Размисли за страхът от неизвестното и хората, които пускаме да си тръгнат от нас

Girl, cat and sofa

Разрових се назад във всички тонове писания и емоционални изблици, които съм запаметявала на компютъра си през времето (думата „тонове“ не е преувеличение…) и намерих едни меланхоличи размисли от 19.04.2011 г. Реших поради някаква причина, че мястото им е тук, сигурно защото днес ми е подобно меланхолично настроението, но в много по-малка степен от пред 2 години по това време. Като се замисля какъв хаос от емоции и чувства бушува в мен понякога и чак настръхвам .. 😀 Ето ги размислите:

„Седя на фотьоила с чаша фреш, котката е сгушена в мен, меланхоличната музика ме унася. Не искам да изляза от унеса, така е по-лесно. Мирише на пролет, но не е пролет. Пак е зима. Дърветата са цъфнали, но вятърът е ледено студен. И природата май е точно толкова объркана, колкото съм и аз.

Мисля… За всичко, което някога е било, което ще бъде, за всичко, което съм преживяла и което няма никога да преживея, защото времето не стига.

Мисля за всички пропуснати шансове, пропуснати поради страх от Новото и Непознатото. Поради страх да се впуснеш в живота с пълна сила без да знаеш къде ще те отведе Пътя и къде ще се озовеш утре. Без план и схема. Страхът да живееш, за да не загубиш живота си, е най-големият парадокс и най-важният урок, който съм учила някога – животът е живот само тогава, когато се живее! Не е живот когато те е страх или когато си слагаш граници и огради покрай себе си.

Днес ще стана наясно със собствените си убеждения и ще осъзная, че мога да премахна от себе си онези, които вече не ми служат!!!

Днес ще стана наясно със собствените си убеждения и ще осъзная, че мога да премахна от себе си онези, които вече не ми служат!!!

Мисля за всички хора, които съм пуснала да си отидат от живота ми поради страх, гордост или глупост, а после когато съм осъзнала, че не искам и не мога без тях, е било твърде късно, за да си ги върна. И тук нека кажем изтърканото, но вярно клише:
„Осъзнаваш какво си имал, чак след като го загубиш”.
Може би така е трябвало да стане. Може би всичко се случва когато му е времето. Знам ги тези успокоения. А може би не. Може би понякога се издънваме от глупост и после боли поради факта, че времето е линейно, а не можеш да го изкривиш, да се върнеш и да оправиш глупостите си. И да върнеш тези хора, за които наистина ти пука!

Мисля и за тези хора, които си тръгват без да те питат и без да ти искат разрешение. Отварят вратата и напускат живота ти, не я затварят след себе си и после всичко ти напомня за тях, но нямаш думата. През отворената врата духа студен смръзващ вятър от миналото… Сякаш си герой в нечий сценарии, но сценарият не е твой и филмът няма да е за твоят живот. Ти си само периферия.

„Вече знаеш – всичко свършва!
Странно място е светът!
Вече знаеш, че си тръгва тъй внезапно любовта!” – така се пее в песента, която слушам в момента. Дали си тръгва, дали ти я пускаш или дали изобщо някога я е имало – това е въпросът! А дали ще дойде отново и дали ще остане за по-дълго – това е загадка…

Къде е успокоението? Че след като осъзнаваме какво ни се случва и защо, след като знаем грешките и недостатъците си, значи знаем и силните си страни и преимуществата си и трябва само да направим една смела крачка напред (понякога скок) и да станем главните герои на живота си. Да започнем да взимаме съзнателни решения и да сме будни във всеки миг. Защото никой друг няма да го направи вместо нас. Никой няма да оправи грешките ни с магическа пръчка. Никой няма да дойде и да ни каже: „Не, не прави това! После ще съжаляваш много!”. Няма повече време, за да се страхуваш да поемеш отговорност за действията си и живота си, за мечтите си и последствията от тях. Няма време, защото всичко се случва ТУК и СЕГА, и само с говорене нищо не става, трябва да се действа. Дори с риск да паднеш и да боли. Дори с риск да стъпиш накриво и после да куцаш. Но това, което по-често се случва е, че когато събереш смелост да бъдеш себе си и да следваш мечтите си, цялата Вселена започва да ти помага, сякаш само те е чакала да се събудиш от зимния сън. Време е да се събудим!

Пролет е и Слънцето грее иззад облаците, макар да ни се струва студено и мрачно навън. Но това е заблуда, това е Мая. Илюзията на дуалния свят. Винаги е топло. И винаги е слънчево! И утре винаги е време за ново начало!“

– 19. 04. 2011 г. –

– Стефи – 

ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ ЗА ВСИЧКИТЕ СИ НЕДОСТАТЪЦИ И ГРЕШКИ И ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД!

ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ ЗА ВСИЧКИТЕ СИ НЕДОСТАТЪЦИ И ГРЕШКИ И ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД!

 

5 thoughts on “Размисли за страхът от неизвестното и хората, които пускаме да си тръгнат от нас

  1. \“Може би понякога се издънваме от глупост и после боли поради факта, че времето е линейно, а не можеш да го изкривиш, да се върнеш и да оправиш глупостите си. И да върнеш тези хора, за които наистина ти пука!\“
    Здравей Стефи!
    Зачетох се в тези ти писания и споделям от опит, че те може да са били верни за 2011 г, но сега е друго. Сега сме 2013- та и ако искаш, можеш да се върнеш в \“онзи\“ момент на ниво душа и да \“оправиш нещата\“, както ти харесва от сегашното ти ниво на съзнание. Това за линейното време важи само за трето измерение, но сега ние имаме възможност да пребиваваме и в по- горни измерения – четвърто и пето и там линейно време няма, всичко е тук и сега /тази вече изтъркана фраза, но е вярна/. Сигурна съм, че ти СИ, поне от време на време, в горните измерения със съзнанието си, дали го усещаш? Ако да, можеш волево и по желание там да \“лекуваш\“ ситуации, събития и т.н. неща, които от сегашна гледна точка не ти харесват. Това изменя времевата линия на бъдещето ти на ниво душа и след време можеш отново да имаш \“достъп\“ до същите хора, вече с разширено съзнание и да постъпиш по нов начин. С две думи – \“не всичко е загубено, окончателно и безвъзвратно\“, просто преместваш нещата. Ние сами си \“творим\“ света, все по- успешно!

    Това, ако искаш, не го публикувай.

    Поздрави,

    Диана

    • Благодаря, Диана! 🙂
      Точно такива лечебни „корекции“, ако могат така да се нарекат, правя от доста време и наистина работят! В релаксация, или медитация, или дори на сън се е случвало, в осъзнати сънища.
      Но понякога емоционалния ми свят си взима своето и ме завихря 🙂 Което също е прекрасна опитност 🙂
      Поздрави!

  2. Привет,

    сякаш прочетох моите размисли отпреди известно време.Чувала съм за \’\’и ако искаш, можеш да се върнеш в \\”онзи\\” момент на ниво душа и да \\”оправиш нещата\\”\’\’,търсих инфо по въпроса,но все още не ми е много ясно как могат да станат нещата.На ниво медитация ги преживяваш отново и ги изменяш или?…

    Ще съм много благодарна за малко повече информация 🙂

    Предварително благодаря!

    Нели

  3. Здравей…днес те открих и ето ти един прекрасен начин да дадеш място на хората да си пишат, когато искат, когато нещо им тежи или просто място, защото човек трудно го намира…всеки го има , но докато го намериш….се случва точно това,за което разказваш ти, нашите опити….да задържим нещо, да му се наслаждаваме, да го опазим , но от какво, дали не случайно от себе си, защото хората имат способност да разрушават..точно толкова ,колкото са способни да градят…сами…собствения си живот..и дали не е трябвало да стигнем точно до тук с всичката си тази опитност, за да съумеем да съградим вече новото , изумителното….нашия невероятно хубав живот.. и тогава ще дойдат точно правилните хора…тези, които ще останат…точно тези наши опорни точки…до които ще приключи всичко старо..разрушително…и ще започне всичко отначало…осъзнаването за това, какво сме…кои сме…как можем….да мечтаем….да действаме…да градим …всичко това, което искаме да сме…..

  4. Pingback: Свободата и избора да бъдеш, да живееш, да пътуваш, да спиш под звездите! | Стефи Божилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.