За игнорирането на способността да мислим и за заучаването на погрешно поведение

Aggression behavior

Попаднах на една прекрасна и много силна статия относно погрешните модели на поведение, които ние заучаваме като малки благодарение на родителите си, обществото и паразитните фрази, които обичайно се казват на малките деца.
И заради тези заучени погрешни програми, които са били инсталирани в нас, ние страдаме доста като зрели хора и плащаме висока цена. 
Статията е от сайта megavselena.com, където има още много други интересни статии на психологическа тематика. Приятно четене! 🙂

„В основата на този сценарий НЕ лежат вродени ниски умствени способности или задължително наличие на психическо заболяване. Съвсем не.

Доста по-често тук се появяват такива „недъзи“ като безпомощност, глупост, лекомислие, липса на воля, неумение да разбираме какво всъщност искаме.

От гледна точка на теорията на жизнените сценарии причината за много от тези несгоди се крие в това, че в детството детето в една или друга форма е получавало забрани да мисли и да опознава околния свят.

„Че кой родител ще постъпи така с детето си!“, ще възкликнат някои. За съжаление това се случва доста често. Разбира се, обикновено никой не казва директно: „Престани да мислиш, това е вредно“, но често се използва такъв похват като игнорирането.

Няма да се впускаме в сложни обяснения и да даваме определение на понятието „игнориране“, най-добре да дадем пример:

Мария отива в спалнята на родителите си посред нощ и вика майка си.

Майката: Какво се е случило, Мария?
Мария: Мамо, страх ме!
Майката: Не бива да се страхуваш, вечно си измисляш нещо, отивай да спиш! (Или друг вариант: „Айде успокой се! Можеш да легнеш до мен.“)

Какво се е случило всъщност? Майката е обезценила информацията, която ѝ е съобщила дъщеря ѝ. От майчинска гледна точка страхът на дъщерята е нещо незначително и дребно, на което не си струва да се обръща внимание.

Мария така и останала със своите смътни чувства, страхът не е бил разсеян, а майчината реакция далеч не поощрява детето към развиване на яснота и способност да мисли.
В основата на много страхове са неведението и липсата на информация, това е „храната“, която кара въображението да ражда „чудовища“.
Проясняването на ситуацията е това, което помага да се преодолеят всякакви страхове.

The monsters inside of my head never sleep

А ето и друг вариант на същия диалог.

Майката: Какво се е случило, Мария?
Мария: Мамо, страх ме е.
Майката: От какво се боиш?
Мария: Чух шум и се страхувам, че някой ще влезе вкъщи.
Майката: Едва ли, момичето ми. Ние живеем на 6-ия етаж, прозорците са много високо. Вратата е здраво заключена, никой не може да влезе вкъщи. Хайде, искаш ли да се върнеш в леглото сега?
Мария: Добре, но ако отново ме хване страх, може ли да дойда при теб?
Майката: Разбира се, а сега хайде да поспим.

Във втория случай думите на детето не са игнорирани. Мария е получила важна за нея информация – разбрала е, че вкъщи е безопасно и че може да разчита на майка си, ако се изплаши. А и майката демонстрира на дъщеря си пример как трябва да се държим с човек, който се страхува.

Постоянното игнориране действа много разрушително върху човека. Според Клод Щайнер то дори е способно да ни побърка. Безумието е най-крайната форма на развитие на сценария „без ум“.
Но сега няма да говорим за крайности. По-добре да поговорим за това, което се среща в живота точно тук и сега: за това как хората се учат да игнорират своите чувства или своята логика и формата, в която се излива това.

– – – Игнорирането на чувствата – – – 

За човек е съвсем естествено да изпитва различни чувства: радост, ликуване, удивление, мъка, ярост, досада и т.н. Но малцина от нас получават възможност свободно да използват и изразяват пълния им спектър.

Ако сте решили да наблюдавате негласните правила, съществуващи във всяко семейство, то ще забележите, че хората не се отнасят еднакво към проявата на чувства. Едни родители не обичат, когато децата им тъжат, други се дразнят от бурната проява на радост, трети не одобряват изразяването на гняв и раздразнение.

Така че в някои семейства е прието да се игнорира страхът, в други – гневът, и т.н. Когато детето започне да изразява такова „забранено“ чувство, всеки път му се карат и му правят забележки, а проявата на „правилните“, от гледна точка на родителите, разбира се, чувства – обратно, поощряват се.

Ето примерни изказвания, с които родителите „дресират“ и дори би могло да се каже, че осакатяват децата си:
– „Истинските мъже никога не плачат“,
– „Така постъпват само страхливците и слабаците“,
– „Какво скачаш, на гости сме, дръж се прилично!“,
– „Не смей да се сърдиш на баща си“,
– „Възпитаните момиченца не се смеят така шумно като теб“
– „В нашето семейство никой… никога…“ и т.н.

Сценарият, в повечето пъти налаган несъзнателно от родителите, кара човека да изпълнява желанията на другите хора и да игнорира собствените си желания. От това се нарушава връзката на главата с тялото (чувствата и разума), ние се отделяме от вътрешния си център. Игнорирането на чувствата води до раздвоение на личността.

НАЧИНА, ПО КОЙТО ГОВОРИМ НА ДЕЦАТА СИ СЕ ПРЕВРЪЩА В ТЕХНИЯ ВЪТРЕШЕН ГЛАС КАТО ПОРАСНАТ !!!

НАЧИНА, ПО КОЙТО ГОВОРИМ НА ДЕЦАТА СИ СЕ ПРЕВРЪЩА В ТЕХНИЯ ВЪТРЕШЕН ГЛАС КАТО ПОРАСНАТ !!!

Когато човек престане да забелязва или избира да не показва някои от своите чувства, те не престават да съществуват. Чувствата продължават да влияят на нашето състояние и поведение. Неизразеният срам, гняв, мъка или страх се натрупват и намират своето изражение по заобиколни пътища. Понякога те се проявяват в болестни телесни симптоми (това, което обикновено се нарича психосоматични разстройства): тревожност, безсъние, тикове, сприхавост или в дадени особености на поведението.

Човек, чиито чувства се игнорират, има избор:

1. Да се научи да не забелязва или да не показва своите чувства и да се държи така, сякаш ги няма. В резултат човек се „изключва“ от своите емоции. Този избор често се прави от мъже: те стават коравосърдечни и безчувствени.

2. Да запази чувствата си и да не обръща внимание на тези, които ги игнорират. Такива хора обикновено се смятат за прекалено емоционални и незрели. Такъв избор често се прави от жени: те стават „ирационални“.

3. Да се опита да живее, отчитайки едновременно чувствата си и мнението на тези, които ги игнорират. Така е много лесно да се объркаш. Човек, направил такъв избор, често става разсеян и тревожен, несигурен и колеблив в себе си.

Лекарство срещу разминаването между главата и тялото може да стане съзнателната работа със своите емоции.

– – – Игнорирането на логиката – – – 

По какъв начин можем да се озовем в такъв сценарий?
Пътищата са много и различни. Класификации и схеми тук не съществуват.
Най-добре да дадем конкретен пример. Зрелите хора често са далече от съвършенството във всекидневния си живот. Всички ние понякога правим грешки и се поддаваме на слабостите си. Но възрастният човек ще се чувства много неловко, ако тази слабост се забелязва от собственото му дете.

– „Мамо, защо се сърдиш на татко, задето не е изхвърлил боклука, я виж ти колко много неизмити чинии имаш?“
Каква може да е реакцията на такова изказване? Често срещани реакции са:
– „Ти ли ще ме учиш, марш в стаята!“,  или:
– „Я да не знаеш много, че ще ти плесна два шамара“.

Всъщност това е мощна забрана за използване на логическите способности от детето. Дали са му указание „не мисли“, „не смей да анализираш поведението на възрастните“, „ще бъдеш наказан ако задаваш въпроси“.

Друг пример: 9-годишен ученик по време на обяд решава да не се съгласи с някое от твърденията на баща си и казва: „Това е просто предразсъдък.“ Таткото се обръща и изкрещява: „Предразсъдък?! Ще ти дам аз един предразсъдък! Да не си посмял да се обадиш отново в този дом“ и му плясва шамар зад врата.

Какъв урок ще извлече детето от дадената ситуация? Има свое мнение, изказва го и използва термини – лошо, това значи да си дързък. И след няколко години в университета, по време на изпит, не е изключено както преди да се чувства пред преподавателя като ученик пред властния си и строг баща, и да не успее да покаже своите знания или да зададе пояснителен въпрос.

Сигнал за игнориране на личните мислителни способности могат да бъдат фрази като например: „аз съм карък“, „просто не ми върви“, „какво да направя, такава ми е съдбата“. Безспорно в живота има различни ситуации, но когато подобни фрази започнат много често да се повтарят от човека и всички жизнени неуспехи се обясняват с „уруки“, то тук явно става дума за модел на поведение. И поведението „без ум“ работи на пълни обороти.

Ерик Бърн посочва, че в някои семейства, когато нещо не се получава, родителите имат различна реакция на това – някои се ядосват, други се обиждат, трети изпадат в униние, а други търсят логично решение на проблема. И децата им съответно израстват с различни отношения към живота и развиват различни модели на поведение и справяне с трудностите.

В отговор на една и съща ситуация един ще си помисли:
– „Имам проблем, трябва да го реша“, а друг ще си помисли:
– „Имам проблем, но аз не мога да го реша. Това не зависи от мен.“ или:
– „Няма никакъв проблем!“, тоест той ще игнорира своята способност да мисли логично (способността да решава проблеми).

Противоотрова срещу живота в състояние „без ум“ е възстановяване на вродената ни способност към опознаване на околния свят, а също способност самостоятелно да правим избор и да носим отговорност за решенията си.“

Информация от: http://megavselena.com/

Относно вземането на решения и поемането на отговорност може да прочетете и статията „Вътрешна и външна локация на контрола“ – там подробно е обяснено за двата типа хора – едните, които винаги търсят причините на проблемите вън от себе си и другите, които търсят отговорите навътре.

Ако тази статия Ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря! 🙂

ПОЕМИ КОНТРОЛ НАД ЖИВОТА СИ! ЩАСТИЕТО Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ!

ПОЕМИ КОНТРОЛ НАД ЖИВОТА СИ! ЩАСТИЕТО Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ!

 

 

2 мнения по „За игнорирането на способността да мислим и за заучаването на погрешно поведение

  1. Здравейте. Не съм съвсем съгласна. За мен, по-скоро, е от значение характерът на човека и как реагира на дадена ситуация. В семейството ми сме били 2 родители и 2 сестри. Всеки и до сега реагира различно на определени ситуации и имаме различно отношение към живота. И тези ролеви модели в семейството с подходяща среда и познания се преодоляват. Много по-важен е примерът до и около теб извън семейството. Той, в много случаи, те кара да се замислиш ти как би реагирал и какво да избягваш за в бъдеще.

    • Здравейте, Цвети. Да, примерът на околните е много важен, ние „попиваме“ модели на поведение и начини за справяне със ситуациите и отвън, извън семейството, но тук конкретно в статията ми се струва, че е акцентирано върху децата в ранна детска възраст, за които родителите и роднините около тях са основния пример за подражание. Такава е нашата дъщеря, която сега е на 3г. и която старателно се вглежда в жестовете и вслушва в думите ни, наблюдава комуникацията в семейството и съответно изгражда нейн модел на поведение (мислене), който прилага върху играчките си. Затова смятам, че е важно всеки родител да не е самонадеян, да търси постоянно обратна връзка с децата си, да е готов да се учи и вслушва в думите на децата си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *