Когато нова врата се отваря…

opening-a-new-door

Когато е дошло времето да затвориш една врата в живота си, цялата Вселена ти дава знаци, че е така и навсякъде около себе си виждаш потвърждения. Банално звучи, но е точно така и съм сигурна, че не само аз, но и много от вас са преживявали същото.

Понеже не се доверяваме само на това, което чувстваме отвътре и на интуицията си, защото има твърде много външни фактори, които ни разколебават и защото не искаме да повярваме, че нещо е свършило, то Вселената ни помага със знаци, знаци, знаци….
Понякога не само със знаци, а направо ни бута напред, въпреки че ние бутаме наобратно и с посока назад и се инатим като магарета на мост.
Отваря широко нови врати, а ние стоим с гръб към тях и се опитваме да отворим насила тези, които по естествен път са се затворили. 

open-and-close-door

И ако преодолееш страха и се осмелиш да го направиш – да стъпиш от другата страна на прага и да затвориш вратата зад себе си, да я заключиш и да изхвърлиш ключа надалеч – тогава ти се предлага нещо много много много по-добро! За следващия етап от живота ти, колкото и дълго да продължи той. Когато започне да свършва, ще има нови знаци и нови отворени врати пред теб.

Нека си припомним…
Като се обърнем назад, колко пъти ни е било страх да направим крачка напред в неизвестното и „несигурно“ бъдеще?
(Несигурно е в кавички, защото сигурността като цяло е една голяма илюзия и нищо повече 🙂 )

Колко пъти не сме можели да пуснем да си отиде от нас нещо, с което сме свикнали и което държим здраво и ни дава чувство на опора?

Колко пъти сме си казвали, че това, което познаваме е по-добре от онова, което не познаваме и по-добре да си примирим с това, което имаме, отколкото да гоним вятърничави мечти и да се носим по вълните на живота?

Колко пъти сме се колебали и сме прехапвали устни пред новите отворени врати?
А колко пъти изобщо не сме искали да признаем, дори пред себе си, че виждаме тези отворени врати пред нас?…

New beginning and letting go of fearИ нека си припомним колко пъти сме минавали през нова врата и сме били доволни, не, ами направо изумени от онова, което откриваме там?

Колко пъти сме въздъхвали с облекчение и сме поглеждали нагоре, благодарейки за това, че Вселената или Висшата сила или Бог, както искате го наречете, се грижи за нас и ни предлага все по-ценни и прекрасни хора, ситуации, Любови, радости…

Колко пъти сме си признавали пред себе си, че страховете и притесненията ни са били неоснователни и сме си казвали, че много по-рано дори е трябвало да пристъпим през новия праг?

Колко пъти тръгването от дадена ситуация или взаимоотношения, които вече не са работели за нас, се е оказвало благотворно и пълноценно и напълно 100 процентово правилно?

Колко пъти не е имало нищо по-лекуващо душата ни от това да пуснем миналото… да си остане в миналото, там където му е мястото… да спрем да се борим с него и просто да отправим взор в бъдещето, което може да е несигурно, но пък е всичко, което имаме пред нас…

Колко много врати има пред нас!!!...

Колко много врати има пред нас!!!…

Аз ще споделя личния си опит и отговорът на последните въпроси за мен е „Безброй!“ Безброй пъти съм била щастлива, че съм продължила смело напред и не съм се задоволила с дадена ситуация, въпреки страховете и съмненията, въпреки чувството за вина и въпреки че миналото ме е дърпало назад с гравитационна сила…
Безброй пъти ме е било страх, безброй пъти съм се връщала назад, за да се уверя, че тази врата вече е затворена за мен, безброй пъти съм се питала в безсънните си нощи дали постъпвам правилно…

Благодарна съм обаче, че съм такава каквато съм – вечно искаща и търсеща и вярваща, че мечтите са, за да се сбъдват! Отказваща категорично да стои в неработещи взаимоотношения и нетърпяща.
Благодарна съм дори за това, че не мога да правя компромиси със себе си и след като съм заявявала това безброй много пъти на глас, Вселената ми е предоставяла точно онова, за което са ми казвали, че не мога да имам, защото е „невъзможно“ и че „искам твърде много“ и че „компромисите са задължителни“.
Реалността си я формираме само и единствено ние самите и когато изберем да не правим компромис със себе си, тогава и Вселената няма да направи компромис с нас. 

Емоционална болка винаги е имало и винаги ще има, знам. Но тя е цената за всичко ново, непознато, неочаквано, прекрасно, вълнуващо пред нас!
Не е нужно уроците да се учат в страдание и мъки, както твърдят някои учители… За мен лично това е остарял начин на мислене и представа за света.

Ние не сме грешници и съзнателността на цялата планета се повишава стремглаво с всеки изминал ден… да, трудно е в щастието да останеш супер буден и супер нащрек за всичко случващо се, но не е невъзможно!
Можем да учим и да израстваме в щастието и вярвам, че сме дошли тук да бъдем себе си, да бъдем щастливи, да бъдем лудо влюбени, да разпръскваме Светлина и да споделяме опита си по Пътя!

И това зависи само и единствено от нас самите – ако си го позволим, ще се случи. Ако отворим вратата пред нас, ще намерим… това, което сме търсили и това, което е търсило нас.. 🙂

– Стефи Божилова – 

Днес аз избирам да затворя вратата към миналото, да отворя вратата към бъдещето, да поема дълбоко дъх, да пристъпя напред и да започна нова глава от живота си!!!

Днес аз избирам да затворя вратата към миналото, да отворя вратата към бъдещето, да поема дълбоко дъх, да пристъпя напред и да започна нова глава от живота си!!!

7 thoughts on “Когато нова врата се отваря…

  1. Благодаря за статията, която има доста стойност и смисъл в това,което споделяте.Наистина ако се замислим, ще видим колко пъти сме въздъхвали с облекчение и сме поглеждали нагоре, благодарейки за това, че Вселената или друга сила в която вярваме,се грижи за нас и ни предлага все по-ценни и прекрасни хора, ситуации, любови, радости но най вече и най важното за което се молим е да бъдем здрави ние и нашето семейство, понеже всичко друго се постига стига наистина да го желаем.Благодаря за тази статия и дано да бъдем по добри и вярващи.

  2. Благодаря ви за статията. Пишете много вдъхновяващо и всеки един от нас трябва да се възползва когато една врата му бъде затворена да се оглежда още повече за следващата която ще се отвори много по широко и с по добри възможности.Нека така да си мислим, за да ни бъде по лесно и в крайна сметка, който търси винаги ще намира, това, което иска силно.

  3. Невъобразимо е онова, което ни чака в утре-то. Непонятността от непрогледния мрак, е направо потискаща. Шепотът е възможно да не идва от красива, пъстроцветна котка, скрита зад ъгъла и чакаща да ни изпълни три желания. Непонятността и страхът се появяват, защото зад онзи ъгъл, от който те дели само една крачка и зад „отворена врата“, може да се крие не пъстроцветна котка, а истински, съблезъб тигър с „леопардова щампа“, който да разкъса плътта ти като истински, изгладнял хищник и да захвърли остатъците от нея на средата на пътя. В душата (или поне това, което е останало от нея), да се закотви чувството на самообвинение и самосъжаление. Затова не изпитваме просто страх от непонятното, а сме просто предпазливи в новите си стъпки. Решителността идва, когато се уверим, че зад вратата насреща и/или зад скрития ъгъл ни чака нещо хубаво.
    Постът ти е дълъг и смислен и въпреки това изключително тромав и банален. Сигурна съм, че би могла да направиш нещо много по-добро. Работи над себе си.
    Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.