознати хора. Ако вие самият сте затворен, интроверт, срамежлив, скован, ако не ви е вървяло във връзките или не умеете да флиртувате, ако не се получава така, че да сте център на компанията и вниманието, може да развиете възхищение към такъв тип хора и да се стремите, често подсъзнателно, да ги имитирате, да се обличате като тях, да говорите като тях, да правите това, което правят те когато се появят на дадено място.
Рядко това е работеща стратегия, защото отново бягаме от себе си, от своята вродена автентичност , силни и слаби страни, от всичко онова, което сме и не сме, опитвайки се да подражаваме на някой друг, с надеждата, че ще копираме неговите успехи.
Това, което наистина е работещо, но изисква повече време, отдаденост и постоянство, е личната терапия или посвещаване на практики с цел дълбоко осъзнаване и личностно развитие. По този начин ще изчистим собствените си блокажи, ще трансформираме слабите си страни, ще наблегнем и развием силните си вродени качества, ще навлезем и ще се закотвим в енергията си.
Опитвайки се да бъдем нещо, което не сме и което не сме дошли да бъдем, никога не можем да бъдем толкова харесвани или успешни колкото ако просто излекуваме емоционалните травми от миналото си и разгърнем собствения си потенциал.
Автентичността и увереността в себе си е това, което силно привлича околните, а не определено конкретно поведение, обличане, маниери или говорене.

18. Имам задръжки и блокажи в сексуално отношение

Имам определени морални възгледи, насадени програми на мислене, подсъзнателни блокажи и други проблеми, които са свързани със сексуалните взаимоотношения.
Не познавам наистина нуждите си, скритите си желания (тук отново опираме до работата със Сянката си), не признавам, не търся и не показвам какво ме възбужда, имам блокажи и вътрешни стопери да опозная в детайли тялото си и всичко онова, което му доставя удоволствие. Имам проблем да говоря за секс, срамувам се, сковавам се, изчервявам се, винаги измествам темата или усещам чувства като вина, срам, страх, силно притеснение. Отдавам твърде голяма важност и значение на думички като „трябва“, „нередно“, „грешно“, „неморално“, „неприлично“ и други от този род, насадени ни от социума, религията, народопсихологията и родителите.
В сексуалните отношения между двама човека не би трябвало да има блокажи и неудобни въпроси, нито мълчание, нито действия, които са морално табу. Правилата ги пишат само те двамата и всичко, което им доставя удоволствие, е позволено.
Силната сексуална химия в една връзка, освободеността в интимната сфера, ясното изговаряне на желанията, опознаването на подсъзнанието на партньора, здравословната разкрепостеност в рамките на двойката е много важен ключов фактор в изграждането на здрава и успешна връзка.

По-голямата част от статията е написана от Деница Бояджиева – психолог и консултант. Нейната публикация във фейсбук ме вдъхнови да публикувам тази статия, с нейното съгласие, разбира се!
Статията е допълнена с още точки от мен, Стефи Божилова, и от един друг прекрасен и дълбинен терапевт – Нина Косевска-Ицовска.

Благодаря ви, че изчетохте всичко докрай!
Ако статията ви е харесала, замислила и вдъхновила, моля споделете я, за да достигне до повече хора!
Ако имате въпроси и коментари, оставете коментар в сайта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.