Случай от регресия – подробности за духовния свят, за Чакалнята и за прераждането

opening-a-new-door

Продължавам да споделям случаи от практиката с регресия в минали животи – вече са се натрупали толкова много и толкова интересни, но времето ми е кът и леко по леко ще ги качвам в сайта. Надявам се да ви е интересно 🙂

Това е случаят на една жена – А. – която е прекрасен, духовен и много любим за мен човек. Има богат опит от години с духовни практики и това, което си спомни беше много много интересно и за нея, и за мен. При хора, които са се занимавали с медитация, релаксация, други практики винаги е по-лесно връщането назад и потапянето в спомените.
Всъщност тя си спомни два живота в една и съща регресия, чудех се дали да кача само единия от двата или само информацията, която си спомни от пространството между животите, но в крайна сметка реших да кача всичко – точно така както си беше 🙂 Приятно четене!

 

ПРОСТРАНСТВО МЕЖДУ ЖИВОТИТЕ:

„Намирам се в пространство подобно на Земята, но по-красиво. Чудно е! Виждам сгради… Има приказни цветя, градини, много много Любов! Има същества от светлина. Не ги познавам в сегашния си живот.
Там е хубаво, чувствам се наистина прекрасно. Приказно ми е, леко!…

(извикваме представата за врата, зад която се намира миналия ѝ живот)

А.: Виждам 2 епизода. В единия виждам мъж, в другия – жена. Това са 2 различни живота и ми е трудно да избера в кой да вляза. И двата ме привличат еднакво силно. Ще избера жената.

Виждам жената – това съм аз. Облечена съм в дълга рокля, на ситни цветчета. Нещо рисувам – природна картина. Виждам красива градина, красива къща, стъпала надолу, масивна ограда, голям двор.
Виждам жени, които работят в двора и в къщата.
Времето е пролетно, много е приятно. Аз съм на не повече от 17 години.
Годината, която ми излиза е 1327 или 1337. Във Франция.

Водя спокоен живот. Виждам родителите си.
Майка ми е слаба, косата й е вдигната нагоре, фино лице, красива жена.
Имам смътно усещане, че я познавам сега… това е моята леля сега!
Баща ми е висок, студен, с високи ботуши, занимава се с коне, обича ги. Носи клинообразни панталони, тясни, като бридж. Дава ми усещане за сигурност, но е студен, дистанциран. Това е моят мъж сега!
Носи ми сигурност, но някак е далечен, не усещам неговите чувства. Обичала съм го, но повече съм обичала мама.

Обичам да рисувам. Колко безсмислен живот!…
Рисувам, свиря на пиано, пия чай, бездействам.

Не искам да пътувам. Но трябва да се омъжа. Уреден брак е.

За много известен мъж. Не, не съм влюбена в него. Нищо не чувствам към него. Никак не е красив. Управлява страната – Англия.

Виждам и един младеж. Мой добър приятел. Казва се Франциско. Само приятели сме. Това е моят син сега! Не е възможно! В този живот никак не сме добри приятели…
Той идва с мен в Англия, познавам го от дете. Пораснахме заедно тогава.

Ох, там има толкова много интриги! Заради властта! Мъжете чрез жените правят интриги и обратното.
Това е един глупав живот. Не правя нищо съществено.

Стефи: Със сигурност този живот носи своите уроци и послания за теб сега? Какво е най-важното, което трябва да запомниш от него?

А.:

  • Че богатството не означава нищо!
  • Властта се дава за изпитание, оформя волята на човека!
  • Не трябва да се злоупотребява с властта!

Стефи: Какво се случва по-нататък в живота ти? Какво правиш?

А.: После отивам в манастир. Възрастна съм. 62 години ми изниква като възраст. Манастирът се намира около Стоунхендж. Това ми излиза. Там ще си завърша живота.

Чувствам се щастлива, спокойна и в хармония. Сега вече съм добре.
Пиша с истинско перо, на английски. Не разбирам какво пиша, виждам буквите само. Красиво пиша. Това са документи за манастира.
Все още имам влияние, понякога се налага да се грижа за страната. Много по-спокойна съм там, няма интриги вече.

Спомням си и една жена, която отговаря за манастира. Старша е. Това е моята баба сега! Станали сме много близки тогава.

Моето тяло е погребано там. Има паметна плоча. Виждам я. (описва ми с ръце как изглежда) Там наблизо е, до манастира. Мога да нарисувам името на нея, но не мога да го прочета. Красиво изрисувано е, с издълбани букви.

Стефи: Спомни си моментът на физическата си смърт. Как се е случило?

А.: Лежа вече. Умирам от старост. Сноват жени наоколо. Виждам се мъртва. Покрили са ме с нещо бяло. Защо са ме покрили така? Не разбирам. Не се страхувах като се случи. Нямах трудна смърт. Но това е неприятен момент за мен.

Стефи: Добре, издигни се над този момент. Нагоре, нагоре, отново към пространството между животите. Какви са изводите и уроците от този живот?

А.: Да помогна на хората чрез промяната.

Издигам се нагоре. Отивам при моя Учител. Той е щастлив, че ме вижда отново. И аз съм щастлива! Познавам го!
Облечен е в бяла дълга роба, златен шнур се спуска по бедрото отстрани. С леко чуплива коса. С топли очи. Винаги ми е бил Учител!
Името му в момента го чувам само като звук, който не мога да произнеса.
Имал е живот на Земята и тогава се е казвал…. Гьоте! Това ми се дава.

Той е изключителен Учител! Учи ме на окултното. Той познава много добре окултния свят и ми помага. Наистина се чувствам добре в негово присъствие.

Скромността му… не мога да я обясня. Той просто умее да показва как да бъдеш скромен. Не може да се опише с думи, само се чувства. Не го налага, но излъчва скромност от себе си.
В този живот сега ми помага да се свързвам с духовния свят, да не ми се случи нищо, помага ми да развивам сетивата си, да чувствам правилно. Наблюдава ме и ме защитава през цялото време.

Оо, имала съм и нещастни животи, много преди това… Сега си спомням…
В единия умирам твърде млада. В много бедна страна. Това е толкова отдавна! Олеле колко е отдавна!
Умирам от тиф. Толкова съм ужасна и нещастна там. Случва се малко след Христа. В Палестина.
Това, което ми прави впечатление от тогава е енергията на хората, крясъците на мъжете, нещастието, бедността… Избрала съм този живот, защото трябва да опитам от всичко. Да разбирам нещастните хора. И сега вече ги разбирам.

ВТОРИ МИНАЛ ЖИВОТ

Стефи: Добре, сега се пренеси към другия живот, който видя като епизод в самото начало. Животът на мъж. И се потопи в него. Какво виждаш?

А.: Сега съм мъж. Занимавам се с нещо тайно. На 23 – 24 год. съм. Да си мъж е различно! Много съм сериозна.
Занимавам се с църковни, държавни дела и се опитвам да се скривам от обществото. Те не трябва да знаят какво правя. Много съм горда.

Това се случва по-напред сега. Преди 300 години. Излиза 1713 година.
В Европа, в Италия.

Пиша, уча, занимавам се с църковните дела. В Орден съм, в тайна организация. Не съм известна личност, имам добър ум и по-малко развито сърце. А може би мъжете са така?…
Виждам златен кръст с красиви орнаменти. Виждам и още нещо… роза!
Мой знак е розата. Аз съм в… не, това не е масонство… Това са розенкройцерите. Знакът им е бил от чисто злато. Имало е и кръст. Имало е и меч – но не за бой, това е символ на мъдростта.

В този живот съм по-различна – хладно сърце и по-бистър ум. Много съм смела, принципна. Това го нося и сега в сегашния живот.
Но да си жена е по-добре, да знаеш…

Тогава трябваше да развия… енергията на това духовно общество. Трябвало е да се разпръсне. Това е духовен живот, който има за цел да обогати земята. Това е целта. Да изучавам духовното и окултното.
Да бъда смела и да имам воля. Нашата енергия е да помогне на света.
Това е процес от време оно…. това е нужно на света!

Духовните общества буквално повдигат енергията на земята и я изнасят в едно по-високо ниво, нагоре. Всички духовни общества издигат земята до положение, в което един ден ще чувстваме Земята като Рай, като на една крачка от нас. Всяка епоха има различна енергия.
Тогава, в бъдещето, хората ще бъдат по-различни….

Духовните общества крепят света и го въздигат! Те обелват старата енергия като слоевете на лук, които отпадат, и приближават Земята все повече до онзи Рай, който ни очаква в бъдещето.

В този живот нямам семейство и жена. Пътувам на кон, нося неща от място на място, книги, ръкописи, истински ценни неща. Богатство… но не в пари, не! Богатство в книги, в знание, в информация. Това е било много важно тогава!

Много трябва да мисля и много трябва да съм целенасочена в този живот. Предана съм на групата. Вярвам в Бог, но е по-различно, не е като сега.

Този  живот го завършвам. Някой ме убива. Вечер е. Пренасям нещо тайно. Смутни времена са, не всички ни обичат.
След това напускам тялото си и се издигам нагоре…

Отново срещам моя Учител! По-доволен е от мене сега. Малко горд в добрия смисъл на думата. Но не земна гордост. А радост. От това, което съм правила, че съм помагала на Земята с делото си.

Виждам и светли същества, радват се да ме видят. Не, те не идват на Земята. Много са нежни. Не биха издържали тук. Фини са.

Спомням си как уговарям живота си сега. Имам избор, но не искам много да дойда. Дойдох, заради хората, които ще срещна. Видя ми се романтично. Това е толкова глупава идея! И тогава знаех, че не е просто, че не е лесно. Но не знаех, че ще е толкова трудно…
Дойдох от Любов! Знаех, че така или иначе ще се случи.

Виждам Чакалнята. Моят Учител ме води натам. Оставя ме пред вратата. Влезеш ли, не можеш да се върнеш. Има и други души вътре. Всички мълчат. Чакат. Вече не съм такава… светла… като преди…
Душата ни става прозрачна, променя се, когато тръгне да се преражда.
Не се виждаме в такава светлина, само вибрация сме.
Виждам душите, които чакат. Но не чувам нищо.
В духовния свят никой няма право да подслушва другия!
Можеш да си говориш с който искаш и никой няма да те чуе.

Моментът на прераждането е много деликатно, трепетно състояние.
Вече си бил тук, знаеш болката, мъката на Земята. Знаеш уроците, които ще научиш. Можеш да се откажеш да слезеш. Размишляваш.

В стаята никой няма право да ти влияе. Моето решение може да е и ДА и НЕ, но трябва да сляза. Ще се случи така или иначе.

Имах душа, която ми изпраща сигнали отдолу, оттук. Толкова ми е близка! Тук долу е, вика ме, чака ме… Боже, коя е тази душа? Не мога да си спомня. Не ми се дава. А ми е една от най-близките души.

Виждам как се случва слизането след Чакалнята.
Има енергийна врата. Прилича на квадрат. Като при влизане в тялото е. Засмукване. Не може да се върнеш обратно след това. Притегля те надолу.

Не може безпризорно да влезеш там. Душата, която надзирава ти казва точния момент на влизане. Само тогава ти проговаря.
Това е като енергийна черна дупка. Като магнит от енергия.
Колкото повече се приближаваш, толкова по-силно те притегля и не може да се върнеш назад. И накрая влизаш в тялото си.“

Продължителност на регресията: около 2 часа.
Случаят е споделен с изричното съгласие на А. 

Ако тoзи случай Ви е харесал и го смятате за полезен, моля споделете го, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря! 🙂

Regression Tunnel of Light

 

14 мнения по „Случай от регресия – подробности за духовния свят, за Чакалнята и за прераждането

  1. Мисля че беше регресия от минал живот, почувствах че влизам в един тунел от бяла светлина след което се озовах на една поляна, цялата с цветя, облечена бях с турски дрехи, бях седнала на една черга и разговарях с една жена, която в този ми живот е моя братовчедка, бях тъжна, плачех, преживявах някакъв сложен семеен проблем, който и в този живот го имам…бях много богата, но нещастна… А може би е било само сън…

  2. Много са интересни случайте,които описваш.Понеже стана дума за Гьоте в тази история някак си се подсетих за една негова приказка.Ти сигурно я знаеш и си я чела,но ако случайно не си предполагам,че може да ти бъде интересна.Казва се „Приказка за зелената змия и красивата лилия“http://anthroposophie.byu.edu/bulg/022.pdf. Успех и продължавай все така.

  3. Ех, Стефиии, колко интересно 🙂
    Може би някой път ще взема и аз да дойда на регресия. Толкова много регресии съм правила на други хора, а сама на себе си.. не искам сама.
    От друга страна пък – само любопитството да надникнеш в миналите животи не е достатъчно добра причина да се ровиш в тях. Повече вярвам в терапевтичният им ефект, когато трябва да се реши проблем.
    Но знам ли… времето ще покаже. Много е хубаво, че разказваш тези неща!

    • Благодаря, Марти 🙂
      Понякога и доста често любопитството също е добра причина да погледнеш назад в миналото и да си припомниш какво се крие зад воала на забравата. Хората сме любопитни същества и вечно питаме въпроси и търсим отговори 🙂

  4. Мила Стефи, от мен късмет и смело напред. Смисълът на регресията е много голям, особено когато се работи с терапевтична цел. Аз също стартирах духовните си практики с регресия. Тези сеанси развиват медиалните способности на терапевта, но основното е че наистина помагат за бързото и трайно освобождаване на блокади, страхове и болезнени симптоми.
    От сърце ти желая здраве и успех.

    Сина

    • Благодаря, Сина! 🙂
      Наистина терапевтичният ефект е много голям, изумително е чак как се случва за някои от хората, които цял живот са носели страхове, блокажи, пречещи им модели на поведение и след една регресия и няколко часа отделено време всичко това пада от плещите им и възелите се развързват. Истината носи голяма свобода и психично спокойствие 🙂
      Поздрави и успех и в твоите начинания!

  5. Wow, Стефи, прекрасно е!!! Споделяй още случаи, моля те, много са зареждащи… И аз бих искала да изпробвам регресията, но ми е притеснено….

    • Има още 2 споделени в сайта и още поне 20, които са супер интересни и чакат да бъдат качени, ама нямам време.
      Можеш да прочетеш статията „Въпроси и отговори за регресията“ и вярвам, че тя ще ти отговори на много въпроси и може би ще намали до известна степен притесненията ти.

  6. Искам и аз да си направя регресия с терапевтичен ефект, защото усещам, че нещо не се справям със задачата, с която съм изпратена в този ми живот.Замислям се от известно време, но не знаех към кого да се обърна.

  7. Да, вече ги разгледах, благодаря!А за среща, може би някой ден, когато имам идване към София. 🙂

    • Добре, когато имате идване и си го почувствате вътрешно, че е подходящият за вас момент. Поздрави! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *