Не дължината на живота е важна, а качеството!!!

Whats Wrong with being different.

Срещали сме всички тази велика мисъл:
„Не дължината на живота е важна, а качеството“.

Колко ли е трудно да се разбере това?…..
Омръзна ми от въпроси като:

– „Какво толкова задълбаваш?“
– „Защо толкова ги мислиш нещата?“
– „Защо ти е толкова важно да живееш и да се храниш здравословно?“
– „Какво като не ядеш месо, нали и ти ще умреш?“
– „Всички ще остареем, голяма работа че пия/пуша, животът е да се забавляваш!“
и прочие и прочие….

Предполагам, че всички, които четете този блог и се вълнувате от темите, от които и аз, сте ги чували тези въпроси до безобразие ….
Само аз ли продължавам да се втрещявам от тях?

Мен лично мисълта, че ще умра не ме плаши никак – даже ме успокоява, защото знам къде ще отида. Спомнила съм си какво е Там и Там е прекрасно. Там е вкъщи!!! Свобода от всякакви ограничения – на ум, на тяло, на мисъл-форми…
Душата ни копнее да се върне в Онова място, защото Там е била много по-дълго (ако изобщо можем да говорим за време), отколкото е била тук долу…

Floating!...

Знаете ли какво ме плаши обаче?

  • Плаши ме мисълта да вървя през живота си болнава, отмаляла, отпусната, вяла, правейки това, което всички правят, защото така е прието.
  • Плаши ме да се примиря и да мисля, че това състояние без енергия е нормално, защото 95% от хората се чувстват така и се е превърнало в норма…
  • Ужасно много ме плаши да живея без да питам въпроси, без да търся отговори и без да взимам нещата на сериозно.
  • Плаши ме да се примиря със статуквото и ме ужасява мисълта някой ден да не се превърна в един от онези, които сочат с пръст различните и хвърлят обвинения и им се подиграват, само защото не могат да разберат нито тях, нито идеите им. А дори и да ги разбират – ги е яд, че нямат смелостта да са като тях.
  • Плаши ме мисълта, че мога да заспя… и да забравя…. и да започна да живея живота си по инерция. Да спра да се съзтезавам със себе си, да спра да се опитвам да давам най-доброто, да постигам повече, да мисля повече….

Всекидневно си припомням нещо, което моят Учител по Йога Венцеслав Евтимов казваше всеки път в залата: „Най-добре да се събудим преди да умрем!“

Being differentl

Всички сме различни и това е хубаво, това създава толкова голямото разнообразие в света… това създава пъстротата на света! Но всеки има своите си нужди да задълбава и да търси и да се променя и да расте…
ОК, може би не всеки има тези нужди – много хора имат нуждата да се сливат с останалите, да живеят както е общоприето, да се хранят както обществото се храни, да гледат телевизия както всички правят, да не питат и да не търсят, за да не си създават излишни главоболия… Всъщност твърде много хора имат нуждата да не излизат никога, ама никога от зоната си на комфорт.

И това е ОК, душите им са избрали тази опитност (може би) и няма място за съдене. Всеки е такъв какъвто е.
Но продължавам да не разбирам защо се задават горе-изброените въпроси.
С какво толкова нашия стремеж към по-активен, по-буден и по-здравословен живот притеснява някои хора и не им дава мира?
Какво е онова, което провокира ирония, сарказъм и дори обиди?
Защо сме в 21-ви век – Века на бума на Информацията – а продължават да се хвърлят камъни по различните и по тези, които не си мълчат и не се примиряват, все едно сме в Средновековието… Ловът на вещици продължава, вие какво си мислите 🙂
Много сме напреднали в някои технологични отношения, много сме назаднали във връзката си с Природата и естествения начин на живот, но едно не се е променило – трудността, с която приемаме различните от нас. И трудността, с която ги оставяме просто да бъдат каквито са, без да ги горим на клади, без да ги давим с камъни, без да ги сочим с пръст, без да ги разпъваме на кръст….

Being different - fish

Тази статия няма да е дълга. Това е просто едно излияние на бушуващи в мен емоции и мисли, които имат нужда да се излеят навън, преди да си облека якенцето и бoтушките и да се отправя на по чаша топъл чай във Веда Хаус.
Да, аз съм силно емоционална и това може да е минус, а може и да е плюс – двата полюса винаги вървят заедно като колелото на Ин и Ян…

Важното е всеки да е точно такъв какъвто Е, без маски, без пози, без его-игрички. Да пише, да рисува, да твори, да изразява себе си, да живее Живота, да пита, вечно да пита много въпроси и постоянно да търси нови и по-задоволителни отговори. Важното е да не се опитваме да бъдем като всички останали, а да намерим онова нещо в нас, което е уникално и единствено на света и да се опитаме да го извадим наяве! Защото вярвам, че сме дошли тук именно с тази цел – да извадим наяве диаманта вътре в нас и да обогатим света, да допринесем с нещо, да помогнем, да направим ПРОМЯНА!…

Няма да спра никога да търся отговори в сферата на психологията, личностното развитие, философията, духовността, здравословното хранене и прочистванията на организма. За мен няма значение колко години ще живея – колкото толкова. ОБАЧЕ има огромно значение как ще ги изживея – дали ще мрънкам, ще се оплаквам и ще живея на 10% от потенциала си или ще бъда пълна с жизненост, енергия, сила, мотивация, светлина, здраве и оптимизъм!!!

live in the present momentДа, ние не се храним както се храним, защото искаме да живеем 1,000 години!!! Храним се така, защото смятаме, че така е честно към другите живи организма на планетата, че така е правилно като цяло, че Ахимса е по-важна от егоизма и лакомията…. И смятаме, че телата ни са по-ефективни като ги храниш с растителна храна – трансформатор на слънчевата светлина.

И ще завърша с един много любим мой цитат:

„Живей живота изцяло, напълно докато си тук! Преживей всичко! 
Грижи се за себе си и за приятелите си. 
Забавлявай се, бъди луд, бъди странен! 
Излез навън и оплескай нещата! Така или иначе ще го направиш, така че поне се наслаждавай на процеса!
Възползвай се от възможността да се учиш от грешките си: намери причината за проблема си и я елиминирай. 
Не се опитвай да бъдеш перфектен; просто бъди отличен пример на това да бъдеш ЧОВЕК.“

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора! 🙂 Благодаря!

– Стефи  Божилова – 

Хората могат да те мразят за това, че си различен и не живееш по критериите на обществото, но всъщност, на тях много им се иска да имаха куража да направят същото!"

Хората могат да те мразят за това, че си различен и не живееш по критериите на обществото, но всъщност, на тях много им се иска да имаха куража да направят същото!“

 

 

3 мнения по „Не дължината на живота е важна, а качеството!!!

  1. Стефи 😛 , предполагам че, това което провокира хората да ти задават тези въпроси, са същите неща, които провокират теб да не разбираш техния избор за храна, живот и други. И не може би, ами със сигурност са си избрали този път говоря за душите им. Всичко да е такова каквото е има смисъл, може не винаги да го виждаме ама има! И не всичко е до това дали си здрав и как се храниш. Защото болестите идват да ни покажат нещо, което не е окей вътре в нас и не бих казала, че причината е храната. Не казвам дай да плюскаме боклуци постоянно, искам да кажа че нещата са по дълбоки от това какво ядеш. Голяма роля имат вътрешните ни подсъзнателни конфликти, и всеки гледа през неговата си призма. Но защо се смущаваш, защо не си безразлична към това което ти казват, какво значение има хората какво казват? Хората са си хора, ти си ти. И бих казала, че вегетарианците не съдят по малко какво яде някой си, даже напротив постоянно ти се навират в чинията да ти кажат „как смееш да ядеш месо“ примерно. Мисълта ми е, че си е лично моя работа какво ям, как го ям, и защо го ям. Мое решение, моя отговорност и мое последствие. Това важи за всички ни, а според мен и на хората им е любопитно за изборите на вегетарианците. Мисълта ми е, че може би е време да погледнем по навътре от стомасите си. Действаме от подсъзнанието си до голяма степен, така че някой да не тренира и да не яде здравословно и обратното има причина по дълбока от това което ни показва на съзнателно ниво. Самите ние не се познаваме, че да може да разберем подтика на някой да е такъв какъвто е и да задава въпросите които задава и да съди. И пак всичко това си е моето мнение и нищо повече с най-добри чувства разбира се. 🙂

  2. Здравеи.Всеки в този наш живот си има истина.За един е една, за дръг дръга.Мисля ,че никои не трябва да съди никои,как тои си е избрал да живее,стига да не пречи на обществото.Маниполацията на която сме подложени е огромна,но затова Бог ни е дал сърце и разум,със сърцето да усещаме а с разума да расъждаваме.Но избора е на всеки -как да постъпи.Да се довери на интуицията си и на чувствата си или на това което му диктува разума.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *