За прераждането – Парамаханса Йогананда

П. ЙОГАНАНДА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО:

„Изглежда, че относно въпроса за превъплъщението философията на Индия се разминава с християнските учения. Но в действителност тази доктрина се отрича единствено в широко разпространените тълкувания на Библията, но не и в самата Библия.

Превъплъщението не се явява нехристиянско или неюдейско учение. То се е проповядвало от няколко велики отци на ранното християнство, включително и от Ориген (185-254 г. сл. Хр.), който е твърдял, че го приема като нерушима традиция на „апостолските времена“.
/ Британската енциклопедия нарича Ориген „Най-бележитият от всички Отци на църквата, може би, с изключение на Августин“. Ориген пише за прераждането – „Нима не е разумно,че душите се помещават в тела в съответствие с техните достойнства и предишни постъпки?“/

Едва след петото столетие след Рождество Христово, през 553 г.сл.Хр., на Втория Константинополски събор, тази доктрина е била окончателно отхвърлена от християнските догми. Анатемата, която е била произнесена срещу тази доктрина е била следствие на политически маневри, а не толкова на теологична чистота. Учените неотдавна установиха, че папа Вигилий, присъствал по това време в Константинопол, не е взел участие в провъзгласяването на анатемата и всъщност изобщо е бойкотирал този събор…

Беседите за превъплъщението понякога се оказваха крайно интересни. Веднъж аз попитах Учителя Юктешвар: „Имал ли е Юда някаква духовна реализация?“
„Той определено е имал лоша карма -отвърна Учителят -но въпреки всичко той е бил пророк“.
„Бил ли е?“ -Такава вариация на известната тема за злодеянието на Юда ме порази.
„О,да -потвърди Учителят уверено. -Той е трябвало да бъде пророк, за да стане един от дванадесетте. Но е трябвало той да преживее страдания в течение на две хиляди години заради предателството. През този век той, най-накрая, е получил освобождение в Индия.
Иисус се явил на някакъв учител и е помолил той да бъде освободен. Аз познавах Юда в този живот“ -добави Учителят.
„Вие сте го познавали? -Мен страстно ме развълнува тази история. -Как изглеждаше той?“
„Всякога много спокоен и сдържан. У него все още се е съхранила някаква привързаност към парите“. Веднъж един друг ученик започна да се шегува по повод на тази склонност. Но Учителят поклати глава и каза спокойно: „Не бива. Оставете го на мира“.

През 1936 година Учителят посети Стоунхендж в Англия. На своя секретар, Ричард Райт (брат Дая Мата), той подметна тихо: „Аз самият съм живял тук преди три и половина хиляди години“.
Понякога той ни заинтригуваше с препратки, винаги мимолетни, относно миналите животи на някои знаменити обществени личности. „Уинстън Чърчил е бил Наполеон- ни говореше той. – Наполеон е желаел да покори Англия. Чърчил, в качеството си на министър-председател на Англия, е разрешил тази амбициозна задача. Наполеон е искал да унищожи Англия. В ролята на Чърчил той е бил принуден да председателсва при разпада на Британската Империя. Наполеон е бил изпратен в изгнание, след това отново се връща във властта. По същия начин и Чърчил е бил отлъчен от политиката, но след известно време отново се възкачва на власт“. Интересен е фактът, че Чърчил в младостта си е намирал вдъхновение във военните подвизи на Наполеон.
„Хитлер- продължи Учителят- е бил Александър Велики. Любопитно е, че и двамата, Хитлер и Александър, са приели стратегията на мълниеносната атака – блицкрийг, както я е нарекъл Хитлер. Разбира се, на Изток, където завоеванията на Александър са довели до гибелта на велики цивилизации, названието „Велики“ звучи саркастично“.
Учителят се е надявал да пробуди в Хитлер общоизвестния интерес на Александър към религиозните учения на Индия и, по този начин, да отправи амбициите на диктатора към по-високи духовни цели. Той действително се е опитал да се срещне с Хитлер през 1935 година, но му е била отказана такава среща.
„Мусолини- казваше Учителя – е бил Марк Антоний. Кайзер Вилхелм е бил Юлий Цезар. Сталин е бил Чингиз Хан“.
„Какъв е бил Франклин Рузвелт?“ – попитах аз.
„Аз никога никому не съм казал за това -отвърна Учителят с усмивка. -Аз се опасявах от неприятности!“
„Ейбрахам Линкълн -ни обясни той -е бил йога в Хималаите, който е умрял с надеждата за постигане на расово равноправие. С раждането си Линкълн е имал за цел изпълняването на това желание. Той се е завърнал отново в това столетие като Чарлз Линдбърг -каза Учителят.
Интересно е да отбележим, че независимо от достойните заслуги, Линкълн не е получил така широко обществено признание, докато почти без особени усилия то е станало достояние на Линдбърг. Странно е, че след смъртта на Линдбърг, неговият хавайски приятел Джоузеф Кахалеахи, възкликнал: „Това не е незначителен човек. Този човек е от нивото на Президент“ …
Известно е, че Чарлз Линдбърг е проявявал интерес към индийската философия. Вероятно (може само да гадаем), осъществявайки желанието, възникнало в йогата да се посвети на делото за расово равноправие, и отхвърляйки, като Линдбърг, общественото признание, което е било кармическа награда за успеха на Линкълн, той отново в следващия си живот да стане йога.

Относно по-святи хора, Учителят казваше, че Тереза Нойман, католическата притежателка на стигматите от Конерсройт, Германия, е била Мария Магдалена: Ето защо- ни обясни той -тя е притежавала дарбата да получава видения от Христовото разпятие“.
Лахири Махасая -веднъж той ми каза в Туенти-Найн Палмс -е бил най-великият светец на своето време. В предишния си живот той е бил крал Джанака.
Бабаджи го е посветил в златния дворец, поради факта, че той е живял в дворец и преди. Според друг ученик, Учителят е казал, че Лахири Махасая е също големият средновековен мистик Кабир.
„Бабаджи -ни каза Учителят -е въплъщение на най-великия пророк на Индия, Кришна.“ Учителят ни разкри, че той самият е бил най-близкият приятел и ученик на Кришна, Арджуна („Принцът на преданните“, както е наречен в Бхагавад Гита). За нас се оказа лесно да повярваме, че той е бил този могъщ воин, тъй като изключителната волева сила на Учителя, неговият вроден талант за водачество, и неговата огромна физическа сила (когато той избираше да я прояви) характеризираха някого със склонностите на могъщ, непобедим герой. Говорейки за това превъплъщение, Учителят ми каза: „Ето защо, в този живот, Аз съм толкова близък с Бабаджи“.

/ Откъс от глава 28 на книгата „Път“ от Свами Криянанда /

Свързана статия:

–> „За Кали Юга и Двапара Юга – от Парамаханса Йогананда“

2 мнения по „За прераждането – Парамаханса Йогананда

  1. Нито Александър Велики е бил Хитлер, нито Тереза Нойман е била Мария Магдалена. Това е такава луциферична измама, че повече не може и са бъде. Не са Ви читави учителите. Не и в 21. век.

    • Това обаче няма как да го знаем нито аз, нито Вие със сигурност.
      Вие вярвате на едни писмени източници, аз на други, трети лица на трети.
      Няма как да знаем в действителност. 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *