Какво научаваме преди да се родим? Влиянието на вътреутробния период върху нашите деца!

Отдавна не съм публикувала нова статия, поради липса на достатъчно време да я оформя перфектно, както съм свикнала, но днес аз искам да споделя с Вас една невероятно добра и изключително впечатляваща TED презентация по тема, която ме вълнува отдавна и точно затова съм толкова ентусиазирана от факта, че вече има научни доказателства и изследвания по този важен въпрос. 

Презентацията е на Ани Мърфи Пол и е на тема „КАКВО НАУЧАВАМЕ ПРЕДИ ДА СЕ РОДИМ“. Ани е научен репортер, писател и журналист. Тя представя по много  интригуващ начин най-новите открития в областта на психологията и биологията, които са свързани с пренаталното развитие на плода и огромното влияние, което времето прекарано в утробата, има върху нас, нашата психика, вкусове, предпочитания и нагласи за живота. 

Досега ние смятахме, че животът на детето започва от момента на раждането му. 
Вярвахме, че възпитанието започва след първата глътка въздух и първата прегръдка в нашите ръце.
Наивно пренебрегвахме тези 9 месеца на развитие в утробата и всичките ни страхове, притеснения, преживявания, пререкания с половинката, несигурности и изобщо цялата палитра от емоции, които една жена изпитва, сблъсквайки се с асимилирането на факта, че ще стане майка и в подготовката за тази толкова важна трансформация. 
Идеята, че нашите фобии, страхове, скандали, радости и тъги, сълзи и смях, вътрешно-психичната ни нагласа и емоционално състояние имат влияние върху психиката и нагласата към живота на бъдещото ни дете, дори върху здравословното му състояние, беше далечна, дори абсурдна за много хора. Но вече тази идея става все по-близка и добива все по-реални измерения и слава богу, че изследователи, биолози и психолози работят в тази посока и хвърлят светлина върху този тъмен и мистериозен период – вътреутробното ни развитие. 

Представям ви транскрипция на презентацията на Ани Мърфи Пол. 🙂

Ами днес аз искам да ви представя една идея, която може да бъде изненадваща и дори може да изглежда неправдоподобна, но която се подкрепя от последните доказателства от психологията и биологията. И това е, че някои от най-важните уроци, които научаваме се случват преди да се родим, докато сме все още в утробата. Аз съм научен репортер. Пиша книги и статии за списания. А също съм и майка. И при мен тези две роли се обединиха в една книга, която написах, наречена „Начала.“ „Начала“ е репортаж от фронтовата линия за вълнуваща нова област, наречена зародишен произход.
Зародишен произход е научна дисциплина, която се появи преди около две десетилетия, и се базира на теорията, че нашето здраве и благополучие през целия ни живот е безвъзвратно повлияно от деветте месеца, които прекарваме в утробата. Тази теория беше нещо повече от прост интелектуален интерес за мен. Аз самата бях бременна, докато провеждах изследванията за книгата. И едно от най-удивителните прозрения,които получих от тази работа бе, че всички ние научаваме за света дори преди да навлезем в него.

 
Как можем да знаем това? Новородените бебета не могат да правят много неща, но едно нещо, в което са наистина добри, е сученето. Изследователите се възползват от този факт, като манипулират две гумени зърна, така че, ако бебето суче от едното, то чува запис на гласа на майка си от чифт слушалки, и ако суче от другото зърно, то чува запис на гласа на непозната жена. Бебетата бързо показват техните предпочитания, като избират първото. Учените също се възползват от факта, че бебетата забавят сученето, когато нещо ги интересува и възобновяват бързото смучене, когато са отегчени. По този начин изследователите установили, че след като жените многократно чели на глас пасаж от „Котката с шапка“ на Доктор Сюз, докато били бременни, техните новородени бебета разпознали този пасаж, когато го чули извън утробата.Любимият ми експеримент е този, който показва, че бебетата на жени, които гледали някаква сапунена опера всеки ден по време на бременността, разпознали основната мелодия от този филм, след като се родили. Зародишите дори научават за определения език, който се говори в света, в който ще се родят.
 
Но зародишите не научават само звуци в утробата. Те научават и вкусове и миризми. До седмия месец на бременността, вкусовите рецептори на плода са напълно развити, а обонятелните рецептори, които му позволяват да мирише, функционират. Ароматите на храните, които яде бременната жена, намират пътя си в амниотичната течност, която е непрекъснато поглъщана от плода. Бебетата изглежда помнят и предпочитат тези вкусове, веднъж щом се появят на бял свят. В един експеримент, група бременни жени били помолени да пият много сок от моркови по време на третия триместър на бременността, докато друга група бременни жени пили само вода. Шест месеца по-късно, на бебетата на жените била предложена зърнена каша, смесена със сок от моркови, и техните изражения на лицета били наблюдавани докато ядяли. Децата на жените, които пиели сок от моркови, изяли повече зърнени продукти, подправени с моркови и изглежда, че се наслаждавали повече на тях.
 
Нещо като френска версия на този експеримент била проведена в Дижон, Франция, където изследователите открили, че бебетата на майки, които консумирали храни и напитки, подправени с анасон, ароматизиран с женско биле, по време на бременността, показали предпочитание към анасона в първия ден от живота си, и отново, когато били тествани по-късно,на четвъртия ден от живота си. Бебетата, чиито майки не ядяли анасон по време на бременността, показали реакция, която се превежда грубо като „отвращение.“ Това означава, че зародишите на практика са учени от техните майки за това какво е безопасно и хубаво за ядене. Зародишите са също така научени за определената култура, към която ще се присъединят, чрез един от най-мощните изрази на културата, който е храната. Те се запознават с характерните вкусове и подправки от кухнята на тяхната култура, дори преди раждането.
Всъщност се оказва, че зародишите научават дори още по-важни уроци. Но преди да стигна до това, искам да се спра на нещо, за което може да се учудите. Идеята за ученето на зародиша може да ви навее опити за обогатяването му – като слушането на Моцарт през слушалки,поставени върху бременен корем. Но всъщност, девет месечния процес на моделиране и оформяне, който се извършва в утробата, е много по-задълбочен и по-закономерен от това.
Голяма част от това, с което бременната жена се сблъсква в ежедневния си живот – въздуха, който диша, храните и напитките, които консумира, замърсителите, на които е изложена, дори емоциите, които чувства – са споделени по някакъв начин с плода й. Те образуват смесица от влияния, толкова индивидуални и особени, колкото самата жена. Плодът включва тези дарове в собственото си тяло, прави ги част от неговата плът и кръв. И често прави нещо повече. Той третира тези майчини приноси като информация, като това, което обичам да наричам, биологични пощенски картички от външния свят.
 
Така че това, на което се учи плода в утробата, не е „Вълшебната флейта“ на Моцарт, но отговорите на въпроси, които са от много по-решаващо значение за неговото оцеляване.
Дали ще се роди в свят на изобилие или недостиг?
Дали ще бъде сигурен и защитен, или ще бъде изправен пред постоянни опасности и заплахи?
Дали ще живее дълъг, плодотворен живот, или кратък и мъчителен?
Диетата и особено нивата на стрес на бременната жена, предоставят важни догатки за преобладаващите условия, подобно на вдигнат пръст срещу вятъра.
Последващото нагаждане и променяне на мозъка на зародиша и другите органи са част от това, което дава на нас, хората, нашата огромна гъвкавост, способността ни да се адаптираме в огромно разнообразие от околни среди, от провинцията до града, от тундрата до пустинята.

Вътрешният баланс и хармония са най-ценните подаръци, които можем да дадем на неродените си деца!

 В заключение, искам да ви разкажа две истории за това как майките учат децата си за света,дори преди да са се родили. През есента на 1944 година, най-мрачните дни на Втората световна война, германските войски блокирали западна Холандия, връщайки всички доставки на храна.Отварянето на нацистката обсада било последвано от една от най-суровите зими от десетилетия – толкова студена, че водата в каналите замръзнала на лед. Скоро храната станала оскъдна, като много холандци преживявали само с 500 калории на ден – една четвърт от това, което консумирали преди войната. Докато седмиците на лишения се превърнали в месеци, някои прибягнали до яденето на луковиците на лалета. До началото на май,внимателно разпределяните хранителни запаси на нацията били напълно изчерпани. Призракът на масовия глад бавно израствал. И след това на 5 май 1945 година, обсадата била внезапно вдигната, когато Холандия била освободена от съюзниците.
 
„Гладната зима,“ както станала известна, убила около 10 000 души и отслабила хиляди други.Но имало и друга част от населението, което било засегнато – 40 000-те зародиши в утробите по време на обсадата. Някои от ефектите от недохранването по време на бременността били видими веднага, при по-високите темпове на мъртвородени, дефекти при раждане, ниско тегло при раждане и детската смъртност. Но други не били разкрити в продължение на много години. Десетилетия след „гладната зима,“ изследователите документирали, че хора, чиито майки били бременни по време на обсадата, имали повече затлъстявания, повече диабет и повече сърдечно-съдови заболявания по-късно в живота, отколкото хората, които били родени при нормални условия. Гладът, предшестващ раждането, който изпитали тези хора, изглежда променил телата им по безброй начини. Те имат по-високо кръвно налягане, по-слаби профили на холестерола и намалена глюкозна толерантност – предшественик на диабета.
 
Но това може да не е всичко, което се случва. Изглежда, че плодовете приемат сигнали от вътреутробната околна среда и приспособяват физиологията си подобаващо. Те се подготвят за света, с който ще се сблъскат от другата страна на утробата. Плодът нагажда метаболизма си и другите физиологични процеси в очакване на средата, която го очаква. И основата за предсказанието на зародиша е това, което яде майка му. Ястията, които консумира бременната жена, представляват нещо като история, приказка за изобилие или мрачна хроника за лишение.Тази история придава информация, която плодът използва за да организира тялото и системите си – адаптиране към преобладаващите обстоятелства, което улеснява неговото бъдещо оцеляване. Изправено пред силно ограничени ресурси, по-малко по размер дете, с намалени енергийни изисквания, всъщност, ще има по-добър шанс да доживее до зряла възраст.
Превод от английски на български на презентацията: Антон Хиков
Редакция на превода: Дарина Стоянова
Линк към оригиналната TED презентация:
https://www.ted.com/talks/annie_murphy_paul_what_we_learn_before_we_re_born/transcript

Отново, както с всяка една друга област от живота ни като цяло и от възпитанието на децата ни, ние би трябвало да се замислим и да се попитаме:
Какво мога да направя АЗ, за да съм по-щастлива, по-спокойна, по-хармонична и по-центрирана?

Как мога да възпитам и трансформирам себе си, преди да започна възпитанието на детето си?

Как съзнателната работа върху мен самата, недостатъците ми, страховете ми и проблемите ми, ще повлияе на живота и нагласите на децата ми?
ВСИЧКО ВИНАГИ ЗАПОЧВА ОТ НАС САМИТЕ! 

Ако статията Ви е харесала, моля споделете я, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *