Bypassing the mind – Дълбокото осъзнаване не се случва в разговор с Ума

Нека да си поговорим малко за механизмите, при които се случва истинското терапевтично осъзнаване, трансформация на Сянката, вътрешно дълбоко преобразуване и изцеление на емоционалните травми

В началото на една терапия, на една сесия, на един разговор с клиент, ти си говориш само и единствено с ума му. Ти в действителност не си говориш с този човек. Ти разговаряш с вярванията, които е усвоил като удобни и работещи за него към сегашния момент, за да успява да функционира адекватно във външния социален свят. С инсталираните в софтуера му програми, които обслужват ума и его-представата му за нещата от живота. Ти си говориш с различни негови външни маски и роли, в които е влязъл и в които е наистина добър и които си мисли, че е той самият.
Ти не си говориш с Човека зад ролите и маските.
Не си говориш с вътрешното дете. Не си говориш с раните и травмите и истински скритите емоции. Усещането е като да говориш с автоматичен бот понякога. С изградена представа какъв съм, какъв не съм, какво обичам, какво работя, как се държа с партньора, защо правя това, което правя и тн. Има фрази и думи, които стоят сякаш не на място. При които лампичката ти светва, че това не идва от този човек, че това не е „негово“, а идва може би от родители, учители, религия, нещо, което е прочел като правила и е решил да следва и да прилага, но не е автентично, не е вътрешно присъщо на истинската същност на този човек. Усеща се външно и фалшиво и клиширано.
Това не са универсални думи и вярвания.. Няма конкретни фрази, които са ключови, за да разбереш, че са фалшиви и неприсъщи за даден човек.
За различните хора това са различни неща. Това, което за един е автентично присъщо на неговата вътрешна природа, за друг същото нещо може да е външно заучено и усвоено, за да замаскира нещо по-дълбоко, от което човек бяга…

С времето се научаваш безпогрешно да усещаш точно тези издайнически думи или фрази, които те водят към усещането какъв е този човек зад маските, зад думите, зад защитата на ума. Те са като едни сигнални лампички, които ти светват, че нещо не е наред. С времето това става интуитивно – не го мислиш толкова, започваш да усещаш точно тези думи като бутони и да ги натискаш с конкретен въпрос или дума от своя страна и тогава сякаш избухва гейзер от потиснати емоции или човек получава осъзнаване (т.нар. lighbulb moment) какво се крие зад собствените му думи. Или блокира и не може да ти отговори – като glitch в програмата, забиване, временен блокаж и неспособност за реакция или отговор.
Понякога връщаш към него това, което е казал, повтаряш го със същите думи, за да успее той да го чуе и види отстрани.
Това е моментът, в който човек се сблъсква със собствената си роля или маска и осъзнава, че ТОВА НЕ Е ТОЙ, че това не е негово, че това е нещо, в което е вярвал или което е повтарял като действие или репликирал като мисъл, но това не идва от него. 

Lightbulb moment – моментът, в който една лампа в ума ти рязко светва и осветява тъмни кътчета на съзнанието ти, за които никога не си мислил, в които никога не си търсил отговори.

Истинската терапия настъпва когато заобиколим царят Ум и навлезем навътре и назад в леко променено състояние на съзнанието. Когато не си говорим с ума на чисто рационално когнитивно ниво, а успеем да го приспим, притихнем и да го поставим като страничен наблюдател и активираме спомени, които отвеждат човек в дълбоки емоции, усещания, травми, болки…

Тогава настъпва катарзис – дълбоко емоционално потапяне, осъзнаване, сблъскване с проблемите и постепенното им трансформиране и интегриране.
Това е част от толкова важната работа със Сянката – тъмнината, която е неизменна част от нас и нейното постепенно разкриване, приемане и отработване.
Тогава външните симптоми започват да отпадат постепенно, защото те са били болестни психосоматични проявления на онова дълбоко подтиснато и скрито от нас в дебрите на подсъзнанието.
Онези неудобни спомени, които заровихме; онези травми, които така и не преодоляхме; онези думи и действия от страна на родителите ни, които ни формираха и които заложиха началото на вътрешния ни глас на съмнение, вина, провал, съревнование със света и с другите вън от нас…

„Всеки носи сянка и колкото по-малко тя се въплъщава в съзнателния живот, толкова по-тъмна и плътна е тя.“ – Карл Густав Юнг –

Това, което мислим, което виждаме, поглеждайки в себе си, това, което си мислим, че сме – то е една много много малка част от психиката ни. Видимата, допуснатата част на осъзнаващия ум. Тази част, която е удобна и логична, която е приета за истина, която е разбрана, която е допусната да се проявява във външния свят и в общуването с останалите.
Всичко, под повърхността на осъзнаваното и видимото е всичко онова, което е скрито, подтиснато, неприето, изтласкано, блокирано, заровено дълбоко в подсъзнанието, защото носи неудобство, болка, шок, страх и дискомфорт.

Долните две картинки идеално описват този процес на скриване и изтласкване:

Истинската терапевтична работа по интегриране на неосъзнатото и изтласканото не се случва, когато си говорим със съзнателния Ум с всичките му изградени във времето защитни механизми.
Случва се в работа с подсъзнанието , която настъпва при леко променено състояние на съзнанието или така нареченото навлизане в Алфа ниво на съзнание. Там попадаме често през деня, когато се отнасяме във фантазия или визуализация, когато се унасяме в сън или в състоянието точно когато се събудим. Там можем да попаднем и когато правим медитация или дълбока водена релаксация, когато се подлагаме на хипнотерапия и някои други терапевтични похвати. Това е един вид препрограмиране, пренаписване на софтуера ни.

ВИДОВЕ МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ:

Мозъчните вълни са електрическо представяне на мозъчната дейност. Милионите неврони, предаващи електрически заряди, създават различни ритми, познати като модели на мозъчни вълни. Тези ритми могат да се наблюдават, записват и измерват чрез електроенцефалограф (ЕЕГ). Мозъчните вълни обичайно се групират в 4 различни категории съобразно честотата им: Бета, Алфа, Тета и Делта.

Всяка една от тези категории честоти съответства на специфичен тип активност на кората на мозъка и състояние на съзнанието. Започвайки с най – високата честота и продължавайки по низходящ ред, те са следните:

  • Бета-вълните са най-бързи – (14-100 херца), те преобладават в нашия мозък и са свързани с бодърстването, съсредоточеността, процесите на учене. Това е сферата на съзнателния разум и логичното ясно мислене.
  • Алфа вълните (8-13 херца) – това е областта, която обикновено се смята за сферата на подсъзнанието. Почти всички хипнотични въздействия се осъществяват в този обхват. Медитацията също е функция на този диапазон, понякога слизайки и в тета. Алфа е една изключително важна област за хипнотерапията и работата с неосъзнаваните модели и програми, за регресивната терапия, за отработването на емоционални травми от миналото, както и работата с различни страхове и фобии.
  • Тета вълните (4-8 херца) – част от областта на подсъзнанието, в която също е приложима хипноза, въпреки че наистина много малко хора могат да се потопят толкова надълбоко и да достигнат до тета за дълъг период от време. И това не е нещо, което човек прави и което се случва съзнателно.
  • Делта вълните (по-малко от 4 херца) – абсолютната безсъзнателност и тези честоти се наблюдават в състояние на дълбок сън без сънища. Истински възстановителният сън за тялото и психиката, когато умът е напълно изключен.

Имали ли сте моменти, когато прочитате дадено стихотворение или цитат и избухвате в сълзи? Или когато унесени гледате филм и се случва дадена случка или сцена, която ви разтърсва дълбоко и провокира излизането на стари спомени от миналото ви? Имало ли е случай, в който гледате картина и тя ви говори, носи ви послания и осъзнавания на вътрешно ниво? Умът не може да обясни логично какво се случва и защо се случва това, не може да намери когнитивните връзки, но пластове в подсъзнанието ви са разместени, нещо ви е докоснало, нещо се е случило, което е отключило вълна от чувства, емоции, сълзи или усмивки.

Изкуството говори и се свързва с нашата дълбоко скрита истинска същност. То работи с образи и символи, които активират подсъзнанието ни и разравят изтласканото неудобно съдържание. Изкуството не идва от ума, то е проява на онази дълбока автентичност на душата, която носи всеки един от нас.

В заключение на тази толкова дълга и сложна тема, на която одраскахме само повърхността, искам да кажа, че това, към което всички би трябвало да се стремим е АВТЕНТИЧНОСТ, а не духовност. 
Не би трябвало да се стремим да бъдем бели и добри, морални и праведни, подредени, организирани, систематизирани, изрядни в мислите и действията си. Или духовно извисени отвъд чисто човешкото.
Би трябвало да се стремим да бъдем „просто“ човеци, което се оказва много трудна задача, защото да бъдеш човек означава да признаеш, приемеш и прегърнеш всичко човешко, оголено от маски и роли – с всичките му тъмни страни, сенки, лошотия, чисто човешки низки проявления.
Това се нарича автентичност – да се запознаеш със себе си.
И само чрез опознаването си в дълбочина и интегрирането на всичко скрито, неудобно и тъмно, можем да тръгнеш по пътя на Осъзнаването, на надскачане на чисто човешкото и израстване нагоре по духовната пътечка. 

~ Автор: Стефи Божилова ~ 

Ако тази статия Ви е харесала, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *