Мислете за себе си, правете своите собствени избори и отстоявайте позицията си!

Stand up for what you believe in!

Ох, от няколко дни толкова ми се иска да пиша и да изкажа мнение по една тема, която в момента е актуална, и толкова усилено се спирам и си прехапвам устните, защото знам, че това е една от „онези“ теми, които разпалват духовете, които разгарят страстите, които предизвикват караници и които винаги остават недоразбрани, защото всеки разбира толкова колкото може, за колкото му стига капацитета и колкото му позволява подсъзнанието, за да се чувства добре със себе си и с живота, който води.

Но ето.. ще го напиша. Ще съм благодарна също така, ако прочетете няколко пъти преди да коментирате и се опитате да вникнете в същината на това, което казвам, в моята лична гледна точка, без прибързано да се палите и да лепите етикети. Светът не е черно-бяло. Има нюанси. Не само на сивото, а на всички цветове 🙂

Не позволявайте на някой да ви казва какво да мислите, как да се чувствате, какво да искате, какво да търсите, кой празник да празнувате или да не празнувате или кой филм да не гледате!

Не позволявайте на знайни и незнайни експерти и авторитети да налагат тяхното мнение, гледна точка и разбирания върху вас и вашия живот и вашите собствени избори, защото това се нарича проекция на чужда реалност върху вашата.

Бъдете достатъчно смели да взимате сами своите собствени решения, да формирате сами своите лични предпочитания и да заставате смело и уверено зад тях, дори когато масово е модерно нещо различно.

Всеки, който изразява мнение е свободен да живее в хармония с него, да празнува или да не празнува нещо, да харесва или не даден филм, но това (не знам за кой път ще го натъртя) важи само и единствено за него, не за вас!

Ако ви се гледа някой филм, който е нашумял и за който се пише много – ами отидете, гледайте го, харесайте го или не го харесайте, формирайте си собствено мнение на базата на вътрешните си усещания!
И ако го харесате – нека да е, защото наистина сте намерили нещо ценно в него за себе си, а не защото всички го харесват. И ако не го харесате – нека да е, защото не сте намерили нищо ценно в него, а не защото е модерно да си наопаки и да го играеш „над нещата“ и над „масовката“, която харесва този филм.

Ако ви е любовно и ви се празнува някой празник – ами празнувайте го!!! Светът няма да свърши, нито вие ще сте зомбита, защото сте подарили/приели букет цветя и подарък от любимия. Наслаждавайте се на споделените си мигове заедно, празнувайте Любовта си без значение на кой точно ден от годината се пада това. И ако всеки ден се обичате – ами обичайте се и на Св. Валентин, а не точно тогава да правите напук, за да не излезе, че сте конформисти.

Хората могат да те мразят за това, че си различен и не живееш по критериите на обществото, но всъщност, на тях много им се иска да имаха куража да направят същото!"

Хората могат да те мразят за това, че си различен и не живееш по критериите на обществото, но всъщност, на тях много им се иска да имаха куража да направят същото!

И не на последно място, всъщност това, което най-най-много ме сърбят пръстите да напиша (и което най-много се надявам, че ще бъде разбрано правилно):
Не позволявайте някой да ви казва как трябва да обичате, как трябва да се държите и какво разбиране за интимност трябва да имате!
Никой отвън няма право да ви казва какво е приемливо, какво е морално, какво е осъдително или забранено в рамките на една връзка. Никакъв психолог, експерт, Библия или морализатор не могат и нямат правото да диктуват чужди отношения.

Както в една връзка, така и в едно семейство – изобщо навсякъде където има двама пълнолетни и между тях се случва нещо специално – правилата се пишат от двамата и те важат с пълна сила между двамата. Щом е по взаимно съгласие и щом им доставя удоволствие – всичко е ОК и всичко е приемливо. Отношенията между двама човека са тяхната лична Вселена и там законите се пишат от тях и се проявяват по начин, който устройва и двамата. Това можем да го наречем „вътрешно споразумение“ в двойката. 

Иска ми се само да докосна по повърхността една тема, която иначе е мнооого дълга и за която трябва да се напише отделна статия. А именно: НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА БЕЗ ПРИЧИНА. Какво точно имам предвид ли?
Ние не се привличаме към определен тип партньор без конкретна причина, дълбоко скрита вътре в нас.
Ние не се обграждаме с определени приятели с конкретно чувство за хумор и интереси без причина.
Ние не харесваме и не се възбуждаме от определен тип интимни ласки без причина.
За всяко нещо в нашата психика си има причина!

Моят приятел преди време ми каза най-романтичното нещо, за което и до днес се шегуваме и избухваме в смях. Той ми каза: „Ние сме толкова повредени, всеки по своя собствен начин, толкова сме бъгнати, но уникалното е, че нашите повредености се допълват по перфектен начин, нашите кривини си пасват като парченцата на пъзела. В това е магията – да намериш някой, чиито повредености пасват на твоите.“ 🙂

Love-relationship-puzzle-pieces

Общо взето това се случва и в живота с всеки един от нас – това, което харесваме, към което се привличаме, което ни възбужда и съответно това, което ни отблъсква и което ни отвращава – за всяко едно от тях има дълбоко скрита подсъзнателна причина. И това е тотално ОК.
Представете си нашите предпочитания, желания, склонности и т.н. като едни програми, чиито семенца са били посяти някога назад в миналото и сега дават плод. Може да се дължат на модела на поведение на нашите родители или на средата, в която сме израснали, няма значение. Много от тях се дължат на минали травми, след които ние сме се оформили в това, което сме.
Важното е, че тези програми работят в нас и те ни формират. За някои от тези неща ще потърсим и ще разберем причините и ще поработим върху себе си, за да ги изкореним, защото поначало не сме се чувствали комфортно с тях и сме искали да ги променим. Но за други – просто ще ги разберем и ще ги оставим, защото са си част от нас и защото там, навън в света, има други хора, които харесват същите неща и са повредени по същия начин.
Ето защо хората се формираме в групи по интереси, пишем във форуми и изобщо се опитваме да се свържем с други себеподобни.

Това, което искам да кажа с две думи е: НЯМА ПРАВИЛНО И ГРЕШНО В ТОЗИ СВЯТ! Не оставяйте някой да диктува вместо вас начинът, по който трябва да живеете живота си или законите, по които трябва да функционира връзката ви.

Някой ще попита къде е границата. За мен лично границата свършва там, където започва чуждата свобода. Избирам да правя каквото си искам, но се стремя да вредя минимално и чуждо щастие и чужди животи да не пострадват, заради моето разбиране за свобода и удоволствие. Затова съм и избрала да се храня по начина, по който се храня още преди 13 години. Както и да е.

Започнах да пиша тези разсъждения, леко афектирана от поредната статия за един сив филм, нашумял напоследък и разбунил духовете. Много статии и ревюта се изписаха, всяко казвайки ни какво да мислим спрямо филма, как да се чувстваме във връзките си, какво да НЕ правим в леглото с партньора си и как да не си позволяваме да харесаме този филм, защото това би значило еди-какво-си за нас като хора. Аз не съм го гледала все още, но това, което ме подразни е правото, което авторите на тези ревюта си придават, за да ни кажат какво да харесваме и какво да не харесваме, кое е правилно и кое е грешно.
И ми се иска да завърша така:
Когато става дума за удоволствие, интимност и Любов – когато нещо устройва и двамата и носи удоволствие и на двамата – значи то е ОК.
Когато е по взаимно съгласие – значи всичко е наред.

В зоната на интимността, където напълно се откриваме пред другия човек и напълно си позволяваме да се слеем с него – там правилата и изкуствено наложения отвън морал отпадат автоматично.
Отстрани може да изглежда грубо, аморално или грешно, но това е само през призмата на наблюдателя. А той е свободен да прави нещата, както на него му харесват в неговия личен живот, без да съди околните и без да им лепи етикети.

Ще се радвам да споделите вашите мнения, коментари и разсъждения по тази толкова деликатна тема! 🙂

UNITY! Love between twin flames

 

13 мнения по „Мислете за себе си, правете своите собствени избори и отстоявайте позицията си!

  1. На 100% изразявам твоето мнение за всичко,Стефи! Аз съм много по- голяма от теб, с години проповядвам и се боря за това! Така подредих моя живот, това предадох на децата си! Радвам се, че те имам и те чета! Бъди Благословена!!!! Повече така мислещи млади хора да има!!!!<3

  2. 😀 Ех, колко е хубаво някой да напише нещо все едно е писано от/за теб! Благодаря ти с Стефи! ♡

  3. Браво, Стефи! Напълно подкрепям и споделям мислите и чувствата ти по темата! <3

  4. Днес тази статия се появи сякаш да ме подкрепи във важно за мен решение. Винаги съм била странна в очите на другите и колкото повече се опитвам да вляза в рамката за Нормални толкова повече губя себе си и се обърквам. Тази колизия между мен и утвърдените стандарти ме изолира в максимална степен . Но днес трябва да реша дали да направя компромис със себе си и да създам една връзка пълна с компромиси и разочарования или да бъда пак сама , но спокойна и уравновесена в моя малък изолиран свят от филми, книги и нежна музика

    • Повечето жени са с такива колебания и грешни избори, само за да не са сами… както и вие..
      това е съвсем нормално..
      но не значи, че трябва да се примирявате с това.

      1. Жените по принцип са повече от мъжете..на тази планета. Нормално е да няма за всяка(която и е закодирано като жена, да избира най-качественото, по природа)
      2. Качествените мъже, наистина не могат да са всички.
      Малко успяват да станат мъже, да порастнат. Повечето остават на заден план, като момченца, търсещи съжаление от жената, а не даващи сигурност, подкрепа и вдъхващи сила.
      Мъжът, трябва да стане мъж. Нищо повече не се иска от него, но това е адски много..
      Това значи изграден характер, територия, извоюванипозиции и място в обществото.
      Да имат унажението на околните..и тогава, когато имат извоюваната самостоятелност и са уважавани от качестватакоито имат,ще ги уважават и жените и ще искат да създадат повече копияна себе ни, защото се чувстват добре в кожата им..
      Не просто даправят секс и да бързат дасе размножат без да са отговорни за живота и устройването и съхранението на семейството си.
      Вие вместо да правите компромиси и да бъдете с човек, който няма да го обичате истински… нито той вас. И двамата ще сте един с длруг не защото се възхищавате един на друг и се развивате заедно и гледате в една посока.. а защото всеки се а хванал за другият, поради да не бъде сам.
      без значение какъв човек иска до себе си..
      Просто си направете списък с качествата, които цените в един мъж, опишете го, конкретизирайте се какво искате, и започнете да го търсите.
      Само не забравяйте, че качествените хора също искат кочествени хора до тях, развиващи се, мислещи, радващи се на живота.. и тн и тн..според интересите им.
      Така ще си създадете среда, хора приятели и познати, покрай които може да срещнете вашият човек!
      Ако си стоите в къщи, никой няма да се засили да ви намери на адреса ви! Освен тия за сметките..хаха..те постоянно ни търсят, без да искаме.
      Излизайте, движете се, живота не е статичен и шанса да се засекат два елемента не е в изолираната лаборатория.. а в истинският жив живот.
      Хубаво е и да се откъсвате от социала.. на саме със себе си, да всеки има нужда. Но ние сме движещи се същества,,, не растения, да стоим на едно място..
      дори те, растат и се движат и променят.
      Света не е статичен.. всичко се движи и изменя във вселената постоянно..
      Разберете какво искате и си го намерете и просто се радвайте на живота, всяка минута, без да зацикляте дали сте сама или не..живота не е само присъствието на един мъж…и с него не свършва смисъла на живота..
      Ако имате любов, но само на нея се крепите..ще сте тотално съкрушена, и неподготвена за останалият живот без тази любов… ако я загубите..поради разни обстоятелства.
      Както не може да имаме само работа.. и камо върху това да сме съсредоточени..
      Човекът с балансиран и актинен живот държи да има иработа, призвание, и семейство, любов, и приятели и време засебе си, и хобита и каквото още се сети..
      Всеки има това, което е пожелал..никой не пикара на сила на нещо да му отделяме времето си..
      Правим го защото ни е приятно..
      Успех ви желая в любовта и не правете генерални компромиси с качестната на един мъж, правят се компромиси с дреболиите в другият, които не са от значение за връзката и не биха били заплаха за нея.

  5. Напълно съм съгласна. С идването ни на този свят започва един процес на „социализация“ и изграждане на рамки най вече от родители, след това общество, училище и т.н.т. Наша отговорност като големи хора е да преразгледаме нашите убеждения, да се поровим из подсъзнанието си, да погледнем раните, които така майсторски сме прикрили, мислейки че не ни влияят вече. И когато сме на ясно със себе си, когато вече не крием от себе си неприемливата част от нас, тикната там надълбоко, тогава сме свободни. Тогава ставаме господари на своя свят.

  6. Стефи, чета с удоволствие какво споделяш, защото все едно изказваш моите мисли. Конкретно за книгата и филма, провокирали те в случая, аз съм от привържениците на книгата (не на филма). Да, не е най-възвишеното четиво, но за мен постави доста въпроси. Даже силно еротичната и „скандална“ част не мисля, че е най-важното. Помислете за момичето от друг ъгъл – колко трябва да си силен, за да направиш нейния избор. Да, никой не я насилва да влезе в тази връзка, но тя има смелостта да скочи в нея. Така че, точно така е, никой не може да чувства вместо теб, нито да ти каже какво ти да чувстваш.

  7. Статията ми хареса, щом съм я прочела, ясно е. Но в тоя ред ма мисли ми направи впечатление частта с пъзела. Че се напасваме. Ок, така е, напаснали сме се с някой преди 15 г например. Това не значи обаче, че ще си пасваме и днес. Понеже всеки си върви по пътя и се развива различно. Променят се и грапавините ни. Като два камъка в река. Водата променя формата им в зависимост от това на колко силно течение са застанали. Въпросът е до кога тзи човек да остане в нашия живот. Понякога сме твърде отговорни за да кажем край. Лесно е да се вземе избор да се храниш по определен начин, забда не нарушаваш правата и интересите на някого. Трудно е обаче да защитаваш собствените си интереси, без да нараниш тези на децата си, ако става дума за тях….
    И така, просто статията провокира тези мисли в мен и исках да ги споделя.
    Много усмивки

    • Да, права сте, но се замислете, че ако тези два камъка се променят, не е от водата, която тече покрай тях.. наред с нея, те се променят, защото мелят заедно…както в мелница.
      Семейството е съюз, но не само заради децата двама души стоят в този съюз, а въпреки тях.
      Заради самият живот заедно, посоката в която и двамата пътуват ЗАЕДНО.
      Защото живота не е целта..а пътят…извървяният път с даден човек, подкрепата, радостите, справянето с общите проблеми и удоволетворението от това.
      Ако човек не е щастлив с друг човек и не може да стигне до върхови емоционални изживявания, до това щастие да си сигурен че искате да сте заедно и след 10, 20 или 50 години.. ако не си представяте един прекрасен живот с този човек..както и той ..изобщо не се и замисля нито представя нищо… просто живеее..ден за ден..
      тогава седнете.. спрете се за малко, дайте си почивка, оценете се кой колко е ценен и необходим на другият и за какво..
      кой какво иска да изживее с другият още.. ( освен това създаване е грижене за децата..)
      и ще сте много по наясно с вашият живот..
      Говорене, бсъжсане, комуникацията е основното.
      Никой не може да ви отгатне мислите и желанията, притесненията или страховете…
      Колкото и да ви познава добре семейството ви..
      И на вас успех в личният живот…

    • И за претеснението ви за децата.
      Вие не може насила да давате изкуствен пример, ако не сте истински пред тях.
      Представете си техните бъдещи семейства, също в изкуствена обстановка..повтарящи вашите.
      Какъв е смисъла..
      Не се притеснявайте за децата.. те са винаги по зрели и по неосакатени от родителите си или възрастните..все още не изградили тухлите в умовете си.
      Има прекрасно възпитани деца, от разделени родители..въпросът есамите родители, дали заедно и по отделно, какви личности са, на какви качества, ценности и морал ще ги научат.
      А едни родители на вече поотраснали деца, не са длъжни да са заедно, дори самите деца, ако е прекалено тягостна семейната обстановка, защото от тях нищо не може да скриете.. те усещат има ли любов, няма ли..
      та дори те, доста често предлагат на собствените си родители да се разделят, за да е по добре..
      Няма деца, които при сериозни разногласия, проблеми и тн. в семейството, да искат родителите им да са заедно на всяка цена.
      Не, те просто искат да се разбират ..родителите им..
      но, това разбирателство какво значи.на какво седължи.. и че не е додено свишше.а двамата трябва да полагат грижи и да дават в една връзка..не само да искат….те не са дораснали и преживели, за да го схванат…
      Има деца отгледани и без родители, от баби, лели.. и пак станали хора…
      Вие, като майка цял живот ще се притеснявате и искате децата ви да са все щастливи…
      но няма живот без проблеми, и постоянно щастие,
      самите проблеми, ни карат да станем по- зрели..

  8. И аз да се изкажа..да имаме свое мнение, имаме свобода…
    но всичко което го имаме е дошло от някъдедали заложено и развито от предишните поколения, дали възприели от околната среда…
    Вижте, ние постоянно си взаимодействаве с тази околна среда…
    Не се раждаме с изграден характер, мисли, навици, разбирания..
    Така че дори в зоната на интимност… когато сме се открили пред другият, както казвате.. има много значение вече установеният характер на партньора, опитът му, с какви жени..мъже е бил преди нас, кой какво е искал от него и кой какво е давал, филмите, сцените, романите, чуждите преживявания преди неговият опи…цялата тази информация..го е оформила такъв какъвто е в момента.
    Ако един младеж, като малък се запознае с лирични поети и придобие интерес към тях, той малко или много ще се индитифицира с тези виждания.
    Ние се учим на нежност, любов и тн.. дори грубост от собствената ни среда…семейството..
    каквото се показва там..това ни е първоизточника на поведение..
    Ако това поведение за нас е ок, и всички са щастливи в това семейство..ние ще го възприемем и ще се развиваме с тези принципи и в тази насока, ако това поведение не е довело до хармония, ще имаме травми, които ще се проявяват в бъдеще..и ще искаме да търсим д уг модел на подражание..
    Така че, колкото и да се стремим към тещо уникално, да бъдем себе си..ние сме просто уникалният букет и комбинация..от усвоени качества, инфорвация, генетика, среда…време.. климат ако щете… всичко…
    Инаме, пубаво пишете и разсъждавате, малко хора в днешно време изобщо се замислят и анализират.
    Успех ви желая.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *