Историята за 3 годишното детенце и уискито – WTF?!

Baby whiskey

И така, ще ви позанимавам сега с още една доза мои развълнувани и разбунтувани размисли, след като за пореден път днес преживях културния шок да живееш в този откачен побъркан свят 😀 Да, млада съм, зелена съм, отказвам да свикна и отказвам да се примиря!

Пука ми, вълнувам се, ядосвам се, не съм определено „над нещата“. Стремя се, но обществото ни никак, ама никак не ми помага…

Прибирам се към вкъщи днес, след един прекрасен следобед на прекрасни разговори с прекрасен човек на още по-любимо мое място (веге ресторанта Dream House) и ставам свидетел на следния изключително любопитен разговор.

Обяснява се, значи, за детенце на 3 годинки, което го завели на гости и го оставили на младите баба и дядо, които пиели уиски точно в този момент. Детенцето поискало да научи какво е това, което пият и защо го пият, а те направо взели че му сипали 1 пръст в една чаша и му обяснили, че това е много хубава напитка за „големи“ и го пият, защото, виждаш ли, „възрастните така правят като пораснат“. Било „за здраве“ и го научили как да се чукне „за здраве“.
След това, детенцето, много щастливо и доволно, се прибрало вкъщи и разказало на мама какво се е случвало при баба и дядо, новите неща, на които го научили, а майката съответно изпушила отвсякъде и вдигнала скандал. Дотук добре.

Обаче разговорът, който слушах, беше със супер осъдителен тон за майката – как била „луда“, „крайна“ (ей, много я „обичам“ тая дума бе!!!), едва ли не „психично болна“ и каква била, моля ти се, тая реакция от нейна страна за най-„нормални“ неща. Бабата и дядото били в пълното си право да дават уиски на 3-годишния си внук.
При което аз не издържах, прехапах устни, станах и се отдалечих от сцената на разговора. Помислих си колко й свалям шапка на тази майка за меката и блага реакция – един скандал – нищо работа. Утре ще им мине на всички и ще забравят. Малко негативна енергия, вярно, но пък където с нея, там и без нея. Всъщност тази реакция си е достойна за възхищение!
Ако бях аз… леле….. огънят като пламне… става страшно. Луна в Лъв.
Най-вероятно милите баба и дядо щяха да забравят, че изобщо имат внук за следващите 10-тина годинки и само на снимка щяха да го виждат.
В най-добрия случай. 🙂

Ето това е. Обществото, в което живеем.
„Ценностите“, които изповядваме и с които израстваме.
Това, което наричаме „нормално“ и това, което наричаме „крайно“.
Поведението, което смятаме за приемливо и което толерираме и онова, което смятаме за неприемливо и което осъждаме.
Това е. Тъжно. Жалко. Смешно. Абсурдно. Факт.
Не, благодаря. Не ми трябва да се вписвам в такова общество с такива „ценности“. Преобърнати надолу с главата. Изкривени до безобразие.
Може би реагирам прекалено „крайно“ – ОК, сигурно е така. По-добре да е така, отколкото да нямам реакция като слушам подобни разговори и в мен да бъде равно.
Никога не искам в мен да е равно и спокойно! Искам да имам живи ценности и живи принципи! Родена съм „бунтар“, за добро или лошо, и така ще си остане. И 10000 часа медитация да направя. Едното не пречи на другото.
Не знам… по-добре нещо да се промени в мисленето на хората, в системата, в образованието в БГ, защото скоро няма да стана майка…
Не, че съм се забързала за някъде – изобщо не, имам съвсем други приоритети.
Просто споделям горчивината си и как не мога да си представя в момента да родя и да отгледам дете в България.
А съм сигурна, че такива случки и такива последвали разговори има много…

И ще завърша поредното си емоционално споделяне с може би един от най-най-най-любимите си цитати на Джиду Кришнамурти. Ще го напиша с големи черни букви. Ей така, за контраст!

„ДА СИ ДОБРЕ ПРИСПОСОБЕН КЪМ ДЪЛБОКО БОЛНО ОБЩЕСТВО НЕ Е ПРИЗНАК НА ДОБРО ЗДРАВЕ!!!“

Jiddu Krishnamurti sick society quote

2 thoughts on “Историята за 3 годишното детенце и уискито – WTF?!

  1. Привет Стефи!
    Да поиш дете с уиски е престъпление, но има и друг вид престъпление, което е общоприето, социално приемлиwо и признак на „любов”. Не веднъж съм ставала неволен свидетел на грозни сцени между майка и дете, но веднъж ми преля чашата и на мен. Майка храни дете(на видима възраст 1,5 година) на едно кафене. Чудесно – въздух, птичките пеят, слънчице пече, обаче….детенце ревеееееееееееееееее. Отворило устичка като риба на сухо и се дерееееееееееееееее. Майката с лъжица пълна с някакъв (видимо нелицеприятен буламач) застрашително насочва инструмента на мъченията към отворения хранопровод и аха да излее съдържанието в дерящото се гърло. УЖАС! Остави, че детето може да се задави, влизайки му храна в кривото гърло или че може ‘да остане гладничко горкичкото”. Но този грозен акт е НАСИЛИЕ! И то продиктуван от любов. Сигурна съм, че майката не мрази детенцето си, че е загрижена за неговото телесно тегло (защото примерно докторицата с бялата престилка е казала, че детенце е извън нормата с 234 грама). Но душевното насилие да третираме децата си като хранопроводи, в които да изсипваме насилствено хранителни субстанции е меко казано нечовешко. Така правят в пилешките ферми злите хора. Няма злояди деца! Има преяждащи майки и бащи, които смятат за здравословно и децата им да го правят. В името на здравето! В името на любовта! В името на заветните 234 грама статистика за средната норма на средно тежящо човещко същество на 1,5 година. За бога, детето не парче месо, за да го натикваме в статистики за срдена норма!
    Едно дете е повече мъдро за себе си и космическите закони от едно средно тежащо 80 килограмово същество уж надарено с висш разум. Едно дете никога няма да се остави да умре от глад. Но може да умира душицата му всеки ден разпната на един инструмент за мъчения наречен вилица или лъжица. И това тихо насилие един ден води до хранителни разстройства, от които страда душата. Защото, ние майките вредим повече на децата си от любов, отколкото от негрижовност. Защото нашите майки са ни го причинявали, после ние на нашите деца, после те на своите и рядко човек осъзнава причинените страдания и травми от любов.
    Съжалявам за острия тон, но статията ти ме докосна дълбоко, както и вчерашната за йога. Както и всичко, което пишеш. Аз съм на 43 години и се възхищавам на млади хора, когато са открили истинските и мъдри неща още в младостта си, а не след купища натрупани грешки като мен. И аз понякога съм крайна, остра и нетолерантна, и все си мислех, че чрез медитация ще улегна, ще се смиря за някои неща. Уви, май и при мен няма да се случи това и след векове медитация. Да си здрава и с мир!
    P.S. Кришнамурти пише преди век, но звучи и на днешна дата толкова актуално, колкото никой друг. Уви, образователните ни министри никога няма да го прочетат! Има и друг Кришнамурти – Ю. Дж. Кришнамурти, който ми е толкова труден за четене, колкото и Блаватска. Но се напъвам!:)

  2. Вярно ужасна история, аз подобно трябваше да чуя, че на 3 години детето вече е голямо и може да се пуши до него вътре в стая, защото трябва да свиква, като порасне ще покани някоя мадама, тя ще запали цигарка, пък той няма да знае какво да прави – срам!!! Аз така се опулих явно изгубила дар слово насреща, че нямаше нужда да казвам нищо повече и дядото се изнесе на терасата да пуши :))
    А на едни приядели бях свидетел как 2 годишно момченце само просеше да си отпие от бирата на тати, много обичал… Моето вече на 4 и кроасани и вафли още не знае да обича защото никога не е опитвал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.