Случай регресия – търсене на връзката с пламъка-близнак и един живот в Египет

Twin Flame Sacred Divine Unity 3

Това е една регресия за пламъците-близнаци – понятие, което се използва да обозначи душите, които са свързани от началото на времето… Не бъркайте това с понятието за сродните души, които са 10-12 на брой и с които се прераждаме в различни роли през различните животи! Пламъците-близнаци са нещо съвсем различно – имала съм няколко регресии, в които хора си спомнят древната връзка със своя пламък-близнак, спомнят си, че някога са били едно цяло, били са в едно и също тяло, били са една душа преди да бъдат разделени на две.
Смята се, че на всеки 12 живота имаме едно кардинално прераждане, в което отново сме заедно със своя пламък-близнак. И това е живот, в който изключително много израстваме духовно, променяме се, развиваме се и вършим важна духовна работа. През останалите животи се смята, че не сме на земята по едно и също време със своя пламък-близнак, а единия от двамата помага от Другата страна.
Темата е дълга и за нея е писано много. Това е само едно кратко въведение 🙂

А. дойде при мен през април. Дойде със заявката, че иска да открие откъде идва връзката ѝ с душата на В. – нейният пламък-близнак. Имат много силна връзка, чувстват се много свързани, живяли са заедно, обичат се много, но нещо им пречи да бъдат заедно и да се съберат. Между тях по това време стоеше човекът И., с който тогава В. живееше.
Отделно А. ми сподели в предварителния разговор, че има много силен афинитет към Египет – имала е сънища, свързани с това място и интерес от много малка към него.
Приятно четене! 🙂

ПРОСТРАНСТВО МЕЖДУ ЖИВОТИТЕ:

Ооо огромна съм! Мир, Любов, Единение усещам. Сама съм в това пространство, но ми е добре. Виждам сякаш път, който трябва да поема – път надолу към земята. Аз съм отгоре и я гледам. Знам, че трябва да реша кога точно да сляза долу.

(извикваме представата за врата)

Да, виждам я – дървена е, с орнаменти, с метална кръгла дръжка. Отстрани има големи колони, а на нея – издълбани цветя.

(преминаване оттатък на вратата)

А.: Ооо, виждам светлина! Движим се заедно, като за ръка – не сме още хора. Светлинки сме, преливаме се една в друга. Да, това е В.
Танцуваме. Усукваме се. Носим се нанякъде, хубаво е, топло, светло, красиво!

Виждам пясък. Вятър. Жега. На Земята сме вече. Виждам камила. Това е Египет! Годината… виждам числото 7 … Тя – В. – е в мене. Ние сме едно! В едно тяло сме!

Аз съм мъж на около 30-40 години. Поглеждам надолу и виждам краката си – плетени обувки, голи мъжки крака, кожени каишки, с кожена поличка съм. Нося нещо в ръка, нещо от злато, като скиптър. С червен камък.

Вървя към някакъв вход на пирамида. Зад мен има някой… Зад мен има хора в бели дрехи, със забрадки на лицата. Мои поданици са това.

След това виждам тъмен коридор. Някаква зала, нещо като гробница. Вътре има като ковчези – светят, като златни, отразяват светлината на факлите.

Виждам някакви мъже в ковчезите. Виждам го единия като някакъв фараон с кърпа на раета, ръце пред гърдите, държи нещо като на хикс поставено. Не знам точно какво е това.

Pharaoh sarcophagus

Виждам себе си – имал съм нещо на гушата, нямам коса. Не си виждам ясно лицето. Именотеп се казвам.
Хората ме следват и ми вярват. Важно е за мен да не ги предам. Работя за тях. Работя за справедливост и наказвам несправедливите.

Стефи: Помисли сега и се опитай да си спомниш дали имаш семейство, приятели, близки хора?

А.: Нямам. Само много жени има около мен. Наложници. На никой не вярвам!
Аз съм всичко! Ще ме убият за това… Един мъж иска смъртта ми, не ме харесва, завижда ми, иска да ми вземе мястото. Не го виждам ясно, но знам, че е там, в тъмното и ме дебне…

Стефи: Добре… Нека сега превъртим напред към друг важен ключов спомен. Какво виждаш?

А.: КОСМОС!!! Пътувам, нося се към някаква червена точка в далечината. Не съм в човешко тяло вече. Убили са ме на земята в този живот в Египет. Превърнали са ме в мумия.

Просто се нося в момента.  Без цел, без посока, плувам си из Космоса.

Душата на В. не е с мен сега, далече е…. Ето я! Минава през мен и аз през нея… Любов изпитвам! Топло е усещането. Иска да си играем. Води ме нанякъде, изненада било. Светим много… сега стана по-светло. Води ме към тъмна планета, няма никой на нея.
Тя ми се скри! Сега трябва да я намеря. Ние обичаме да играем на тази игра, в която аз винаги я намирам в крайна сметка. Намерих я, намръщи ми се.

Стефи: Опитай се да си спомниш такава ли е договорката ви и за сегашния ви живот тук на земята? Пак ли играете на тази игра? Какво сте се разбрали предварително?

Ади: Единение. Божествена Любов. Еволюция. Вибрация. Любов! Хармония. Сливане…
Да, пак тази игра играем… Но първо идвам аз, за да я намеря по-трудно.

Twin souls Cosmos Universe Connection Love

Стефи: Сега в това пространство, в което се намираш, имаш достъп до цялата ти нужда информация. Опитай се да си спомниш за душата на И.? Какво общо имаш с него?

А.: О, той ме уби! Този дето ме уби в живота ми в Египет – това е И. отсега. Беше ми приятел, но после ме предаде, там в онази гробница. Затова не вярвам на никой.

Стефи: Опитай се да си спомниш и да извикаш картина от друг живот, в който сте били заедно на Земята с И., ако е имало такъв. Какво виждаш?

А.: Рицари, коне… Поход. Само аз и той сме. Яздим. Отиваме да се бием. Някакъв замък трябва да завземем. Аз ги водя. Много съм силен! Това е 1828 година в Ирландия. Коня ми е черен.
Той е мой довереник, язди до мен. Тръпки ме побиват от него щом го погледна. Не ми харесва как ме гледа. Обичам жена му – това е В.!
Обичам я тайно. Тя е много малка, той е много по-възрастен, тя не е за него.

Виждам кръв, битка, много трупове по земята. Цялата съм в кръв. Връщам се. Той е мъртъв, убиха го.

С нея вече сме заедно. Много съм щастлив! Тя носи червена рокля, с черна дълга коса е, носи нещо на главата. Нямаме деца. Умирам преди нея в този живот, тя ме погребва.

Стефи: Какво се случва след това? Какво виждаш? Къде си?

А.: Виждам зала. Като огромен кораб с много монитори и копчета. Виждам люкове. Гледаме Земята и други планети.

В Космоса се намирам – капитан съм. Виждам се като хуманоид, някакъв с три пръста, начело съм на останалите. Те са много – мъже, също хуманоиди. Пазим много важен участък от Космоса. Там не трябва да минава никой без разрешение.
Отговорност голяма нося!

И там някъде е моето цвете… Чакам я… Страдам за нея, не искам да съм толкова далеч от нея. Не знам кога ще се видим отново. (плаче)
Заминал съм за дълго, за мисия… Много време сме разделени.

Стефи: Можеш ли да си спомниш друг живот на Земята, който си имал с В.?

А.: Не виждам друг живот да излиза. В Ирландия ми беше последния с нея.

Стефи: Какъв е урокът ти за този живот? Какво трябва да научиш?

А.: СВОБОДА. Да я обичам свободно. Без чувство за собственост.
Ние с нея сме като ключе и ключалка. Ин и Ян. Пълна противоположност, която се допълва. Търсим се и винаги намираме пътя един към друг!

 

Продължителност на регресията: около час и половина.
Случаят е споделен с изричното съгласие на А. 

Ако тoзи случай Ви е харесал и го смятате за полезен, моля споделете го, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря! 🙂

Twin souls connect via the heart

Regression Tunnel of Light

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *