Споделям една много силна извадка от една прекрасна книга! Надявам се, че ще ви допадне и ще ви замисли, точно както замисли и мен. Има много истина в тези думи, много истина. Източниците са най-отдолу. Добре дошли сте да коментирате и да споделяте под статията! Приятно четене 🙂
1. Когато избираш партньор, направи го все едно си сляпа. Затвори очи и се опитай да видиш в себе си – какво чувство ти носи този човек, има ли в него доброта, лоялност, отдаденост? Способност да е загрижен за теб? Способност да се грижи сам за себе си като независимо човешко същество? Въпреки че нашата култура отдава много по-голямо значение на това, което виждаме с очите си, за една връзка е много по-важно да видим обекта на своята любов със затворени очи. Вътре в себе си.
2. Ако има едно единствено нещо, което да различава партньора за цял живот от мимолетната връзка, то това е неговата способност да се учи. Тези, които нямат способността да се учат от опита си, да виждат света по нов начин и от различна гледна точка, които не проявяват любопитство към това какво движи света и хората – тези хора най-често са нетолерантни и затворени. Те казват: „Не, нещата не трябва да бъдат така, а инак, точно както аз смятам”. За дълготрайна връзка е по-добре да имаш до себе си човек, който е способен да се отвори.
Да, може би след това да се затвори и да се отвори отново. Но някой, който има способността да се учи и да расте.
3. Избери някой, който има желание да бъде като теб – едновременно силен и крехък. Това е едно от качествата, които почти всяка жена притежава – да бъде понякога силна, способна да се хвърли в битка за своите каузи, а в други моменти – готова да се разпадне на парчета заради нещо видимо дребно и незначително.
Силата, която жената притежава, и която връзката трябва да притежава, е тази на дървото – дори ветровете да го огъват и брулят, то е достатъчно гъвкаво, за да устои на порива им. Ще се огъва напред и назад, но няма да се пречупи. Сила и гъвкавост, еластичност, чувствителност – способност да бъдеш буден и осъзнат за това, което се случва около теб. Някои хора може да има нужда от помощ да се научат да го правят. Дълбоко в себе си много хора са вече пробудени за чувствата си, но не знаят как да ги изразят. Точно по тази причина способността да се учим е толкова важна. Другият човек може да притежава огромен потенциал, но ако не се научи да го развива, то значи няма нищо.
4. Избери някой, който когато го нараниш чувства болка и е готов да я покаже. И обратното – избери някой, който ако те нарани, ще изпита болка и съжаление. Има много начини, по които ние хората изразяваме болката си. Някои в тишина и мълчание, други с бурен драматизъм – всичко това може да бъде дразнещо за партньора. И все пак той може да разбере, че това е едно изражение на болката, която е причинил. Ако партньорът ти реагира в рамките на някакво разумно време – да кажем 24 часа – и покаже желание и воля да стигне до теб, да премине през формата, която си дала на болката си – тогава всичко може да бъде поправено.
Това, което е притеснително е ако партньорът ти те нарани, постъпи грубо или нечестно, но не покаже никаква реакция на твоята болка. Това означава или че той има сериозен проблем с чувствата (няма способност да влезе във връзка с тях) или че вече се е отказал от теб и никога няма да си позволи да се държи човешки в твоето присъствие. Много от нас минават през поредица от връзки преди да намерят човека, с който да споделят остатъка от живота си.
Случва се така, че в някакъв момент – наранени и болезнени от разрушени и провалили се връзки – ние губим представа какво означава да имаш нормална, здравословна и пълноценна връзка. Вероятността да се влюбиш в някой, който е бил наранен в любовта, е много голяма.
Изключително важно е този човек да притежава способността да показва своята болка, да вижда твоята и да проявява чувства към теб. Връзките между мъжете и жените никога не са гладки и безметежни – от време на време се появяват търкания, разногласи, външни обстоятелства, от време на време се нараняваме един друг и това не може да се избегне напълно, НО нараняването трябва да е различно. Ако някой те наранява по един и същи начин или за едно и също нещо – значи той не се учи и ще продължи да го прави.
Има хора, които са натрупали толкова много гняв срещу миналите си партньори и любими, че развиват не само способност, а и желание да нараняват новите си партньори. А би трябвало да са способни да спрат, когато видят болката на лицето на другия. Човекът, който не спира пред твоята болка не е човекът, с който е възможна дълготрайна и пълнокръвна връзка.
5. Избери някой, който има вътрешен живот. Дърворезба, рисуване, писане, религия или медитация – нещо, което да обича. Избери някой, който има свой собствен път и гледа на теб като на свой партньор и придружител в пътуването. Способността да се сливате един с друг и в същото време да оставате напълно отделни един от друг е много важна. Цикличността на връзките е такава, че в определени моменти ние се сливаме с другия, а в други моменти трябва да сме отделни.
Може да се каже, че връзката между двама души е като връв от плът, израснала от всеки един, съединяваща и двамата. Тази връв се разтяга и може да се разтяга с хиляди мили и през много месеци и години, тя се разтяга без да се къса. Това е връзката, която искаш да имаш. Връзка, в която разтягането не причинява скъсване. Връзка, в която има и сливане, и отделяне.
6. Избери някой, който има страст и влечения подобни на твоите.
Връзката е създаване на общи спомени. Тя е като спестовна сметка – правите заедно различни неща, имате общи преживявания и така създавате психични картини, които остават в съзнанието и на двамата. Тези спомени и картини са лепилото, което държи връзката ви заедно. Във всеки един момент можете да изтеглите някой спомен от общата сметка – за да си припомните добрите времена, за да се шегувате един с друг, за да си припомните важните неща в моменти на изпитание.
А ако трудните времена дойдат и вие нямате нищо помежду си – нищо, на което да се опрете, на което сте се наслаждавали и което е било ценно за двамата – тогава как ще се справите? Трябва да има нещо хубаво и просто – като излежаването заедно в леглото, или припичането на слънчева пейка, или вечерните разходки в кваратала – нещо много просто и в същото време много силно и свързващо.
7. Избери някой, който споделя твоите ценности по отношение на децата, родителството, семейството, корените, ролите на мъжете и жените, брака, парите, религията …
Твърде идеално е да имаме общи мнения за всичко, но когато изберете някой, който споделя сходни ценности, това намалява търканията във връзката. Като минимум различията в ценностите трябва да се обсъдят и преодолеят преди двамата души да вземат решение да се посветят на връзката си. Колкото и да е важно онова окриляващо еротично преживяване, което ни привлича един към друг, точно толкова важна е и прагматичната страна на връзката. Защото ако се погрижите за прагматичното ще ви е много по-лесно да съхраните и опазите романтичното.
8. Избери някой, който е състрадателен. Който има желание и е способен да те изслуша и разбере. Ако ти си динамичен човек, а партньорът ти по-бавен и предпазлив, това може да се окаже добре за теб – той може да те научи как да намалиш темпото в подходящия момент. И обратното – ако ти си бавен и предпазлив, а до себе си имаш партньор, който е амбициозен и отворен към света – тогава той ще ти помогне да преодолееш своите задръжки и самият ти да станеш по-отворен и ескпанзивен.
С времето във връзката се изграждат ритъм и хармония. По мои наблюдения (на Клариса Пинкола Естес) в една връзка или брак изминават поне 8 или 9 години докато ритъмът се изглади напълно. Отнема време, да. Да сътвориш чудо. Не чудото на „оставането заедно”, а чудото на онази велика сила в центъра на връзката между двама души – някои я наричат божествена Любов.
Източник: Книгата „Бягащата с вълци“, Клариса Пинкола Естес
И сайтът myvelikoturnovo.com
Ако статията ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне информацията до повече хора. Благодаря! 🙂
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
–> „3 причини, поради които не можете да превъзмогнете бившия си“
–> „За вниманието и свързването“
–> „7-те стадия на Любовта според Ведите“
–> „Ошо говори за сексуалната творческа енергия, медитацията, Любовта и брака“
Бе то избираш, избираш, но като дойде сляпата неделя, всички намерения и принципи отиват на кино. Такива книжки има много и от други автори/ки написани. Но когато срещнеш човека, който ти е определен, последното, което ти идва наум, е да го чекваш по списъци. Говоря от личен опит.
Моят съвет към онези, които не са срещнали още определения им човек, е да не се притесняват или прибързват. Когато и ако дойде човекът, душата им непременно ще го познае. Всичко винаги се нарежда така, както трябва да бъде, защото ти вече си избрал и уговорил всички подробности на съвместния си живот с дадения човек още преди раждането си. В този смисъл подобни книжки са излишни.
Ще си позволя коментар тъй като конкретно тази книга ( не знам дали има други преведени) на Клариса Пинкола Естес съм я чела, части от нея многократно. Това което разбрах от книгата е именно това което и ти казваш – силата и знанието и мъдростта е в нас, носим я наследена в нас, просто не винаги се вслушваме в нея, защото понякога нещата които ни казва не ни харесват.
Книгите помагат, не всички може би но правилната книга в правилния момент е като разговор с точния човек.
Да.
Много важно е според мен е, преди да поискаме партньорът ни да бъде такъв какъвто е описан горе… да си зададем въпроса : Аз била ли съм такава за миналия ми партньор, мога ли да бъдат такава с евентуално бъдещия…
Проблемите в една връзка много пъти идват от едностранното повдигане на изисквания.
Иначе прекрасна публикация.. замислих се 🙂
Да! Съгласна съм! Това важи за всичко – първо питаш себе си „Аз искам това, но аз давам ли го? Искам такова и такова отношение, но аз осигурявам ли го? Ако човекът отсреща има нужда от същото, аз достатъчна ли ще бъда?“ В една връзка винаги са двама и затова понякога е толкова трудно напасването, защото често партньорите вървят с различно темпо и са на различно ниво на осъзнаване.
Замислих се. Но да, преди години, ако си бях затворила очите и си бях задала тези въпроси, отговорите сигурно щяха да са положителни. Аз го избрах с душа. Бях сигурна че ще се държим за ръка до дълбока старост.
И да, след години се разминахме някъде. Той не е толкова отворен човек като мен, не говори за вътрешния си свят, а аз нямах 9 предварителни години да разбера всичко това.
Може би душата ми знае защо го е избрала. Може би е трябвало да науча нещо от него, което още не съм научила. Не зная и давам ли му всичко от което има нужда ( не му знам нуждите, не зная може ли и той самия да ги формулира) но определено аз имам нужда от повече- храна за душата!!!!