Не приемай живота толкова насериозно, никой не е излязъл жив от него… А дали? :-)

Don't take life so seriously

Попаднах на горната картинка чисто „случайно“ (да бе, сякаш има случайни неща..)  и се размислих. Преводът е: „Не приемай живота толкова насериозно! Не е като някой да е излязъл жив от него“. 

Това е и така, и не е така. Разбира се, само и единствено от моята гледна точка и пречупено през моята призма 🙂 А аз обичам да дълбая много под повърхността на привидното и наглед нормалното. Обичам да търся по-дълбоки смисли.
Какво имам предвид?
Много хора биха разбрали горната фраза по начин, който им е угоден – яж на корем, пий на корем, пуши, забавлявай се на макс, наслаждавай се на плътски удоволствия във всякаквъв вид, не поемай отговорности, защото „Животът е един и трябва да го изживеем на макс!“ (кой не е чувал това клише…)

Да не си помислите сега, че се изживявам като пуританка? 😀 Аз съм последният човек на тази земя, който ще си повярва и ще тръгне да ви казва какво да правите и какво да не правите, кое е „правилно“, кое е „грешно“, кое е „разумно“ и кое е „неразумно“. Прекалено много хора вече са се нагърбили с нелеката задача, да ни просветляват и да ни наливат „духовен“ акъл в главите, така че тези етикети, определения и правила хич, ама хич не са за мен.

Винаги съм казвала и съм вярвала, че ние сме дошли тук в човешки тела и временно играем човешката си роля именно ЗА ДА БЪДЕМ ХОРА. Дошли сме, за да изживеем пълния спектър на човешки чувства, емоции, спадове и възходи, и „доброто“ и „лошото“ да мине през нас, за да се научим на човешкото, а не да го отсъждаме, отхвърляме, етикетизираме и канонизираме. Не за да бъдем светци или да се преструваме на такива, защото с преструване не става. Доказано е 😉 Всяка душа си е на определено ниво и си е стигнала до определена точка от своето собствено спирално еволюционно развитие и дали някой ще се преструва и ще се прави на нещо, което не е – няма особено значение, защото с това нищо не променя нивото на душата си. Само практиката всеки ден помага и ни развива нагоре (или въобще нанякъде), но това е друга тема 🙂

Та продължавам да си мисля аз за горната фраза… Не приемай живота на сериозно… И значи ли това, че можем да си правим каквото и когато поискаме? Да вредим, да убиваме, да изсичаме гори, да унищожаваме планетата, да ядем делфини и изобщо да се държим така сякаш „след нас и потоп“. Защото така или иначе всички ще умрем един ден, нали, та защо да не вземем максималното…. с цената на много повече от това, което изобщо можем да си представим…
Дали пък нямаме някаква по-висша отговорност? Някаква по-важна задача тук?
Дали пък като временни наематели и ползватели на тази планета, не сме ѝ длъжни с нещо? И ако не на нея, то поне на другите ѝ ползватели, които са в много по-слаба и неизгодна спрямо нас позиция, а ние така безсмилостно затриваме и дори изяждаме?…

Тук може би много от вас ще затворят тази страница, защото няма как, просто няма как! да не намесим едно станало много популярно и модерно new age понятие, а именно „карма“. И какво, за бога, е това и как работи? И какво общо има с нас?!…

Karma - domino effect

Или иначе казано: Ефектът на доминото. Ти го бутнеш отляво, то ти се стовари отдясно.
Или: Каквото посееш, това ще пожънеш.
Или: Kаквото си надробиш, това ще си сърбаш.
Да, оказва се, че това странно източно понятие всъщност не ни е толкова чуждо, защото в нашия език и народопсихология то вече е заложено отдавна под формата на поговорки. Но кой да се сети 🙂

Един от много силните ефекти, които забелязвам при хората, които идват и преминават през регресия в минал живот е нещо много важно според мен – поемането на отговорност!
Едно е да си чел за всички тези неща по книгите и да си слушал как други хора ти го разказват по разни семинари, а съвсем съвсем друго е ако ТИ САМИЯ си преживял такова припомняне, спомнил си си минали свои опитности, проби и грешки в забавната въртележка, наречена „човешки живот“ и тогава просто това знание и това припомняне и всички изводи идват ВЪТРЕ ОТ ТЕБ, а не идват отвън. Не оспорвам авторитетите, лекторите, учителите, просто казвам, че каквото и да ти кажат, колкото и да им повярваш – това си остава на ниво „УМ“. Интелектуално разбиране. А когато преминеш ти самия през своите собствени спомени, тогава вече това е ЛИЧНО ПРЕЖИВЯНО и неговата сила е толкова голяма, че е способна да промени из основи живота ти. 🙂

Поемането на отговорност – за това си говорехме. Любима моя тема, писала съм много за нея и няма да го дъвчем тук пак. Това, което исках да кажа от самото начало и това, което стой в същността на моите размисли днес е, че в крайна сметка е много много силно когато човек си спомни, че никой не го наказва за нищо; че няма белобрад старец на небето, който размахва жезъла си и му стоварва проклятия ей така за разнообразие; че няма ад, в който ще гори, защото е „грешен“ и „неправеден“; че съдбата не си играе с живота му на зарчета….
Че за всичко – и подчертавам ВСИЧКО – сме „виновни“ единствено и само ние!

Ние избираме опитностите и уроците, които ще научим, ние избираме през какво ще преминем, ние сме избрали да имаме много нещастен и труден живот сега, за да бъде в контраст с прекрасния и спокоен живот, който сме водили преди 100-200 години…

Това е планета на свободния избор и НИКОЙ НЕ НИ НАКАЗВА ЗА НИЩО!
Имаме свобода да изберем и го правим, защото като души следваме закона на кармата и знаем, че трябва да си платим за това, което сме сторили в миналото. Когато отново сме слезли тук долу в човешки скафандри, но сме се увлякли и сме забравили кои сме и откъде идваме, и сме вредили, убивали, лъгали, рушали…. връщаме се там горе – Вкъщи – и си казваме „Олеле, какво натворих… Как можах да забравя?!“ и решаваме какъв ще бъде следващият ни живот и какво ще научим в него, какво ще заплатим и по какъв начин.

И отново – когато ни се струпат всички трагични ситуации на главата – ОТНОВО ИМАМЕ ИЗБОР – как да реагираме, как да се държим във всяка една ситуация, независимо колко болезнена и трагична е, отново отговаряме за себе си и за своята реакция. Защото ние НЕ сме и никога няма да бъдем жертви. Жертви на кого? Жертви защо?! Ние сме „жертви“ единствено на себе си – на своя начин на мислене и на действане, на своите неосъзнати и неразплатени постъпки в миналото.
Може би в момента, в който всеки един човек го разбере и всеки осъзнае (не на ниво „ум“, а на ниво „припомнено и преживяно“), че той е творец на своята собствена реалност – може би тогава земята наистина ще стане едно прекрасно, мирно и хармонично място за живеене.

И отново се връщам към снимката с фразата, която ме замисли:
„Не приемай живота толкова насериозно! Не е като някой да е излязъл жив от него“ – Да, и е така, и не е така. 🙂

Нека не приемаме нищо твърде насериозно – нека да пътуваме, да се смеем, да се срещаме и свързваме с хора, да споделяме, да обменяме, да обичаме, да се влюбваме и да разлюбваме, да си тръгваме когато нещо не ни носи щастие, нека да поемаме рискове, защото животът обича и възнаграждава смелите, нека живеем този живот в пълния му спектър! Нека не се страхуваме от лошото, защото колкото и клиширано да звучи ние не можем да оценим доброто без него…
Но нека не забравяме едно – че не сме тук само за малко. Сега, в това тяло – да. Но ще се връщаме пак и пак и пак, докато изплатим всичко, което сами сме сторили и затова НЕКА НЕ ВРЕДИМ. Нека разберем какво е Ахимса и нека го прилагаме ежедневно в живота си. Нека научим децата си на него!
Можем да имаме един прекрасен пъстроцветен шарен и забавен живот, без да вредим на себе си, на околните, на животните и на планетата. Наистина можем! 

– Стефи Божилова – 

Ако тази статия ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂

Да бъдеш ТУК, да бъдеш СЕГА, да бъдеш СЕБЕ СИ...

Да бъдеш ТУК, да бъдеш СЕГА, да бъдеш СЕБЕ СИ…

8 thoughts on “Не приемай живота толкова насериозно, никой не е излязъл жив от него… А дали? :-)

  1. Толкова силни статии…! Така разчувстващи и така каращи хората да се замислят за ВСИЧКО! Поздравления, Стефи! Продължавай да пишеш, твориш, просветяваш хората и да се радваш на живота:-)!!!

  2. Благодаря Ви, Стефи!
    Светът има нужда от разказвачи на истински истории за света, като Вас!
    Като деца възрастните ни разказват истории, които някой е разказал и на тях, за това какви трябва да бъдем, как да живеем.
    Растейки под слоеве лъжи, по общоприети и чужди модели, постепенно забравяме кои сме, за какво мечтаем, защо сме на тази Земя (защото съм сигурна,че се раждаме с това знание).
    Питам се, трябва ли да стигнеш до дъното на отчаянието и депресията, на ръба между живота и смъртта, за да се запиташ, ти кой си всъщност и защо си толкова нещастен;
    за да разбереш, че истинското щастие е решение да счупиш решетките на собствения си затвор, да дадеш израз на свободната си воля.
    Хората като Вас са истинските учители, тези които искам да има моето дете!

    • Много Ви благодаря, Стефка! Думите Ви ми докоснаха и ме трогнаха много дълбоко. БЛАГОДАРЯ!!! 🙂
      Пожелавам си всички деца по света да слушат от тези – по-истинските – истории, за да растат с по-различни и осъзнати възгледи за света и по този начин да създадат по-различна реалност за цялото човечество. Защото както Дон Мигел Руис пише – нашата реалност се формира от вярванията на по-голямата част от хората в нея. Ако променим вярванията си и дресировката си в детството, то и светът около нас ще се промени. Поздрави! 🙂

  3. Чета Ви с голям интерес и наистина се радвам, че има такива хора като Вас-будни и осъзнати. От целия Ви сайт лъха позитивизам и оптимизъм и когато нещо съм се отчаяла или обезверила влизам в сайта и така да се каже се „нахъсвам“ да продължа с опитите си да съм по-добра и пречистена. Колко успявам е друг въпрос. Бих искала да Ви запиталам, дали познавате някой, който се занимава с хипнотична регресия в Русе или региона и да го споделите.
    С уважение и пожелание за слънчево лято!

    • Здравейте, Пенка 🙂
      Благодаря ви за топлия коментар и позитивната обратна връзка. Заради ей такива отзиви разбирам, че наистина има смисъл от всичко, което правя и което пиша – такива коментари ми вдъхват повече сила и увереност. Благодаря! 🙂
      Да, знам човек, който практикува близо до вас – в Свищов. Казва се Борислав Русанов и също се занимава с хипнотична духовна регресия. Аз лично бих му се доверила напълно. Ето това е неговият сайт: http://www.borislavil.com
      Там може да прочетете и случаи от практиката му и да се свържете с него. Той ще откликне 🙂
      Поздрави и слънчеви дни!

  4. Прекрасно! Точно от нещо подобно имах нужда. Тази статия ми подейства успокояващо.

Вашият отговор на Gery Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.