Да си „духовен“ означава само едно – по-малко Его-игрички!

Be true

Попаднах на едно дълго и разпалено писание, което съм писала на 27.август.2012 докато бях на първия модул от курса си по Life couching. Силно е и все още ми е актуално и затова го споделям и в сайта.

Отдавна си мисля по една тема и не можех да намеря някакви точни критерии, свързани с нея. Това е темата за духовността и така наречените „духовни хора“. Твърде много се преекспонира с тази дума „духовност“ напоследък, стана модерна покрай цялото New Age течение и вече на много хора направо ни се повдига от нея. Някакси загуби онзи дълбок свещен смисъл, който носеше, когато се употребяваше по-рядко.

През всички години, откакто се занимавам с каквото се занимавам, съм била в много среди и познавам много много хора и доста от тях са медитирали с години или са се занимавали с Йога или друга духовна практика през целия си живот и някои от тези хора ме докосват много дълбоко, но други изобщо не. Дори леко ме отблъскват от себе си с така нареченото „духовно его“ и усещането, че трябва да ти казват какво да правиш и как да го правиш. Искам да обясня, че тук не става дума за това да живееш себе си и принципите си и идеите си и да ги споделяш открито, а за това постоянно да ходиш и да се караш с останалите, да им казваш: „Не, това не трябва да го правиш така, а така“ или „Това е правилният начин и само той е правилен“ и да ги биеш с палката по главата.

Има тънка граница между откритото споделяне на себе си и собствените възгледи за живота, и това да забравиш, че съществува един най-главен принцип на тази планета и това е принципът на Свободната воля и че всеки от нас върви свой собствен Път. 

А познавам и други хора, които не са практикували никаква „духовна“ практика или философия, и са много по-чисти, искрени, естествени и сърдечни. Те просто живеят и следват Духа и с тях се разпознаваме на мига като сродни души. Много съм мислела за това и Бенце Ганти – водещият на тренинга по Интегрален Коучинг – дефинира всичко с две думи: „LESS GAMES“.
Колко простичко казано и точно на място – ПО-МАЛКО ИГРИ! 

Не говорим за онези детските, искрените и спонтанните игри на радост. Не, не. Става дума за всички човешки его*-игри, които играем помежду си във всекидневния живот с цел доминиране, повлияване, привличане на вниманието, манипулиране на човека отсреща, всяване на страх или вина, дискредитиране, унижаване, омалаважаване на значимостта на другия, за да изтъкнем собствената си значимост и прочие. 

*“Его“ също е думичка, с която много се спекулира напоследък. Всеки, който започне да се занимава със себе си и със своето развитие, започне да се развива, да се споделя, да живее живота си и мисията си, автоматично бива заклеймяван като „егоист“ или такъв със „силно его“. А его има всеки – то е нашият проявен Аз и няма как да минем без его. Не бихме съществували в този материален свят без него. То ни дефинира някакси по-ясно, то е онзи двигател, който ни бута да се развиваме, да постигаме различни неща, да бъдем активни и в движение, да изразяваме себе си.
Отдавна вече, мисля, е ясно, че идеята не е да унищожим Его-то си, демек Аз-а си. А да не му позволяваме да властва над нас и да ни контролира.
Ние да бъдем в контрол на себе си и всички части от личността си – его (Аз), подсъзнание (То), Свръх-Аз, инстинкти, импулси, нагони. Всичко това е част от нас и си има своето място и цел.

Carry your I-self

В тези човешки его-игрички, които споменах по-горе, влиза и честата и обичана от много хора игра на „жертвата“. Тя се изразява горе-долу в това: „Горкият аз, обърнете ми внимание, съжалете ме, помогнете ми, обичайте ме“. Това обаче не е временно, а е за цял живот и е начин да получаваш отвън това, което не можеш да култивираш сам в себе си.

Ние всички сме научени от малки да играем много игри, като първо се е започнало от семейството (разбира се!) -> бебето плаче, за да му даде мама мляко или внимание. После малкото дете пищи или се цупи, за да получи желаната играчка. И отново внимание от родителите. Като поотрасне, детето лъже, за да му дадат пари за модна дрешка или да се измъкне от неловка ситуация. Лъжата е по-лесния начин, а Истината е по-отговорна за понасяне.
Във връзките си правим същото, за да стане нашето. Манипулираме, лъжем, извъртаме и играем роли. С родителите си често постъпваме по същия начин.
И така нататък, това е една много пространна тема и много дълбинна.
Вие всички знаете много добре за какво говоря.

Но както Бенце Ганти ни каза – това, което отделя духовния човек от останалите НЕ Е колко часа е прекарал в медитация или дали вижда Божествената светлина като си затвори очите. Няма значение дали яде месо или не. Няма значение дали контактува с ангели, архангели или директно с Бог. Дали канализира послания от извънземните с „огромна важност“ за човечеството. Това, което го различава, е ОСЪЗНАТИЯ ИЗБОР ДА НЕ ИГРАЕ ПОВЕЧЕ ИГРИ. 
Да не контролира, манипулира, използва, извърта и т.н.

Това е много много трудно и е един дълъг процес на израстване.
Със сигурност не става изведнъж и със сигурност не е никак лесно за постигане в едно общество, изградено на основите на лъжи, игри и манипулации.
Но ако човек вземе това решение значи той е достигнал до момента, в който обръща поглед навътре и насочва усилията си за контрол към себе си, а не към останалите.
В крайна сметка е по-лесно да променяме себе си отколкото света.
И тогава промяната на световно ниво ще дойде отвътре, от всеки един от нас. Ще бъде много по-осъзнато и ненасилствено, ще бъде личен избор за еволюция към Духа. 

Автентичността е освобожение от илюзията на страха и присъединяване към реалността от Любов!

Автентичността е освобожение от илюзията на страха и присъединяване към реалността от Любов!

Човешките его-игрички също са нещо нормално са реалността, в която живеем. Те са по-лесният начин, те са по-прекият път за постигане на дадена цел (остарелият принцип: „Целта оправдава средствата“).
Хората играят човешки его-игрички поради едно единствено чувство – страх. Страхът сковава и те кара да бъдеш всеки друг, но не и себе си.
Когато играеш ролята на някой друг и бъдеш отхвърлен или неразбран или нахулен, тогава хората хулят ролята ти, а не теб. Ти се криеш зад своята роля и зад своите маски и не те боли ако ролята бъде отхвърлена. Тогава просто възприемаш нова роля. Но ако си себе си, тогава нямаш роли и нямаш маски. Ако бъдеш отхвърлен и неразбран това боли, защото отхвърлят и неразбират теб и същността си. За справянето с което се изисква много лична сила и смелост. И е просто по-лесно и по-сигурно да играеш някой друг, но не и себе си.

* Искам да обясня ясно нещо, за да съм сигурна, че ще бъда разбрана правилно:
Да си себе си и да избереш да не играеш повече човешки его-игрички, НЕ ЗНАЧИ ДА СТАНЕШ СВЕТЕЦ! В нас има колкото светлина, толкова и тъмнина. И тя е там, вътре, и нямаме полза да я отричаме или замаскираме.
Да си себе си може да значи също така в дадени моменти да бъдеш инатлив, агресивен, разстроен, неразбран, тъжен, избухлив, вдъхновен, радостен, експресивен или затворен – огромна палитра от чувства и състояния. Всички те – толкова присъщи на човешкото същество.
Да си себе си означава просто да приемаш и да пускаш всичко, което ти дойде на момента – всяка емоция или състояние. А не да се опитваш да го маскираш и да го криеш. Автентичността е огромна сила, но тя не значи святост или супер-„духовност“. А това много се бърка. Автентичността е чисто и просто свободата да бъдеш себе си – с всичките си светли, тъмни и цветни страни на личността.

Светлината и Тъмнината вървят заедно в този свят!

Светлината и Тъмнината вървят заедно в този свят!

Ето това ме накара да осъзная Бенце Ганти и съм му дълбоко благодарна. И аз често съм се усещала как играя игри, за да постигна нещо. С майка си, преди и с баща си, във връзката си, с някой приятел. Осъзнавала съм как го правя, за да не се обяснявам излишно и защото „така е по-лесно“.
Трябва да се самонаблюдавам повече и през цялото време и да бъда огледало на самата себе си. Постоянно да съм си страничен наблюдател.  Да осъзнавам откъде идват желанията ми и дали са плод на Светлината или на Тъмнината вътре в мен. Защото и двете ги има в човешката душа. От нас зависи на кое ще дадем път да се проявява чрез нас в света!
Ако изберем Светлината, тогава ще трябва да приемем, че в нас има и Тъмнина, да се замислим какви са игрите, които играем, защо и с каква цел ги играем и как да ги прекъснем. Всички действия, които не произлизат от Любовта са игри! 

Тази притча е много актуална: „Древно-индианска история за двата вълка в нас“. 😉

Надявам се да ви е било интересно за четене. Темата е дълбока и сложна и се опитах да изразя максимално ясно всички мисли, които бушуват в мен. Добре дошли сте да споделяте мнения и да оставяте коментари и лични наблюдения!

Няма безгрешни хора. Но има истински и автентични, и такива, които избират да се крият зад маски и роли, защото е по-лесно. И да, това също е част от индивидуалния Път на развитие на всеки и опитностите, които е избрал да научи в този живот. Всичко е наред и всичко просто Е част от цялото. 🙂

– Стефи – 

Copy of No more masks

18 мнения по „Да си „духовен“ означава само едно – по-малко Его-игрички!

  1. Pingback: Чувството за вина – има ли виновен? | Стефи Божилова

  2. Pingback: За импулсът, вдъхновението, Природата и миговете, които ни оставят без дъх!… | Стефи Божилова

  3. Благодаря за споделянето на тази статия,! Сега разбрах какво правя през последната една година – постепенно и съзнателно се отказвам от „его-игрите“.

  4. Споделих я на стената си във Facebook! Тези мисли бушуват и в мен! Благодаря! 🙂

  5. Божилова, понеже съм от хората казващи как се прави. 🙂 Започвам със заглавието „Да си “духовен” означава само едно – по-малко Его-игрички!“. Акцентирам на „само едно“. После казваш – „Трябва да се самонаблюдавам повече…“. По-малко его игри + самонаблюдение това прави две. 🙂 Други твои думи – „Да не контролира, манипулира, използва, извърта и т.н. Това е много много трудно и е един дълъг процес на израстване. Със сигурност не става изведнъж и със сигурност не е никак лесно за постигане в едно общество, изградено на основите на лъжи, игри и манипулации.“ Казваш, че е много много трудно. Обаче е лесно стига да го искаш и става все по-лесно с времето. После са думите „не става изведнъж“. Да така е. Иска се време да се откажеш от навици с които си живял години и да изградиш нови. Радвам се да видя още един човек тръгнал по пътя да опознае себе си. 🙂 За светлината и тъмнината, ако приемем, че това е едно ниво на съзнание, ниво на съзнание и възприемане на света по начин в който има добро и лошо. С леко намигване 🙂 можеш ли да ми кажеш с какво съзнание са били Адам и Ева преди да ядат от дървото на познанието. Защото след като ядат от дървото на познанието започват да познават добро и лошо. Започват да изпитват срам страх, а преди това познание е времето в което са общували директно с Бог.

    • Може би трябва да се обърнете към някой психолог, който в същото време е и теолог 🙂
      Аз не се чувствам нито достатъчно квалифицирана, нито вдъхновена да отговарям по въпроси, свързани с християнската религия. Не е моето „нещо“. 🙂

    • Самонаблюдението не е гаранция за това, че веднага ще захвърлиш маските и его-игричките. Дори смятам, че едното няма нищо общо с другото. Автентичността също не те предпазва от контрола на Егото. Познавам хора супер автентични егоисти и грубяни, изцяло завлдяни от собственото си его. Не е ли по-важно да следим върху какво изграждаме собствения си морал и колко често правим компромиси съглсявайки се със системата на този свят, поставяйки човешкото над Божието??? Какво е например нашето отношение към близки, приятели и врагове??? Да си духовен, не означава ли всъщност да си морален??? Автентичността си е чисто и просто само един вид от многото състояния на личността, както тъгата, агресията, щастието.и.тн

      • Благодаря за коментара и различната гледна точка 🙂
        „Да си духовен, не означава ли всъщност да си морален?“ – интересен въпрос. Но какво означава да си „духовен“ и какво означава да си „морален“. Тъй като това са само едни понятия, всеки човек или група от хора им придава свое значение и ги натоварва със своите смисли. Моралът е човешко понятие. Както и духовността. Според мен 🙂 Иначе всичко Е каквото трябва да Е в природата.

        • „Тъй като това са само едни понятия, всеки човек или група от хора им придава свое значение и ги натоварва със своите смисли. Моралът е човешко понятие. Както и духовността. Според мен 🙂 Иначе всичко Е каквото трябва да Е в природата.“
          Ta нали тук си говорим на човешки език и от позицията на хора 😀 ???. И
          темите тук също са описани на човешки език, затова си позволих да задам въпроса относно поятията, за които вече споменах в предишния пост. За това, че всичко е такова, каквото трябва да е в природата, да така си е по принцип, но каква е връзката и какво общо има това с темата??? 😀

          • Ами аз съм отговорила на твоя коментар и така ми е дошло да го напиша и да го обясня 🙂

  6. Нека да зададем същия въпрос и на питащия-Емил. С какво съзнание са били Адам и Ева преди да познаят доброто и лошото 😉 ? И какво е познанието според теб?? Ако! Но, защо трябва да приемаме всичко като едно ниво на съзнание??? Адам и Ева, кой ги е кръстил така, нима Бог???

  7. Привет! Темата наистина е много далбока…докато четях, на моменти просто се спирах…замислях се в постъпките си. До скоро отхвърлях тъмната си страна…и колкото повече се стремях да я отхвърлям, съотвено толкова повече растеше егото…и съответно отблъсквах човекът с когото исках да съм просто близък. Съжелявам за което…но, това са уроците в живота…трябва да си простя.
    Благодарности на Бенце Ганти и огромно благодаря на Стефи за блогът с многото интересни статии! 🙂

    • Благодаря! Радвам се, че са интересни и полезни за толкова много хора! 🙂 Поздрави!

  8. Напълно съм съгласна със теб Стефи ,но с една уговорка: Да бъдем автентични като с действията си не „нараняваме“ околните. Не какво ще си помислят другите за мен? ( както майка ми често ме съветваше и аз „се вбесявах“ ). А как моите действия биха се отразили на другите. Какво ли би станало ако всеки започне да си се гневи и цупи когато и където му падне.. 🙂 ? .. голяма драма -:) ( стана ми забавно като си го представих).
    Колкото по-осъзнат става човек , толкова по- малко му се налага да се гневи , защото осъзнава природните закони, но ако е не дотам развил се човек статията може да има страничен ефект.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *