Заболяването на съвременния човек…

Всичко, което искаш се намира от другата страна на страха!!!

Всичко, което искаш се намира от другата страна на страха!!!

Знаете ли, има един ужасен вирус, който е в ума на повечето хора, той е влязъл там отдавна и си е свил гнездо, множи се из всяка клетка на тялото ни, обзема всяка гънка на мозъка ни, пропива се в съзнанието ни и ние дотолкова сме свикнали с него, че го приемаме за нещо естествено и като част от себе си. Обаче то не е! Всъщност не мога да се сетя за нещо по-малко естествено от този начин на мислене и този начин на живот….

Но ако не осъзнаем това, не го забележим в себе си, не разберем, че ни пречи и не открием, че има и друг начин на живот, ако не направим нещо умишлено, за да го премахнем оттам – той винаги ще си остане в нас. Оо, той няма да си тръгне доброволно! Защото така са ни дресирали като сме били малки, целият свят с това промива съзнанието ни и пораствайки сме забравили, че това не е от нас и че това не е естественото ни състояние. Не сме се родили така, не сме донесли това от духовния свят, този начин на мислене НЕ е и няма как да бъде качество на душата ни.
Просто повредени хора са повредили и нас, защото живеем в повредено общество – далеч от природата и от връзката с Космоса. Всичко е нагоре с краката и както Кришнамурти казва: „Не е признак на добро здраве да си добре приспособен към дълбоко болно общество“….

Това е заболяването на съвременния човек, който се пази от всичко, страхува се от всеки и от всичко, за него светът е едно опасно място за съществуване и си тук, за да се пазиш, да се бориш и да оцеляваш, а не за да живееш, да пътуваш, да помагаш и да преживяваш чудеса. Това заболяване се изразява по следния начин и може да го разпознаете по следните паразитни мисли:

  • – „Сега няма да го кача тоя, защото ще ми нацапа колата. Като иска да пътува – да си купи билет! Да си намери работа! Какво ми размахва палец на пътя… Хаймана!“
  • – „Няма да помогна на този човек, защото той може да е лош и да ме лъже, а всъщност да има задни мисли… Защо пък точно аз да му помагам? Нека му помогне някой друг! По-добре да не рискувам и да стоя настрана“
  • – „Ако отида на палатки сред природата нещо ще ми се случи. Природата е опасна, нещо може да ме изяде, да ме ухапе, да ме убоде, да ме изгори. Абсурдно е да се живее по този начин. Я да си стоя в панелката пред телевизора или да отида в пет звезден хотел с всички удобства, за да ми е по-сигурно“
  • – „Как ще допусна непознат човек в дома си?! Да дойде през някакъв сайт, за да спи у нас на аванта?! Моля?! Та той ще ме ограби, убие, нарани, измами и прочие и прочие…. Ще ми съсипе апартамента. Аз за това ли работя и плащам сметки – да идват непознати хора без работа?!“
  • – „Да пътувам сам до другия край на света? Че какво има там, което го няма и тука?! Ще ми се случи нещо, ще се разболея, ще ме ухапе малариен комар, ще умра, ще ме ограбят, ще си загубя паспорта…. 13874 неща могат да ми се случат и в крайна сметка за какво да ходя. Нали тук съм си роден. Ще си стоя тука. Ако нещо трябва да ми се случи, то ще ме намери.“

И така нататък. И така нататък. Усетихте идеята.

"Няма да проработи!"

„Няма да проработи!“

Да, това е най-тежкото заболяване на съвременния човек. Не е СПИН, не е рак, не са автоимунните заболявания, не е диабет. Всичко това се лекува и е поправимо в по-малка или по-голяма степен. Потърсете, прочетете – здравето на физическото ни тяло (временния ни скафандър) много по-лесно се лекува от повредената и отровена психика. Здравето се преодолява, но защитите на Аз-а, който живее в твърдо установени граници и реалност, която сам поддържа и подхранва – много много трудно.

И толкова сме затънали в тази тиня, с която ни промива Системата, толкова сме си повярвали в лъжите, които си повтаряме по няколко пъти на ден и които ни повтарят навсякъде около нас, че дори не можем да усетим къде е проблемът. Смятаме се за „предпазливи“ и смятаме, че се държим така, защото сме се опарили. Смятаме се за разумни възрастни хора.
Да, само че всичко, ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА ИЗБОР!!!!!!!
Не можем да избираме ситуациите, които ни се случват, но можем да избираме как да се държим и как да реагираме в тях, какво да вземем със себе си като вярване и разбиране и какво да оставим зад нас, защото не ни е от полза. 

Ако имате желание да осъзнаете вируса, с който сте заразени, ако имате желание да спрете наркотиците, които го подхранват – спрете да гледате телевизия и спрете да четете вестници за поне 1 месец. Минумум! Започнете да гледате хората около себе си, да наблюдавате действията им, думите им, поведението им и да го анализирате, попътувайте, отидете в някое село, работете с природата и със земята, говорете с хората, отидете на Рилските езера, гледайте нощното небе, слушайте щурците, научете се да оставате в тишина със себе си и просто слушайте… Скоро този вирус ще започне да излиза от вас, малко по малко и определено ще усетите как се случва това…

tv-mind-control

И мен ме е хапало куче, когато съм била съвсем малка, но това не е определило отношенията ми към кучетата. Да, има зли, опасни и бесни кучета и сега няма да говорим, че именно хората са ги направили такива, това е друга тема на разговор. Но няколко кучета не определят всички кучета!!!
Същото е и с хората – има лоши хора. Защо и какво и откъде са станали такива, също няма тук да говорим за това, но НЕ всички хора са такива.
Всъщност има много прекрасни отворени авантюристични, даващи и помагащи хора и ако не бяха те, ако не ставаха все повече и повече, ако не вярваха, че могат да променят света с енергията си и с новия си начин на мислене и поведение…. щяхме да сме за отписване. Цялото човечество, което може да го броим за провален експеримент, ако се огледаме около себе си.

Но тези хора ги има. И те дават и помагат и споделят и говорят и просто ЖИВЕЯТ един друг начин на живот, едно друго съзнание.
Те дори не мислят толкова за него и не го интелектуализират и обясняват, те просто… го живеят. А когато живееш нещо нямаш нужда много да говориш.
Те не познават какво е страх (замаскиран като „предпазливост“), защото когато са имали страхове са се изправяли срещу тях и са ги преодолявали. Осъзнавали са, че страховете само им пречат да виждат и да живеят в истинския свят около себе си – изтъкан от чудеса, от синхроничности и от енергия, която е невидима, но се пропива във всичко.

Тези хора не ги е страх да си хванат раницата, да тръгнат на стоп и да си разпънат сами палатката на някой връх. Или да отидат на гости на непознат човек в непознат град и да споделят живота си с него. И не ги е страх да дадат ключ от апартамента си на непознат човек, който се е свързал с тях през сайт за пътуване. И е трудно да се обясни на някой страничен наблюдател какво ги движи, защото отстрани те изглеждат луди, непредпазливи, дръзки, „търсещи си белята“ и какво ли още не. Бабите не спят по цели нощи, заради такива внуци. 🙂

Но това, което те изпитват вътре в душата си, то просто трябва да бъде почувствано – онзи импулс, онова нещо, което работи и се проявява през тях, онази вяра в нещо по-висше, което ги напътства и им помага и онова усещане, че колкото повече живееш себе си и следваш Пътя на душата си – толкова повече цялата Вселена ще ти помага и ще те направлява в правилната посока при точните хора в точното време и място.
Не, това няма как да бъде обяснено.

Винаги нещо някъде на някой по някакъв начин може да случи!!!
Самолети падат всеки ден, катастрофи се случват всеки час, някой някъде го обират всяка минута, хора умират от слънчев удар или от падане на тухла на главата им, момичета биват изнасилвани насред бял ден. Съжалявам, че назовавам нещата с истинските им имена, но това е ФАКТ. И е неприятно и е тъжно, но се случва в този дуален свят, в който живеем.
Можем ли и искаме ли да живеем живота си в страх?!
С какво ще ни помогне това да бъдем по-добри човешки същества, по-помагащи, по-даващи, по-обичащи?
С какво нашите страхове ще превърнат света в по-хубаво и уютно място за живеене?! 

fear...

Няма да започна тук да ви изброявам всички преживявания, които съм имала по света. Как непознати хора са ме качвали, карали в обратна на тяхната посока, как са ме приютявали, как са ми давали ключове от апартамента си в центъра на Рим, как Вселената ми е изпращала толкова ясни знаци, че щях да бъда пълна глупачка да не ги последвам от страх. Има толкова много случки, но те са нищо, пълно НИЩО в сравнение с живота и преживяванията на хората, които познавам и които са идвали вкъщи през couchsurfing. Хора, които обикалят целия свят на стоп, имат една малка раница, но носят след себе си един огромен невидим камион с истории, преживявания и чудеса, които са им се случвали. И тези хора са истински богатите хора!!! И тяхното богатство не може да се сравнява с нито едно друго богатство на земята.

Те са се излекували от заболяването на съвременния човек вечно да се пази, да се страхува от света, от хората, от животните и да смята, че всичко, което не познава му е потенциален враг.
И по някакъв начин такива хора са се свързали към електрическата система от усещания и импулси на Вселената – където всички сме свързани по невидим начин с магични нишки енергия и където всички наистина сме Едно и ако един се отвори и помогне, някой на другия край на света ще стане по-добър човек.
Не, няма как да бъде обяснено. Колкото и да пиша.

Но моля ви – не ставайте приятели със страховете и притесненията си! Те са комфортни, удобни и логични и цялото ни общество ги подхранва, но те НЕ са ви приятели! Те са най-големият ви враг и всъщност ви държат отделени от всичко около вас – от цял един свят от чудеса, синхронност, магия, свързване и взаимност.
Страховете са онези паразити, които ни разяждат и които ни превръщат в едни хора, каквито всъщност не сме слязли да бъдем. Те отнемат огромна част от потенциала ни и ни превръщат в роботчета от Матрицата. Защото прекъсват връзката ни с интуицията ни, със сърцето ни и с добротата и светлината на душата ни.
Позволете си да се отворите за хората и за света!!! Той не е опасно и лошо място за живеене! В него бродят невероятни хора с невероятна енергия и невероятни истории и дори допирът ви до един такъв човек е способен да ви промени завинаги!….

Автентичността е освобожение от илюзията на страха и присъединяване към реалността от Любов!

Автентичността е освобожение от илюзията на страха и присъединяване към реалността от Любов!

Завършвам с един много ама много любим мой цитат:

„— Това са сили, които изглеждат лоши, но в действителност благодарение на тях постепенно ще научиш как да осъществиш Личната си легенда. Те подготвят духа и волята, защото има една велика истина на тази планета: независимо кой си и с какво се занимаваш, щом много силно желаеш нещо, това означава, че желанието ти се е родило в Душата на Вселената. То е твоята мисия на Земята.

— Дори ако това е само желанието да пътувам? Или да се оженя за дъщерята на търговеца на платове?

— Или да търсиш някакво съкровище. Всемирната душа се подхранва от щастието на хората. А понякога от нещастието, завистта, ревността… Единственото задължение на хората е да осъществят Личната си легенда. Всичко се свежда до една – единствена същност. И когато много силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си.“                                                                          От „Алхимикът“ 

 

Ако тази статия Ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂

Let your soul fly free!

7 мнения по „Заболяването на съвременния човек…

  1. „Или да отидат на гости на непознат човек в непознат град и да споделят живота си с него“. Имайки диагнозата на съвременния човек, не мисля че бих споделила живота си с непознат човек а и не допускам че авторът на статията би направил подобна стъпка

    • Всъщност авторът на статията (т.е. аз) е правил това много много пъти 🙂 Под „споделяне на живота“ се разбира говорене и разказване на лични и интимни неща, не нещо друго. 🙂

      • Стефи, поздрави за добрата статия! Аз също живея с отворено сърце в магическия свят, който ме заобикаля. Има хора като теб, макар и малко, но са факт.
        Аз също бих споделила и споделям живота си с напълно непознати хора 🙂 Това е чудесно преживяване и за двете страни.

  2. Страхотна статия! Благодаря Стефи, изчетох с интерес и любопитство всяко изречение и споделям мнението ти, хората са болни и въпросът е искат ли да се излекуват или ще продължат да мрънкат от заобикалящата го среда и ще продължат да се носят по течението 🙂

  3. Здравей Стефи!
    Както винаги твоята статия ме зареди. От известно време чета много духовна литература и започнах да си задавам хиляди въпроси. И виждам, че не само при мен е така…
    Забелязах, че колкото повече човек се опитва да живее по “ другия начин “ т.е. да следва сърцето си, мечтите си и интуицията си – толкова повече чудеса, които няма как да бъдат обяснени започватда се случват. Но забелязвам и още нещо…В момента, в който съм с високи вибрации / тези, които четат на тази тема ме разбират:-)/, се случва нещо, или се появява някой, който да ги свали. И колкото и да се опитвам да се пазя, понякога за съжаление успяват. Да бъдеш нещастен не е ли част от тази матрица?!?! И как да избегнем всичко това, когато на където и да се обърнем РЕАЛНОСТТА e навсякъде…?
    Още веднъж едно огромно благодаря за прекрасния сайт, вдъхновението, с което пишеш и това, че ти си ТИ!!!

  4. Privet Stefi, sluchajno popadnah na stranitzata ti , i znam che ima prichina. Az samata otdavna imam zelanie da sazdam podobna sranitza , s mix ot drugi elementi 🙂 . Blagodarja ti za vsichko koeto spodeljash s nas . Ima neshto mnogo dobro v tova nachinanie.
    Otnosno tazi statija: kakvo e mnenieto ti za strahovete koito se pojavajvat vav vrazka s nashite detza. Az vse oshte ne moga da namerja nachin da gi preodoleja. No se ubedih , che kolkoto poveche mislja za neshto losho , to se sluchva.
    Shte se radvam da chuja mnenieto ti.
    Derzaj i prodalzavaj da ni pomagash.

  5. Как може да отговори човек, който все още няма деца и не познава майчината обич и тревога?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *