Ако просто следвахме мечтите си и живеехме призванието си…

Dreams don't work unless you do!!!-1

Докато седях на една пейка вчера вечерта присъствах на един интересен разговор между майка и син, който ме замисли дълбоко. Мислех за него преди да заспя и се сетих за него след като се събудих…

Синът беше на около 18-19 години, а майка му пушеше нервно цигара след цигара до него и му обясняваше за икономиката, за търговията, за това, че в България сме на този хал, защото вече не произвеждаме почти нищо, а внасяме всичко отвън и затова хората нито имат работа, нито имат пари, защото плащат 2-3 пъти по-скъпо за продукти, които бихме могли да произвеждаме и ние. Които сме произвеждали преди. Дотук добре. След обясненията майката заключи: „Ето затова искам да учиш програмиране, разбираш ли? За да се изнесеш от тази държава, да отидеш в Германия и да получаваш 5,000 евро заплата като леля ти еди-коя-си“. Момчето възкликна: „Тя получава 5 хил. евро?! За какъв период от време?“ Майката: „За един месец бе, идиот, за един месец!!! Знаеш ли колко пари са това? Това са 10 хиляди лева!!! Аз работя за 800! И ти после си тръгнал да ми говориш за мечти и за това какво ти било интересно и какво щяло да ти бъде скучно!…“
Момчето с леко тъжен глас: „Да… това са много пари. Но аз наистина не бих могъл да работя това. Това не е за мен. Ще ми бъде толкова скучно. Не мога да си представя да работя това цял живот…“ Майката: „Скучно?! Как може да ти бъде скучно ако получаваш 10 хил. лева заплата?! 1000 ще даваш на мен, за да не работя, 9000 ще остават за теб. И дори ще ти готвя!“
Момчето смутолеви: „Ама ти никога не си готвила…“
А тя още по-ядосано: „Ами да, не готвя, защото работя за 800 лв и се прибирам уморена и нямам желание за нищо! Ето затова искам да учиш програмиране!“
Не чух как продължи разговора, защото станахме и си тръгнахме, но аз бях замислена и натъжена. Толкова много емоции и мисли бушуваха в мен.
Да, разбирам гледната точка на жената – тя е отгледала едно дете (а може би и две?) с 800 лв заплата на месец, може би дори и по-малко. Тя е смачкана от живота, тя отдавна е спряла да мисли за мечти и за призвание… тя се е борила, за да оцелее и естествено, че иска синът ѝ да получава много пари без значение какво ще работи. Тя, разбира се, също не работи това, което някога е искала. Тя вече дори е забравила какво е искала някога и с какви мечти е заспивала като млада. Тези ала бала глупости са останали далеч назад в миналото, защото животът я е смачкал и нищо не се е развило така както тя си е представяла когато е била на 15…

Но ми стана много тъжно за момчето – животът е пред него, той е на 18. Има майка, която го нарича „идиот“, защото дръзва да мечтае за работа, която ще му бъде интересна. Казва му, че парите са най-важни и че нищо друго няма значение. Казва му, че трябва да се махне от родината си, за да има добър живот…

 

Какво ли щеше да стане ако му казваха, че трябва да следва мечтите си и да потърси тази работа, която наистина ще го изпълва с ентусиазъм всеки ден и за която ще се буди с усмивка?

Ако му казваха, че няма значение какво ще работи ако сърцето му гори в това, което прави?

Ако му казваха, че ако наистина е добър в нещо, то за него ще има работа навсякъде и че Вселената ще отваря безброй врати пред него, защото той се е осмелил да последва зова на сърцето си?

Какво ли щеше да стане ако му казваха, че е също толкова важно какво даваш на това общество, с какво допринасяш в този свят, каква енергия излиза от теб колкото това какво взимаш и колко получаваш?

Защото не може само да искаш и да взимаш без да даваш, а човек, който работи по задължение скучна работа и който се буди с нежелание за новия ден не е човек, който може да даде много….

Какво ли… какво ли ще стане с него ако го учеха, че парите не са всичко и че има щастливи хора, които живеят с много малко или почти без пари, но обикалят света, споделят дома си с непознати, пътуват на автостоп, отглеждат сами храната си, живеят извън Системата?…
 

И изобщо – какво ще стане ако учим децата си да бъдат себе си, да се вслушват в мечтите си, да открият онзи специфичен талант в себе си, който са се родили да донесат в света и да работят това, което смятат, че ще работят с желание цял живот? Какво ли щеше да стане в света ако всеки работи това, което му харесва и което е неговата лична мисия?… 
Follow your dreams! Don't ever let anyone tell you what you can't do

5 мнения по „Ако просто следвахме мечтите си и живеехме призванието си…

  1. Много тъжно, наистина, колко заблудена майка! Оставям настрана отношението към детето й, материалистичната й нагласа, това, че е смазана от живота, но и живее в абсолютна заблуда. Леля не знам коя не я знам какво и къде програмира за петхиляди евро, но отлично познавам германския пазар на труда за програмисти. И не че не е възможна такава заплата, но тя не се дава на програмисти. Програмист, това е черна работа за студенти, а в момента тези, които се назначават за такива в Германия, са със срдно образование, изкарали един курс. Дори не се изисква висше образование вече. Махаме настрана данъците, застраховките, наемите и на леля нам коя ще й останат много по-малко от една трета от тази велика заплата, с която да живее. Просто е невероятно какви митове се носят за живота тук в Германия, вижда се абсолютната сума, която никога я нямаш в джоба си, а не се виждат разходите. Много се надявам синът на тази смазана от живота жена без дух да послуша сърцето си, а не ума на майка си.

  2. Милото дете, дожаля ми. Дано съумее да изплува над майчините дърпащи надолу съвети.
    А такива жени, ей Богу… жената трябва да е даваща, виждаща извън рамката, усещаща, особено що се отнася до децата.
    Болно ми стана. Така насочваме негативна енергия към родината си, така тя става постоянна, всеобща, неизкореняваща се мисъл. Така тя става реалност.
    А колко малко е нужно само, за да видим красотата, възможностите, цялото. За целта обаче е небходимо да го носим в душата си. Предадено ни от нашите майки.

  3. И аз имам история от парка онзи ден. Две майки, с две момиченца, момиченцата – на около 10 годинки и двете, едното бе русичко със сини очи, другото – мургаво, с тъмни очи и коса. Бях много разочарована когато, русото дете, взе една пръчка и започна да удря дървото до нас – липа….ароматна :), в този момент, за моя радост, точно
    преди да си отворя устата пред майка й (като нейн възпитател – тя е виновна, макар че има деца, които въпреки нещата, на които ги учиш, си имат свои трактовки, бидейки поощтрявани от други хора и фактори…), та …другото момиченце с най-поучителния, но смирен и мъдър глас й каза – недей, то има чувства! Не го удряй 🙂
    Имам надежда за света, и в този момент, някъде там, има герои като от твоя разказ, Стефи, но има и деца с ново съзнание, които ще станат прекрасни хора 🙂

  4. хахахаха все много знаете ве. Като мисирки сте, като им подсвирнеш и се почва кулю кулю кулю 😀 Веднага нахокахте жената(в случая майката в историята по-горе).

  5. Много майки дават подобни съвети 🙁 Но те изхождат от собствения си свят и преживявания. Кой му гарантира че пътя на програмирането ще го направи щастлив и наистина ще се научи да програмира…. Ако не си по душа човек, който обича да пише код с часове без да усеща времето, след известно време ще се разболееш или няма да се справяш добре. Знам че всеки е щастливо успял, когато работи призванието си…. винаги вратите се отварят :)))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *