Синдромът „лелка“, описан от една щастлива жена

Woman tired by shopping cartoon

Попаднах на един чудесен вдъхновяващ и определено доста замислящ материал и го споделям с вас! Източниците са отбелязани най-отдолу и ще се радвам на вашите мнения и коментари под статията 🙂 Приятно четене!

За т. нар. синдром на „лелката“ сме сигурни, че няма да прочетете в която и да е медицинска книга. Въпреки че в живота той представлява един изключително реален феномен: апатия, мърморене, умора, бледо изражение, асексуалност и никакво желание да се мечтае. Определено класически коктейл от негативизъм. А страдащи – колкото искаш…

Пустата му „лелка“! Като за начало навестяваше само за минутка моето безгрижно, но в същото време силно и уверено „вътрешно девойче“. Изтупваше се под формата на „от нищо взели се“ куп домашни задължения като спестовност, стремеж към домакинстване, чистене и пране. Но най-вече я усещах, когато започваше да мърмори по домочадието: „Какво ли ще правите без мен?!“. Но „вътрешното ми девойче“ бързо се окопитваше и отблъскваше нежеланата гостенка. Домочадието си отдъхваше и всичко ставаше отново леко и спокойно.

Въпреки това, след раждането на сина ми, неканената гостенка, започна да се заседява по-дълго в мен, опитвайки се да се прикрива под социалните маски на чувството за дълг и отговорност. А след раждането на дъщеря ми, „леля“ се премести при мен завинаги. Грубо и цинично. С всичките си екстри като тъга, меланхолия, скука, домошарство и наднормено тегло.

Набързо, набързо тя сложи всичко на мястото му вкъщи – прегледа гардероба ми и изхвърли всички по-младешки и момичешки дрехи и ме прикани да не си и помислям за високи токчета. Когато някога плахо предлагах да отидем до магазина за бельо, „леля“ крясваше непреклонно: „Къде?! Та, синът ти няма дрехи!“.

Всеки ден все по-смело и по-смело тя даваше ясни разпореждания вкъщи. Това бързо даде своето отражение: децата вече рядко се смееха, приятелите ни оредяха, а съпругът ми забравяше да шепне нежни думи в ухото ми. Но в един слънчев пролетен ден моето „вътрешно момиче“ се събуди и ме разтърси: „Животът ми е станал непоносим!“. Набързо си купих обувки на висок ток, боядисах си косата в ярко червен цвят и моментално изхвърчах от къщата на тази вечно мърмореща „леля“, нейните манджи, умора и чувство за дълг.

За всеки случай си написах заповеди за борба със синдрома на „лелята“:

  • Заповед №1: Прави всичко с лекота и Любов!

Както философите казват, каквото отвътре, такова и отвън!
Ако се радваш на света около себе си и ако се наслаждаваш, ще ти проличи и външно. Несъмнено ще станеш по-красива и привлекателна, както за другите, така и за късмета. Твоето добро настроение е твоето камъче, което ще се разпростре навсякъде и ще зарази всички, които са в близост до теб. Само тази пуста „леля“ забравя, че щастливите майки имат щастливи деца, а щастливите жени имат съответно щастливи съпрузи.

  • Заповед №2. Незабавно сложи дамските малки радости в графа „жизнено необходими“!

Има една женска тайна: „Да се родиш умен не е толкова сложно. Мъжкият ум е даденост – или го има, или го няма. Виж, относно женската прелест, нещата стоят по друг начин. Тя е нещо, което се придобива.“ И така какво придобиваме когато се глезим с разни женски нещица от рода на парфюм „Шанел“, кокетно бельо с дантелки и годишен абонамент за любимото списание? Женственост! Чар! Неустоимост! Кокетство! Способност да караш другите да си губят ума! И нито грам „влельосване“. Само усещане, че все още сме на върха. Независимо от годините.

  • Заповед №3. Не съм длъжна на никого!

Относно чувството за дълг („ох, длъжна съм“, ама те са ми длъжни!) психиатрията си струва да посвети цял един раздел. Класиката в жанра е изразът: „Мразя да готвя (да чистя, да подреждам и т.н), но съм длъжна.“ И вместо да си вършим работата с удоволствие, да помолим за помощ или пък да се откажем (ако сме решили, разбира се, което е малко вероятно), ние се мъчим, издевателстваме върху себе си, дразним се на семейството си и… се превръщаме в озъбени „лелки“, мазохистично настроени към самите себе си. Макар че в повечето случаи семейството ни няма нищо общо. Никой не ни е карал да обикаляме около печката цял ден, да им приготвяме 5-степенно меню за вечеря! Май внушеното ни от детството убеждение, че „Любовта на мъжа минава през стомаха, а децата без нас ще умрат от глад“ си е малко погрешно. И трябва да го заменим с друго, което да устройва всички страни.

Woman multitasking at home

  • Заповед №4. Не ми пука какво ще си кажат хората. Важното е аз какво мисля за самата себе си!

А за себе си трябва да мислим с нежност и само хубави неща. Ако някой има друго мнение – негова си работа. Данък „обществено мнение“ плащат само „лелките“. „Девойчетата“ търсят безупречността единствено в собствените си очи. Изправен гръб, кръшна походка, вдигната брадичка. Че кой би се усъмнил, че съм богиня, късметлийка, безупречна, щастлива жена?! Никой. И доста вероятно, ще бъда по-малко одумвана.

  • Заповед №5. „Да“ – на високите токчета и стилния тоалет, даже и с деца на ръце! „Не“ – на торбестите и безформени дрехи, даже и когато мъжът ми не е наоколо!

Знаете ли къде се отчита най-голямо потребление на дамски парфюми? Можете ли да се досетите? При жените от Арабските емирства. Дълго се чудих защо? Ами те са все с фереджета! А всъщност се оказа толкова просто. При нас е прието жените да се тъкмят и контят, когато отиват на работа, на гости или излизат навън. А вкъщи – както я е създала майката природа или в случая родителите й – без прическа, по халат или друга домашна дреха и задължително без грим. Доста кофти, а?! А при арабскте жени е тъкмо обратното – у дома си те изглеждат като кралици. Златно и непоклатимо правило. Само „лелките” мрънкат неща от типа на: „Нямам сили, уморена съм, заета съм, хич не ми се занимава, у дома съм си!”. Що се отнася до „девойчетата“, даже напротив – захващат се с въображение, прелистват „Кама сутра“, занимават се с разни практики и арабски танци. С една дума, те се забавляват.

Woman transformation fat slim

  • Заповед №6. Съдбата на жената е не да забавлява мъжа и да го обслужва, а да го вдъхновява!

Един познат казваше, че мъжете никога не бягат от жени, които хубаво готвят, перат и чистят. И имаше три съпруги. И трите чудничко готвеха и перяха. Той изобщо не разбра, че домакиня и съпруга не е едно и също понятие. Едната отговаря за домакинството, черпаците и обикновено е „декорирана“ с престилка. Но втората… Втората умее много повече. Тя „облагородява” домакинството, превръща се в муза и в източник на вдъхновение, тя е и семеен мозъчен център, и любима, и всичко друго, което е необходимо. Само не и „Лелка“!

  • Заповед №7. Аз съм, има ме и това е достатъчен повод за радост!

Друга като мен няма и няма да има никога! Съгласете се, че не си струва да затривате неповторимата си индивидуалност с всекидневните и най-често, измислени проблеми и да се превръщате в досада. Има толкова креативни начини и да се грижите за домакинството и да сте себе си!

И така, сложих „лелката“ на мястото ѝ, събрах ѝ багажа и ѝ посочих вратата. И отново заобичах себе си и всички останали! Сега мога да си позволя най-накрая да направя някои луди за повечето жени неща или пък да пръсна малко пари в салона за красота, и то без капка угризение за празния хладилник. Защото мъжът ми макар и да ме погледне с престорения си укор: „Това, жените, са голяма напаст!”, след това съм убедена, че закачливо ще ми подръпне разкошните, току що боядисани къдрици. Децата ми ме обожават! И има защо – майка им си облича дънките и тениската, пързаля се с тях на пързалката и рисува с тях по асфалта. И питам аз „Кой казва, че на моите години не ми прилича?!“. „Лелката“?! Мислено й се изплезвам и хуквам с ролерите след децата. 🙂

Източници:
Aвтор: Анастасия Красовская за Fit4brain.com
Превод: Ивелина Димитрова за MY Veliko Turnovo

Ако статията ви е харесала, моля споделете я, за да достигне до повече хора! 🙂

Girl woman roller skates

38 мнения по „Синдромът „лелка“, описан от една щастлива жена

  1. Благодаря за статията ! Преоткрих толкова близката „лелка “ в мен и си дадох сметка за „поотчужденото момиче „.Ще търся пътя по който да се върне….

  2. Всичко е много вярно,но зависи кой как ще си го направи да бъде лелка или девойче.

  3. Много ми хареса статията!Имаме нужда от такова „сръчкване“.Винаги съм се стремила да бъда „девойчето“.Кога ми се получва ,кога не,но се старая.И продължавам да гоня „лелката“,

  4. Аз съм млада и неомъжена все още за да съм лелка,но е хубаво да знам от рано какво може да се случи ако действам по стереотипа. Само с абонамента за списанието не съм съгласна,че тези списанийца,за които става дума са много затъпяващи,само за парцали, клюки и пози пишат в тях

  5. Аз сама стигнах до това прозрение и сега не могат да ме познаят хората.От дебела лелка се превърнах в слаба и готина жена.Вече съм харесвана и от себе си и от другите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *