Случай от регресия – една душа от планетата Шир-Бу

Mother-Universe-by-Ira-Star-being

Споделям с вас още един случай от регресия в минал живот, защото според мен този случай е особено интересен и ще бъде от полза за много много хора, които като моята клиентка, са се чувствали през целия си живот, че не принадлежат на Земята. Това, което тя ми сподели в предварителния ни разговор е, че винаги се е чувствала странно и някакси невписващо се тук, че е имала трудни взаимоотношения с родителите си и че откакто се помни има много ясни силни и ярки сънища – как пътува в Космоса и между планетите, как лети, как извършва различни видове енергийна работа. Толкова ясни сънища, че като се събуди след тях се чувства сякаш това наистина е било реално и се е случило.
Имала съм и други случаи на хора, които идват за регресия в минал (земен) живот, но вместо това попадат на друго място, на друга планета или направо в друго измерение. И вярвам, наистина вярвам, че в момента има много такива души, дошли отдругаде тук на Земята, за да помагат с прехода ѝ в по-горни измерения и да помагат енергийно с присъствието си и работата, която извършват.

Приятно четене! 🙂

„Стефи: Кажи ми, къде се намираш? Какво виждаш?

Р.: Студено. Тъмно. Не знам какво да правя. Уплашена съм! Побиват ме тръпки. Студено е. Тъмно ми е… отвреме на време има светлинка някаква.
Плаче ми се. Не знам защо. Жалка се чувствам, необичана, искам да се махна оттука! Не искам тука! На Земята се намирам в момента.

Нещо свети вече… Някаква хубава бяла светлина. Според мен идва отдолу, сякаш от мен идва, тя е вътре в мен! Махам си сама тъмнината.

Ох че хубаво светло! Сега е светло и хубаво всичко, само бяла светлина има, щастлива съм.
Има и други в светлината…. Да, познавам ги. Просто ни е хубаво заедно.

Стефи: В какви цветове трептят другите? Ти какъв цвят си?

Р.: Много сини и пак бели, зелени… Аз съм бяла. Всеки си има форма. Като триъгълник, като топки. Аз искам да съм си тука, не ми харесва там… Защо съм слязла? За да видя какво е, но не ми харесва и се доказвам непрекъснато. Няма нужда да го правя. Другите ми казват, че няма нужда да го правя. Хубаво ни е заедно.

Стефи: Къде си била преди това преди да слезеш на Земята?

Р.: На нещо зелено като облак. Там е само зелено. Всички са такива. Има и други. Май там и аз съм зелена. Въртя се в кръг по часовниковата стрелка. Аз искам да видя и други неща, не ща само там да седя…

На едното място съм зелена, на другото съм бяла. Бяла съм и когато съм на Земята пак съм бяла.

Хубаво ми е със светлините. Зелено, поляна, планина. Някъде съм нависоко. Това място е много хубаво и тука си почивам. Сега съм с като червена рокличка и си седя на дънер и ми е хубаво тук. Но мога и на едно облаче да седя. Просто си почивам сега. Няма никой друг, сама съм и ми е добре тук. Или на облачето или на полянката.

Виждам надолу като съм на облака. Всички нещо работят. Аз искам тука да си почина, не бързам да слизам долу. Слизам само когато някой има нужда.
Над Земята се намира тази полянка и облачето, а другото е долу ниско. Там има много хора. Но аз не искам непрекъснато да слизам. Тук горе ми е по-хубаво.
Те, там долу, се учат бавно. Дразнят ме, защото са много бавни. Помагам им. Давам им. И аз работя с тях. Правя всичко, което и те правят. Те се суетят. Бавни са. Това ме ядосва – че са бавни. Аз идвам горе на тази полянка да си взема… не знам точно какво, но като го взема долу ми е по-лесно да им помагам.

Различни неща работят долу хората. Има лекари, има… нещо пишат. Хаотично ходят насам натам, насам натам. Като съм при тях, има система, добре са, а като си тръгна пак почва хаос и да се суетят. И се появяват и други. Много са. Не мога да ги преброя, но сякаш виждам познати лица.
Сякаш нещо се строй. Искат да построят дърва, като в цех за дърва, нещо се строй.
Пак се връщам горе. Горе ми е най-добре, но те имат нужда от мен. Те са на Земята. Полянката и облачето не са от Земята. Те са на друго място.

Стефи: Спомни си и ми разкажи повече за другото място, откъдето идваш? Къде се намира то?

Р.: Боже, къде е това?! Това е много много далече. Вече не слизам долу. Сега съм на една звезда далече от Земята. Това си е моята звезда. Казва се Шир-Бу.
Има и други. Карат ми се нещо. Ама ние си се радваме. Карат ми се просто, че сме били много отстъпчиви когато отиваме на Земята. Трябвало е да бъдем по-строги с тези, с които работим. Всеки път обещавам, че ще бъда по-строга, но като отида не съм.

Тук слънцето грее по-малко. На Земята е по-слънчево. Слънцето повече ни топли, а ние имаме нужда от светлина. На Шир-Бу сме в триъгълни тела. Пак е кръгло всичко като на Земята. Създаваме си светове. Сякаш всичко е вода тук. Не знам точно как да го опиша…
Трудно ми е да намеря думи от Земята.
Тука ни е малко скучно. На Земята е интересно, хубаво, красиво е. При нас няма толкова много слънце. Там сме зелени, аз съм зелена, всичко е зелено и все едно си под вода.
Ние искаме повече светлина и трябва да дадеме от нашата, за да има.
Помощ е това, не мога да го обясня…

Стефи: Добре, какво друго си спомняш от живота там?

Р.: Не ми дават да кажа. Този, който ми се караше, той ми забранява да кажа. Не знам защо не ми дава.

Стефи: Добре, спомни си кога слизаш пак на Земята?

Р.: Много пъти. Аз си идвам от моята планета сега. Но мога да си ходя и да се връщам. Мхм.
Не, не, не съм идвала преди. Не съм имала друг живот на Земята в тяло.

Стефи: Каква е целта на този живот на Земята, който водиш в момента?

Р.: Трябва да се науча да бъда по-силна. Да казвам ДА и НЕ когато трябва. Трябва да помагам на хората пак. Имам силата, мога да помагам, не трябва да спирам да го правя. Трябва да осъзная, че силата е вътре в мен. Най-добрият начин да помагам е като ги лекувам. Да, това, което правя. Това са задачите ми в сегашния живот – да помагам на хората тук. Да станат по-добри, по-осъзнати. Не само като ги лекувам, а и като си говорим. Да се науча да бъда по-търпелива, да отстоявам повече това, което искам аз, да вярвам повече на себе си.

Децата ми ме обичат и ми вярват. И те са дошли от там. И двамата. Като мен са.

Стефи: Разкажи ми повече за живота ви там?

Р.: На моята планета? Описвам го като зелено във вода, ние просто там съществуваме… Водно, зелено… Не знам как да го опиша.
Там… е по-голямо от Земята. Много е далече от Земята. Там земното слънце не се вижда. Вижда се много слабо просто. Там е студено.

Стефи: Колко продължава един ваш живот?

Р.: Кой живот? Не, не, ние не умираме! Не. Ние сме като всички други, които са идвали на Земята. Просто нашите тела… не тела, не знам какво са…
Не знам повече. Това е като във вода. Еднакво добре се чувствам и там, и тука, но имам нужда да се връщам често там. Не знам защо, така трябва. От там ми е силата! Като помагам тука на хората тя се изчерпва и трябва да се връщам да си я взема и пак идвам. Затова така се връщам. От това зеленото си взимам.

Стефи: Какво друго си спомняш, което е важно?

Р.: Като реших да сляза… затова съм си избрала тези родители. Да разбера моята сила. Доказвайки им, показвайки им, давайки им пример. Трябва да им казвам, не трябва да мълча. Аз съм си избрала какво да ми се случва в сегашния ми живот. Заедно. Заедно с другите от моята планета. И те идват в човешки тела на Земята.
Да, много познавам от тях сега, освен децата ми!

Стефи: По какво разпознаваш, че са от там?

Р.: Не знам, не мога да ти го обясня. По светлината. Защо не я виждам всеки път? Никой не ми казва защо…
Това си е мойто място. Чувствам се уютно тук. Спокойна съм. “

Регресията продължи 1 час и 20 мин. Споделена е с изричното съгласие на Р. 
Ето какво ми написа тя след като мина малко време:

„След регресията, Стефи, се чувствам уверена и спокойна и вече не се чудя дали просто имам богато въображение или дали съм луда, какви са тия глупости и т.н. Исках потвърждение и с твоя помощ го получих. От дете се чувствах различна, с годините осъзнавах силата си, но понякога вредях когато ме ядосат, упреквах се после и си казвах „Гледай каква си гадна“. Не са големи вреди, по-скоро сякаш като пакости, например фризьорката ме ядосва и току след малко ще изпуска всичко каквото хване, ще се спъва, ще падне и такива неща. Ядосвайки ме някой понякога ме беше страх да не навредя без да искам и ме беше страх от тази моя сила. С времето се понаучих да се овладявам и все още се уча де. 🙂 Четейки най-различни видове литература (езотерика, философия, психология) търсех как и къде да се впиша или да разбера защо съм такава, но то всичко си е било в мен, и ти ми помогна да го открия! Имах си и имам разни видения и картини, сякаш живея едновременно на няколко места. Това също ме стряскаше. И така. Това не знам дали е друга планета или по-скоро е в друго измерение този източник (зеленото ), но е да кажем едно вълшебно царство,което хората са забравили и не вярват вече в него, не вярват в приказките с щастлив край. И затова ние идваме от там, за да повярват и да направят живота на тази планета, която е рай, още по-хубав. Благодаря ти от все сърце за помощта! Не знам ти от коя планета си, но благодаря, че те има и те познавам!“

Ако тoзи случай Ви е харесал и го смятате за полезен, моля споделете го, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря! 🙂

Тематична статия: „Въпроси и отговори за регресията в минал живот“

Astral projection Cosmos Soul Space

Regression Tunnel of Light

5 мнения по „Случай от регресия – една душа от планетата Шир-Бу

  1. Прочетох изторията,Интересна е,Имам проблем в отношението с децата си,възможно ли е да разбера,как да се обичаме,говориме и разбираме помежду си по-добре?

  2. Аууу, и аз имам подобни случки (като с фризьорката) – ако някой се опита да ми навреди или нарани, му се случват почти веднага неприятности. Последния случай беше здравословен проблем който мина бързо, но се е случвало и автомобилна катастрофа и то с тежки последствия. Бррр… Никога не съм пожелавала такова нещо, но то се случва без да ме питат! Като че ли ме защитават някак… И не знам как да повлияя да го спра… А може би не трябва?

  3. Имам подобно усещане откак се помня сякаш съм попаднала на земята на път за другаде и съм в очакване да се прибера защото тук не се чувствам добре скучно ми е безинтересно досадно а и това постоянно очакване да се прибирам най после в къщи …и сънища в които летя и в междупланетни пространства а за тази планета да не говорим – нея си я кръстосвам най редовно

  4. Възможно ли е да сънуваме минали животи.Аз съм сънувала 3 различни досега.Като жена в Египед,близка на Озирис.Като мъж от времето на белите перуки в Англия-1700г.И като пилот европеец но бях в Бейрут-1920г

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *