Чувството за вина – има ли виновен?

Guilt power

Тези дни съм в едно леко меланхолично настроение (само леко 🙂 ) и съм се размислила върху едни твърде сериозни теми. Разровила съм се надълбоко и съм отворила отново дебелите книги по психология от университета.
Търся наготово отговори на едни въпроси, но отговори няма. Отговорите са вътрешни. Отвън може да се намерят само насоки или някаква рамка, но не и задоволитен отговор на вътрешни размисли.

А въпросите, които ми се въртят в главата са следните:

– Какво значи да вмениш или внедриш вина у някого?

– Как се постига този процес?

– Как може да предизвикаш появата или зараждането на нещо в някой друг, ако този човек вече го няма в себе си – някъде дълбоко скрито или заровено в подсъзнанието му, породено в миналото, най-вероятно в детството?

– Какви са конкретните действия и с какъв мащаб, които някой трябва да предприеме, за да предизвика вина в някой друг, който не съдържа в себе си това чувство и никога не го е имал и се чувства в пълна хармония с това, което прави и начинът, по който мисли и живее?

– Как би могло хора, които са избрали вегетарианският начин на живот, да внедряват, само с присъствието си и съществуването си, вина на хора, които са избрали друг начин на хранене и са в мир с него?

– Как би могло хора, които са избрали за даден период от време да се лишат съзнателно от храна, поради една или друга причина, или без причина, да внедряват вина на хора, които си се хранят нормално, което е най-естественото нещо на света?

– Не е ли по-лесно да се каже: „Ти си виновен! Ти ми вменяваш чувство на вина!“ отколкото да се изправиш пред себе си и да кажеш: „ОК, чувствам се виновен. Какво провокира този човек в мен, че да се чувствам така. Защо сега?“

Guilt pointing finger

Уикипедия ни казва:
„Вина (чувство за вина) – Състояние на човек, който е допуснал грешка. Наред с реалната, обективна вина, която е свързана със сериозно нарушение на определено правило, у много индивиди се среща повече или по-малко ясно чувство за субективно провинение, което се проявява неосъзнато в поведението или вдъхва онази тревожност, която е присъща на човек, преследван от мисълта за неразкрито или въображаемо престъпление. Според психоаналитиците произходът на това чувство се крие в Едиповия комплекс. Когато чувството за вина стане силно, то може да причини невроза или дори психично разстройство.“

Културните антрополози смятат, че чувството за вина е подсъзнателен контролен механизъм – част от еволюционната програма за оцеляване на нашия биологичен вид. Като генетична основа. Ние, като биологичен вид, притежаваме набор от контролни механизми, които обслужват оцеляването ни и чувството на вина е един от тях. Зародило се е още преди хиляди години в племенните общности и е било развито с цел КОНТРОЛ, само-контрол, подтискане на дадени първични нагони и инстинкти като желанието за убийство и надмощие, примерно. Древният първичен и предимно див човек е трябвало да изгради контролен механизъм, за да не се самоунищожи или да не унищожи останалите, а вместо това да се адаптира към средата и да изгради социални структури.

В днешно време ние сме израснали и сме закърмени от чувството за вина – от родителите, от учителите, от обществото, от семейството и родата, дори от приятелите, колегите, шефовете ни… То е навсякъде и дори в повечето реклами е основният движещ стимул.
Отидете в парка и се заслушайте в някоя майка с малко дете. Няма да ви се наложи да слушате дълго преди да чуете така обичайните заучени фрази:
– „Ти не обичаш мама, ако не направиш това…“ или
– „Така се държат само лошите деца. Ти лошо или добро дете си?“

Много по-лесно е за една майка да контролира детето чрез чувството на вина, отколкото да се повтаря, да говори, да обяснява или да остави детето да проявява първичната си непринудена същност, която често не е по вкуса на възрастните.

Mother scolds her son

Вината се научава в много ранна възраст и придружава възрастния като остатъчна реакция от детството. Тя е дълбоко подтисната, скрита в подсъзнанието, докато нещо отвън не я провокира и тя не избие като гейзер под налягане чрез механизми като депресия, агресия, невроза, тикове или друга психосимптоматика.

Хубаво е да се разбере, че чувството на вина е в нас и ние го носим от бебета в себе си. Никой отвън не ни го вменява, никой не е виновен ако се почувстваме така, никой не е длъжен да съобразява действията си и животът си с нас, за да не се почувстваме ние зле в някакъв момент. 

Вътрешният мир си е наша работа. Щастието също. Това са наши лични отговорности, а не на някой друг отвън. Ако в дадени взаимоотношения или ситуация се почувстваме притиснати и чувството ни на вина се активира с пълна сила, то не човекът до нас или ситуацията са виновни, те са само провокатор. Те само са натиснали бутончето. Би трябвало да благодарим за дадената възможност да отработим нещо, което само чака удобен момент да се прояви и да ни връхлети.
Щастието и вътрешната хармония сме длъжни да си ги подсигурим самите ние.

ЩАСТИЕТО Е... ВЪТРЕШНА РАБОТА...

ЩАСТИЕТО Е… ВЪТРЕШНА РАБОТА…

Също така възрастният човек непрестанно сам си налага чувство на вина заради нарушението на правилата, които твърди, че съблюдава. Или които мисли, че трябва да съблюдава с много и различни цели (в зависимост от нивото на развитие на душата), като например:

  • здраве
  • мир в дома и семейството, хармония с близките
  • красота (външен вид)
  • идеята за духовно израстване
  • възприети духовни или религиозни правила като свой
  • дадена цел в бъдещето
  • мотивация за постигане на нещо
  • и много много други

Да, ние всички имаме чувство на вина и то е нашият механизъм на контрол, чрез които се самоограничаваме от това или онова, за да живеем в по-голяма хармония с околния свят и в социалната общност. И в по-голям мир със себе си.

Лев Толстой е казал: „Няма в света виновни“. И това е толкова кратко и ясно, а по него могат да се напишат дълги трактати и есета по темата какво точно е имал предвид.

Ако извършите някаква постъпка – каквато и да е тя – и след това установите, че не я харесвате или че не харесвате себе си, защото сте я извършили, или че се е активирало вътрешното мощно чувство за вина, то спрете и помислете. Анализирайте ситуацията. Самонаблюдавайте се сякаш отстрани.
Запитайте се следните въпроси:

  • Какво е предизвикало тези реакции в мен?
  • За пръв път ли са отключени или ми изглеждат познати отпреди?
  • Ако да, откога?
  • А имало ли е друг път преди онзи път?
  • А родителите ми дали имат нещо общо? *

* Положителният отговор на последният въпрос НЕ ги прави лоши родители, а вас НЕ ви прави лошо или неблагодарно дете. Прави ги просто нормални родители и хора, които допускат грешки. Както всички останали. Почти всички от тези грешки са допуснати от Любов и загриженост. Факт. Осъзнаването на това от кои действия на родителите ви идват вашите проблеми, НЕ намалява Любовта и признателността ви към тях, а просто ви прави един по-осъзнат човек, наясно със себе си и проблемите си. През тази съзнателност минава пътят към самоусъвършенстването. Също така не е нужно веднага да отидете при тях и да им го кажете, щом го осъзнаете. Нека си остане за вас, това си е вашето осъзнаване и само вас ще ползва за в бъдеще.Guilt - stop carrying the past

След като сте наблюдавали появата на чувството на вина и ако сте успели да установите поне условно откъде идва и откога, можете да решите да изкорените това си поведение в бъдеще.
Това е процес, който не става изведнъж. А бавно и постепенно. И ключът за успех тук е самонаблюдение и самокорекция. Пак и пак и пак.
Осъзнаването, че чувството на вина е тежък товар от миналото, който винаги и навсякъде носим с нас, тук също е ключово. Осъзнаването, че никой отвън не може да ни вмени нещо, което нямаме в себе си.

Също така, разбирането на това, че носим вината в себе си и някой или нещо може да я предизвика отвън, може да ни изкуши ние да сме тези, които се опитват да предизвикват вина в някой с някаква цел. Контрол над поведението му. Това обаче се нарича Човешки Его-игрички и вчера писах за това.
Единственият начин да израстваме напред и нагоре е като съзнателно се откажем да играем тези игрички и направим всички възможно никой да не ги играе с нас или за наша сметка.

По инерция ние носим всички товари от миналото на гърба си. Но без товар се върви по-лесно и с по-изправена стойка. А понякога, в някои случаи, дори може и да се полети… 🙂

– Стефи –

Една друга прекрасна и задълбочена статия по темата:
http://dobromirdimitrov.blog.bg/tq-i-toi/2010/04/09/ti-si-vinoven.525416

No guilt any more!

2 мнения по „Чувството за вина – има ли виновен?

  1. В нашето формиране досега доминантна роля са имали несъвършени хора. Как тогава днес ние бихме могли да постъпваме съвършено ? Следователно не трябва да бъдем прекалено строги към самите себе си и един към друг…:)

  2. Pingback: 3 причини, поради които не можете да превъзмогнете бившия си | Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *