Преди няколко седмици публикувах във Фейсбук края на една много поучителна и хубава регресия и хората изявиха желание да кача описан целия случай. Но поради прекалена натовареност и заетост напоследък, успявам да я кача чак сега. 

Д. дойде при мен за регресия и ми направи впечатление на изключително ерудиран, сдържан, зрял и замислен човек. Много балансиран и задълбочен. Определено е интроверт, който се пита екзистенциални въпроси и търси отговорите им. Радвам се, че регресията му се получи толкова успешна и той остана толкова доволен! 🙂

(След връщането назад извикваме представата за врата)
Да, виждам я. Светло-кафява дървена врата с дебела рамка и метална дръжка.

(Врата,  преминаване оттатък)

Денис: Мрак. Безтегловност.

Мисля, че се намирам на улица. Мокра е. Сградите са ниски. Тухлени червени. Валяло е. С кожени обувки съм. Официални тъмно-кафяви. Официален бежав панталон. Около 40 годишен съм.
Отивам направо по тази улица. Стигам до някакво кафене или бар на ъгъла. Не влизам. Спирам до там. Чакам някой. Едно момче със светъл костюм и 3ма души с него с по-тъмни. Познавам ги, да.

Дебелият мъж с плешивата глава – завися от него. Работя за него. Занимавам се с различни неща, свързани с пари. Другите мъже са му охрана.
Чакам нареждане от него… Не го чувам какво ми казва. След срещата ни се връщам пак по улицата. Стигам до другия ъгъл. Не живея наблизо.

Стефи: Добре, спомни си къде живееш?

Д.: В малка тухлена сграда със сиво стълбище. Не съм сигурен дали живея с някой. Сякаш има, но не виждам никого. Не виждам близки хора.

Стефи: Добре, почувствай какъв човек си? Какъв характер? Как минават дните ти?

Д.: Пия. И пуша. Нося и оръжие. Да, използвам го… Всичко, което правя – заплашвам хора. Спокоен човек съм иначе. Весел. Дядо ми беше в него [в този бизнес] и брат ми. Не знам за баща ми.

Стефи: Добре, опитай се да превъртиш малко по-назад в живота си, до по-преден момент, когато си бил по-малък. Опитай се да си спомниш къде си израстнал? Да си спомниш родителите си?

Д.:  Майка ми си спомням. Ниска дебела жена с дебело овално лице, навита коса под тъмносива кърпа. Тя е дистанциран човек. Добре се е отнасяла към мен. Спомням си още широка кална улица, пазар на нея, сергии, животни.,
Това е САЩ. 1900 и някоя година.

Брат ми е около 5 години по-голям от мен. Висок, дебел. Казва се Дж… не мога да разбера името. Аз се казвам – виждам К… Карло, Канто или Гаетано.

Стефи: Как е минавало детството ти?

Д.: Бос в локвите. Райрана скъсана риза на бели и розови райета и тъмносин гащеризон, който нося. Не знам дали съм ходил на училище.

Стефи: Добре, спомни си как започваш да се занимаваш с това, с което се занимаваш по-късно в живота ти?

Д.: Взимам нещо от сергия – нещо жълто – може би е плод. Прилича на ябълка или портокал. След това бягам. На 6-7 годинки съм. Тази случка дава началото. Лесно е.

Стефи: Имаш ли любима / жена? Някой, който си обичал в живота си?

Д.: Малко къдрокосо момиченце. Дълга червеникава коса. Не сме близки. Казва се Аурелина. След това виждам ковчег – дървен, евтин. Умряла е от болест. Чувствам се изтръпнал, празен. По-късно в живота ми има различни жени. Няма никоя, която обичам.

Стефи: Имаш ли деца?

Д.: Имам момче. С кестенява коса и лунички, мършаво. Болно е. Има кашлица, постоянна. Липса на въздух. Кръв. Умира… На 3 годишна възраст. Чувствам се ядосан. На всичко.
Нямам други деца…
Не, може би имам момиче. С бяла рокля с презрамки през рамената. Светла коса като букла около лицето. Казва се Игнация. Кара ме да се чувствам безинтересно. Не знам защо.

Да, през целия си живот съм се занимавал с това. Добре съм се чувствам от него.

Стефи: Добре, остави на подсъзнанието си да те отведе до последните ти дни от този живот? Къде се намираш?

Д.: Стълбище – кафяво, дървено – между етажи. Нося нещо. Държа в ръка. С черен костюм райран съм. Кафяв шлифер и кафява шапка. Слабост усещам. Свличам се. Около 50 годишен съм може би. Има кръв. Усещане вдясно, болка, парене. От нож. Допир в задната долна част на главата – от пистолет. Опитвам се да се обърна, но не мога. Двама мъже са. Виждам черна лъсната обувка. Всички се познаваме. Да, знам защо ми го причиняват. Направил съм грешка.
Да, така умирам.

Пространство между животите:

Виждах се от горната част на стълбището. Двама души – един по-висок и един по-нисък, и двамата са дебели. Бягат. Мои подчинени са. Или поне единия – по-младия. След това душата ми се издига нагоре, през тавана на сградата, над покривите. Светлина. Чувство на олекване.
Изведнъж сякаш разграждане в пространството – близо до нещо като слънце. Чувствам се объркан. Тъмно е, широко, търся нещо. Но не знам какво…

Стефи: Добре, сега вече имаш достъп до цялата информация в теб. Кажи ми кои са най-важните уроци, които душата ти научи през този живот?

Д.:

• Алчността убива
• Всичко е много кратко
• Силата идва отвътре

Стефи: Има ли нещо от този живот, което е останало като влияние върху сегашния ти живот?

Д.: Недоверие. Липса на откритост и на близост. Постоянно съмнение в хората.
Не съм сигурен дали има друго…

Стефи: Почувствай какво е посланието на този живот спрямо сегашния ти? Защо точно той се появи да си го спомниш?

Д.: Властта разяжда. Абсолютната власт разяжда напълно. Слабостите правят хората. А несигурността ги определя. Човек ако не обича живее половин живот.

Стефи: Спомни си каква е мисията на душата ти в сегашния живот?

Д.:

• Да бъда по-добър човек. Сякаш да направя живота на много хора по-добър. На много хора! Чрез влияние, чрез пари, чрез желание.
• Да се оженя и да имам семейство.
• И да бъда спокоен с нещата, които правя.
• Всичко е преходно. И всеки си носи последствията от делата.

След регресията Д. ми писа и сподели следното като обратна връзка, за което съм му много благодарна:

Тематична статия:

“Въпроси и отговори за регресията в минал живот”