Приключения из Рим, октомври 2012

На снимката:  Piazza St Eurosia, La Garbatella, Rome ♥

На снимката:
Piazza St Eurosia, La Garbatella, Rome ♥

Разхождам се (вече сама, Вивиан си тръгна) из Рим, дъждовен и хладен Рим, пълен с всякакви хора от всякакви националности, на всякакви възрасти. Град на мултинационалности. Изпълват ми душата тези различия, цветове, езици и хора с най-различна съдба и най-различни мечти.

Днес може би най-красивото нещо, което видях (наред с едно прекрасно китно кварталче на Рим, наречено La Garbatella, където ме заведе един италианец, за да раглеждаме една безумно депресираща фото изложба за жена-наркоманка, но това е друга история 😀 ) беше една лесбийска двойка на ескалатора на метрото. Бяха се прегърнали, с толкова нежност и Любов, и едната галеше другата по главата. Гледаше я с най-влюбения поглед, ръцете им бяха преплетени… Сякаш светът не съществуваше за тях, сякаш не бяха в Римското метро, сякаш около тях нямаше стотици блъскащи се и бързащи хора. А до тях имаше италианци, азиатци, чернокожи, цигани и какви ли не други и на никой тази еднополова двойка не правеше впечатление. Това може би беше най-нормалното нещо на света!
А те не обърнаха внимание дори на мен, която се беше вторачила в тях с просълзени от умиление очи и вече мечтаеща как се пренася да живее тук 😀

Това обичам толкова много в тези големи градове! Че хората са свикнали с различията и ги приемат без проблеми. Че са осъзнали, че всички ние сме едно семейство, независимо от пола, цвета или сексуалните ни предпочитания.

А вчера, седейки си през нощта на Piazza del Popolo, се запознах с един испанец, който досега е обикалял България, Турция и Румъния и сега е в Рим. Пътешественик с много топло сърце и отворено съзнание. Тази година 2012 е минал също Пътя на Сантяго, а преди време е обикалял 15 месеца из Азия, в разработка на магистърската си теза за културните различия и спонсориран от щедрите испански университети. И като се заговорихме и не можем да спрем!!! За книги, пътешествия, впечатления, за Азия, за бъдещи планове, за света!…
Имаме среща утре в 10 сутринта на спирката на метрото Ottaviano, за да пием капучино, ядем кроасани и да споделяме душите си. Нямам търпение!

Запознах се също така с едно момче с дълги расти и индийски хипи дрехи и си говорихме, говорихме, говорихме за Индия. Аз със ОМ на врата, той с типичните смъкнати индийски гащи, нямаше как да не се заговорим. 🙂 Беше писано!

А днес няколко човека от различни народности обядвахме във въпросния италианец, който ме заведе на депресиращата фото-изложба. Запознахме се през couchsurfing, откъде иначе! Та Винченцо (колко нетипично италианско име, нали? 😀 ) ни наготви паста, разбира се!, с патладжани, домати и лук. Беше вкусно, ама честно казано, аз по-добре готвя паста! Хахаха 🙂 Или просто не разбирам защо традиционната италианска паста е недосварена и ми се лепи по зъбите.
И така, не скучая. Обикалях из този прекрасен китен квартал La Garbatella, който е толкова уютен, зелен и със старинни къщи. Ходих на депресарската фото изложба за живота на една наркоманка с 6 деца. Фотографката беше прекарала повече от 10 години да посещава жената и да я снима, заедно с бебетата й, любовниците й, спринцовките й, а накрая и смъртта й. Беше доста потресаващо, подтискащо и доста замислящо… А не бих казала, че ми харесва да се чувствам депресирана в Рим.

Накупих си много плодове и пица и се прибрах да пия бяло вино с българина, при който съм отседнала и да си говорим за нещата от живота и за неговите планове да зареже супер добре платената си работа към италианските пощи и да пътува сам в Индия 1 година със спестените пари. А защо сам? Защото приятелката му австралийка го е зарязала, за да преподава английски на малки деца в Африка.

Хубаво е да живееш. Много е хубаво! Зарибяващо е като наркотик или като шоколад или като сладолед в Италия! 😀 Срещаш толкова различни хора, с толкова различни мечти, с толкова различен начин на живот. Имате коренно различни пътища, които някъде там са се пресекли за малко, за да обмените мъдрост, опит и вдъхновение. И някакси всички, някъде дълбоко в себе си, имате нещо общо – а именно хъсът да живееш, да пътуваш, да преживяваш, да чувстваш!
Да, хубав е животът, ако си го направиш такъв. Ако изоставиш страха си от неизвестното и прегърнеш предизвикателството на Новия ден!

Писано на 13 октомври 2012

И не, няма как да не напиша нещо и за храната. Мислех да пропусна тази тема, съвсем дискретно, за да не си развалям „имиджа“ като много здравословно хранеща се, но да пишеш за Италия и да не пишеш за храна и капучино е… грехопадение и богохулство! 😀 Или поне би било за Винченцо, който ми сготви пастата с такова внимание, докато си пееше и флиртуваше с рускинята, която беше останала на гости при него. 🙂
Така че, да, трудно е много да се храниш здравословно в Италия. Там храната е религия и няма как да кажеш на висок глас: „Аз не ям паста, храня се здравословно“, защото ще бъдеш екстрадиран от страната и в паспорта ти ще пише „Предател на Италианската култура“. Трудно е да бъдеш и веган, но е съвсем лесно да бъдеш вегетарианец.

Няма как да не започнеш деня си с капучино просто!

Няма как да не започнеш деня си с капучино просто!

А кроасаните .... оххххх.... това е друга тема!....

А кроасаните …. оххххх…. това е друга тема!….

BCCB11_2018

Това ми наготви българинът ми - хост в Рим, точно вечерта преди да летя и въпреки че беше много болен, тъй като бяхме обикаляли Рим с мотора му по цяла нощ. И беше най-уникалната и мазна паста с песто, която някога бях яла!

Това ми наготви българинът ми – хост в Рим, точно вечерта преди да летя и въпреки че беше много болен, тъй като бяхме обикаляли Рим с мотора му по цяла нощ. И беше най-уникалната и мазна паста с песто, която някога бях яла!

 

 

4 мнения по „Приключения из Рим, октомври 2012

  1. Pingback: Паста Фарфале с песто Дженовезе | Стефи Божилова

  2. Допадна ми необикновенния начин по който пишеш за обикновенните неща,ако случайно не си чела „Яж,моли се и обичай“ти я препоръчвам все едно ,че ти си я писала

  3. Pingback: Среща с бате Жоро в село Делчево | Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *