КОЙ СЪМ АЗ?

Guilt power

КОЙ СЪМ?!
И кой ме дефинира?
Кой може да каже кой съм?
Защо съм? Какво съм?
В какво вярвам, какво нося в сърцето си?
Кой знае с какви трепети заспивам,
И за какво мечтая в най-съкровените мигове?
Кой може да каже, че ме познава?
А АЗ ПОЗНАВАМ ЛИ СЕ?
И ако не, ще дойде ли момент,
В който ще се запозная със себе си?
И ако ДА, КОГА?
Кой знае на колко кървави парчета е разкъсана душата ми?
Кой може да каже кое е повече – Светлината или Тъмнината?
И кой може да каже кое ще надделее в крайна сметка?
Кой знае КОЙ СЪМ АЗ?
Аз ли се дефинирам или някой друг ме дефинира?
И ако е друг, то кой?
Майка ми, баща ми, брат ми, сестра ми?
Хората, които са ме възпитали и пред които съм израснал?
Тези, които си мислят, че от тях зависи какъв съм в момента?
Тези, които си мислят, че са ме създали и оформили като човек?
А дали са?….
Или най-добрият ми приятел ме дефинира?
Този пред които за първи път съм споделяла
Когато съм била на 5;
С който сме си измисляли таен език;
С който сме пътували из космоса на космически кораби,
Докато седим на дюлевите дървета в двора;
Този, с който сме рисували звездни карти на непознати галактики,
Докато сме били на 7 годинки и
Докато другите са си играели на семейства и домакини;
Този, който за пръв път разбра за гласовете в главата ми
И ме прие и заобича заедно с тях и
Който си говореше с различните ми Аз-ове
С различни гласове….
Той мен ли е обичал или лудостта ми?…
Той ли ме дефинира?
Той ли ме познава?
Или учителите, който са ме учили в
Онази изкривена институция, наречена училище?
Които са си мислели, че знаят аз коя съм,
Базирайки се на оценките и на знанията от лявото ми полукълбо?
Които са си мислели, че съм „добро дете“ с „голям потенциал“;
Те ли знаят коя съм? Какво мога?
В какво ще се превърна?
Или първата ми най-добра приятелка?
С която открих тъмната си страна?
С която по цели нощи обикаляхме улиците на тъмния град,
Откривайки живота и всичките му забранени нюанси?
Която ме научи да лъжа, да играя, да флиртувам;
Тя си мислеше, че знае коя съм, но знаеше ли?
Или виждаше своето отражение в моите стъклени очи?
Или първият ми Учител,
Който ме погледна и видя Светлината ми;
Който повярва, че в мен има нещо,
Че в мен има надежда,
Който повярва, че ще направи от мен това,
Което не беше успял да направи от дъщеря си;
Учителят, който ми даде основи, опора, вяра,
Който знаеше кога плача и кога съм обезверена;
Учителят, който ме поведе по Пътя и ми показа посоката;
Той знаеше ли коя съм?
Или дори великите Учители имат заблуди?
Или те успяват да видят отвъд заблудите на нас –
Тези, които имат още толкова много стъпала да изкачват –
Към Истината, Светлината и Свободата…
Кой знае коя съм? Кой може да ме дефинира?
Човекът, с който си живял 2 години,
Пред който си махнал всички люспи,
С които така добре си прикривал душата си;
Човекът, с който си плакал,
С който си се смял,
С който си злобял,
С който си обичал,
С който си мразил,
На който си вярвал,
На който не си вярвал,
С който си се целувал до без дъх,
С който си крещял до бездихание;
С който си обиколил света;
С който си мечтал за раждането на децата ви;
С който си виждал живота си в Светлина;
С който си виждал звезди през деня….
Той ли те познава? Той ли те дефинира?
И ако този човек ти каже,
Че не струваш?
Че е видял под маската и знае кой си,
Че не си нищо, че си гнил отвътре,
Че си празен, че си кух, че си фалшив….
ЩЕ МУ ПОВЯРВАШ ЛИ?
Ще позволиш ли на най-близкия ти човек
Да те изкара от центъра ти?
Ще позволиш ли на Любовта
Да ти донесе НЕ-Любов?
Ще позволиш ли рамките и схемите
Да убият Живото в теб?
Ще позволиш ли да те угасят завинаги
Ако не искаш вече да светиш само по навик?
Ще позволиш ли да те дефинират
По действията ти или думите ти,
Вместо по сиянието на душата ти?
Имаш ли душа и Къде е тя?
Жива ли е? Върти ли се?
Имаш ли център?
ИМАШ ЛИ ЦЕНТЪР????
Или си като свободен електрон,
Без цел и без посока, хаотичен,
Без атом, около който да се върти,
Без център, без колона, без вътрешен фонтан?
Имаш ли съкровище или нямаш?
Имаш ли ЛЮБОВ за теб?
Можеш ли да се прегърнеш,
Когато си грозен?
Можеш ли да се обичаш,
Когато си се предал?
Можеш ли да се събереш,
Когато са те разкъсвали хиляди пъти?
Можеш ли да продължиш,
Когато си спрял?…
Можеш ли да се погледнеш в огледалото,
Когато ще видиш само сянка на себе си?
Можеш ли да бъдеш,
Когато НЕ СИ?
Можеш ли да умреш,
За да се родиш наново?
Можеш ли да получиш амнезия за миналото,
За да боли по-малко?
Можеш ли да бъдеш СЕБЕ СИ,
Когато не знаеш КОЙ СИ?…

КОЙ СЪМ АЗ?
КОЙ МЕ ДЕФИНИРА?
ИМАМ ЛИ ЦЕНТЪР?
ИМАМ ЛИ ПОСОКА?
ПОЗНАВАМ ЛИ СЕ?
ОБИЧАМ ЛИ СЕ?
ИСТИНСКИ ЛИ СЪМ?

Be born again!

4 мнения по „КОЙ СЪМ АЗ?

  1. разкошно е :)) за мое щтастие отдавна знам коя съм , но битката беше изключително трудна .

  2. Кой си ?Че ти кажем.Турист си .Безплатно обикаляш около Слънцето у едно крузче на което сме дали име“Earth“

  3. Да Стефи можеш да бъдеш себе си ,без да знаеш коя си , позагледай се примерно в малките до 2 годишни деца , те са Себе си без да знаят кои са .Те просто саа себе си . В момента в който попаднат в лапите на опитите другите или те сами да се Дефинират ,Определят,Идентифицират,Самоопишат започват да Губят целоста си като Разцепват себе си на същностно и изкривено полусъщностно…Колкото повече търсят себе си в езика, в мрежата от думи ,в мрежата от социални знаци толкова повече се Самозаблуждават,самошизофренират,разцепват на двее.Нямаме фиксирана същност , ние сме вечно променящи се незавършени многостранни динамични вечно пулсиращи течащи процеси,реки,енергии може би с единствената способност която ни отличава от всички други познати видове същества Самонаблюдениетоо.И забележи че децата също търсят себе си но как , като постоянно са в всяко друго правене ,действие ,практикуване ,опитване ,палуване ,пробване ,експериментиране а не са в действието самоопределяне чрез абстрактно сухо мислене,умуванеее от типа ,,кой съм бе мама му сигурно може би аз съм .х за разлика от ..защото, но можеше да съм еди кво си друго …..При тях това го няма ,при тях има просто едно неназоваемо чувство за това в което най много са се превърнали и то само за определено време докато друга опитност,практика,правене,действане не ги превърне в друго което да новопочувстват и така , няма Съзнателни Изкуствени Самофиксирания с Думиии.

  4. Благодаря Ви!
    Отдавна не бях срещала толкова вълнуваща поезия! Изумена съм от умението Ви да кажете нещата така въздействащо. След това стихотворение не съм същата, каквато бях преди да го прочета – по-сигурна съм пред питането – КОЙ СЪМ АЗ.
    Благодарности!.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *