За залитането в крайности, намирането на баланса и осъзнаването

Earth-Harmony-Wellness-banner

Днес съм се замислила по една тема, която ми е много близка – залитането в крайности. Аз съм го правила, вие сте го правили, кой ли не го е правил?
Е, има хора, на които това залитане е чуждо. Може би хора с преобладаващи планети в Дева или Везни, които премерват нещата, мислят преди да реагират, обмислят всяко свое действие и имат балансирано сдържано поведение. Но обикновено хипер емоционалните и воден тип хора като мен се втурват от едната крайност в другата и вечно търсят златната среда и бленувания баланс 😀

Хората просто имат склонност да залитат в крайности!Крайностите биват много и най-разнообразни, проявяват се във всеки аспект от живота ни, но в момента си мисля за точно едно конкретно проявление и затова ще дам пример с него.
Едната крайност:
–> „За всичко съм виновен само и единствено аз! Никой никой друг! Няма минало, няма минали влияния, няма родители, няма учители, няма приятели, няма бивши партньори, които да са ми повлияли по какъвто и да било начин. Само аз, аз, АЗ! съм си отговорен за всичко. Можел съм да контролирам всичко, но съм изпуснал контрола над ситуациите. И понеже не мога да се справя с всичко сам и да отработя всичко в емоционален аспект, значи съм пълен загубяняк и провал. За нищо не ставам“

Другата крайност:
–> „За всичко са ми виновни другите! Живеем с скапана държава с гадно правителство! На никой не му пука за нас! Родителите ми бяха адски зле и много неосъзнати хора! Бившите ми партньори нищо не струваха. Приятелите ми и средата ми само ме дърпа надолу. Ако не бяха всички тия хора, цялото това социално-икономическо положение, тази криза в световен мащаб, аз… ехеее какво щеше да стане от мен! Щях да полетя! Но все някой ми пречи и ми е виновен! Ами така е… роден съм под нещастна звезда явно.“

Всъщност тези две крайности в мисленето и нагласата на един човек са отдавна обяснени и категоризирани от психологията и се наричат вътрешна и външна локация на контрола – обикновено се формират в ранно детство и много трудно се променят с течение на времето и съзряването.
(Писала съм много подробно за това тук: http://stefibozhilova.com/?p=1982)

Много хубава картинка!!!

Много хубава картинка!!!

Обаче ОТНОВО ключът и решението е в златната среда – в ОСЪЗНАВАНЕТО на всичко. В наблюдението. В самоанализата. В ясното, дистанцирано от емоции, разбиране – кое откъде идва, кога се е породило, кой го е отключил, как се е подсилило, че да се стигне до днес, до тук и сега, до тази ситуация, в която се намираме и която е проблемна по някакъв начин за нас.

Да осъзнаем, че родителите ни (примерно) са ни повредили до определена степен и по определени начини чрез собственото си поведение и реакции не е обвинително, нито е прехвърляне на отговорността. Те са го направили от Любов и толкова са можели. Да, ние знаем това.
Но именно в онези моменти, когато ние сме били наранени от тях, в нас са се зародили модели на поведение и реакция, модели на мислене, които в момента ни пречат. Малкото дете, което сме били тогава, е било наранено и недоразбрано.
И никой не се е погрижил за него – нито в онзи момент, нито ние на по-късен етап от живота си.

Да осъзнаем, че родителите ни имат общо с това, в което сме се превърнали (и в положителен и в негативен аспект!) не ни прави неблагодарни деца. НЕ! Просто ни прави осъзнаващи взаимовръзките в живота си. Едва когато осъзнаем всички взаимовръзки можем да започнем да ги лекуваме и моделираме. И ние само можем да учим от тези взаимовръзки и да се опитаме да бъдем още по-добри и осъзнати родители на нашите собствени деца и да не допускаме същите грешки. Е, ще допуснем и свои. Неизбежно е. Circle of life 🙂

Просто идеята ми, с която тръгнах да пиша тази публикация е, че никога никога не сме САМО ние виновни или ВСИЧКИ други виновни за положението в което се намираме СЕГА. Ние сме социални същества, живеем в общност, израстваме в семейство, имали сме болезнени и разочароващи връзки, неизбежно е просто всичко това да ни влияе! Да отхвърляме нещо само защото не ни е удобно или го смятаме за неблагодарно отношение спрямо някой, не е решение на нито една ситуация в живота ни. 

Родителите ни не са били перфектни, нито най-добрите на света – те просто са били най-добрите за нас, за да научим уроците, от които сме имали нужда и да се развием по начин, който сами сме избрали доста отдавна, просто не помним. 🙂
Нито хиперболизацията, нито отричането ни помагат. Само опита за обективност и разглеждане на ситуацията от най-различни ъгли, без емоционална ангажираност (и драматизиране) са работещият подход. 🙂

Ако статията ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне информацията до повече хора! Ако имате коментари и споделяния – чувствайте се свободни и поканени да коментирате отдолу! Благодаря! 🙂

Тематични и много интересни статии:

optimal-stress-balance

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *