Знам коя съм, в какво вярвам, накъде вървя и знам, че центърът е вътре в мен!

Girl walking barefoot towards light

Харесва ми, че бавно и постепенно стигнах до момент в живота си, в който знам коя съм, какво правя, защо го правя и как го правя. Знам накъде вървя, с каква скорост и колко много път още имам дотам. Но усещам, че вървя напред бавно и упорито. Въпреки всички препятствия, спънки и изпитания на Живота.

Знам в какво вярвам и в какво не вярвам като принципи и ценности.
Знам какво избирам да подкрепям с енергията си и знам в какви „филми“ категорично отказвам да участвам.
Знам какви хора искам да имам в живота си и какви хора избирам да са част от ежедневието ми и от най-близкото ми обкръжение.

Знам каква цена съм склонна да платя за нещата, които искам и които са важни за мен и развитието ми и нямам никакви притеснения да поставя цена на работата си и това, което правя и с което помагам.
Знам, че съм добра в това и че всеки ден се старая да ставам още по-добра, защото съм перфекционист и винаги знам, че може и още.

Знам защо съм си тръгвала, когато съм си тръгвала и не съжалявам за нито един път, в който ми е било трудно, но съм напуснала, защото съм вярвала, че напред ме чака нещо по-добро.
Не съжалявам, защото интуицията ми всеки път се е оказвала права, всеки път неминуемо ме е отвеждала напред в правилната посока и при правилните хора и колкото по-трудно е било едно тръгване/напускане на някой или на дадена ситуация, толкова по-добре съм се чувствала след това.
Харесва ми да затварям стари врати и да отварям нови пред себе си.
Никога не ме е било страх от неизвестното. Било то да пътувам сама до другия край на света, да кажа мнението си на глас, да си тръгна от дълга връзка…

Знам какво ми е коствало да стигна дотук и колко все още ми костват мненията на хората, оценките, осъжданията, етикетите, опитите да ме изманипулират, да ме използват, да ме привлекат на нечия страна, да ме дръпнат надолу, да ми завиждат, защото съм се осмелила да правя нещо в тази държава и да вървя нагоре, въпреки възрастта си.

Центърът ми не е съвсем стабилен и непоклатим все още. Имам много работа докато го направя такъв. Но поне го има, усещам, че е там – вътре в мен – и това ми харесва. Твърде емоционална съм и някои хора могат да ме разклатят с думите или действията си, но не могат да ме изместят от мен си, защото знам кой е моят път и какво съм дошла да правя тук.

Опитвали са се и все още „експерти“ се опитват да ми казват коя съм и коя не съм, каква съм, защо съм, какъв ми е живота, какво трябва да е чувството ми за хумор, какви трябва да са вярванията ми, какви не трябва да са вярванията ми… Опитват се да ме съгласят с тяхната версия за мен самата и да ме наместят в представата, която имат, за да им е по-спокойно на тях.
Знам колко е трудно някой да си състави обективно мнение за човек, който е с толкова много лица, настроения, проявления, интереси, който е толкова краен като мен. Забавно е! 🙂

Както гласи надписът на снимката по-долу, която моята приятелка Диди ми изпрати преди малко:
„О, съжалявам! Не осъзнах, че ти си експертът за живота ми и как трябва да го живея. Моля, продължи, докато аз си водя записки“ 😀

I didn't realize you're an expert on my life

Продължавам да твърдя, че нашето общество, тази държава и целият свят бавно и постепенно ще се оправи ако всеки гледа в своята си паничка, ако всеки прекопава своята си градинка, ако никой не хвърля плевели в чуждите дворчета, ако всеки се старае да вложи максимум усилия в развитието си и да бъде най-добрата версия на самия себе си, сравнявайки се само и единствено със себе си от вчера, а не с този и онзи, който дори не познава.
Вярвам, че човек трябва да положи усилия да се харесва, да се обича, да се оценява, да се подобрява, да помага максимално с действията си. 
Вярвам, че ако хабим енергията си в заяждане, сочене с пръст, негативизъм, критика и прочие… това с нищо не прави света по-добро място за живеене!

Опитвам се да живея максимално в синхрон с вярванията си, но осъзнавам, че те са си мои и че нямам никакво право да ги налагам над останалите. Мога само да ги споделям и да ги пускам в пространството навън от мен.
Уважавам всяко едно мнение, различно от моето, което е поднесено с доза уважение и толерантност и държа към моите мнения да се подхожда по същия начин. С мир!

Вярвам на това, което ни учиха в храма в Тайланд – че промяната започва ЕДИНСТВЕНО отвътре навън и че ако аз не съм намерила онзи център в себе си на мир, щастие и Любов, не мога да очаквам да намеря тези неща от някой или нещо друго отвън в живота си.
Моето щастие и моят успех са само и единствено моя работа в този живот!
Никой не ми е длъжен за нищо и аз не съм длъжна на никому с нищо! 🙂

– Стефи – 

responsible for my own happiness

8 мнения по „Знам коя съм, в какво вярвам, накъде вървя и знам, че центърът е вътре в мен!

  1. В много голяма част от написаното по-горе открих себе си, все едно думите са излезли от моята уста. Радвам се, че има хора като теб! 🙂

    • Толкова е хубаво когато се откриваме един в друг!… Все пак от един и същи Източник сме дошли и някъде там дълбоко носим една и съща искрица 🙂 Благодаря!

  2. Благодаря ти Стефи, че споделяш тези лични преживявания с толкова много хора.
    На мен все още ми е трудно да го правя и в повечето случаи чета и се радвам за споделения напредък на другите хора. А може би е време да споделя и моите преживявания :-)?
    Аз вървя тихо и кротко, понякога не толкова тихо, понякога не толкова кротко :-). Открих своя вътрешен център и техниките с които да го привеждам в баланс. Не винаги ми се получава по-най бързия начин :-), но се старая. Точно хората както теб – тези които споделят опита си с останалите, ми помага много. Макар вече четенето /за духовно израстване/ да не ме привлича както преди, все още чета неща които вътрешният ми глас ми подсказва, че са добри за мен. С голяма радост мога да споделя, че вече навлизам във фазата в която мога да използвам цялото това знание получено отвън, за да се прояви знанието вътре в мен и да слея своето материално ежедневие със съвършената божествена безкрайност която съм.
    Понякога се чувствам сякаш тялото и душата ми плуват в мир и хармония с всичко което се случва около мен. Дори самото физическо усещане е ефирно, а радостта е неописуема. Приемането на ситуацията с разбиране, загадъчната усмивка и искрящите пламъчета в очите, че ЗНАМ, че СЪМ. Това, че се чувствам като добра вълшебница и мога с любовта си, с разбирането си, с провеждането на божествените енергии да променям ситуациите. Това, че мога да изпращам безкрайната си благословия към всеки и към всичко във Вселената….. толкова е хубаво ….
    До преди две години се вдъхновявах от хората, сега се вдъхновявам от себе си :-).
    Не минава ден без да се налага да се центрирам, за да изляза от някаква ситуация, защото това не е моя сценарии. Когато имам изпитание с някой човек, в съзнанието ми изплува, как на духовно ниво, нашите духове са седнали на един облак, поклащат си краката, разговарят весело за ситуацията и си стискат ръцете, че са си свършили работата :-). Това много ме забавлява и ми помага да си върна баланса.
    Благодаря ти Стефи, че ми помогна да се отворя и да споделя нещо от своя опит. А ти си съвършена <3….

    • Мария, много ти благодаря за доверието и за споделените лични опитности!!!
      Това, което казваш: „До преди две години се вдъхновявах от хората, сега се вдъхновявам от себе си“ е точно това, до което смятам, че трябва да достигне всеки един човек – Любовта, вдъхновението, щастието да минават първо през себе си и след това да се отразяват обратно в света отвън и хората отвън. Продължавам аз лично много да чета блогове, статии, лични опитности и мнения на други хора, но това не е в разрез с импулса да споделям и себе си и трудностите и радостите по Пътя, по който съм поела.
      Само с едно не съм съгласна от коментара ти, с последното, че съм „съвършена“. Оооо, колко много НЕ съм!
      Може би наобратно на повечето, което се споделя в пространството, че хората сме съвършени същества и все повече откриваме своето съвършенство, аз никога не съм смятала така и колкото повече вървя по някакъв си мой духовен път, толкова повече откривам колко съм несъвършена, човешка, с недостатъци. И това ми харесва, за това съм дошла в крайна сметка в човешко тяло – не да съм съвършена душа, изтъкана от светлина, защото няма как да сме това тук на Земята, а за да съм просто човек с всички грешки, недостатъци, страсти, вълнения, избухвания, характер… 🙂 И много се притеснявам да не оставя грешно впечатление в някой и да не си помисли точно това – че съм „съвършена“ или пази боже, че се смятам за такава. Не, не, не! И не съм се запътила натам по своя Път. Пътят ми минава през целия спектър на човешки опитности – от най-„грешните“ през най-„праведните“ и най-„обикновените“, както хората обичат да слагат етикетчета на нещата. 🙂 Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *