Какво научих за 40 дни майчинство

1f

Днес дъщеря ми става на 40 дни. Роди се на 19.11, а се усеща сякаш беше преди много много месеци и сякаш винаги е била с нас. 🙂
Не съм публикувала нова статия от много време насам, 2015 година премина в изключително интензивна работа и много и далечни пътувания. Нямаше време за писане, нямаше време за четене… имаше време само за живеене и то на макс! 🙂

Сега обаче ми се иска да споделя с вас размислите, които ме налегнаха тези дни и изводите, които си извадих макар и само за 40 дни майчинство.

  • Научих, че тялото ми е перфектна саморегулираща се система – много повече отколкото някога съм очаквала, въпреки всичко, което бях изчела като информация. Някакси четеш, четеш, но докато не го преживееш лично не осъзнаваш как цялото ти тяло се настройва към това малко човече и неговото оцеляване. Нужно е само да следваш детето си, а не да се подвеждаш по приказки за режими на хранене и прочие, и то ще расте здраво, нахранено и щастливо.
    Изумена бях как при първия скок на растежа на Лея, беше нужно тя да се буди само една нощ на всеки час и на следващия ден гърдите ми се пълниха и потичаха сами точно на един час. И така беше няколко дена, след което тя отново се върна към обичайния режим, който сама си е направила – кърмене на всеки 2-3 часа. И тялото ми отново се настрой спрямо нея. 🙂
  • Научих, че усещането да нямам нужда от нищо външно и допълнително, за да храня детето си е преизпълващо и безкрайно удоволетворяващо! Нямам нужда от помпи, бутилки, стерилизатори, кутии с адаптирано мляко (a.k.a кравешка кърма за теленца, а не човешка 🙂 ) и прочие „удобства“ на съвременния свят. Всичко, от което бебето ми има нужда е майчината кърма и тя е в мен, произвежда се на поискване и мога да отида в някоя хижа на върха на някоя далечна планина и храната за детето ми ще е винаги с мен – топла, хранителна, стерилна и променяща състава си спрямо неговите моментни нужди. Това е наистина изумително!
    Toчно толкова, колкото и фактът, че само за 40 седмици в тялото ми се е създало и оформило едно перфектно човешко същество.

Breastfeeding Leia

  • Научих, че търпението ми си има граници и че ако някой ще ме научи наистина на търпение и смирение, това ще бъде дъщеря ми. 🙂 Не че не го знаех преди… Дори винаги съм казвала, че явно нито една ситуация или изпитание в живота ми не са прекалено големи, че да ме научат на истинско търпение и смирение и че явно ще почакам докато не си родя деца. Е, вярно беше 🙂
  •  Научих, че хормоните, които се освобождават по време на раждането и по време на кърменето, наистина са тук, за да си свършат работата – колкото и да плаче, колкото и да е неспокойна, колкото и да съм недоспала и изнервена, колкото и да ме боли какво ли не по тялото ми – достатъчно е да я погледна и се изпълвам с умиление и Любов. И с усещането, че мога да изкарам още много безсънни нощи заради нея. И че всичко си заслужава, колкото и клиширано да звучи 🙂
  • Научих, че АЗ МОГА и АЗ ЗНАМ.
    Усещането, че тялото ми е напълно способно да създаде, да износи и да роди по изцяло естествен начин, без външна помощ, едно здраво бебе е носещо ми сила и увереност по начин, който не съм преживявала преди. Една дълбока вяра в моята изначална женска същност.
    А усещането за „знаене“ е свързано с това, че всяка една майка знае вътрешно, дълбоко в себе си на интуитивно ниво, кое е най-доброто за бебето й. И не е нужно да слуша който и да било, нужно е да притихне, да се обърне навътре, да последва знаците на тялото си, да наблюдава осъзнато детето си и тя просто ще ЗНАЕ от какво има нужда то във всеки един момент.

2f

  • Научих, че най-хубавото усещане на света е усещането за заедност, което се появява след едно естествено раждане, на което активно присъства и бащата. И с радост открих, че нашето домашно раждане (за което ще пиша скоро) ни сближи още повече и че обичам мъжа си дори по-силно и отпреди и го чувствам още по-близък. И ми се иска да кажа на всяка жена, която се притеснява от присъствието на мъжа си по време на раждането – няма място за притеснение! Изживяването за него ще бъде силно и разтърсващо, ще остане като отпечатък в него за цял живот и ще му помогне да се почувства много по-съпричастен към детето си и грижите за него впоследствие. А за дълбоките чувства на уважение, признателност и ново измерение на Любов към вас, след като е бил очевидец на това, през което преминава жената, за да дари живот… това няма смисъл да го споменавам, то е ясно. 🙂
  • Научих, че времето само за нас двамата е изключително важно и с него компромис не бива. Детето се е появило на този свят в резултат на вашата силна Любов и тя не е редно да остава на заден план. Да, времето е кът и нещата вече не са толкова прости и сте с един повече, но е безкрайно важно да намирате време и усамотение един за друг – по този начин стресът и за двамата ще е по-малко и по-лесно приемлив.
    Отново – отдайте се на хормоните и ги оставете да си свършат работата 😉
  • Научих, че наистина обичам и държа на себе си и че това не е теория, която ми харесва как звучи на думи, а че е умение и качество, което съм изградила на практика в характера си. И че не съм от хората, които ще се забравят и занемарят в името на някаква ненужна саможертва към детето. Научих, че да изглеждам красива и поддържана е нещото, което ме кара да се чувствам наистина добре в кожата си и в тази нова роля на майка, която тепърва уча.
    Една щастлива и спокойна майка значи едно щастливо и спокойно бебе. Толкова е просто наистина. 🙂
  • И като извод, който не съм научила сега, а винаги съм знаела, но сега с още по-голяма сила и тежест: Природата е съвършена! Човешкото тяло е пряко отражение на природните закони и с пълна сила важи правилото, че колкото по-малко намеси и интервенции оказваме върху него и върху процесите, които протичат в него, толкова по-добре ще функционира то. Най-вече това важи за бебетата и за начинът, по който израстват, хранят се и се развиват. И по който се раждат, разбира се 🙂 Колкото по-малко се намесваме ние с недоказаните ни теории и хипотези, толкова по-голям е шансът всичко да се развива перфектно и в разцъфтяващо здраве. 🙂

Ако тази статия Ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂

*** Снимки: Nadya Sabeva Photography ***

15ff

13 мнения по „Какво научих за 40 дни майчинство

  1. Много много хубава статия и бих искала да достигне до повече майки, но не може да се споделя Стефи.

    • Благодаря! 🙂
      Да, към момента има проблем със споделянето и работим по въпроса. Може да се сподели през моя профил във Фейсбук или през друг човек, който вече я е споделил във ФБ. 🙂

  2. Прекрасно
    И Вдъхновяващо е!!!
    Стефи,толкова спокойни и сияещи сте <3 радвам се, че все повече майки слушат сърцето и своето бебче 🙂

    • Благодарим! 🙂 Да, нека стават все повече!
      Светло и хармонично посрещане на 2016та година! 🙂

  3. Уникално……изпитвам същите емоции и чувства! Моята дъщеричка също се роди на 19.11. 🙂

  4. Отново се убеждавам, че съм различна… А може би хормоните не са ми на ред… ще отида да се прегледам 🙂 Но най-хубавото е, че въпреки трудностите и откровените разлики с написаното, не съм се отказала от втори ( а защо не и трети опит). Иска ми се такива статии да не оставят в „различните“ майки чувство за самота и вина – признайте, не всичко е еднакво в този свят и може би сте една от майките с късмет. Аз лично се надявам той да ви спохожда и в бъдеще. В едно съм абсолютно съгласна – когато майката е затрупана от съвети, винаги трябва да избере вътрешното си усещане за верния отговор!

    • Много съжалявам ако сте се почувствала „различна“ или „не в ред“! 🙁 Изобщо не е било това целта на написаното от мен. Единствено се надявам, че чрез споделеното от мен мога да вдъхновя някои бъдещи майки и да покажа, че все пак има и друг начин. Но това е само и единствено моята лична споделена опитност и тя не е еталон за нищо. Пожелавам ви от сърце при втория опит да се чувствате по по-различен начин!
      Щастливо посрещане на новата година! 🙂

  5. Здравейте, Стефи, наистина се усеща възторга ви. Същото чувство имах и аз при първото си естествено раждане, без упойка, което започна, но не завърши във вода. Когато сложиха дъшеря ми на гърдите се почувствах победител.
    Преди два месеца родих момченце. Със секцио. След девет часа опити да го родя по естествен път без упойка. Оказа се твърде голям, за да се роди естествено. Първо изпитвах разочарование, че този път не успях сама. Но го преодолях и сега съм във възторг от усмивките и гуканията на второто ми дете. Така че пътят, по който детето ни стига до нас е уникален във всеки случай, дори да е осиновено. Ние майките знаем как се ражда любовта и как да я запазим до край. Поздрави и успешно майчинство!

  6. Стефи, безкрайно много се радвам за теб!! Изисква се много от човек, за да тръгне по твоите стъпки сам, без никой друг да го е правил като модел. Ти вдъхновяваш мнооого хора, да знаеш :))

  7. Ангелски снимки, всимко за което говориш, може да се усети чрез тях. Макар че беше отдавна времето когато имах бебе, ме върна в него. До просълзяване. Толкова е мило да се пренесеш отново към тези моменти. Благодаря ти за споделянето.

  8. Желая ти много много здраве и Любов. И дано повече деца се родят при майки като теб!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *