Обсесията с четенето

Reading traveling globe

Често чувам, че пиша добре. Че ми се „излива“ и вдъхновявам другите с това, което пиша и споделям. Пишат ми много, за да ме окуражат да продължавам да пиша. Но има едно нещо, което определено правя по-добре и което мен вдъхновява повече – и това е да чета. 

Откакто се помня аз чета, чета, чета… Това е едно от безценните наследства, останали ми от баща ми – жаждата ми за думи и информация. В нас има десетки, стотици книги, преливат от всички рафтове и шкафове… Има десетки тефтери и тетрадки, в които съм преписвала части от книги, които са ме докоснали, различни цитати, афоризми, откъси… Опитвам се от време на време да въведа някакъв творчески ред и да ги сортирам по тематика, по език, купувам някоя хубава етажерка, вмествам я някъде и ги нареждам прилежно, но не… скоро пак всичко се превръща в един хаос от букви, страници, корици, теми, мисли и чувства… Навсякъде около мен.

Признавам си, че има цели дни, като днешния, в които не ставам от леглото, защото започвам да чета – страница, сайт, книга – оттам преминавам на следващия, отварям някоя нова връзка, някой линк и оттам всичко продължава до вечерта. В края на деня имам отворени около 50 таба на броузъра, компютъра ми започва да забива, а не дай си боже да блокира и да трябва да го изключа – тогава загубвам всичко, което съм отворила да прочета по-късно и изпадам в тих ужас и депресия.
В такива дни като днешния не мога да се мотивирам да отида да си сложа масата и да хапна в кухнята, както си му е реда, или да се излегна на бялата кушетка в кабинета с книга и чаша чай, както ми се иска да направя. Или пък да изляза навън на разходка в студеното мрачно време. Не, просто не ставам от леглото и чета, чета, чета… А до мен една котка мърка и спи. 🙂

Girl, cat and sofa

Да четеш е като да избягаш, за мен лично.
Да избягаш в един друг свят – може би по-добър, по-различен, по-цветен, по-вълшебен или просто далеч по-различен от този, в който се намираш в момента.
Не че този не ти харесва, просто не ти е достатъчен. Жаден си за още и още. Още картини, сцени, още животи, още преживявания, още емоции, още чувства.
Един живот не ти е достатъчен и не ти стига… Душата ти може да побере още!

Да четеш е да се потопиш изцяло в нечий чужд живот, с друг начин на мислене и възприемане на случващото се, със съвсем различен поток на мисълта от твоя собствен, с различни очи и различна призма на виждане.

Да четеш е да предизвикваш себе си и въображението си отново и отново – да прожектираш един цял дълъг филм в ума си, да виждаш актьорите, дрехите им, чертите на лицето им, да чуваш интонацията на гласа им… всичко, което прочиташ да се претворява мигновено в звук и картина пред очите ти!

Да четеш е като наркотик. Буквално. Искаш още и още и никога не ти стига. Готов си да дадеш и последните си пари за книга. Да не обядваш два пъти, защото два обяда е цената на книга, която ще ти остане за цял живот. Всеки може без храна, но можем ли без думи и без красиво слово?
Плаче ти се с глас когато някоя хубава книга свършва. Подчертаваш с молив абзаците, които са те разтърсили най-силно. Преписваш си ги в хубав тефтер, който държиш на нощното си шкафче и взимаш с теб по планините, за да прочиташ тези докосващи моменти отново, например когато посрещаш изгрева от някой връх в Рила.

Винаги на скъпите си близки хора подаряваш хубава книга, защото това е като билет за навсякъде – за друга планета, за друга държава, за друг светоглед, за друга религиозна принадлежност, за друг Космос…
Само трябва да си избереш дестинация и да вземеш подходящия билет-книга!

Разбира се, правиш такъв подарък, ако знаеш, че човекът може да го оцени толкова високо, колкото ти би го оценил. Ако сметнеш, че жестът няма да бъде оценен, тогава никога не би рискувал да подариш книга, защото това би било обида за книгата и за автора. Да бъде оставена настрани, да хваща прах, без да бъдат разлистени страниците ѝ дори веднъж. Няма по-голяма обида всъщност!

Where are you reading

Днес например прекарах цялата сутрин в четене на два уебсайта – един на английски и един на български. Този на английски е просто уникален, ако имате време и знаете добре езика – непременно го разгледайте!
http://www.brainpickings.org/ – сайт за писане, книги, филми, мемоари, фото-журнали, пътешествия, изобретения, открития, интересни факти и много други!

На другият сайт пък попаднах „случайно“ от една фейсбук страница на българска художничка, а след това потънах в прекрасния ѝ уебсайт, пълен с картини. –> http://www.acrista.com/
От него пък намерих и личния ѝ блог с размисли за книги, филми и нещата от живота и изчетох постовете за последните няколко години. –> http://acrista-cafe.com/
В момента се чувствам обогатена с частичка от нейната творческа душа с усет към красивото навсякъде около нас. Чувствам се изпълнена с красота чрез нейното творчество – днес то отвори вратата към тези усещания за мен – и това е безценно! 🙂

И искам да ви споделя и още един сайт, който чета активно напоследък – този на Инес Субашка – http://www.inspiredfitstrong.com/
Сайт за спорт, мотивация, личностно развитие, размисли и чувства.
Харесва ми начинът, по който пише, по който се изразява, по който предоставя лесно и достъпно мислите си, за да бъдат асимилирани от другите.
Харесва ми, че пише без пози и преструвки, без префърцунени високопарни „духовни“ изказвания, каквито намирам в други сайтове, и ми харесва, че винаги пише за себе си и своя богат вътрешен свят и личен опит. Не реферира хапливо други хора, с които не е съгласна, не намеква нищо в статиите си, както правят други автори на блогове, не използва лицемерие и негативизъм – тя просто изразява себе си, вдъхновенията си и поривите на душата си. Нещо, към което аз се стремя като пиша и надявам се понякога ми се получава 🙂

Write pencil

Ще завърша тези понеделнишки размисли за четенето и писането като ви споделя няколко книгите, които ме вдъхновиха по различни начини и които прочетох последните седмици.

„Полетът на орела“ на Иво Топалов – един прекрасен нов български автор!

Разбира се, невероятната „Страници от Рая – Дневниците“ на Радослав Гизгинджиев

И

„Обществото Жулиет“ на Саша Грей, относно която вече написах следния коментар:

„Книгата е много особена и не е за вкуса и темперамента на всеки. Определено не е литературен шедьовър и за да те грабне трябва да имаш нещо конкретно вътре дълбоко в себе си, с което да си кликнат и което да те провокира.
Книгата е рязка, дръзка, безсрамна, неморална, отива далеч отвъд общоприетото в сексуално отношение и бих я препоръчала само на 2-3ма от най-близките си приятели, които познавам толкова добре, че знам как ще я приемат. На останалите не бих поела отговорността да я препоръчам. Ако срещнат даден цитат или откъс от нея и им резонира – може да си я вземат на собствена отговорност. 
Просто темата е толкова пикантна и парлива, а всеки от нас – толкова прикрит и непредвидим, че реакциите от подобно четиво са непредсказуеми.“ 🙂

А в момента чета „Светецът на неизбежната лудост“ на Елиф Шафак и вече съм на 100-та страница, но нещо не може да ме грабне тази книга. Отегчава ме и ме води в един твърде дребнав, земен, човешки и битов свят – точно такъв, който ме ужасява и от който се опитвам да избягам през целия ми живот. Все пак е интересен дотолкова, доколкото борави с изключително богат речник и обръща внимание на езика сам по себе си, както и употребата му през погледа на хора от различни националности.

Сега ви оставям и ви пожелавам прекрасна седмица!
С пожелание да четете, четете, четете книги, сайтове, статии и размисли и да изберете да изключите телевизора – поне за тази седмица 🙂
Подарете си възможността вашия собствен ум да измисля картините и образите, а не да ги получава наготово!

– Стефи Божилова – 

Books

2 мнения по „Обсесията с четенето

  1. Уау.. Просто уау! Докато го четях и ченето ми падаше в такт с изписаните думи. Всичко е изговорено така сякаш някой ми е наблюдавал живота и състоянията. От неразборията от книги, през хилядите табове в браузъра, изолирането от света в леглото и пътуването с книга в раницата, до преписването в тетрадчици, тефтерчета и десетки блогове, които никога не успяваш да систематизираш и намалиш, защото просто винаги откриваш по още една различна частичка от себе си, някъде, у някой друг, и искаш да си я запишеш, да я запазиш, така че винаги да ти е подръка, за да си спомняш всички красоти, защото просто „един живот не стига“. Чета по седем-осем книги наведнъж и никога не мога да се съсредоточа върху от една от началото до край, понеже умът ми иска още и още. От това, и от другото, и от третото. И после пак от първото.
    Сякаш умът ми опитва да имитира живота в разнообразието си, пъстротата и ненаситността. И нищо по-малко от това да изживееш миговете на колкото се може повече хора, да видиш през техните очи, да навлезеш в техните преживявания и знания не може да се нарече пълноценен живот. Защото всичкото си ти, целият живот във всичките му форми те живее, диша те, тупти и ти само му се оставяш да те има. Да те прояви по най-съответстващия начин. Наркотик е. Всяко изкуство е.

    • Уау indeed!!!!!!!! Колко се радвам, че успяваме да се срещнем и открием и разпознаем със сродни души като теб в голямото море от хора най-различни!…..
      „Защото всичкото си ти, целият живот във всичките му форми те живее, диша те, тупти и ти само му се оставяш да те има. Да те прояви по най-съответстващия начин. Наркотик е.“ !!!!!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *