Случай от регресия – „Властта разяжда. Алчността убива“

Greed[1]

Преди няколко седмици публикувах във Фейсбук края на една много поучителна и хубава регресия и хората изявиха желание да кача описан целия случай. Но поради прекалена натовареност и заетост напоследък, успявам да я кача чак сега. 

Д. дойде при мен за регресия и ми направи впечатление на изключително ерудиран, сдържан, зрял и замислен човек. Много балансиран и задълбочен. Определено е интроверт, който се пита екзистенциални въпроси и търси отговорите им. Радвам се, че регресията му се получи толкова успешна и той остана толкова доволен! 🙂

(След връщането назад извикваме представата за врата)
Да, виждам я. Светло-кафява дървена врата с дебела рамка и метална дръжка.

(Врата,  преминаване оттатък)

Денис: Мрак. Безтегловност.

Мисля, че се намирам на улица. Мокра е. Сградите са ниски. Тухлени червени. Валяло е. С кожени обувки съм. Официални тъмно-кафяви. Официален бежав панталон. Около 40 годишен съм.
Отивам направо по тази улица. Стигам до някакво кафене или бар на ъгъла. Не влизам. Спирам до там. Чакам някой. Едно момче със светъл костюм и 3ма души с него с по-тъмни. Познавам ги, да.

Дебелият мъж с плешивата глава – завися от него. Работя за него. Занимавам се с различни неща, свързани с пари. Другите мъже са му охрана.
Чакам нареждане от него… Не го чувам какво ми казва. След срещата ни се връщам пак по улицата. Стигам до другия ъгъл. Не живея наблизо.

Стефи: Добре, спомни си къде живееш?

Д.: В малка тухлена сграда със сиво стълбище. Не съм сигурен дали живея с някой. Сякаш има, но не виждам никого. Не виждам близки хора.

Стефи: Добре, почувствай какъв човек си? Какъв характер? Как минават дните ти?

Д.: Пия. И пуша. Нося и оръжие. Да, използвам го… Всичко, което правя – заплашвам хора. Спокоен човек съм иначе. Весел. Дядо ми беше в него [в този бизнес] и брат ми. Не знам за баща ми.

Стефи: Добре, опитай се да превъртиш малко по-назад в живота си, до по-преден момент, когато си бил по-малък. Опитай се да си спомниш къде си израстнал? Да си спомниш родителите си?

Д.:  Майка ми си спомням. Ниска дебела жена с дебело овално лице, навита коса под тъмносива кърпа. Тя е дистанциран човек. Добре се е отнасяла към мен. Спомням си още широка кална улица, пазар на нея, сергии, животни.,
Това е САЩ. 1900 и някоя година.

Брат ми е около 5 години по-голям от мен. Висок, дебел. Казва се Дж… не мога да разбера името. Аз се казвам – виждам К… Карло, Канто или Гаетано.

Стефи: Как е минавало детството ти?

Д.: Бос в локвите. Райрана скъсана риза на бели и розови райета и тъмносин гащеризон, който нося. Не знам дали съм ходил на училище.

Стефи: Добре, спомни си как започваш да се занимаваш с това, с което се занимаваш по-късно в живота ти?

Д.: Взимам нещо от сергия – нещо жълто – може би е плод. Прилича на ябълка или портокал. След това бягам. На 6-7 годинки съм. Тази случка дава началото. Лесно е.

Стефи: Имаш ли любима / жена? Някой, който си обичал в живота си?

Д.: Малко къдрокосо момиченце. Дълга червеникава коса. Не сме близки. Казва се Аурелина. След това виждам ковчег – дървен, евтин. Умряла е от болест. Чувствам се изтръпнал, празен. По-късно в живота ми има различни жени. Няма никоя, която обичам.

Стефи: Имаш ли деца?

Д.: Имам момче. С кестенява коса и лунички, мършаво. Болно е. Има кашлица, постоянна. Липса на въздух. Кръв. Умира… На 3 годишна възраст. Чувствам се ядосан. На всичко.
Нямам други деца…
Не, може би имам момиче. С бяла рокля с презрамки през рамената. Светла коса като букла около лицето. Казва се Игнация. Кара ме да се чувствам безинтересно. Не знам защо.

Да, през целия си живот съм се занимавал с това. Добре съм се чувствам от него.

Стефи: Добре, остави на подсъзнанието си да те отведе до последните ти дни от този живот? Къде се намираш?

Д.: Стълбище – кафяво, дървено – между етажи. Нося нещо. Държа в ръка. С черен костюм райран съм. Кафяв шлифер и кафява шапка. Слабост усещам. Свличам се. Около 50 годишен съм може би. Има кръв. Усещане вдясно, болка, парене. От нож. Допир в задната долна част на главата – от пистолет. Опитвам се да се обърна, но не мога. Двама мъже са. Виждам черна лъсната обувка. Всички се познаваме. Да, знам защо ми го причиняват. Направил съм грешка.
Да, така умирам.

Пространство между животите:

Виждах се от горната част на стълбището. Двама души – един по-висок и един по-нисък, и двамата са дебели. Бягат. Мои подчинени са. Или поне единия – по-младия. След това душата ми се издига нагоре, през тавана на сградата, над покривите. Светлина. Чувство на олекване.
Изведнъж сякаш разграждане в пространството – близо до нещо като слънце. Чувствам се объркан. Тъмно е, широко, търся нещо. Но не знам какво…

Стефи: Добре, сега вече имаш достъп до цялата информация в теб. Кажи ми кои са най-важните уроци, които душата ти научи през този живот?

Д.:

  • Алчността убива
  • Всичко е много кратко
  • Силата идва отвътре

Стефи: Има ли нещо от този живот, което е останало като влияние върху сегашния ти живот?

Д.: Недоверие. Липса на откритост и на близост. Постоянно съмнение в хората.
Не съм сигурен дали има друго…

Стефи: Почувствай какво е посланието на този живот спрямо сегашния ти? Защо точно той се появи да си го спомниш?

Д.: Властта разяжда. Абсолютната власт разяжда напълно. Слабостите правят хората. А несигурността ги определя. Човек ако не обича живее половин живот.

Стефи: Спомни си каква е мисията на душата ти в сегашния живот?

Д.:

  • Да бъда по-добър човек. Сякаш да направя живота на много хора по-добър. На много хора! Чрез влияние, чрез пари, чрез желание.
  • Да се оженя и да имам семейство.
  • И да бъда спокоен с нещата, които правя.
  • Всичко е преходно. И всеки си носи последствията от делата.

 

След регресията Д. ми писа и сподели следното като обратна връзка, за което съм му много благодарна:

– „През следващите дни след регресията имах по-изразени сънища, както и леко замайване. Имах физически болки от дясната част на торса, точно под последното ребро, където имам белег по рождение. Пада се в областта на черния дроб. Свързвам го напълно със събитията, които видях по време на регресията. Физическата болка и лекото зачервяване изчезнаха след около 12 часа. Интересното е, че получих апетит за храни, които видях по време на регресията, тоест определено неща, които не съм опитвал преди. Храна, с която не бях запознат, докато не тръгнах да я сготвя вкъщи. Иначе определено усетих чувство за облекчение, сякаш един товар падна от раменете ми на момента.Аз Ви описах това чувство веднага след регресията. Трудно е за обяснение, но най-точно може да го опиша като чувството, което човек изпитва при гмуркане и изплуването на повърхността впоследствие. За мен въпросното „гмуркане“ беше с продължителност на години и беше изключително странно най-накрая да „изплувам“ отгоре.
Регресията за мен не беше много по-различно изживяване от една дълбока медитация. Съзнанието се отпусна напълно и витаеше в спокоен мрак, когато не се появяваха спомени. Бих го описал като състояние на безтегловност, в което въображението беше изключено и реално е невъзможно да си измислиш или въобразиш различна действителност от показаната ти. По време на регресията усетих странно присъствие в определени моменти. Комуникация се изразяваше на телепатично или сходно ниво с това добронамерено присъствие. Бях преведен през всички важни моменти от детството до края на предходния ми живот, както и през пространството, което обитава нашата енергия след като напусне тялото ни. Ясно ми беше показано, че ще видя само неща, които са пренесени и засягат сегашния ми живот и нищо друго. Получих ясен и точен отговор на всички въпроси, на които търсех отговор. Нямаше догадки и неясноти. Видените моменти и събития ми бяха показани в пълни и ярки детайли от първо лице, тоест през собствените ми очи. Не ги видях като на видео или снимки.
Съвсем отговорно мога да кажа, че „преходния“ момент, който достигнах преди да надникна отвъд, в предишния живот, съм го достигал самостоятелно по-рано. Доколкото ми е известно много хора, занимаващи се с медитация, дори и на едно сравнително начално ниво могат да стигнат до там. Именно тук идва ролята на водещият регресията, като насочи съзнанието да премине бариерата, наложена от собствената ни психика. Бих препоръчал регресията, като ефективен метод за хора, имащи ясно изразен проблем и са с отворено съзнание без предварителни очаквания. Опит с медитация или йога според мен би изиграла роля за спокойното и лесно провеждане на сесията. Поне при мен има видим ефект.“
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Ако тoзи случай Ви е харесал и го смятате за полезен, моля споделете го, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря! 🙂

Тематична статия:

“Въпроси и отговори за регресията в минал живот”

Regression Tunnel of Light

2 мнения по „Случай от регресия – „Властта разяжда. Алчността убива“

  1. Ох,как си мечтая да се прибера в България и веднага,веднага ще се свържа с теб за една регресия.Не е любопитство.По-скоро е вътрешно чувство,че трябва да го направя.Аз бях повлияна от теб(четейки твоя сайт),да започна да се занимавам с йога и ето че сега през април ще направя една година през която правя йога всеки ден и вече се чувствам много различно.Човек трябва да се докосне до това,за да го разбере(поне този който е готов).Нямаш си и идея как си повлияла на живота ми до този момент.Благодаря ти за което.И до скоро.:)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *