Как регресията помогна на И. да преодолее страха, тревожността и болката

RegressionОще в статията за регресията бях написала, че се въздържам да качвам случаи от практиката си, защото не искам хората да идват с предварителни нагласи и очаквания, че нещо толкова силно и разтърсващо ще им се случи и на тях.

Отново казвам, че с всеки човек се получава строго индивидуално, различно, уникално и няма база за сравнение. 

Има хора, които идват със сериозни проблеми и заявки, но виждат най-обикновен живот и остава за тях сами да го тълкуват как е свързан с настоящите им проблеми. Отговорите не им се дават наготово, защото трябва сами да стигнат до тях… по трудния начин.

Идват хора от чисто любопитство, без очаквания, и виждат нещо разтърсващо.
А идват и хора като И. със сериозна заявка и получават цялата яснота, от която имат нужда чрез една регресия.
Но това не зависи от мен, не зависи от тях, просто им се “дава” и няма как да има гаранция, че и с вас ще се получи така, ако дойдете на регресия.

И. дойде при мен с твърдението, че има следродилна депресия, която още я държи 5 години след раждането. Симптомите ѝ бяха много силна физическа болка в гърдите, почти постоянно, и силна тревожност. Също така ми сподели, че изпитва страх от болни хора. Безкрайно привързана към семейството си и силно притеснена нещо да не им се случи.

Решихме да търсим отговорите в миналото, преди настоящия ѝ живот, защото тя усещаше, че там се корени проблемът. И беше права 🙂

Започнахме връщане през спомени от сегашния живот, след това раждане и вътреутробен живот и излязохме в онова пространство, което душата ни познава много добре, защото е била там много пъти…

Пространство между животите:

“Сякаш се връщам обратно по някаква тръба. Добро око ме гледа. Много ме успокоява. Все по-добри очи има около мен. Много е светло, много! Издигам се много нагоре. Усещам спокойствие. Над мен е много светло, то прави хубаво да ти е.

Около мен е по-тъмно, но пак е уютно. Много спокойно се чувствам, сякаш летя.
Има някой друг до мен. Усещам присъствието му, но не го виждам. Душа, която познавам. Много е щастлива с мен!

Светлината пада като водопад отвсякъде.
Около мен има и други души, но аз с тази съм най-добре, сякаш сме едно. Така усещам единствено съпруга ми сега.
Там, в това пространство, е много по-енергично, динамично и щастливо от тук.
Виждам тази врата като дупка. Усещам привличане към нея.

(Врата, преминаване оттатък)

И.: Виждам дървета. Много дървета. По-скоро усещам, отколкото виждам. Сякаш съм паднала на земята и не мога да дишам. Отново тази болка в гърдите…
Сякаш планини се въртят около мен. Виждам сняг. Много сама се усещам.

Аз съм била военен, така се усещам. Млад мъж съм. Хубав човек. Добър човек. По-висш ранг военен. И някой сякаш ме е предал…

Стефи: Опитай се да насочиш вниманието си върху това предателство и как то се е случило. Какво виждаш?

И.: Виждам, че всичко се разиграва на фронт. Виждам човечец. Лош е… не знам защо така го усещам. А аз съм толкова добър, вярващ, наивен и глупав! Сега съм доста по-мнителна. Но винаги съм допускала трудно хора до себе си, както и тогава.

Аз искам да ръководя, но този човек смята, че нямам капацитета. Един вид трябва да разбера, че не съм дозряла, че не ми е дошло времето. Но това не е така, аз не съм съгласна с него.

Този живот прекалено много е свързан с военните. Виждам казарми. Чувствам се добре там обаче. Баш съм си на мястото. Добър човек съм. Вярвам в духовни идеали и ги отстоявам.
Но някакси е на по-идеалистично ниво това. Защото не съм имал деца, само съм вярвал в тези идеали.

Стефи: Опитай се да превъртиш назад до спомен с твоето първо семейство, с твоите родители.

И.: Те са много добри хора. По-дребни са от мен. Живеят в някакво село. Страшно добри хора! Това са прабаба и дядо сега! Толкова ми е хубаво с тях. Толкова съм обичана, чувствам толкова много Любов! (плаче)

Сякаш малкия ми син сега ми е близък роднина тогава.
Само хубави неща виждам, няма нищо лошо.

Стефи: Добре, превърти сега напред до следващ важен ключов момент от живота си. Какво виждаш?

И.: Виждам паметник. Като че ли съм в Русия. Преди втората… не, преди първата световна война. Много назад е. Защо само сълзи ми излизат?…

Мъчно ми е за моите близки и любими хора. Има нещо…. нещо се е случило с тях… но сякаш не искам да си спомня, защото е прекалено болезнено. Много боли като си спомням…

Виждам бомбардировки. Аз съм била далече. А аз толкова ги обичам!…
Всички ги загубвам…. (плаче) Не съм виновна реално, но се чувствам много виновна.
Това ме е сринало. Ето откъде нося непрестанното чувство за вина в сегашния ми живот!

Спряха картините. Получих това, от което имах нужда.
Добре съм сега… това е вината…. от тогава е. И болката в гърдите.
Като че ли съм била млада и глупава. И това ме е разтресло из основи.
Ужасно е. Много е силно това. Много… Постепенно излиза от мен…

Затова ме искаха когато си отидоха… Баба и дядо се появиха в съня ми и искаха да си отида с тях. А аз им се разсърдих. Не съм знаела… Сега им искам прошка… и получавам прошка от тях.

Чувствам освобождение и лекота! Много е хубаво! “

 

Регресията на И. продължи около час и 40 минути. Беше много интензивна и разтърсваща и когато излезе от нея, тя просто изглеждаше като друг човек. Дори стойката ѝ беше по-изправена, по-озарена, по-спокойна. 

След 20 дни И. ми писа и ми сподели:

“От регресията досега като по чудо за няколко дни болката все повече намаляваше и постепенно отшумя за около 3-4 дни.
Чувствам се много добре в това отношение и искам да знаеш колко си важна за мен, защото от години не съм дишала толкова спокойно!”

Може да прочетете ТУК статията “Въпроси и отговори за регресията в минал живот”

Може да се свържете с мен на:
0876 805 895 или mail@stefibozhilova.com
Цената на една регресия, без значение колко време продължи, е 50 лв.

БлагоДаря!

– Стефи Божилова – 

Regression Tunnel of Light

9 мнения по „Как регресията помогна на И. да преодолее страха, тревожността и болката

  1. Стефи, това, което си научила и споделяш чрез праткиката си е чудесно… просто невероятно, уникално (като болката, радостите и въобще живота – минал или настоящ на всеки от нас всъщност) Пожелавам ти мното енергия и любов с която да продължаваш да помагаш, без капка колебание в себе си. 🙂

  2. Най-хубавото на това,което правиш е,че провокираш хората да търсят отговорите на единственото място на което могат да бъдат намерени.а именно вътре в тях самите.И понякога това вътре е толкова дълбоко,че човек се шокира не толкова от самия отговор,колкото от неизмеримата дълбочина и необятност,която открива вътре в себе си.Респект към усилията,които влагаш и най-вече за това,че намираш време да споделяш всички тези неща.

    • Благодаря много! Вярвам, че споделянето е ключов фактор за всички нас – да се учим взаимно и да си помагаме по Пътя.
      Поздрави! 🙂

  3. Pingback: Един обикновен селски живот – случай от регресия | Стефи Божилова

  4. Стефи, дали имаш информация за някоя книга, която описва истински случаи от регресия (както ти правиш). Би ми било интересно да я прочета.

    • Разбира се, изчела съм ги всичките 🙂 Книгите на д-р Брайън Уайс са забележителни – разказва много истории и случки от практиката си по регресия. Има цяла книга за клиентката му Катрин – книгата се казва „Вестители от отвъдното“. Има и още една – „Лечители през времето“.
      Има и цял сайт където можеш да прочетеш онлайн тези и други книги по същата тематика, ето го:
      http://duhovno-razvitie.com/knigi/учения-и-практика/книги-в-doc-формат-за-word/
      Приятно четене! 🙂

  5. Пише се бомбаРдировка, не бомбандировка. Често подчертавате колко езици знаете, колко книги сте прочели, та реших да спомогна за достигането Ви ниво Съвършенство, към което сте се запътили. Приятен ден!

    • Благодаря, поправих грешката си 🙂 Приятен ден!
      П.С. – Не сме ли се запътили всички към Съвършенството в крайна сметка?…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *