Образованието и ситуацията с жените в Урфа

education

Изключително интересните и обогатяващи преживявания в Sanliurfa продължават и днес. Този обмен е много различен опит от обмените ми досега – като група всички участници не сме единни, не мога да кажа, че се разбираме кой знае колко много, че имаме изграден рапорт и сърдечна връзка. Но като директна опитност и преживявания, като разширяване на кръгозора, като потапяне в една изцяло различна култура и начин на живот определено е много обогатяващо. Единствено в Тайланд съм преживявала това потапяне в тяхната култура, но пак не беше цялостно – а само пряко свързано с будистката култура и традиции.

Днес ни заведоха в три социални центъра за подпомагане на жените в Урфа – 2 за придобиване на знания и умения и един за жертви на домашно насилие.
В обучителните центрове се изучават курсове като: чужд език; учат се жените, които не могат, да пишат и да четат; има курс за фризьорство; за работа с компютър (след това получават сертификат); за шиене и бродиране.
Изцяло жени го посещават и биват обучавани изцяло от жени. Ако не беше така, мъжете нямаше да пускат жените си да ходят там. И пак, много мъже не ги допускат в тези безплатни центрове за повишаване на квалификацията. Попитах защо, отговорът беше:
– „Защото мъжете ревнуват и не искат жените им да са повече от тях, да знаят и да умеят нещо повече от тях. Искат те да си стоят само вкъщи, да готвят, чистят и да гледат децата и да не излизат навън в света, да нямат достъп до информация“ …………..
Много жени ходят там тайно с надеждата, че ще се научат на нещо, че ще придобият впоследствие финансова независимост и евентуално ще се осмелят да напуснат мъжете си и да поискат развод. Ще могат да се издържат сами и няма да са зависими. В първия център ни казаха, че през последната година са работили с 1,300 жени, което е голямо постижение за тук!!!

И в трите центъра ни обясниха, че с всяка следваща година все повече жени се осмеляват да потърсят образование, да потърсят помощ ако са насилвани, да избягат от вкъщи и да отидат в полицията. С всяка следваща година все по-малко жени търпят домашното насилие и този тип потискащо господарско отношение от мъжете си.

В центъра за борба с насилието ни обясниха, че обикновено жените отиват в полицията и оттам ги препращат в този център. Такива центрове са скрити и не са публично обявявани, защото се притесняват от реакцията на мъжете и по-специално от някой разгневен съпруг на жена, осмелила се да потърси помощ.
Замислих се колко ли жени ще са достатъчно смели да отидат в полицията, където всички са мъже и които мъже също най-вероятно смятат, че насилието над жените е нещо нормално тук. Колко ли полицаи ще препратят една такава жена в подобен център, а няма да я върнат обратно на съпруга й…..
Колко ли трябва да си преглъщала и търпяла и потискала в себе си, че накрая да ти прелее и да обявиш, че имаш нужда от помощ?….

Разбира се, спрямо европейските и западни държави – тези жени са изключително по-малко, но има надежда, има светлина в края на тунела – дори в тези части от света, в тези изцяло мъжко базирани общества жените надигат глави. Осмеляват се да потърсят, да попитат, да направят крачка напред и извън установените рамки. Да подадат глава през решетките, за да изследват света навън.

All I want is education

С изключителен интерес и пламъче в очите ни разпитваха ние кои сме, с какво се занимаваме, защо сме тук, защо се интересуваме от тях, какви са животите ни. Изглеждаха трогнати от това, че те представляват интерес за нас. Дори само обясненията ни, като момичета, че сме „психолог“, „архитект“, „инженер“, „икономист“ и т.н. предизвикваха възхищение в погледа им и те кимаха с одобрение.

Някой ден се моля и тук това да е нормално! И тук жените да са свободни да следват мечтите си, сърцето си, да изберат дали искат семейство и деца или кариера, пътуване, развитие… Да са свободни да развеят свободно косите си и да изкажат мнението. Да са свободни да бъдат по-ерудирани от мъжете си, да изкарват повече пари от тях, да могат да си позволят да са глава на семейство и нещата в собствения им живот да зависят само и единствено от тях самите.

Да, знам, че ще стане, но дано да е по-скоро!!!!

Мисля си, че би помогнало дори само ако мислим за тези жени и им изпращаме от своята енергия, от своята свободолюбивост, от своята борбеност. Ако си представяме, че изпращаме най-добрите си мисли в тези части от света, където все още е нормално да има подтисничество и дискриминация.
Би помогнало дори само ако изразяваме благодарност за това, което имаме и което сме и aко осъзнаваме, че много хора по света не смеят дори и да мечтаят за живот като нашия. Най-малкото, можем да се опитаме да помогнем с мисли, ако не с нещо повече!

– Стефи – 

education-power EducationIsPower

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *