За емоционалната болка и как да се справим с нея

Heart pain

Тази толкова актуална тема за болката… Напоследък ми е влязла в главата, наблюдавайки какво се случва около мен, с близки мои приятели, с клиентите ми, а също така изследвайки и себе си. Когато си прекомерно емоционален и чувствителен като темперамент, това неминуемо води до голямо количество болка. Малки неща могат да те ранят дълбоко. Не говорим непременно за големи житейски катаклизми. Не, не… дори малки действия на човека до теб могат да накарат сърцето ти да боли.
Това е цената, която плащаш за емоционалността и финия вътрешен свят.

Често говорим за болката. Мислим за болката, чувстваме болката, фиксираме се върху болката. Болката не толкова в телата – главно болката в сърцата и в душите. Психологически наранявания в резултат на отхвърляне и провал жилят много по-надълбоко в душата, защото посипват сол в отдавна отворени рани.

Защо толкова ни боли, когато ни отхвърлят?
Смята се, че отхвърлянето е придобит чрез еволюцията механизъм за ранно предупреждение, че ще бъдем изритани от племето си, което в нашето пещерно минало е било равносилно на смъртна присъда. Вероятно затова отхвърлянето ни кара да се чувстваме толкова откъснати от реалността и самотни; то разклаща усещането ни, че принадлежим към някаква общност. Затова, когато го почувстваме, е жизненоважно веднага да се свържем с хората, които са ни близки и ни приемат, и да се оставим на обичта и усещането за топлота, които те ни дават. Така ще компенсираме първичния страх, че ще останем сами.

Да бъдеш част от общност...

Да бъдеш част от общност…

Когато ни боли, се питаме защо ни причиняват тази болка, с какво сме я заслужили, лутаме се и търсим външни или вътрешни фактори, които са я причинили – според това дали имаме вътрешна или външна локация на контрола.
По-тежко е да насочиш вниманието си навътре и да признаеш, че ти си си докарал това на главата, че е вследствие на твои грешки, опити, действия… Че само и единствено ти си „виновника“. Това биха направили хората с вътрешна локация.
Онези с външна обикновено винят родителите си за грешното възпитание; приятелите и средата си за грешния пример; партньора си за това, че ги е изоставил или Бог за това, че е бил така немилостив…

Много по-лесно е да посочиш с пръст навън и да кажеш „Ето го виновника за моята болка!“ отколкото да признаеш, че нищо в живота не се случва случайно и да поемеш пълна отговорност за действията си. Да хванеш с две ръце кормилото на лодката си и да осъзнаваш пълния риск от това – можеш да се забиеш в някоя скала, но може и да откриеш неподозирани хоризонти и възможности….

Типична фраза за външната локация: "Нейна/Негова/Тяхна е вината. Аз не съм виновен"

Типична фраза за външната локация: „Нейна/Негова/Тяхна е вината. Аз не съм виновен“

Всеки човек е изживявал поне един от онези моменти, в които сякаш светът наоколо се срива и всичко изгубва смисъл. Когато чувстваш, че се пръсваш на хиляди парчета и имаш усещането, че никога отново няма да си в състояние да се събереш и да се изправиш на два крака.
Това са може би най-важните моменти в живота ни! Според мен поне.
Как реагираш в такава ситуация? Търсиш ли виновник или не?
Какъв е инструмента, който избираш да използваш, когато си на дъното на кладенеца, за да се изкатериш обратно нагоре?

Един мой близък човек ми обърна внимание на нещо, за което не се бях замисляла – че в момент на криза човек най-често прибягва до онова, до което е прибягнал при първата си емоционална криза, обикновено в тийнейджърските години. Toва може да е било изолация и дълбоко потъване в депресията с много сълзи, премисляне и изживяване; може да е било алкохол, цигари и секс; може да е било здрави тренировки или други практики; може да е било просто отричане и затваряне на очите.
Но това създава в нас един pattern – шаблон на поведение. И той се преповтаря отново и отново, вече в зряла възраст. Това е първия начин, по който психиката ни се е опитала да се справи с нещо свръх нейния капацитет. И при една следваща криза, психиката прибягва отново към това.

Такива подобни шаблони ние използваме за всичко в живота си – често преповтаряме семейните шаблони на поведение – например агресията. Ако сме били свидетели на честа вербална или физическа агресия в семейната среда, това се е отпечатало дълбоко в подсъзнанието ни, и след време (колкото и да не ни харесвало като сме били малки) ние го преповтаряме в собствените си взаимоотношения.
ОСВЕН АКО НЕ ГО ОСЪЗНАЕМ!
Осъзнаването е ключът… към всичко май. 🙂
Ако осъзнаем тези си заучени шаблони, ако се наблюдаваме, ако имаме високо ниво на себе-рефлексия – тогава стигаме до корените на даден проблем и ги изкореняваме. Започваме на чисто и изграждаме сами себе си и характера си. Чрез съзнателни избори. Наясно сме със слабите си страни, откъде идват и работим върху тях.
Но ако си затваряме очите за проблемите и болките от миналото си, малка е вероятността да прогресираме много… Защото те стават все по-тежки и обременяващи и ни дърпат все повече назад.

emotional-pain-pulling-us-back

Но да се върнем към емоционалната болка, която е тема на тази статия. Обикновено в такива случаи хората изпадат в депресия, обладани от негативни емоции и мисли. Истината е, че за да се оправи, човек трябва да бъде достатъчно фокусиран, за да види какви възможности има пред него и какви врати са се отворили, след като друга врата вече се е затворила.
Вселената винаги компенсира липсата. Няма празно 🙂

Ако нещо е свършило, друго е започнало, просто ние обикновено сме твърде фокусирани върху болката по това, което е приключило за нас и не поглеждаме напред, където ни чака нещо ново… С прошката идва и освобождението и тръгването напред. С бавни малки крачки.

"Прости на онези, които са те наранили! Когато не им прощаваш, ти се обръщаш срещу своето собствено бъдеще. Когато простиш - започваш да вървиш напред!"

„Прости на онези, които са те наранили! Когато не им прощаваш, ти се обръщаш срещу своето собствено бъдеще. Когато простиш – започваш да вървиш напред!“

Но преди изобщо да говорим за това – за поглеждането напред, за продължаването, за осъзнаването – емоцията трябва да се изживее!
И то е добре да се изживее в цялата ѝ интензивност, наситеност, цялата ѝ дълбочина. Да не се блокира, да не се отрича и да не се пренасочва, поради страх от потъване и изгубване в дълбините на тази емоция.

Много пъти в живота си ние сме правили именно това – блокирали сме дадена болка, заради силата ѝ, която ни е плашела. Това е естествен механизъм на психиката да ни предпази. Но това, с течение на времето, се е превърнало в емоционална болка. Това е енергия, която е блокирана в даден проблем, в миналото, и ни подканва отново и отново да научим даден урок чрез най-различни ситуации. Обикновено става дума за нас самите и нашето личностно израстване. За урок, който душата ни си е поставила преди да слезе в това физическо тяло. Ако пак и пак се случват подобни ситуации, които изкарват наяве една и съща стара болка, това означава, че все още не сме усвоили уроците от миналото преживяване. Бягаме от изпита. 🙂

НИЩО НИКОГА НЕ СИ ОТИВА ОТ НАС, ДОКАТО НЕ НИ НАУЧИ НА УРОКА, КОЙТО ИМАМЕ НУЖДА ДА НАУЧИМ !!!

НИЩО НИКОГА НЕ СИ ОТИВА ОТ НАС, ДОКАТО НЕ НИ НАУЧИ НА УРОКА, КОЙТО ИМАМЕ НУЖДА ДА НАУЧИМ !!!

Един от основните похвати в хипнотерапията, психотерапията, life-coaching-а, дори регресията е именно този – дълбинна работа с емоциите.
Пита се: – Коя е онази случка, конкретна случка с конкретен човек, която причинява сегашната болка и дискомфорт?
Добре, това може да е изоставянето от партньора. Но кой е специфичният момент, който причинява най-силната болка? Конкретният разговор и точните му думи?
Дълбаем и ровим назад и когато намерим този спомен с този момент се връщаме в него. Споменът, който се явява коренът на сегашната емоционална травма.
Преживяваме го отново, сякаш се случва в момента. Обръщаме внимание на мястото, на което се намира човекът, също звуците, светлините, ароматите, шумовете от заобикалящата среда. Тактилните усещания. И там, в този момент, е коренът на най-силната болка. Една дума или едно действие, което се е забило дълбоко в сърцето ни като бодил и причинява постоянно страдание.
Когато се върнем в този момент, изживеем го отново, пуснем всички потискани емоции да се излеят, вкараме осъзнатост и прошка… бодилът излиза и раната започва да се лекува. Звучи просто, но не е всъщност. Психиката ни често се бунтува да се върне в този конкретен момент, защото той носи много болка и дискомфорт, много разтърсване и не толкова удобни истини.

Но се оказва, че това е ключът към справянето с болката – да се изправим срещу себе си и да видим ясно кое, как и защо. Откога и докога?… 🙂
И преживявайки отново тази болка, но с много по-високо ниво на осъзнатост, ние я интегрираме в себе си, приемаме я, прощаваме на себе си и на другите замесени и я пускаме да си замине. Защото вече сме научили урока, който тя ни носи, и продължаваме напред. 
С отричане, блокиране и авто-агресия не става. Става единствено с работа върху себе си и върху миналото си.

Всички мечтаем за дъга и се възхищаваме на съвършенството ѝ, но колко от нас са готови да изтърпят дъжда и бурята преди това с радост?…

– Стефи Божилова – 

Ако статията ви е допаднала и сте намерили в нея нещо ценно за себе си, споделете я, за да достигне до повече хора и да донесе повече отговори. 🙂

Ако имате нужда или желание да се запишете на хипнотерапия или регресия, за да се справите с емоционална травма или болезнен спомен, може да направите това на телефон: 0876 805 895 или: mail@stefibozhilova.com

Everybody wants happiness, nobody wants pain, but you can't have a rainbow without a little rain

Healing doesnt mean the damage never existed Past can only be accepted

17 мнения по „За емоционалната болка и как да се справим с нея

  1. Благодаря ти, Стефи за прекрасната статия!!! Имам огромна нужда да направя точно това ,да се изправя срещу себе си и да видя ясно кое, как и защо и да преживея отново тези емоционални болки. Но ми е толкова трудно! А осъзнавам колко ми пречи това в живота! А може би само си мисля, че го осъзнавам? Може би , ако беше така , досега щях да съм се справила с това… Искрено вярвам, че ще успея и ще дойде точния момент!

    • Радвам се, че ти харесва статията, Вили! 🙂 С осъзнаването започва всичко, то е първата крачка, но след това пътят е дълъг и трънлив… И справянето с даден проблем идва бавно. Не спирай да вървиш и да се изправяш срещу себе си! Успех!

  2. Привет! Прекрасна статия наистина 🙂 И описваща в детайли пътя, по който лично аз минавам в момента. Интересно е как всичко наистина идва в точния момент. Мноого е трудно всичкото това и наистина се надявам всичко да е наред в един момент. вярвам, че така Е. Просто всичко е един процес, и всеки процес има своето времетраене.

    • Привет, Моника! Радвам се, че статията ви е намерила в точния момент! Май винаги така се случва – когато някой има импулс да напише нещо, друг има нуждата да го чуе точно същото. Пожелавам по-бързо и по-леко учене на уроците и преминаване нататък в един по-приятен етап от живота!! Вярвай на Процеса, който се разгръща! 🙂

  3. Привет 🙂 Стефи,благодаря за поредната полезна статия ! Наистина всичко,което ни се случва сме си го сътворили ние,съзнателно или не.Прошката е мощен метод за изчистване и духовно израстване и работи,но при мен се връща един модел (урок) ,който явно не мога да усвоя правилно:) и бих искала да попитам:“Когато не мога съзнателно да си спомня коя ситуация точно ме е наранила за пръв път с даден човек и да я възстановя,за да я трансформирам,какво бих могла да направя ?“

    • Здравейте,
      Статията е много полезна и ми 3 позната. Аз съм се подлагала на подобен тип тренинг, но не успях да установя кое от миналото ми е повлияло така или коя конкретна случка. Тогава смятах че са няколко на брой тези ситуации. Може ли да посъветвате в каква посока да търся и как да стигна до истината?
      Благодаря предварително.

  4. Здравейте,Стефи :)….“откраднах “ тази статия от тук и я пейстнах в мой блог някъде /естествено с препратка към тук / и се оказа,че …ами много мои приятели се включиха с мнение..всички са я харесали много и според тях /и мен /най-важно е осъзнаването на нещата ,защото чрез него се коригира неправилното възпитание ,дадено ни от родителите ни/без значение поради каква причина е неправилно /…Благодаря сърдечно …Желая спокоен ден ..Поздрави..:)

    ..а лично на мен ми прозвуча най-силно „НИЩО НИКОГА НЕ СИ ОТИВА ОТ НАС, ДОКАТО НЕ НИ НАУЧИ НА УРОКА, КОЙТО ИМАМЕ НУЖДА ДА НАУЧИМ !!!“ и „емоцията трябва да се изживее“……:)

    • Здравейте Румяна 🙂 Ще се радвам за в бъдеще ако може поне да питате за разрешение дали може статиите ми да отиват в други блогове, без дори да знам за това. Гугъл примерно има стриктно правило за еднаквите статии и автоматично показва много по-надолу блоговете с еднакво съдържание….
      Може ли да получа линк поне към вашия блог, за да прочета коментарите там?
      Благодаря……

  5. ..ами наистина първоначално исках да попитам за разрешението Ви/винаги правя това,принципно/ , но по-късно пък се поколебах , защото в края на статията прочетох ,че може да се сподели,което ме наведе на мисълта ,че принципно не бихте имала нищо против това/ ..Моля Ви да приемете извинението ми ,беше съвсем добронамерено …с удоволствие ви копирам линк към въпросния блог 🙂 :http://bg.netlog.com/rumi_d_1970/blog/blogid=253945#blog

  6. Едни и същи мисли въртящи се с дни, месеци. Могат да доведат човек до положителни промени, могат и да го вкарат в депресия. Мислите влияят също на чувствата. Човек може да контролира мислите си, да избира за какво да мисли, може да ги наблюдава. Наблюдавайки ги виждаш мисли, които се връщат отново и отново. Една част от съзанието, когато става дума за болка, е егото. Търси драма, вина в другите, нашепва понякога за несправедливост. 🙂 Обикновено ни връща в миналото. Самонаблюдение и осъзнаване на това, което се случва плюс воля и прошка. Много хора забравят да прощават освен на другите, а и на себе си. 🙂 Който умее да прощава живее в мир. Самонаблюдение и осъзнаване работят много добре, когато човек си подреди разума, подсъзнанието, чувствата и егото. Отделните части. Може и с други имена да ги нарича. Как работят, кое какво прави, как си взаимодействат. За мен са като инструменти и всеки си има предназначение. Примерно с разума може да се наблюдаваш и да насочваш мислите си. Насочвайки умишлено мислите си в определена посока ти храниш и подсъзнанието(несъзнаваното), което е голяма движеща сила. Каквото е в него това се случва. С разума може да видиш и какво си „насадил“ в подсъзнанието си. Наблюдавайки се как действаш и какви мисли имаш много помага да се познаеш реално и да разбереш в какво вярваш и какви навици имаш. Защото повечето хора не си дават сметка в какво реално вярват и как това им влияе в живота. Примерно 100 човека, които пушат и питаш всеки искаш ли да си здрав? Той ще ти каже – Да. Всеки от тях ще каже – искам да съм здрав. Всеки от тях си мисли, че живее с тази мисълм, вярва, че иска да е здрав. Реално, ако живееше и вярваше с тази мисъл всеки ден щеше да се чуди – Как така искам да съм здрав, а продължавам да пуша? И на втория месец да откаже цигарите. Отделно, че от тези 100 човека 60 въобще не спортуват, 45 са с наднормено тегло и твърдят, че искат да са здрави? Чувствата показват какви са мислите ни. Да се наблюдаваш и да разпознаваш чувствата си. Когато усетиш гняв, яд или някое от другите неприятни значи не мислиш в правилната посока. Нормалното състояние е щастието и здравето. Това е хубаво да се помни. Болка е нормално да има при загуба на скъп човек. При положение, че хората са живи болката идва от егото, което създава драма и от липса на разум. Не бива да се приема, че всяка наша мисъл сме ние. Приемеш ли мисъл идваща от егото за истина то те контролира. То става теб. Това е и желанието на егото. Лесно се познават мислите идващи от егото, когато става дума за болка „Този човек постъпи много несправедливо с мен“, „Този как ще ми говори така“, „Той ме обижда“, „Той ме обиди“, „Този за какъв се мисли“. Думи определящи друг като виновен.

  7. Здравей Стефи! Тази статия ми помогна много да изясня някои неща, особено сега, когато незнайно защо миналото ми се върна. Разбира се под формата на постоянни мисли за това какво е било, защо, как и ако…. А всичко е било преди около 10 години. Странно как мозъкът ни си има шкафове за дълбоко съхранение на тези неща и ги вади неочаквано понякога. Мисля, че проблемът ми е с прошката. Нещо не ми се получава, май не съм наясно какво означава и как става. Вярвам, че това е начинът да спра с това дърпане назад и „култът“ към определен човек, който съм издигнала. Надявам се в най-скоро време тези вътрешни демони да нямат силата, с която все още ме държат 🙂 Благодаря ти и успех на блога, страхотен е и помагаш страшно много!

    • Благодаря ти, Дулси, за обратната връзка и за споделеното! 🙂 За мен е много безценно и се радвам, че помагам с писанията си. А на теб ти пожелавам да успееш да превъзмогнеш това, което те дърпа назад, и да разбереш къде са корените му в теб и защо все още са там. Поздрави! 🙂

  8. Pingback: Въпроси и отговори за регресията в минал живот | Стефи Божилова

  9. Pingback: За игнорирането на способността да мислим и за заучаването на погрешно поведение | Стефи Божилова

  10. Pingback: 3 причини, поради които не можете да превъзмогнете бившия си | Стефи Божилова

  11. „Преживяваме го отново, сякаш се случва в момента. Обръщаме внимание на мястото, на което се намира човекът, също звуците, светлините, ароматите, шумовете от заобикалящата среда. Тактилните усещания. И там, в този момент, е коренът на най-силната болка. Една дума или едно действие, което се е забило дълбоко в сърцето ни като бодил и причинява постоянно страдание.“
    Стефи, нямаш представа колко много резонира това с мен в момента! Тези думи сякаш са пратени от някаква друга сила и се впиват в мен, както нищо друго. Понякога е толкова, толкова приятно и хубаво да прочетеш изказани мислите си, когато сам не можеш да ги осмислиш и преразкажеш… Аз самата имам този навик да се скатавам вътре в себе си, в някоя лоша ситуация от миналото, винаги когато стане нещо, което ме засегне. На англ. – trigger. Аз мисля, че точно в момента урокът, който ми се повтаря е този на осъзнаването на другия. Още не мога да го обясня. Усещам, че някой ме е наранил и вдигам драма за как не ми уважават чувствата, но всъщност просто нещо е trigger-нато в мен, някакво чувство на малоценност от миналото. Благодаря ти ужасно много, Стефи! Между другото името ти ме преследваше от известно време и сега се усетих :))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *