Случай от регресия – Преминаване през няколко живота и много научени уроци

Това е една регресия, която много отдавна исках и трябваше да кача, една регресия от последните дни, в които работих с клиенти преди да родя първото си дете през 2015 година. Но след това ме засмукаха други емоции, опитности и преживявания, един изцяло нов свят и ежедневие, и така си останаха некачени тук в сайта доста изключително силни и разтърсващи регресии. 
Отново започвам да качвам случаи от практиката с изричната уговорка и disclaimer , че не при всеки регресията е толкова дълга, подробна, разтърсваща или изпълнена с интересни преживявания, но това не значи нищо. Дори и най-обикновените припомнени „скучни“ животи могат да носят своите силни уроци, дълбоки изводи и взаимовръзки и екзистенциална промяна в човек. 

П. е изключително блага, фина и грациозна жена, има финес и лекота в общуването с нея, усеща се дълбоко доверие, открита комуникация и желание да търси и да си помогне. Дойде с цял списък записани въпроси и теми, по които да работим, което ме озадачи в първия момент и ме направи леко скептична към успеваемостта на регресията. Имаше много теми, които беше набелязала – силната ѝ връзка с всичко свързано с баща ѝ, когото е загубила в ранна детска възраст; защо са тук заедно със сина ѝ, каква и откъде е връзката им и какви са уроците, които са си поставили да научат заедно; откъде идва силното ѝ влечение към пътуванията; откъде идва силната ѝ връзка със съпруга ѝ; и още. 🙂
Успяхме да отговорим на всички тези въпроси и тя успя да премине през няколко живота и да си спомни наистина много.

(След дълбоката релаксация и връщането през спомени от сегашния ѝ живот, раждането и вътреутробния ѝ живот, се връща още по-назад в пространството между животите, преди да влезе в сегашния си живот)

П.: Чувствам се сама, но вече не треперя. Странно е… Намирам се като на бял поднос от облаци, на които има бледо сини пирамиди. Виждам хора в бяло. Далече са всички, но аз вървя към тях. Не ги познавам. Безразлично ми е.

(Извикваме образа на врата, който се появява пред нея в това пространство. Вратата е важна, тя е преходната точка, тя е предел)

П.: Виждам я много добре! Голяма бяла врата с релеф. Всичко около нея става бяло, много бяло! Има ярко синьо небе около нея, много ясно, слънчево е. Има златно ключе в ключалката, Отворена е! Искам да премина, много съм любопитна.

Стефи: Почувствай как зад тази врата се намира един твой много важен минал живот, който е дошъл момента да си припомниш сега! Почувствай как вратата те тегли, засмуква те към себе си, усещаш как преминаваш от другата ѝ страна и се спускаш в един конкретен ясен спомен. Приземи се в този спомен сега. Остави се на първия образ, картина или усещане, които дойдат при теб. Огледай се бавно около себе си… Какво виждаш, къде се намираш?

П.:  Виждам три цвята. Бяло , светло зелено като трева и светло синьо като небе. Заедно са и се изливат като река. Мнооого широко пространство, като котловина, като долина между скали… Но не страшни… А меки. Като райско място. И насреща един водопад. Виждала съм това място, знам го, познавам го!
Топло е времето. Лято е. Хубаво слънчево време. Много е далеч водопада. Висок.

Стефи: Искам сега да погледнеш надолу и да фокусираш вниманието върху краката си. Виж с какво си обута и с какво си облечена?

П.: Боса съм. Вървя по тревата, тревата е мека и много зелена. Бяла нощница. Дълга руса коса. Младо момичешко лице със сини очи. Тичам. Не мога да преценя на колко години съм… 15 може би.

Стефи: Дай си няколко мига и почувствай себе си, момичето, което си, характерът, който носиш. Разкажи ми повече за теб?

П.: Дърпам шарено малко хвърчило. Усмихната съм, лицето ми грее, тичам към водопада. Няма никой. И не ми пука, че няма никой. Сякаш ми е достатъчно хвърчилото.

Стефи: Спомни си мястото, от което си тръгнала, откъдето идваш? Домът си?

П.: Някакво село… Много неуместно село… Нищо общо няма с тази хубава поляна и с водопада. Не е хубаво. Мрачно е. Кални улици. Каруци. Обикновени малки къщурки. И аз се виждам като над къщите сякаш съм, пак с тази бяла нощница… И хич не ме интересува туй село.. Сякаш бягам оттам, бягам от него. Бягам си към поляната с водопада. Не искам да съм там.

Стефи: Искам обаче за малко да се върнеш към спомените си от това село. Спомни си родната си къща? Остави я да изплува като образ пред очите ти.

П.: Симпатична къща. Има цветя на прозореца. Шарени хубави цветя. Това е най-хубавото нещо в къщата. Цветята. Малка е къщата, с един прозорец. Като кирпичена. Ама е много симпатична.
Не виждам семейството си, никой не виждам. Не знам дали живея сама тук. Само цветята виждам на прозореца… от външната му страна, продълговато сандъче с шарени цветя вътре. Само това виждам. И само него си обичам. Няма никой.

Къщата има само една стая. Огнище. Много простичка обикновена къща.
Не знам дали това е родният ми дом. Не чувствам кой знае каква свързаност с тази къща. Няма никой друг.

Стефи: Спомни си сега ежедневието си, как преминават дните ти там?

П.: Всеки ден ходя на поляната. Чакам да съмне, за да ида. Там съм друга. Свободна. Безгрижна. Такъв простор… Прекарвам дните си там.. Вечер се прибирам. Не ме свързва нищо с тази къща освен цветето. Нехая за нея.

Стефи: Дай си няколко мига и почувствай силно къде се намира това село? В коя държава, в коя част на света?

П.: Много странно. Селото прилича да е като някъде в Западна Европа. Пък моята поляна с водопада е в Латинска Америка… Как отивам там всеки ден? Не знам…

Стефи: Така искам сега да се потопиш първо в спомените от селото за малко.. А после си дай няколко мига да усетиш и да си спомниш ясно водопада. Най-вероятно това са два силни спомена от два различни живота, които изплуват в подсъзнанието ти. Искам сега първо да изследваме живота със селото. После ще се върнем към мястото с водопада. Потопи се сега изцяло в спомени от живота в селото. Спомни си повече за себе си тогава. Спомни си за семейството си. Защо си сама в тази къща? Какво се е случило с тях?

П.: Не знам. Не усещам драма, трагедия, нищо. Виждам само, че селото е в гора. Хубава гора. Всички улички са постлани с меки борови иглички от борове и ели. Много е симпатично. Рицарски времена са.

Стефи: Почувствай коя година е това? Кой век се случва този живот?

П.: 11 век. Аз съм страничен наблюдател на всичко. Сякаш не участвам. Сякаш съм над селото и го гледам отгоре. Не знам защо.

Стефи: Дай си малко време, за да го почувстваш по-силно и да го разбереш. Спомни си каква е твоята връзка с това място?

П.: Има тази къщичка там. Просто живея там. Но не се виждам. Не мога да се усетя дори.

Стефи: Остави сега на подсъзнанието да превърти до по-следващ ключов спомен, в по-късна възраст. Какво виждаш?

П.: Мъж. Ризница. С малка брадичка. Шлем. На висока служба. Като страж е. Но не е само страж. Спокойно скулесто лице. Стои мирно. Не знам на кого служи, но този на когото служи много разчита на него. Аз трябва да съм това…

Стефи: Спомни си за себе си. Почувствай се! Какъв характер носиш, какъв човек си?

П.: Добър смел войн. Хладнокръвен. Добър човек, честен и принципен.
Нещо като най-довереният човек на някой много високопоставен съм… Някакъв владетел, но не знам точно какъв.
Замък виждам. Кули. Интересен е, боен, голям замък, с вътрешни крепости. Аз стоя на една от кулите, най-отгоре, отпред, челната кула. Страхотна панорама! Виждала съм този замък! Била съм там!

Стефи: Къде се намира този замък? Коя държава е това?

П.: Англия трябва да е. Мрачно е, сиво. Аз се чувствам добре на служба, добър живот имам, спокоен, добре платен съм. Спокойно ми е отвътре.
Нямам семейство, но… сякаш има някой в душата ми. Не ми е празна душата. Сякаш имам любов.

Стефи: Потопи се изцяло в това усещане. Спомни си как изглежда тя, извикай образа ѝ.

П.: Тъмнокоса… С не много къса и не много дълга коса. Хубава е. Много женствена е, с хубава голяма рокля. Шапка на тила, отзад я носи. Много фина, с хубави ръце е. Много одухотворено лице!

Стефи: Какъв човек е тя? Как те кара да се чувстваш?

П.: Това е Н.! Да, това е той! [съпругът ѝ от сегашния ѝ живот, гласът ѝ се развълнува се много]
Ние сме си един за друг. Да, така го чувствам! Спокойна връзка. Изцяло разчитаме един на друг. Не живеем заедно все още. Сгодени сме. Пишем си писма.
Не живее в замъка, не е далеч, по дрехите съдя, че е дама. Не е просто селско момиче. Чете много книги. Разхождаме се в гората. Не се гледаме в очи, но сякаш душите ни си говорят. Особено усещане… на пълнота. Когато не сме заедно, чувстваме, че сме заедно. Не тъгуваме един по друг.

Стефи: Какво се случва след това между вас? Спомни си какво става.

П.: Голяма, много голяма къща виждам. С гора наоколо. Около нея има чакълест път, който я обикаля от всички страни. Няма цветя и това не ми харесва. Аз много обичам цветята. Искам да имам цветя..
Висока къща, като имение, но не прекалено голямо. Каменна къща, богаташка. Няма градини, фонтани и такива неща. Скътана е в гориста местност в Англия.

Стефи: Спомни си как живеете там? Имате ли деца?

П.: Аз пак съм си на служба в замъка. Не виждам лицето на владетеля. Дребен мъж е. Усещам го като много строг. Но народът го обича. Виждам само тялото му, а лицето му е в сянка. На черта подстригана коса. Аз съм доста по-висок и слаб мъж. Приятели сме. Има близост по между ни. Може би е М. [нейн много добър приятел от сегашния ѝ живот]. Имам смътното усещане, че е той…
Нека се приближа… виждам го сега! Има много дълбоки бръчки. А не е стар. По бузите има дълбоки бръчки, много строго лице, но не е лош човек. Справедлив е. Много е привързан към мен и много разчита на мен. Мисля, че това е М., да.

Стефи: Спомни си повече за твоето семейство? Имате ли деца?

П.: Не виждам… Имам кон. И една прислужница само.

(превъртаме до по-следващи спомени от същия живот)

П.: Виждам образа на сегашния си син. Много странно! Виждам го точно така както изглежда сега. Същото лице, същият образ. Какво прави там?
Много го обичам! [плаче силно]

Стефи: Спомни си как е изглеждал тогава? Остави на образа да изплува пред очите ти.

П.: Русо детенце е. Много красиво е! С момчешки черти. Прекарваме време заедно. Дъхът ми спира за него! Само едно дете имам. Толкова много треперя над него!
Виждам го как седи на пейка пред къщата и ме чака да се върна… Като след работен ден. И като види коня и хуква по алеята да ме посрещне. Голяма радост е! Много силна връзка имам с това дете! Много го прегръщам.
Той ми се радва. Жена ми е на вратата. И се радва като ни гледа. Щастливо семейство сме. Не виждам нищо притеснително и не усещам нищо тревожно. Всичко е наред.
Момчето ми е много храбро. Вече го виждам по-голям. Много е красив! Много хубав рус младеж! Светлоок. Добре е. Той също е рицар, воин е. Тъмнокосо момиче е много влюбено в него и го преследва. Много харесван младеж е.

Стефи: Остави сега на подсъзнанието си да те отведе към края на този живот. Спомни си как настъпва края му. Къде се намираш?

П.: На бойно поле съм! Голяма сеч е. Там умирам. Не съм възрастен, нямам 50 години. Спокойно ми е. Не страдам от това, че са ме посекли. Синът ми е там с мен, но него не го грози опасност. Той сега е добре, има дълъг живот напред. Отдалечавам се от полето все повече и повече… Отивам нагоре, много нагоре, много нагоре. Виждам ги като точки долу… Като поток от светлина ме засмуква. Като вакуум. Много бързо!
Отивам си спокойна, че синът ми е добре. И майка му е добре. Спокойно си отивам от този живот.

Стефи: Спомни си пространството, в което попадаш?

П.: Домъчняло ми е за тук. Радвам се, че пак съм дошла! Близките ми липсват, те двамата, но знам, че скоро няма да ги видя. Те имат да живеят още дълго. Особено синът ми.
Щастлива душа съм в момента. Изпитвам едновременно благодарност, възторг, сякаш усещам, че всичко, което е трябвало да свърша тук съм го свършила по правилния начин! Не знам какво е било… Била съм добър баща и съпруг и добър воин. Всичко съм свършила.

Стефи: Искам сега да те попитам, искам да почувстваш какви са най-важните уроци, които душата ти научи от този живот, от който сега излезе. С какво си тръгна като изводи, като уроци и като опитности?

П.: Търпение. Търпение! Научила съм се на търпение в този живот. Нещо, което в сегашния ми живот ми липсва много. Абсолютно съм овладяла търпимостта.
Успяла съм да предам на сина си всичко , което съм искала. Да го науча на всичко, което съм искала. Много силно усещам неговата душа. Сякаш изпъква над останалите. Много светла душа е това! Сякаш притежава такава сила, че с всичко може да се справи през време и пространство.

Стефи: Какво е посланието на този живот спрямо сегашния ти? Защо точно той се появи да си го спомниш?

П.: Заради търпението. Трябва да се научна на търпение. Непременно трябва да се науча на търпение, да си го припомня. Това ще промени много неща към положителното.

Стефи: Почувствай връзката между твоята душа и тази на сина ти? Защо пак сте се срещнали сега?

П.: За да ме научи на търпение. Той трябва да ме научи. Дано да успее! Той е много по-силен от мен, няма да ме остави. Неговата ръка ме води. Не аз него, а той мен води.

Стефи: Добре… Искам сега да почувстваш и да спомниш откъде е тази силна тревожност и гневност в теб в сегашния ти живот? Къде е коренът им?

П.: Несигурност… Не знам откъде идва… Като че ли да…. свързани са с някой друг от миналото ми…

(Броя до три и я връщам към този спомен, този живот, от който идват тези нейни състояния)

П.: Виждам море. Малък залив като на малко провинциално градче. Има рибарски лодки. Виждам себе си като стар рибар с мрежа. Какво правя тука?… Събирам мрежата на брега. Лятото е към края си. Сега свършва. Не е далече това. Къде е?…. Гърция ли е, Турция ли е.. Края на 19 век.

Стефи: Усети себе си, характера си, какъв човек си?

П.: Тъжен човек съм. С много дълбока душевност. Добър, но наранен от нещо много. Затворен и вглъбен в себе си човек. Нещо се е случило със семейството ми….

(връщам я назад към спомените за това, което се е случило)

П.: Виждам жена…. моята жена ще да е. С бяла кърпа на главата. Като забрадка. Не е хубава, но е много добра жена. Пак имаме син. Не я познавам тази жена, не ми е близка…. И него не го познавам, синът ми, дори не успявам да видя ясно лицето му.
Османците са направили нещо…. Не, не са ги убили. Разделили са ни. Не знам как. В Гърция съм. Грък съм. Взели са ги… Взели са ги от мен… Ама… Сякаш това не ме е накарало да умра от мъка. Много ми е било тъжно до края, но не съм имал толкова силна връзка с тях. Самотник съм по душа. Останал съм сам след това. Чакам с нетърпение да си тръгна от този живот!

Стефи: Спомни си как се случва това? Как напускаш този живот?

П.: Умирам от старост. Край морето, на брега, с мрежите. Около 70 годишен съм.

Стефи: Почувствай, какви са уроците от този живот? Какво остави в теб този живот, което носиш все още и сега в себе си?

П.: Вина! Че не ми е било много мъчно за тях. Вина! Това ми е останало. Че не съм умрял от мъка, че не съм направил нищо, за да ги намеря и върна… Просто съм се примирил.

Стефи: Тази тревожност, която носиш сега в себе си? Идва ли и тя от този живот?

П.: Не! Само чувството за вина.

Стефи: Добре… Насочи вниманието към тази тревожност в себе си… Спомни си ясно откъде идва тя, почувствай къде е коренът ѝ. Има ли друг минал живот, който е предизвикал тази тревожност , както и гневът, който изпитваш в себе си?

П.: Много отдавна я нося…. Не знам от кой точно живот, но е много отдавна. По-отдавна от всички други усещания. Била съм жена. Но не знам кога и къде…
Пустиня… Като бедуински лагер. Номадски живот. Племенен. Нямам никаква представа кога и къде е това. Като да е в Йордания…
Живея в страх. И подтисничество. Аз съм жена на някого в този лагер.
Виждам себе си натикана в една палатка в ъгъла. Живея в страх.
Ужасен живот е това! Душата ми е като затворена.
Защо съм изпратена там?… Малък лагер, малко общество, пътуване, камили. Този е тартор на групата. Много едър и висок, хубав арабин е , с много хубави очи. Много е красив. Но мен ме е много страх от него. Той е много много ревнив!

Стефи: Почувствай, познаваш ли тази душа в сегашния си живот?

П.: Да! Мисля, че е А.! Буди страх в мен този човек. Имам лошо усещане към душата му. Сякаш е много лоша душа, която е обвита в много красиво тяло. Физически не ме тормози, но психически много ме тормози. Не ме изпуска от поглед.

Стефи: Проследи спомените си докрай в този живот, виж как преминава той нататък?

П.: По същия начин, само че племето вече е много по-голямо. Много голямо племе! Много хора сме вече. Той е водачът на това племе ,но не е добър. Много е себичен. Имаме две деца. (въздиша тежко) Едното е момиченце, другото не го виждам… Малки са. И те се страхуват от него. Много странно усещане имам към този човек! Сякаш искам да избягам от него, но… като ме приближи и ме омагьосва. Много силни чувства към него! Не… не е точно обичане. По-скоро.. не обичам душата му въобще. Обичам тялото му само! През цялото време искам да се отърва от него! През цялото време се чувствам като негова пленница!

Стефи: Какво се случва след това?

П.: Не знам… Успявам да се отърва… Не знам как.
Избягвам! Виждам се на някакво много хубаво място, зелено, с някаква носия… Много красива. Животът ми много се е променил към хубаво. Отървала съм се от този човек. Как съм се отървала, не знам… Децата не са с мен, с него са останали. Той ги пази и се грижи много за тях. Как ме е пуснал?! Как съм избягала? Някой ми е помогнал… Някаква договорка е имало. Някакъв човек се е намесил и ме е откупил. Откупил ме е, но не с пари. С някаква заплаха… не знам. Заплашил го е.
Какъв е този човек? Като баща го виждам. Сякаш ме е освободил от него. Обаче виждам как ми се заканва. Заканва ми се, че ще ме намери. Защо ми се заканва така, какво иска от мен?… Освободила съм се! Никога повече не се връщам!
Този човек, който ме е освободил и него го няма. Просто ме е освободил.

Стефи: А къде се намираш сега?

П.: В някакво село ли е… в малко градче ли е… В планина. Много хубаво място! Как точно съм се озовала там, не знам. Сама съм стигнала… Пътувала съм много дълго… Като че е Австрия… Водя спокоен селски живот. Имам крава, търгувам с мляко. От това се издържам. Имам много хубава къща, пека сладки. Добре съм. Малка планинска къща в хубаво село. Хората ме приемат добре. Имам добри съседи.

Стефи: Отиди в края на този живот, спомни си го?

П.: Между 50 и 60 годишна съм. Там в това село. Странно… виждам баща си. Сегашния си баща го виждам като образ над леглото ми преди да умра. Казва ми, че той ми е помогнал да избягам. Той е бил тогава човекът, който ме е откупил. Но аз не съм го видяла. Много странно! Не е участвал в живота ми! Появил се е тогава на мига, освободил ме е и повече не е бил там. Все едно ме е пазил някъде от разстояние. Той не е като да е човек участвал в този живот. Сякаш е само някакво присъствие. Сякаш ми говори, помага ми, държи ме за ръка… Хубавият ми баща! Мисля, че той ми говори отгоре.

Стефи: Почувствай, каква е връзката между вашите две души? Защо пак сте се срещнали сега в този живот? Какво е трябвало да научиш от него?

П.: Трябва да съм по-твърда! На това ме е научил. Да съм твърда. Предал ми го е. И ми казва, че оттам нататък наставленията са му само отгоре. Ще ме води от разстояние. Като интуиция.
Свършил си е работата. През цялото време е с мен. Не е само усещане. Не е внушение. Просто е една протекция от разстояние.

Стефи: Какво е останало в теб от онзи живот, който сега си припомни? Има ли нещо, което душата ти е взела със себе си?

П.: Страх! Много страх!!! Несигурност. Тревожност. Много. Чак главата ме заболя… толкова много.

Стефи: Искам да те попитам едно последно нещо, искам силно и ясно да го почувстваш в себе си… Кои са основните задачи, които душата ти е поставила пред себе си в сегашния си живот?

П.: Трябва да се отърся от чувството си за вина, от тревогата. Трябва да ги загърбя напълно. И това ще стане само с търпение. Ама наистина трябва да се науча на търпение! Чрез сина си… Няма да е лесно! Синът ми ще ме води.

(Следва плавно и постепенно излизане от това дълбоко връщане назад, идване тук и сега в тялото, което лежи на дивана, дишане и закодиране на всичко научено и всички изводи и издишване на всичко негативно, старо и вече ненужно за нея към сегашния живот . Освобождаване чрез дишане и изпълване с чувство на лекота и свобода.)

Регресията е споделена с изричното съгласие на П.! Тя дойде на втора регресия преди няколко седмици, отново се потопи много дълбоко и отново успя да мине през няколко живота и да си припомни още МНОГО. И новото ѝ преживяване ще бъде качено в някакъв момент на сайта.

Още за регресията в минал живот, може да научите в подробности тук:
-> „Въпроси и отговори за регресията в минал живот“

Ако този разказ Ви е бил интересен и полезен, моля споделете го, за да достигне до повече хора. Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *