За орторексията и колко психично болни сме ние здравите хора!

When-working-out-isnt-enough-eating-will-be

И такааа, в хубавата слънчева съботна сутрин, след като разказахме играта на един кокос и изпихме по една огромна чаша шейк от банани и ягоди, седнахме да прегледаме списанието „За жената“ (държа да отбележа, че е на майка ми, защото аз не бих дала никога пари за подобен род боклуци!!). Каква беше неприятната изненада като го отворихме и видяхме, че всъщност темата е: „Здравето вече е на мода“ и доста статии, написани с много сарказъм, ирония и манипулативен подтекст. Чудя се дали са им платили от болниците или от Министерството на здравеопазването са подхванали кампания против все по-надигащата се вълна от осъзнати, пробуждащи се хора, които се замислят за себе си, за здравето си, за тялото си и за уважението и грижата, която му дължат като негови собственици! Все пак всички знаем, че Фармафията спонсорира целият свят…

Ето слагам и един голям цитат от статията за орторексията:

„Благодарение на медиите, рекламата или просто на страха от болести все повече хора започват да се стремят към здравословен начин на живот. Напълно се отказват от бялото брашно, кофеина, маслото, месото, маята, алкохола… в крайна сметка се лишават от всичко „нездравословно“. Но въпреки че следват всички правила, те не изглеждат щастливи. И не са здрави. Експертите назовават манията по здравословния начин на живот орторексия и я класифицират към психичните разстройства. Според The Daily Mail в рисковата група попадат най-вече работещите самотни жени между 30 и 40 години. За първи път за орторексия (от гръцки „орто“- правилен) заговаря доктор Стирън Братман и я описва като маниакална фиксация върху здравословния живот. Ефектите са недохранване, депресия, хронично недоволство. А допълнителните рискове са понижена плътност на костите, сърдечни пристъпи, инсулт, диабет. Страдащите от орторексия консумират само „чисти“ продукти без добавки, без масло, без сосове или сол. Твърдят, че пърженото пиле им докарва гадене. При това не се плашат нито от постоянната умора, която изпитват, нито от нарушенията в менструалния цикъл. Ако не отидат на тренировка, страдат от раздразнителност и агресия. Според психолозите тези хора са особено критични към околните, което обаче е отражение на непоносимостта им към самите тях. Вманиачаването в „наглед“ здравословния начин на живот стига до чудовищни размери, когато изпълнява функцията да подтисне неудоволетворението от живота и жертвената позиция. Под предтекста, че се грижат за себе си, те всъщност се самоизмъчват, очаквайки някаква награда в бъдещ период под формата на здраве, младост и красиво тяло.“

Толкова е абсурдно, че няма накъде повече и дори се чудя как да го коментирам и откъде да започна!!!

Първо, иска ми се да кажа едно голямо БРАВО на всички хора, които дори и само от „мода“ са се замислили дали пък да не променят нещо в начина си на живот и хранителните си навици! Защото със сигурност е по-добре да даваш парите си за плодове, зеленчуци и супер-храни, а не за модни дрешки, скъпи маркови чанти, цигари и какви ли още не глупости. Дори и да е само заради модата, ОК, но поне не е нещо, което ще ти навреди – а точно напротив – ще ти помогне да изглеждаш по-добре, да се заобичаш повече, ще ти помогне да прочистиш ума си и оттам нататък да се замислиш и за някои други аспекти на будния осъзнат живот. Всичко се случва постепенно, бавно, стъпка по стъпка и няма как да стане изведнъж. Все отнякъде трябва да се започне.

Защото аз винаги казвам напоследък, че има две посоки на самопомощ – отвътре навън и отвън навътре. И най-добре е ако двете вървят заедно, ръка за ръка. Това е поток от енергия в две посоки. Можеш и е прекрасно да си помогнеш като прочистиш тялото си, като изхвърлиш шлаките и токсините, натрупани с годините, като се освободиш от излишните килограми, които често носиш и на психологическа основа и се явяват голям блокаж пред съзнанието. И след това включиш и другия метод – отвътре навън – и се захванеш с вътрешни практики като медитации, визуализации, дишане, осъзнаване, замисляне, групи за взаимопомощ и психологическа работа. И по този начин трансформацията става пълна и тотална – абсолютно телесно изчистване и обновяване на клетките и също психологическа трансформация.

КОЕ ИЗБИРАШ ?!

КОЕ ИЗБИРАШ ?!

Защото тялото е част от нас, то е огромна част от нас и дори много хора си вярват, че те са само тялото и нищо повече. Ние сме души, но временно обитаваме този скафандър и чрез него вършим работата си тук на Земята, изпълняваме мисията си (дано повече хора го правят!) и учим уроците си. Без това грубо физическо тяло нямаше да бъдем тук, нямаше да сме сред всички останали. И идвайки тук, някога отдавна, ние сме поели отговорност за него, приели сме задачата да се грижим за нашия скафандър, така както се грижим сега примерно за колата си или чистотата на апартамента си. Каква е логиката да пускаме прахосмукачка всеки втори ден, да си мием чиниите, но да не си чистим тялото от всичко, с което сме го тъпкали през годините?! И не говоря само за храна – говоря за всякакви боклучави напитки, алкохол, химични добавки, лекарства, антибиотици и прочие…

И не е ли най-най ама НАЙ-логичното нещо на света в някакъв момент да ни светне пред очите, че виждаш ли, това тяло се нуждае от нас точно толкова, колкото и ние се нуждаем от него, ако искаме да прегръщаме близките си хора още много години?
За мен е най-логичното нещо на света и искам да ви кажа, че съм безкрайно горда от себе си (и от голяма част от приятелите си + майка ми и приятеля ми) ако влизам в категорията на така наречените „орторексици“ !!! И ние сме доста щастливи хора и доста здрави също така и това е видимо от километри 😉

Healthy-eating-2-small

Откакто започнах да се грижа за себе си (което всъщност беше през 2002-ра като станах вегетарианка) през годините съм се чувствала все по-добре, все по-гъвкава, балансирана, центрирана и жизнена. Със спадове, разбира се, но когато съм спирала да се грижа за здравето си и съм започвала като всички останали „нормални и психично здрави“ хора да се тъпча с вафли, пици, понички и газирани напитки – е, да тогава наистина съм започвала да се чувствам омаломощена и психически подтисната. Защото замърсяванията на физическо ниво влияят пряко и на психическо ниво!!! И няма как да е иначе. И често хората се чудят какво не им е наред, търсят си външни фактори, с които да си обяснят подтиснатата си психика, а в крайна сметка се оказва, че след едно прочистване със сурова храна за няколко седмици, например, така им светва пред очите, че вече няма и помен нито от депресия, нито от пролетна умора, а за недохранването, описано по-горе дори няма да повдигам въпрос, че ме напушва смях. 😀

Вчера, впрочем, писах коментар под един пост в една група, където едно момиче много разпалено обясняваше как храните като мляко, месо и не знам си какво още давали сила на човек! Очевидно това момиче никога не е пробвало да се храни с нещо различно и в такъв случай е разбираемо, че говори така – така е научена милата, така е „дресирана“ от обществото, както би казал Дон Мигел Руис. И аз написах следното:

Ето тук вече опираме до личния опит – човек като не яде храна за известно време и се чувства много много МНОГО по-енергичен от един ядящ „даващи сила храни“ като месо и мляко  Можеш да работиш по цял ден , да спортуваш, да ходиш на 100 събития, спиш по-малко и имаш 10 пъти повече енергия. И това говоря без храна! А с режим на сурова храна – още повече! И да, говоря от личен опит след 3 месеца БЕЗ храна и само на сокове. Ако ядях готвена храна, да не говорим за животински продукти, никога нямаше да имам енергията да водя по 2-3 Йога занимания на ден, да спортувам с гирички, да съм нон стоп някъде по срещи и семинари. Ама трябва да се изпита лично! С приказки и философии не става, за съжаление. Става с ЛИЧЕН ОПИТ!

Lead-a-Healthy-Lifestyle-if-you-want-to-Feel-Better-and-Live-Longer

И последно ми се иска да кажа по отношение на по-горния цитат от списанието:
„Вманиачаването в „наглед“ здравословния начин на живот изпълнява функцията да подтисне неудоволетворението от живота и жертвената позиция“ – иска ми се кажа, че ми е много тъжно, че се пишат такива неща, защото хора, които никога не са опитвали да се хранят по различен начин от общоприетото тъпкане с боклуци, може би никога няма да пробват дори, след като прочетат тази статия. Те ще си кажат: „Не искам да съм от онези лудите и дори няма да пробвам, за да не се плъзна по наклонената плоскост“ и така ще си продължат по стария начин – в някакъв момент заболяванията ще започнат да се трупат, симптомите да нарастват, килограмите да се увеличават, лекарствата ще станат ежедневие, умората, тежестта, неудоволетвореността от живота и от себе си, но ХЕЙ –  ТОВА Е НОРМАЛНО!!!
Мисълта: „Ние сме нормални и живеем като всички останали!“ сигурно е доста успокояваща. Но не и за мен и никога не е била. Явно не съм родена да съм „нормална“.

Това е "нормално" и то не води до проблеми :-D

Това е „нормално“ и то не води до проблеми 😀

Хайде да не бъдем нормални, искате ли? Ей така за разнообразие – да спрем да се опитваме да се впишем в болното ни изнервено общество. Да започнем да си използваме сивото вещество в главата и да се опитаме да го понагънем мъничко. Да започнем да разсъждаваме с този даден ни Ум. Да го използваме градивно за развитие! „Нормалните“ са до време, докато ние не станем повече и тогава, един ден, „нормалното“ ще е различно. А да се грижиш за здравето си, да си гледаш домашна храна, да се храниш предимно със сурови плодове, зеленчуци и ядки, да спиш по-малко, да се движиш много повече, да си ЩАСТЛИВ и доволен от живота си, да не мрънкаш и да не се оплакваш – това ще бъде нормално!!!

Джиду Кришнамурти е казал най-любимия ми цитат:

„Да се опитваш да се впишеш в болно общество, не е признак за добро здраве!“

326_3480850

Пожелавам на всички ви, наистина ви пожелавам дълбоко от щастливото си сърце, да опитате да се погрижите за здравето си! Да слушате тялото си и сигналите от клетките си! Да се вглеждате в психиката си и да се питате много хиляди въпроси. Да търсите жадно отговорите и да не се задоволявате с даваните обяснения в някое списание или по телевизията или от лекарите дори. Вие сътворявате собствения си свят! Вие и само вие дърпате конците!! И ако се чувствате здрави, жизнени и красиви – да си кажете силно на глас: „Да, искам да задържа това усещане ако може цял живот, защото това е НОРМАЛНО!“ Да направите всичко възможно да не робувате вече на Царят Мързел, който постоянно ни дърпа назад и да работите за мотивация! Да давате най-доброто от себе си всеки ден!
УСПЕХ по този път! Той не винаги е лесен, но винаги си заслужава! 🙂

– Стефи –

DigitalErialAliBirdofParadise

Аз избирам да изглеждам и да се чувствам ненормално добре в кожата си! И съм щастлива, че съм "ненормална"! :-)

Аз избирам да изглеждам и да се чувствам ненормално добре в кожата си! И съм щастлива, че съм „ненормална“! 🙂

 

13 мнения по „За орторексията и колко психично болни сме ние здравите хора!

  1. Аууу, Стефи, НЕНОРМАЛНО :))) добра статия!!! Супер много ме накефи и накара да си говоря сама как ама точно така е, както си написала ;)))! Поздравления! А клинчето от снимката направо бих ти го откраднала, но, уви, точно сега няма да се побера в него, щото си имам едно 7-месечно стърчащо коремче :)))!

    • Хаха благодаря ти 🙂 Май много хора се припознаха колко точно психично болни са 😀 Честито за 7-месечното коремче и ти пожелавам леко доизкарване на бременността и още по-леко раждане! 🙂

  2. Разбира се, не сме нормални, как ще сме, онзи ден личната ми лекарка ме погледна възмутено с думите:“ Естествено че ще страдаш от липса на B 12 него го има само в месото“ Последно време се интерасувам от минералното съдържание на семената, ядките и зърнените култури. Тези съкровища са бъкани с калции, магнезии, и още много много много, но никой не казва чжте ги за здрави кости, нали??? Хората са слаби, за съжаление, много слаби и чакат отнякъде да им кажат какво да ядат, как да се държат. Познавам човек който го е срам да внесе плик на Кауфланд в Лидл например, щото виждаш ли, проличава си че е пазарувал при конкуренцията !!! Сега се сещам за онази статия за киноата и „болните“ вегетарианци. Естествено че ще измислят болест за хората които спазват здравословен режим, нали трябва да сплашат страхливите, да има така хубаво натиск отвсякъде, за да стреснат хората да не повярват в това че храната е лекарство и да замаскират победите ни над болестта с измислена такава!!! Естествено че сме фанатици, ами извинявай аз като вляза в супермаркета освен на щанда с под и зеленчук друго не искам да си купя! И даже те са пълни с пестициди и нитрати, та за предпочитане е близкия зеленчуков пазар.

    Извини ме, Стефи, малко се поувлякох, ама тази статия дето са я написали много ама много ме вбеси.

    Дими

  3. Некоректното в тази статия, която си цитирала (освен всичко останало от фактологията) е, че твърде много обобщава нещата. Аз лично доста се дразня на изказвания от рода на „хората това, хората онова“ особено в публикации с претенциите за уж научно четиво. „Но въпреки че следват всички правила, те не изглеждат щастливи. И не са здрави.“ Какви са тея „правила“, кои са тези „те“ – не се знае.. Да не говорим щастието колко разтегливо понятие е.
    Принципно съм съгласна с твоята позиция, но Стефи, знаеш, че има и зрънце истина тук, разбира се с много условности върху конкретния човек. Анорексията не е ли пак заболяване на психическа основа? Те и манекенките са слаби и живеят уж здравословно, но това не пречи в такъв бизнес да се използва дори консумацията на чист памук само и само, за да залъжат стомаха си и да останат слаби. Вманиачаването няма как да бъде от полза независимо точно в какво поле се изразява.
    Идеята ми е, че ти гледаш от твоята си позиция – имаш опит, знания, достатъчно интелигентна и сензитивна си, за да изкараш три месеца без храна и това да не ти навреди, точно обратното. Но на много хора би им навредило поради една или друга причина, най-вероятно заради липсата на твоите знания, на физическо и емоционално ниво. Добре е нещата да стават умерено, всеки според неговите си възможности и най-вече, когато се усеща емоционално зрял за такива важни промени.
    Може би някои хора наистина се чувстват изнервени и депресирани, заради нещата, които са си наложили да не ядат или да не правят, но това е защото емоционално не са готови да се разделят с тях. Това много добре го разбираш – ако някой толкова вярва, че се лишава от еди какво си, то лишението е психологическо, не толкова физическо и сетивно.
    Ние няма как да знаем дали някой не си е навредил сериозно опитвайки се да спазва някаквъв определен режим, не знаем дали не се е разболял от недохранване и дали не е преживял сериозно психологическа травма заради реакцията на околните хора, които обича и така нататък.. просто казвам, че факторите са много. Иначе и аз не се имам за много от нормалните, но това е една друга тема 😉

  4. Е, не! Искам да си ми по-голяма сестра! Макар и виртуално, пак си моята подкрепа, да знаеш. Семейството ми е живо и здраво, нека останат така, милите, обаче начинът им на живот, включително и моят преди години, е от \“нормалният\“… Приятелките ми също са психично здрави- вчера една от тях съвсем сериозно обяви, че човек, който е изключил напълно пакетираните сладкиши, няма смисъл да живее. А днес майка ми ми се ръзсърди, след като буквално ми вря в устата купешка сиренка, а аз отказах. Всички ми съжаляват и умират от смях и подигравки, когато в училище хапна ядки или плод. Аз ли се лишавам от нещо – НАПРОТИВ! Те се лишават от здравето си доброволно, но още не го осъзнават. Дано след време да ме разберат.

    • Галина, знам какво ти е 🙂 Едно време в гимназията постоянно си носех сурови ядки и в междучасията ходех да си купувам ябълки, докато другите нагъваха кренвиршки. Къде ми се подиграваха, къде просто ми се смееха. Не са се сърдили поне де. В момента всички от старата ми компания от класа яко пият, пушат и са доста затлъстяли. Почти никой не спортува, само 2-3ма де, ама те са изключение. Имахме среща на класа преди месец и нещо и като ме видяха как изглеждам им падна ченето. А аз спокойно си отидох с тях и си седнах в Mr. Pizza, извадих си една бутилка домашно направен сок, поръчах си един билков чай и им заявих на висок глас, че от 2 месеца не съм яла храна и няма да си поръчвам нищо друго. Паднаха им ченетата. Преди никога не бих го направила, толкова бих се притеснявала от реакциите им и сигурно дори не бих отишла на срещата на класа, обаче сега тотално не ми пука. Горда съм от себе си и от това, което правя и начина, по който живея! И ти трябва да бъдеш! Един ден, след години, ще видиш разликата в твоето излъчване и визия и в тяхната (ако все още поддържате връзка) и ще се усмихнеш на себе си, ще си благодариш. Проблемът е, че и те ще видят тази разлика и ще им се дореве. Но така е – всеки прави собствените си избори и си плаща цената един ден 🙂 Горе главата и БРАВО!

      П.С. – Ето това: „човек, който е изключил напълно пакетираните сладкиши, няма смисъл да живее.“ ме разсмя с глас. Радвам се, че не живея с единствените вътрешен дълбок смисъл да ям пакетирани сладкиши. Радвам се, че животът ми не се върти около това. Би било много тъжно, не мислиш ли? 😉

  5. Само така !! А ако някои от бившите ти съученици те види и се замисли малко може би и той да се опита да промени живота си. Ето как личния пример може да промени хората около нас, а не безмисленото четене на лекции. Урааааа, да живее промяната :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

  6. Здравей прекрасна Стефи! Открих те неотдавна и се влюбих в сайта ти, толкова слънчева и позитивна енергия струи от теб!
    Статията ти наистина ме развълнува, защото от доста години се вписвам в категорията на „ненормалните“, и това често е водило до странни погледи и насмешка у околните, но най-тъжното е, че доведе до почти пълен разрив в отношенията ни с майка ми. Тайничко ти завидях за разбиращата и солидарна майка, аз никога не съм имала това – макар че с времето свикна с моите лудости и не се занимаваше много с мене, а и бяхме далеч една от друга. Но положението стана съвсем нетърпимо, когато се омъжих и се роди дъщеря ми – непримирима е с начина по който я отглеждам, така и не пожела да разбере че просто искам да имам здраво дете… Всяка наша среща завършва със скандали, дотолкова че не съм я виждала от почти 2 месеца. А това ми тежи, тя ми е майка, дала ми е живота си, любовта си, а сега и за детето ми дава мило и драго. Само по този въпрос не можем да се разберем. Не знам какво да правя, чувствам се в пълна безизходица, моля се всеки ден да се вразуми и да се оправим..
    Дори не знам защо поста ми се превърна в изповед, някак ме предразполагаш, прекрасна Стефи 🙂
    Знам само, че не бих заменила усещането за здраве, сила и щастие, което ми дава веганския начин на живот за нищо на света, и се радвам че има хора като теб и че „лудите“ ставаме все повече!
    Бъди все така лъчезарна, светеща и вдъхновяваща, бъди благословена!
    П.С. Изглеждаш страхотно след соковото прочистване, възхищавам ти се, не знам как се стои 3 месеца само на сокове, това определено не е за всеки. Но ти определено не си всеки 😉

  7. Благодаря за прекрасната статия,Стефи! Подкрепям на 100%. Кой каквото ще да говори и да прави-аз слушам себе си,аз уважавам себе си,аз обичам себе си и за това внимавам какво вкарвам в организма си,и какво правя с него. Вярвам,че все повече хора се събуждат за един по-здрав живот,за един по-здрав ум,за едно по-смислено бъдеще. Защото всичко започва с осъзнаването и поемането на лична отговорност. Всичко започва от теб самия. Ако всеки се погрижи преди всичко за себе си,а не постоянно да гледа в канчето на другия,т.е. в живота му,и да „критикарства“ ….,пропускайки от поглед своето съществуване….,светът наистина би бил прекрасно място,изпълнено със здрави и щастливи хора. Хора,удовлетворени от себе си,хора чиито мечти за живи, чиято връзка с техния по-висш аз е силна, и чийто живот е градивен и красив.

  8. BTW, толкова много омраза и жлъч лъха от статията, че съм сигурна, че ако гугълнеш авторката, ще излезе дебела застаряваща лелка, с поченели от пушене зъби и подпухнало от вътрешно възпаление лице, от което струи „психическо здраве“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *