Размисли за щастието и нещастието, радостта и болката…

Happiness, sadness mode

Днес си мисля за щастието и нещастието….
Всъщност напоследък много си мисля за тези понятия / състояния и какво седи зад тях.

Защо никой никога не ти казва: „Това не е нормално!” когато си щастлив, влюбен, екзалтиран, пърхащ и всичко ти е наред?
Защо никой не ти казва: „Замисли се какво да направиш, за да излезеш от това състояние?”; „Притеснително е да си толкова щастлив?”
Защо в това западно общество се свръх-толерира човешкото щастие и радост и се слага Х (хикс) на нещастието и болката?
Когато ни боли, всички ни казват: „Щастието е въпрос на избор”; „Вземи се в ръце”; „Оправи се”; „Намери си нещо, за което да се хванеш и да бъдеш щастлив”; „Намери си някой, който да ти осигури щастие”.
Никой не ти казва (или почти никой): „Потопи се в това нещастие. Преживей го. Дай му време. Осъзнай го. Изстрадай го. Пусни го да се излее през теб. Чуй посланието, което то ти носи”
ЗАЩО?!
И само на мен ли ми е толкова непонятно?
Страданието, както и щастието са нормални човешки състояния (в този ум, в тази дуална реалност, в Мая…). Не само това, ами те са и двете страни на една и съща монета. И няма как да има едното, без да има другото. Няма само плюс, нито само минус. Магнитът има два полюса.

mıknatıs,

Защо да търсиш умишлено едното, да го преследваш, да го издигаш в идеал, а другото да зачеркваш, да бягаш от него, да търсиш всякакви инструменти, методи и хапчета, за да блокираш?

И щастието, и страданието не са избор, поне не за мен, въпреки че знаете, че аз съм ‘ЗА’ осъзнатият избор да избираш и да твориш сам реалността си.
И въпреки това за мен страданието е също толкова нужно, колкото и щастието. И също толкова естествено си идва в живота. Няма да стигам до „крайности” и да твърдя, както някои твърдят, че само страданието е истинско и не сме дошли тук да се забавляваме и да бъдем щастливи, защото само в страданието израстваме. И само чрез страданието душата ни се учи. Не. Поне веднъж не одобрявам тази крайност.
Смятам, че сме дошли тук да преживеем и да изпитаме целия спектър от емоции и чувства – хубави, лоши, приятни, болезнени, черни, бели, цветни, контрастни, различни, всички нюанси на всички земни човешки състояния….

Да се „наиграем” както се казва. Като деца. За да можем след това да минем на следващото ниво на осъзнаване и възприемане и преживяване на реалността. Няма как да минем на Ниво 2, без да сме преживяли (и оцеляли) от Ниво 1. Няма как да искаме да бъдем духовни и осъзнати и „над нещата”, ако не сме закотвили и интегрирали в себе си материалният свят с всичките му приятни и болезнени аспекти.

Та си мисля аз за болката и че не е нещо, от което трябва да бягаме като дявол от тамян. Не е нещо, което ще ни унижощи. Да, ще ни срине, ще ни разтърси, ще плачем и ще страдаме. Ще стигнем дъното и само и единствено след като сме го стигнали, ще сме способни да се оттласнем нагоре и да изплуваме на повърхността.
Спирам дотук. Този път съм по-лаконична. Нямам време напоследък за дълбоки и дълги философски размисли. Ще му мисля и ще пиша дълги дълги статии, след като спра да живея или поне след като забавя малко темпото.
Напоследък живея живота във всичките му проявления – радостни, тъжни, екзалтирани и дълбоко нещастни, с много смях и много сълзи, махалото в двете посоки, music ON & music OFF.
И не съжалявам нито за секунда и не искам никой да ми казва, че не съм балансирана или не съм духовна или не съм осъзната или не съм хармонична. Много ясно, че не съм!  Аз съм човек и възнамерявам такъв да си остана! За това съм дошла.
Следвам зова на душата си, лутам се, бъркам, падам и ставам, споделям и се уча, израствам и греша, плача и се смея и всичко това е само малка част от опитностите, които съм слязла да преживея и да въплътя на тази планета в това физическо тяло.
И нищо не е правилно и нищо не е грешно. Всичко просто Е. 

– Стефи – 

It is what it is

7 thoughts on “Размисли за щастието и нещастието, радостта и болката…

  1. Това което трябваше да направя и все още не мисля че се справям е да простя на себе си,че не съм перфектна. За това колко много грешки съм направила в миналото си но как те са ме довели до състоянието в което се намирам в момента. Но не знам защо ми е толкова голям проблем постоянно да се оправдавам пред другите за тези грешки и един вид дори подсъзнателно да се наказвам. Сякаш постоянно съм отговорна или длъжна най-вече към близките си които не са съгласни с моя избор, възприятие за живота и са толкова далеч от мен…
    Всъщност многократно съм се опитвала да култивирам в себе си фалшив оптимизъм и да си го налагам, но разбира се с насилие нищо не става. А няма и смисъл, защото всичко трябва да се изживее в своята пълнота, да бъде осъзнато и когато вече не ни е необходимо или нямаме нужда от него то си отива само. Така прави и нещастието. Щом се потопим в него, опознаем го, разберем го в крайна сметка научаваме урочето което то ни носи а после си отива. Дори си е скрито съкровище, това нещастие :)))

    • Благодаря за откриването и за споделеното! 🙂 Съвет не бих си позволила да ти дам как да простиш на себе си, защото отговорите на всичко са вътре в теб и четейки те, разбирам, че знаеш как да стигнеш до тях 🙂 Успех и сърдечни поздрави!

  2. Още един прекрасен текст, който абсолютно хармонира с моите чувства и усещания! Много добре изразено, чувствам се по същият начин тази година! Плюс упоритото изплуване на много стари и забравени негативни преживявания, някои от тях като похлупени с положителни мисли след като прочетох за положителното мислене, но останали там. Тази година изплуваха наведнъж в един период и аз с едно ново осъзнаване им се отдадох, преживях ги пак, тъгувах и се опитах да ги пусна да си ходят с мир. Мисля, че неизживяната болка остава в нас и ни дърпа надолу! Трябва да бъде изживяна!

  3. Pingback: Да се запознаем със Сянката си – тъмнината, която е част от нас | Стефи Божилова

  4. Pingback: Да се запознаем със Сянката си – тъмнината, която е част от нас | Стефи Божилова

Вашият отговор на Деси Церовска Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.