Моето Zepter преживяване и малко философски размисли

Start a fresh life!

Това е писано на 24 април 2012

След като на Зелени дни участвах в анкета на Zepter, свързана със здравето, и си дадох името и телефона за някаква томбола с награди, днес ми се обадиха и официално ме поканиха в офиса им да си получа подаръка и една безплатна терапия с уред за светлинно лечение Bioptron. Супер, зарадвах се и отивам… Първо, попадам на една презентация за светлинната терапия Bioptron и съответно за апаратите, с които се провежда, където един изключително агресивно и цинично настроен млад мъж ни обясняваше за ползите от терапията. По време на презентацията ми направи забележка, че си гледам GSMa, подигра се на една майка с малко дете, която си излезе, понеже детето се разрева (нали знаете, децата усещат енергията на мястото много силно) и нахока едно момче, че иска да отиде до WCто. Много приятно ми стана, почувствах се отново в 9ти клас в час по биология, където сприхавата учителка искаше да ми изхвърли телефона през прозореца. Мили спомени ми се върнаха 🙂 По време на презентацията разказваше, че ефектът от апарата е почти като излагането на слънчева светлина, но без UV лъчите, затова е много по-полезно да си купим уреда за 10 490 лв. вместо да се излагаме на слънце. След това ни разказа за апарата им за пречистване на въздух Therapy Air Ion, който няма да ви казвам колко струва, но ни убеждаваше, че е по-добре да държим прозорците винаги затворени и апарата да работи, отколкото да влиза „свежият“ мръсен въздух. Презентацията завърши, представяйки тенджерите им за около 1, 200 лв. комплекта, с които като готвиш и все едно не си готвил, нещо такова. Демек ти хем готвиш, хем храната си остава прясна и полезна. Много яко, Zepter се оказаха магьосници! На въпроса ми: „Ако целта на готвенето е храната да остава прясна на вкус и на ползи, защо просто не ядете салати? Има такова разнообразие от продукти в България“  милият презентатор ме простреля с такъв поглед, че си глътнах граматиката и реших да си мълча покорно (заклевам се, много ми е трудно да си мълча и да не задавам неудобни въпроси!). Все пак бях гост там и си чаках подаръка. След това той, видимо разстроен, че никой не пожела да си закупи уредите на момента, излезе тряскайки вратата. На момента разбрах целта на този акт – мил жест, с който искаше да събуди заспалите без да ги притеснява. Много изобретателно :-)Приключението ми обаче не свършва до тук. Пое ме друг техен представител, наистина мил и любезен този път, но видимо не в час за какво става дума, и започна да ме обработва да си купя уред за пречистване на вода. Питаше ме каква вода пия  и ме уплаши като ми показа една чаша на минерална вода, минала някаква процедура, на дъното на която имаше кафява утайка. Определено ме впечатли, не че не знам, че водата в пластмасови бутилки е пълен боклук и далеч не е изворна. Изворна е само като си я налееш от „Ръцете, които дават“ на Рила. И енергийна, и жива, и т.н., но това е друга тема. 🙂 Направи ми лъчевата терапия на лицето, беше приятно затопляне, все едно съм на слънце за 10 мин. и после му разказах за лечението със слънце, за гледането в пламъка на свещ („тратака“), за Хира Ратан Манек (о, чудо, той го беше чувал!), който се храни само от слънчева светлина и стана дума и за гладолечението на Лидия Ковачева (тъжно, но нея даже не я беше чувал, мислеше, че се шегувам като му казах коя е и колко хора е излекувала). Накрая с гордост ми връчи и подаръка, заради който изтърпях цялата тази гавра със здравето – околоочен крем за очи, от „най-скъпата козметика на Zepter, това струва 60 евро“, както той ми каза. Обръщам отзад съдържанието и що да видя – и 5те вида парабена присъстват. Извиних му се и поисках да му върна шишенцето, но той изумен не го взе и ме попита знам ли аз какво правя, как му връщам това скъпоценно нещо. Тогава му разказах и за парабените, откъде ги добиват, за какво се използват и какво ни причиняват, а той ми каза, че сигурно съм в грешка, защото, пак подчерта, това е най-скъпата им марка козметика и няма как да е по-лоша от био или органик козметиката, за която му разказах. Разбрах,че няма какво повече да си говорим, понеже всичко, което кажа е „causa perduta“. Благодарих му за отделеното време и докато се прибирах към вкъщи, под слънцето, пиеки вода от пластмасово шишенце и хрупайки ябълка, се отнесох във философски размисли – за света, в който живеем, в какво се е превърнал и колко е тъжно, че всичко, което е много скъпо се равнява автоматично на хубаво и здравословно. Скъпи и сложни фитнес уреди; скъпи апарати за светлина, за въздух, за вода, за готвене, за отслабване; ултра скъпа козметика с екстракт от акула примерно, или охлюви, или някакви други невинни животни убити в името на човешката красота; да не забравим и супер скъпата храна – био, органик, fair trade… Кога ли по пътя на човешкото развитие всичко се е изкривило толкова много и сме загубили древните знания за стойностните неща?

Къде отиде простият начин на живот? Простите неща от сорта на домашните ябълки (взех си едни очукани от една баба, която седеше на Попа, бяха най-вкусните които бях яла от много време насам!), като домашната лимонада или домашната маска за очи с краставица? Ами простите вълшебства като усмивката, радостта, милите думи от любим човек, благодарността, смирението, тишината? Най-големите творители на чудесата за нашето здраве, всъщност. И така, замислих се за простотата и за живота в хармония с природата, със слънцето, с водата, със земята. За всичко онова, което правиш с ръце и със сърце, а не оставяш на скъпи машини да правят вместо теб.

Замислих се за ценностите на този странен свят, в който живеем, че всичко е обърнато нагоре с краката, и всичко естествено е „ненормално“, а всичко абсурдно е нормално и рекламирано. Дали някога ще се престраша да отгледам деца в този свят, дали няма да се откажа, знаейки колко трудно ми е било (и още ми е) на мен да живея в тази безумица с толкова безумни хора…

Такива рибешки размисли в днешния красив пролетен ден. Казвам ви наздраве със сок от ябълки и лимони – просто, но вкусно! 🙂

Автор: Стефи Божилова

6 thoughts on “Моето Zepter преживяване и малко философски размисли

  1. Не бях чувала за Цептер докато не направиха два много хитри опита да ме спечелят за клиентка. В единия случай ме спряха на улицата за анкета, състояща се от 2 въпроса („Грижа ли Ви е за здравето Ви?“ и „Имате ли алергии?“) и от „благодарност, че съм ги снабдила с тази безценна информация за статистиката“ обещаха да ме включат в томбола с награди. Изобщо не предположих, че това бил троянски кон, с който събират списък телефони, за да им пращат спам…

    В другия случай взех че се отзовах на цели 3 обяви за работа към тях в jobs.bg. И, от чудо, бях моментално наета и за трите! Вместо интервю предлагаха същата тази презентация, на която ти си била. Забележи колко хитро – или ще те спечелят за клиент, с което ще ти вземат парите, или ще те спечелят за колега, с което взимат процент от всяка продажба, която ти осъществиш, защото те са те наели. Да пуснеш безплатна реклама в най-четения сайт и да печелиш пари като наемеш други хора да ти вършат работата – колкото лукаво, толкова и гениално – за това поне шапка свалям!! 😀

    Както и да е, страшно се изкефих на начина, по който си реагирала :)) Как си им обяснявала за вредите и за личностите от сферата на здравето. И въпросът за салатите е убийствен! 😀 😀 Браво! Направила си каквото нямах нерви да направя лично.

    Затова пък наскоро като бях в Окръжна болница като придружител, ми направи голямо удоволствие в болничната лафка, в присъствието на целия лекарски персонал насядал по масите, да кажа на висок глас: „Ама какво да си купя – то тук няма храна! Как да излезе някой здрав от тая болница като си тровят пациентите?! Все едно на протест против рак на белия дроб да раздават цигари. “ Напираше ми да питам продавачката, „Извинете, а имате ли нещо истинско? Нещо от 6-те групи човешка храна примерно?“, ама се стърпях. Само поисках една неизстудена уж-изворна вода, и демонстративно си излязох.

    • Привет Дая 🙂 Това за 6-те групи храна определено си трябвала да го питаш. Аз сигурно нямаше да се сдържа. Абсурдно е положението в болниците наистина. Няма какво да ядеш и храната те разболява още повече. Ама то какво да очакваш от конвенционални лекари 😀

  2. Винаги, когато чуя за Цептер ме набива на ужасен смях и гняв едновременно. Но това не е всичко, след тяхното облъчване с уж великия Биотрон не съм спряла да боледувам тая зима, а не се разболявах изобщо преди. А стига бе, имаше един филм със въстановителн капсули, сякаш за тях става дума. Странното беше, че мен не ме потърсиха повече, а мъжът ми го търсят за „подаръци“. Хах, искам да кажа на всички чудищи се дали да идат там, по добре тия 2 часа да отидат на планина или дори и на вънка е по-добре. Томбула няма, награди има картофобелачки от 60 стотинки примерно, козметика пълна с гадости и опити барем се излъжете да си кипито нищо, че да нахраните гърлата на едни мързеливи, безочливи отрепки!

  3. Чета и си мисля,как на мен ми минават същите мисли през главата и как този свят се е побъркал. Направо жадувам всичко да е по просто и красиво, но усещам как социалния консюмеризъм постоянно се опитва да ми отнеме простите радости в живота. Дано има повече хора ,които мислят като нас и заедно направим света по-добър.

  4. Искам да вметна, че за козметиката с охлюви (поне българската такава) не умират никакви от тези хайвани, а се ползва слузта, която така или иначе си оставят. Така че точно този тип козметика е… миролюбива, ако мога така да се изразя.
    Иначе, напълно споделям размислите за света, в който всичко „направено от човека“ се явява по-добро от природата, което невероятно странно, тъй като обикновено рекламата му е, че е максимално близо до природата, с която всъщност не само няма нищо общо, ами често производството му й вреди, всъщност…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.