Размисли за силата на думите!

words-are-powerful

Днес от сутринта си мисля за думите. За тяхната огромна сила и мощта, която крият и за която ние изобщо не мислим и често забравяме. 

Eдна мила дума или едно мило топло съобщение са в състояние да ми оправят настроението за секунди, да усмихнат душата ми отвътре и да й дадат крила.
Без значение дали познавам или не човека, който ми е писал, дали ми е близък или не. Просто думите…. са СИЛА! Най-мощния ни инструмент.
Най-много ни боли в живота не от друго, а от думите, казани ни някога от някой. Това е в състояние да остане в нас като вътрешна рана с години. И да напомня за себе си от време на време. Ако някой ни ритне, нарани физически, паднем, ожулим се или дори направим катастрофа, недай боже, това се забравя. Тялото се лекува и възстановява. Само белези може да останат, но на външно ниво.
Но има думи, които се помнят цял живот и оставят дълбоки вътрешни белези.
С оглед на това по-добре да помислим преди да кажем нещо на някой, защото ако за нас това е спонтанен изблик на моментни емоции, за другия човек може да е травма за цял живот.
И аз съм го изпитвала достатъчно пъти като съм била и от двете страни – нараняваната и нараняващата с думи. Езикът ми винаги е бил остър и режещ.

А когато човек стане малко по-сензитивен буквално усеща на енергийно ниво как думи, музика, книга могат да го отровят енергийно за много кратко време. Едно вътрешно усещане, което няма как да се опише. Така че поне аз избирам от известно време да се наблюдавам и да мисля повече преди да говоря, особено, особено когато съм в емоционална ситуация и съм „подпалила“.

Хубаво упражнение е 🙂

Words have the power to both destroy and heal - Buddha

Сега се сещам за нещо, което бях прочела някога и много силно ме беше впечатлило. Един руски експеримент за силата на проклятията, изречени на глас. Учените взели семена от растението арабодопсис, което е изучено много добре. Известно е много точно какви външни въздействия предизвикват едни или други отклонения в организма на растението. И с тези въздействия бил сравнен ефектът на „проклятието“.
Резултатите от изследванията ужасили учените. Словесната обработка на арабидопсиса била подобна на … облъчването с 40 хиляди рентгена. От такава ударна „доза“ се разкъсали веригите на ДНК и хромозомите, разпаднали се и се объркали гените. Повечето семена загинали, а у оцелелите генетическият апарат започнал да изработва противоестествени програми – започнали чудовищни мутации, които обрекли растенията на тежки болести и преждевременна смърт. Удивително е, че резултатите от експериментите не зависели от силата, с която били произнесени думите. Изследователите крещели, говорели, шепнели – във всеки случай разрушителният ефект бил еднакъв. Той бил предизвикан не от силата на звука, а от смисъла на казаното – рязко негативно отношение към растението.
Тези и други експерименти показали, че проклятията увреждат генетичният апарат, обричайки на гибел както самото растение, така и семената му. Струва ни се, че дистанцията между „зелените“ ни братя и нас е огромна. Но учените отдавна са установили, че генетическите апарати на всички живи същества работят по универсални закони. И еднакви въздействия предизвикват подобни изменения в организмите на хората, животните и растенията. Следователно проклятията могат да увреждат генетическия апарат и на хората. И това донякъде хвърля светлина върху понятието „родова карма“.

POSTER-WORDS-POWER

Думите могат да възнасят от щастие, могат и да раняват жестоко. 
Думите могат да излекуват наглед неизлечимото и могат да разболеят и най-здравият човек. 
Думите са нашия инструмент на изразяване в този физически плътен свят и чрез тях избираме каква следа да оставим след себе си. 
Думите са безценно средство на комуникация, дали ги използваме мъдро и разумно не зависи от никой отвън, зависи си само от нас. 
Устата говори само онова, с което е пълно сърцето ни.
А какво има в сърцата ни?…

The mouth speaks what the heart is full of

Сетих се и нещо друго любопитно като случка – преди няколко години преподавах психология една цяла учебна година към едно училище, беше стаж към университета, по проект одобрен от МОН с име „Превенция на агресията и насилието в училищата“. Беше много хубаво предизвикателство за мен. Научих и израстнах много през тази година. Както и да е, помня как веднъж изнасях една презентация за вербалното насилие пред 4ти клас, бях се вдъхновила и думите ми се лееха от сърцето, потокът на енергия течеше с пълна сила и всички деца ме слушаха с притаен дъх. После резултатът беше, че без малко да ни изгонят от училището по средата на стажа, защото едно момиченце от 4ти клас толкова се било впечатлило от посланието в думите ми, че като се прибрало вкъщи и направило забележка на баща си, че щом псува и говори лоши думички на нея и на мама, значи използва насилие върху тях. И това нарушавало нейните права. Тати, за нещастие,  се оказа мутра, която спонсорира училището и след като беше набил дъщеря си за тази проявена дързост, беше вдигнал грандиозен скандал в училището, че ще спре спонсорирането ако не ни забранят да „промиваме“ мозъка на дъщеря му. Помня, че бях съсипана и съкрушена, защото вярвах че правя добро от сърцето си, а се оказа, че навлякох само неприятности. 🙁

И тогава пак се замислих как, за да се приложи и разбере едно ДОБРО, то трябва да има благодатна почва. За да се посее едно семеца, да израстне, да цъфне и върже, и накрая да даде плод, почвата трябва да е подготвена да го поеме и отгледа. Трябва да е благосклонна към него.

Земята дава Живот...

Каквото посеем, това ще пожънем!

В крайна сметка наистина всичко опира до семейството. До първите седем години. До възпитанието и енергията, която цари вкъщи. До личния пример на родителите! До техните думи…
И колко е важно да даваме най-най-добрият пример, на който сме способни вкъщи на децата си, за да порастнат като съзнателни индивиди. Да се изградят като стойностни хора, които ще променят света с думите, делата и енергията си!
Много е важно децата да виждат хармонични отношения между родителите си, топли окуражаващи думи на Любов и уважение, защото това им остава подсъзнателно и един ден те ще възпроизвеждат точно тези отношения и в тяхното семейство.

– Стефи – 

YourWords

3 мнения по „Размисли за силата на думите!

  1. Страхотно, че можеш да изразиш това, за което повечето от нас се замисляме само за миг и после забравяме.

  2. Pingback: Свободата и избора да бъдеш, да живееш, да пътуваш, да спиш под звездите! | Стефи Божилова

  3. Pingback: Ретроспекция на 2013 и малко размисли… | Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *