За нуждата от терапия и духовното развитие

Spiritual evolution

Ето че свърши и четвъртият модул от обучението ми по Интегрален Life Coaching, което карам вече от една година. Отново водещият на курса – Бенце Ганти – преподаде изключително дълбоки неща и отново ме замисли по много теми. 
Отново изпитах истинска клетъчна благодарност, че миналото лято послушах интуицията си и в последния момент се записах на това обучение. Всяка минута от него си заслужава!!!

Както и предните пъти, когато писах статии по време и след курса, вдъхновена от него (в раздел Психология са), така и този път няма как да не споделя това, което той каза отностно психологическата терапия и духовното развитие. Сякаш още едно голямо парченце от пъзела ми се намести и цялостната картина ми стана по-ясна….

„Можете да прекарате 20 години в медитация с преживявания на Самадхи, в най-добрия храм, с най-извисения Учител, и никога да не разберете, че имате нива на развитие на личността. Ще достигате различни състояния на съзнанието, да, със сигурност, но за да разберете, че имате нива на развитие на личността – това трябва да научите от вашия coach, терапевт, съветник, ментор, Учител…

Имате нужда да получите отразяване и обратна връзка отвън, защото когато човек е на определено ниво на развитие, не знае че е там. Не може да си кажете: „О, да, аз в момента съм на операционално ниво на развитие и така реагирам и така действам!“

Дори след много силно преживяване на променено състояние на съзнанието (транс, медитация, аяхуаска трип..)  човек се връща на предното си ниво на развитие на личността. Там докъдето е стигнал. Връща се обратно към Его-то си. Его-то е още там. То не изчезва защото някой вижда Божествената бяла светлина или контактува с ангели или излиза извън тялото си.

Да промениш личността си (Его-то; Аз-ът) – това е психологическа терапевтична работа. 
Да промениш нивото си на осъзнаване – това е духовна работа. 

Това са две тотално различни измерения (направления) и ние имаме нужда да работим и по двете едновременно. Едното не повлиява на другото.
Единият път върви паралелно с другия път и по единия път даден човек може да е извървял много и да е много напред, а по другия път може да е съвсем в началото.

Духовните медитативни практики не повлияват на Его-то и на личностните модели на поведение. 
И също така психологическата терапевтична работа може да освободи твоето Его, травмите от детството, да преначертае различен и по-адекватен начин на поведение и реакция, да развие личността НО не може да ти донесе духовна вътрешна реализация!

Ето защо имаме нужда да работим върху духовното и психологическото освобождение едновременно, без да изключваме едното или да влагаме повече енергия в другото! “

Psychological-puzzle-pieces

 

Ето това са думите на Бенце Ганти и те резонират с мен много дълбоко.
Откакто се занимавам с нещата, с които се занимавам – вече 10 години – около себе си виждам всякакви хора и най-вече дълбоко духовни хора, работили десетки години с медитация и Йога и други пътища на развитие, но не работили с Его-то си (думата вече взе много да се изтърква) и с неработещите си модели на поведение.

ОК, какво имам предвид? Ще дам конкретен пример, за да стане по-ясно.
Човек, който си затваря очите и вижда Светлина-та и има контакт с по-висши същности и е канал за информация, обаче който като си отвори очите не знае как да се държи с близките си хора, не може да поддържа една стабилна междуличностна връзка, не може да общува хармонично, с търпение, разбирателство и надграждане на отношенията. Човек, който е наясно с измеренията над нас, но не е наясно с измеренията на своята собствена личност. Кои травми от детството му как са го повредили и как му влияят до този момент и какво да направи, за да се освободи от тези автоматизирани модели. Не само че не е наясно, ами и отрича да има такива травми и се гневи ако му кажеш, че се е заключил към подсъзнанието си, защото там го чака Сянката му и всичко, което има за отработване.
Този тип духовни хора са навсякъде около нас. И това не ги прави по-малко духовни или по-малко напреднали, това не дискредитира постиженията им. Не, по никакъв начин! Те просто са отрекли нуждата от психологическа работа. И това дисбалансира по много начини животът им, но те се опитват да компенсират с повече и повече медитация, молитви, практики, служене и прочие.

meditation

Още един пример.
Преподавател в университета. Изключително осъзнат и наясно със себе си човек. Вижда се в погледа му, в поведението му, в жестовете и мимиките му – този човек е работил години върху психиката си! Той помни почти всичко до много ранна детска възраст, помни поведението на родителите си, как е реагирал, как се е „повредил“, как се е променил да се държи по този и този очакван начин. Знае защо в момента така се държи във връзките си и с приятелите си, знае си плюсовете и минусите и върху какво трябва да работи. Знае докъде е стигнал и каква цена е платил за това.
В момента обаче, в който споменеш на този човек за медитация и духовни практики – той започва да се смее и ти казва: „Моля ти се, не ми говори за тия New Age глупости! Ти изучаваш психология, а не езотерика!!!“ и с насмешка подминава темата.

Ето това е дисбаланс. И в едната и в другата област. Затваряне в собствената парадигма и отказ да погледнеш извън нея, да интегрираш и други практики, подходи, терапевтични методи и разбирания за естеството на ума ни.

По-лесно е определено да се затвориш само в едно нещо и да си дълбаеш там. По-сигурно е и не крие капани и опастности. Нито турбуленции.
По-лесно е да медитираш и да се молиш всеки ден, отколкото да започнеш да ходиш на терапия, седмица след седмица, месец след месец и да трябва да се сблъскваш поетапно с всичките си вътрешни демони, травми, изтласкани болки, неработещи модели на поведение и със… Сянката си….

Пътят на развитие е дълъг и труден и много много бавен. Все повече се убеждавам с всяка изминала година. Колкото повече работиш върху себе си, толкова повече излиза на повърхността и има нужда от отработване. За себе си съм установила това, което казва Бенце – няма как без медитация, и няма как без терапия. Ако някой ден искам да стана цялостна завършена зряла и балансирана личност – ще трябва да работя и да се движа паралелно и по двата Пътя.
Стъпка по стъпка. Бавно, но търпеливо. С постоянство и Любов. Към себе си на първо място, а чак след това и към всичко останало.

– Стефи Божилова – 

Spiritual growth

 

6 мнения по „За нуждата от терапия и духовното развитие

  1. Супер! И аз доста съм разсъждавала по въпроса за егото на „много духовни хора“. Много ми хареса този текст. Мисля, че двата пътя в един момент се преплитат, защото духовното развитие е и изключване на егото и проявяване на себе си чрез сърцето. И в един момент според мен, ако не си отработил тези психологически проблеми, носещи негативни енергии, няма как да се изпълваш със светлина, защото тя ще покрива нещо тъмно дълбоко в теб и то ще те дърпа надолу. Затова може и хиляди медитации да правиш, да си прочел всички духовни книги, да знаеш всички практики и т.н., но ти всъщност не се развиваш духовно, спрял си по пътя, защото егото ти пречи да проявяваш същността си и да твориш реалността си през сърцето. Примери много, най-ярък е може би с стотиците „екстрасенси“, които въпреки, че получават някаква информация (тези, които наистина получават) и се кланят на икони, са много назад в духовното си развитие.
    Психологическото развитие само по себе си не е толкова обвързано с духовното, освен може би, че без него, колкото и да се хармонизира и балансира човек, пак остава една празнина, един неполучен отговор на въпроса защо сме тук.
    Другите линии на същият проблем, които наблюдавам е, как хората вярват, че са много духовно развити, а не го свързват с храненето, екологията и т.н. Не можеш да вярваш, че Земята е жива и да не правиш ПОНЕ елементарното усилие да си изхвърлиш боклука разделно или да си носиш торбичка. Или ако не успяваш винаги, поне да знаеш кое е правилното и нужното. Или да знаеш, тялото ти е храма на душата, на да си ок да го тъпчеш с храна с ниска вибрация, да мислиш че това е правилно и не пречи на духовното ти развитие. Аз не мисля така. Всички прегрешаваме понякога, често, но като начало поне трябва да имаме идеята кой е правилният път по който да се развиваме.

    Много ти благодаря за написаното, допълни и даде нова насока на мисли, които ме вълнуват отдавна!

    • Аз много много благодаря за това споделяне, Крем! ♥ Беше ми изключително ценно да го прочета!!!!

      • Аз ти благодаря! Повечето от нещата, които пишеш отразяват и допълват мои разсъждения и чувства.
        Ти определено ми даде нов поглед, от където тръгнаха разсъжденията ми в случая. Много често не знам дали съм права, но споделям нещата така както ми хрумват и чувствам, че са правилни :))

        • Какво значи да си „прав“ в този дуален свят? И кой е мерилото, който ще каже „ти си прав, а тя е крива“?
          Няма такъв човек. Дошли сме тук да изразяваме себе си и да трупаме опитности, да падаме, да ставаме и да грешим. Така че аз вярвам, че всичко, което ни идва да го споделяме, пишем и изказваме има своя смисъл и своето предназначение. 🙂

  2. Относно психическото развитие. 🙂 „На мама манджите са най-вкусни.“ Нормално да са най-вкусни. 🙂 Първите които си ял години наред. После като опиташ яденето приготвено от друг по неговия вкус и обикновено не ти е толкова вкусно. Така се моделираме от родители, учители, приятели, филми, книги. Всичко ни влияе на подсъзнанието и то приема всичко за чиста монета. Няма етикети добро лошо. Всичко е добро за него и действа по всичко което е заложено в него. Понеже няма добро и лошо за него, затова сме приели някои неща само защото са се случвали около нас определено време. Подсъзнанието е като гъба, която попива всичко, обаче то също е голяма движеща сила при всеки човек, затова е хубаво да се внимава над какво се концентрира човек и за какво отделя време. Така освен вкуса приемаме и други навици, модели на поведение дори мимики и жестове. Всеки представлява една колекция, една колекция в която не всичко е по наше желание. Хубаво е да се осъзнава, че тази колекция може да се променя. Човек има контрол над характера си. Може да развие всяко качество. Почти всяко качество се свежда до навик. Дисциплина – да правиш нещата когато си ги планирал. Отговорност – да изпълняваш каквото си казал. Да си точен – навик да отиваш в точното време на срещи. 🙂 И е хубаво да се осъзнава, че каквото не ползваш го губиш. Както мускулите стават силни при редовни тренировки, спираш да тренираш и отслбват. Така е и с качествата. Концентрирайки се върху качествата, които искаш да притежаваш, създавайки си полезни навици изграждаш характера си. Ако го прави с умисъл ставаш човека, който искаш да си. Оставиш ли се на течението придобиваш качества от света. След две години гледане на сапунени сериали приемаш изневярата, лъжата, измамата като обичайни и нормални неща от ежедневието. 🙂 Приемеш ли ги за нормални си склонен да ги вършиш. Ако си напомняш често, че е хубаво да си искрен, честен, верен и до какви навици се свеждат ставаш такъв. Поради склонността на подсъзнието да попива всичко като гъба от светаа и така да ни отклонява от желаната посока на развитие е хубаво да имаме начин да си припомняме точната посока в която се движим и да внимаваме с какво се „храним“ духовно.

  3. Pingback: Ретроспекция на 2013 и малко размисли… | Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *