Що е то да си „краен“ и има ли то почва у нас….

Different is beautiful

Провокирана от една дискусия на една страница, се замислих дълбоко (за пореден път) какво значи да си краен и какво пък толкова лошо има в това… 

Ако обичаш екстремните спортове и супер високите скорости, краен ли си?
Ако си религиозен и четеш Библията на децата си вечер преди лягане и им обясняваш как има Ад и Рай, краен ли си?
Ако си родител „атеист“ и ги учиш да не вярват в нищо друго, освен в себе си и в това, което могат да видят и да пипнат, краен ли си?
Ако каляваш тялото си да издържа на студ и дори зимата на минус 10 спиш на отворен прозорец и без отопление, краен ли си?
Ако си заклет планинар и обожаваш природата и всеки уикенд грабваш раницата и без значение дали е студ, дъжд или сняг вървиш с километри по планините, краен ли си?
Ако си спортист и сутрин, обед и вечер ядеш месо + по не знам колко си яйца на ден, краен ли си?
А ако наивно обичаш животните и вярваш, че и те имат право на свобода и късче живот под слънцето, тогава краен ли си?….
И кой, за бога, определя какво значи да си краен и какво значи да не си краен?

Имаше време когато не разбирах думата „крайност“. Това беше много много отдавна. Тогава седях и с часове се питах: Какво значи да си краен? Как така съм крайна, защото имам принципи и вярвам в тях и се опитвам да ги следвам и прилагам в живота си? Защо хората използват „краен“ с такъв тон? Защо се чувствам като извънземно?

След това мина този период и осъзнах, че думата „краен“ се използва като обида.
И започнах да си мълча за това как живея, как се храня и в какво вярвам.
Като ме питаха на младежки обмен в Сърбия защо съм единствената на маса с 35 човека, която яде салата, а не плескавица, аз увъртах и казах, че ме боли корема днес.
Тогава имаше един период, в който се чувствах виновна, че съм „крайна“.
Опитвах се да се впиша сред останалите и да си трая за „странностите“ си.
И всъщност тогава аз бях изгубила себе си. И центъра си. И увереността си, че правя нещо добро и стойностно като живея по този начин и като давам личен пример.

Защото да се опитваш да отстояваш идеали за ненасилие, за състрадание, толерантност и емпатия в този жесток свят… е безумие.
А ако заговориш за минали животи, за прераждания, за други светове… о боже!
И е много много трудно човек да намери баланс между вътрешните си вярвания и идеали и как да ги приложи във външния свят по възможно най-успешен начин.

И след това мина и този период в живота ми. Периода, в който се чувствах ужасно сама и се чудих защо, за бога, съм дошла тук като ще е толкова трудно.
След този период разбрах, че не съм сама. Че има още много много много други, разпръснати по целия свят, които също като мен се чувстват сами, през нощта гледат звездитеи очите им се пълнят със сълзи, а през деня се опитват да намерят своето мъничко местенце в обществото без да ги сочат с пръст.
Много други, които вярват в едни идеали и ги отстояват на цената на всичко и дават личен пример с живота си, че може да се живее и по друг начин.

If people sat at night and watched the stars...И всички тези хора, разпръснати по целия свят и ставащи все повече – милиони! – показват чрез живота си, че ДА, можеш да не ядеш пържоли и риба и да си по-здрав от всички; че е нормално да оставаш на глад като се разболееш, за да помогнеш на организма си, а не да се натъпчеш с пилешка супа „за здраве„; че като спреш млечните няма да умреш; че една богата салата е повече от засищаща и достатъчна за вечеря; че има сууупер голям избор от материи и еко кожа и НЕ Е НУЖНО да носиш обувки, чанти, колани и якета от живо одрани в мъки животни; също не е нужно да се мажеш с мазила, които са тествани върху зайчета, маймуни и други беззащитни създания, за да можеш ти днес да си красив…
И така нататък, и така нататък….

И стоя зад тези идеали и до днешен, не съм се отказала от тях, не ги навирам на никой в очите и не карам никой да живее като мен, но и не си мълча вече от изкуствено привнесено отвън чувство за вина. И 12 пълни години след като спрях да ям месо аз се чувствам по-здрава и щастлива отвсякога!
Само че разликата с тогава е, че днес съм заобиколена от прекрасни приятели, които живеят по същия начин, вярват в същите неща и дори са много по-„крайни“ и от мен в това отношение и по този начин ме надъхват и вдъхновяват всеки ден.
Някои от тях са веге родители, децата им нямат ваксини, не гледат телевизия и не ядат така „нужните“ месо и мляко и цъфтят от здраве и жизненост!
Някои от тях имат веган ресторанти, био магазини, правят еко дрехи и еко бижута и се стремят всячески да допринесат с реални действия светът да стане едно по-хармонично място за живеене за всички от нас, не само за хората, а и за животните.

И ако това значи да си краен – добре!!! Искам винаги да съм крайна!

И ми се иска да завърша това с един призив към тези, които са стигнали до края:
Бъдете различни! Следвайте и живейте себе си!
Спомнете си мечтите си и не се страхувайте да им дадете шанс!
Защото няма нищо по-вълшебно от това човек да следва идеалите си!
Мислете и питайте и търсете информация и не се примирявайте с готови отговори и с половинчато изказани истини или полу-истини! 
И винаги винаги винаги вярвайте на интуицията си, защото душата ви знае!…
А светът ще се промени, ооо да, ще се промени! И той вече се променя!
Но това няма да стане с компромиси и полу-изказани полу-истини, това ще стане когато все повече хора се осмелят да не правят компромис с това, което са!

Защото Кришнамурти беше казал, че един ден това, което сега ни изглежда крайно ще бъде норма. Защото днешният свят е толкова объркан, изкривен и преобърнал всичко нагоре с краката, че не е мярка за добро здраве това да си добре приспособен към едно дълбоко болно общество!….

What makes you different makes you beautiful

6 мнения по „Що е то да си „краен“ и има ли то почва у нас….

  1. И аз съм си мислила много по темата; и аз имам горе-долу същите наблюдения; и мен определенията за „краен“ доста ме дразнят и отдавна избягвам да влизам в подобни спорове въобще.
    Това, което също дразни обаче, е че много от марките и бизнеса започнаха да клонят в обратната насока. Наблюдавам тенденция в рекламите да бъдеш „различен“, „оригинален“, „естествен“ и т.н. неща, които в основата си са нещо прекрасно и би трябвало да идват леко и непосредствено, но после облечени в реклама и натруфеност, става също толкова дразнещо, колкото и да си просто част от тълпата 🙂
    Моето лично разбиране е просто да си намериш, както се изразяваш центъра, и въобще да не се опитваш да влезнеш в някакви си критерии, защото за тези неща думите са разтегливи понятия. Изобщо не е и толкова яко да си различен, ако го правиш основно с идеята просто нарочно да се открояваш с ексцентричност или каквото и да е. Говоря по принцип нали, не за теб 🙂 А и когато човек е естествен и вярва в собствените си принципи и разбирания, мисля че и останалите виждат това. То просто се усеща. На мен поне фалша и лицемерието не ми минават; личи си, когато един човек е спокоен в „странността“ 🙂 си и когато просто иска да се направи на интересен.

  2. Стефи, отново прекрасна статия! Поздравявам те! Казваш тооолкова много неща, които си струва да бъдат не само прочетени, а и разбрани от всеки един 🙂 !!!

  3. Много съдържателна и изпълнена с дълбок смисъл статия!Всъщност какво е това да си краен?Краен би следвало да означава извън стандарта,необичаен,извън златната среда,извън масовката,нетипично и нехарактерно,извън установените граници,странно,на моменти дори плашещо.Да си краен можеш да бъдеш в най различни области на живота,от които по известни-в храненето,религиозните вярвания,спазването на диети,обети и т.н и т.н.Крайноста е един вид екцесия.Но по важното е да си отговорим на въпроса дали крайността е добро или лошо нещо.Надали някой би могъл да даде еднозначен отговор.За едни може да е добро а за други не.Също така това което днес е било крайност,утре може да бъде „среда”,живеем в динамична и непрекъснато променяща се среда,и хората непрекъснато трябва да се нагаждат спрямо нея за да оцелеят(а според духовно извисените хора,трябва да бъде точно обратното-хората трябва да създават благоприятна за тях среда или както се казва за да промениш средата,първо трябва да промениш себе си)Аз лично мога да кажа за крайностите от моята позиция на „слънцеед”-всъщност още от самото сътворение на света и появата на човека,нищо не е било предвидено да бъде така както го познаваме днес.Човешкият живот,и отам животинския и като цяло на планетата(като вследствие от дейността на човека)всичко е отишло в крайността,на другия край на скалата,извън стандартните граници.Да започнем с храненето-това изобщо не е било необходимо,а храносмилателната система е била само резервен вариант.Човекът се е научил да се храни и да приема енергията необходима за съществуването му от храната по заобиколен път,а не директно както е било предвидено!Един вид-отишъл е в другата крайност!!!Така е станало,защото е живеел в пещери,където светлината нямала достъп.Храната е най-голямата зависимост на света,но колко хора осъзнават това???Заради нея се водят войни(за територии на които има храна),заради нея се е променило съзнанието на хората, и от тук и всичко останало.Истинската храна това е енергията,която е складирана в храната,но ние можем да я поемаме,направо от първоизточника,без да губим време за храносмилане!Ето това е най голямата крайност в която сме изпаднали,и от незапомнени времена я приемаме за нормално,стандартно и дори задължително!Всички проблеми на хората и на човечеството като цяло са започнали от там!Замислете се за първородния грях-изяденият плод от дървото на забраната.Казва се,че това е било метафора и символизира непослушанието.Ами ако не е така-ами ако греха е изяждането,самият акт на поемането на храна?Твърде съм склонен да мисля,че е точно така!Или както се казва,ние сме това което ядем!Ние всички сме изградени от светлина и ако още в самото начало бяхме останали на принципа да бъдем захранвани директно със слънчева светлина,каква би била човешката история тогава от древността до наши дни?Земята щеше да бъде един истински рай,приоритетите ни щяха да бъдат покоряването на духовните висоти.Но човек благодарение на свободната си воля е избрал предначертаният но заобиколният път за съжаление.И тази крайност ще ни изиграе лоша шега защото ще ни бави в планетарното ни развитие…….и колко много животи и роли ще са ни необходими…,но както всички знаем времето е човешка измислица,така,че няма страшно-лека полека ще направим един пълен кръг и ще се върнем там от където сме тръгнали-ненуждата от храна,нужда да задоволим духовния а не физическият си глад!В заключение бих искал да добавя,че всеки сам за себе си определя дали да бъде краен,или да е в златната среда,зависи как на него ще му е удобно.Един психиатър би оприличил крайността с манията,друг с хиперфункция на някоя жлеза,трети с вроденият стремеж на човек да опознае нови и нови неща,по въпроса може да се философства много,но всеки сам определя за себе си.Всичко е толкова относително………

  4. Pingback: Да се запознаем със Сянката си – тъмнината, която е част от нас | Стефи Божилова

  5. Без да се обиждате, ама защо веганците все ви тегли към „минали животи, прераждания, други светове“, толкова ли е трудно да си веганец и едновременно с това обикновен християнин или умерен атеист?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *