Защо пак сме тук ли? Защото сме си го избрали!

Summer nightsДали съм споменавала, че обичам лятото?
Само около 1 милион пъти, нали? Не повече 😀

А дали съм казвала, че най-прекрасните ми срещи, споделяния, свързвания, разкривания и най-задълбочените разговори са се случвали през топлите летни морски нощи? Най-вероятно и да не съм го казвала, всеки от вас се чувства по същия начин. И дори да твърди от любезност и уважение към Майката Природа: „Обичам всички сезони“, то (убедена съм!) почти всеки от вас дълбоко в сърцето си има афинитет към лятото с цялата му необяснима магия… Не е нужно да си го признавате на глас, ние си знаем 😉

Тази нощ, в един прекрасен открит разговор с един прекрасен дълбок човек, на по чаша вино и запалена свещ, си говорихме за нещата от живота, връзките, Любовта, духовността, различните опитности и много др…

Той ми каза:
„Явно много души ни влече към Индия, Тибет, Непал… така отвътре ни тегли натам откакто се помним… Със сигурност сме имали живот там, а сигурно и повече от един живот. Сигурно сме живяли по храмове, ашрами, манастири, били сме много духовни и много отдадени. Но явно все пак не сме си отработили добре нещата, щом сега пак сме тук, пак грешим и учим уроци и пак всичко отначало….“

На което аз отговорих (и за мое учудване) по следния начин:

„Не, не мисля така. Мисля, че сме си свършили много добре работата, мисля, че сме отработили каквото сме имали за отработване и сме били достатъчно „духовни“, каквото и да значи тази дума вече.
Защо пак сме тук ли? Защото сме си го избрали.
Избрали сме го съвсем съзнателно да дойдем пак, точно тук, точно в големия въртоп и хаос, в социума, в тъмната 3Д реалност, и да закотвим тук Светлината. Да вкараме онзи вирус в Системата, който да я хакне отвътре и да я промени като пренапише кода на реалността. Да сменим призмата.
Да живеем ТУК по този начин, по който сме живяли там – в ашрамите и в манастирите. Да бъдем ТУК толкова отдадени, толкова светли и чисти, толкова вдъхновени. Или поне да се опитаме…
Преди да дойдем сме знаели силите и способностите си, знаели сме КОИ СМЕ и какво можем и сме вярвали с цялото си сърце, че като дойдем тук и няма да го забравим. Че ще си спомняме кои сме и ще живеем себе си, светейки светлината си. Давайки личен пример. Сътворявайки промените. Бъдейки „Вестителите на зората“ и на Новото време и на Новия начин.
Дошли сме с мисията да бъдем онези, които разрушават старото и съграждат новото. Възложили са ни тази задача, защото сме били тренирани и са знаели, че ние можем да се справим ако повярваме в себе си.
Но след това сме слезли тук долу, в това тъмно тъмно място, с тези странни странни хора и сме започнали да забравяме и да се съмняваме в себе си. Можем ли наистина да променим този отчаян свят?! Можем ли?…
И сега в тези смутни преходни времена тече една активация на всички светлинни работници, които са дошли тук с мисия. Активация по припомняне. Кои сме, какво правим тук, защо сме дошли и как да се справим.
Имаме всичко нужно в себе си, носим го, но само трябва да го преоткрием.
Да преоткрием себе си. ДА СИ СПОМНИМ КОИ СМЕ…

Remember who you are!

Да… през летните нощи човек стига до големи прозрения за живота, вселената и всичко останало… 🙂

Разбира се, остава да виси въпросът: „А как да си спомним кои сме?“ – най-същественият въпрос. Но тук общовалиден отговор, уви, няма. Тук може да отговори само Душата ни, ако й дадем думата и ако се заслушаме да я чуем какво има да ни каже. В началото ще ни шепти плахо, защото не е свикнала да бъде чувана и изслушвана. Не е свикнала изобщо да бъде забелязвана. Но колкото повече мълчим, тя толкова по-силно ще ни говори, а в един момент ще започне да ни води и напътства. Ще се озовем тогава в Потока (The Flow) на Живота и оттам ще става все по-лесно и по-лесно припомнянето.
Само ако следваме знаците и трепетите на сърцето си… 🙂
А сърцето винаги знае. 

– Стефи Божилова –
(ENJOY THE REST OF THE SUMMER NIGHTS! )

П.С. – Благодаря на П. за вдъхновението за тази статия!

Those nights kept me alive

 

2 thoughts on “Защо пак сме тук ли? Защото сме си го избрали!

  1. Pingback: Свободата и избора да бъдеш, да живееш, да пътуваш, да спиш под звездите! | Стефи Божилова

  2. Pingback: “Идвам от Слънцето!”: Зашеметяващата история на едно дете, което разказва за живота си преди да се роди | Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.