Сидхи – психичните способности – в Йога

makeawish

Това е тема, по която не обичам да пиша и говоря, а и е деликатен въпрос. Друго е да се пише за чисто физическите ползи от Йога или за търпението, волята и постоянството, които тя развива в характера на човека с ежедневна практика.

Но за тънкия момент с психиката и способностите… навлизаме в друга територия. Венцеслав Евтимов много ни е разказвал, и много неща не е разказвал на всички публично… По Пътя на Йога, верните практикуващи (не само асаните, а всички компоненти) може да получат така наречените на санскрит Сидхи – това са „чудесата“ от наша гледна точка. Или иначе казано – психични способности. Смята се, че главните са 8 на брой. Те се дават по Пътя на ученика с цел да го разсеят от основната му крайна цел – Самадхи (Просветлението), която се постига след много много МНОГО дълъг извървян път. Или се дава от Гуру.
Целта с даването на сидхи е постигната при много хора – човек се полакомява, разсейва се, започва да ги използва с комерсиална или Его цел и развитието му спира. Когато нещо такова като Сидхи се получи, то трябва да се пренебрегне. Да не се демонстрира. Може да се изследва как работи, но дотам. Човек продължава да си прави каквото си е правил и досега. Да практикува. След някакво време, ако изпитанието се мине успешно, тази Сидха обикновено си отива от самосебе си. Тя не върши никаква работа. А и само по филмите е забавно да имаш подобни способности, на живо не е …

Анима сидха – анима означава да станеш по-малък от най-малкия – възможност да станеш малък. Това качество се нарича мащабиране, тоест човекът може да изменя своите мащаби при определен процес. Човек може да се смали до размера на атома. Всеки някога е владеел тази способност. Оттам имаме това чувство – помните като малки как казвахме : „да можех да стана такъв мъничък и да премина там”. Ако човек не е имал тези способности в миналото, ако те не са заложени в него, той не може даже да си помисли така. Тоест даже импулсът, който ни позволява да мислим за това, че можем да станем малки, това е подсъзнателен опит. Душата винаги има памет. И като подсъзнание тази памет се изтръгва оттам, но тялото вече не е същото – то вече е лишено от тези способности, затова само в паметта остава желанието. Желанието да действаме така, но ние не можем да действаме така. По същия начин човекът без крака казва „да можех сега да потичам” – той е на инвалидна количка и това остава просто негово желание, но някога той е тичал – не се е родил веднага без крака. Способността е загубена, но желанието да дайства така остава. Затова относно всички тези желания, особено нашите детски желания, се описват във ведическата литература и се казва, че човек до 5 години напълно помни всички свои минали сидхи. Всъщност ведическата литература описва, че детето до 5 години помни трите си последни живота – кой е бил, понякога назовава имена, и т.н. и действа все още в миналото. След 5 години махавикая карма влиза в много грубо състояние и детето става нов човек.

Лакхима сидха – означава да станеш по-лек, по-лек от въздуха – възможност за левитация, антигравитация, тоест, вдигат се, летят, ходят по водата и т.н.
Христос например е ходел по водата – това са определени способности, които дават възможност да измениш гравитационното поле на тялото.

Прапти сидха – това е да си доставиш каквото искаш от там, от където искаш. Сега хората не разбират какво е това материализация – хоп и в ръката на човека се появява каквото иска, но той се сдобива с този предмет посредством тези прапти сидки посредством определени етерни канали на друго място, тоест предметът изчезва от едно място и се появява в ръката му, но ако не знаете за какво става дума ще си мислите, че той е създал този предмет. Но не го създава.
Има данни и записки за Учителя (Беинса Дуно), че е употребявал в някои моменти такава способност – има разказ как е материализирал една баница и после е казал на хората, които са били с него „А сега трябва да си я платим, защото тази баница изчезна от еди-къде-си“

Шитава сидхи – да създадеш нещо или да унищожиш нещо по свое желание. Когато можете да създавате и разрушавате предмети без да ги докосвате – достатъчно е само да мислите за това с помощта на определени вътрешни вибрации – наричат се биджи, тоест вие повтаряте определени мантри, привеждате тялото си в определено вибрационно поле и въздействате. Определените вибрации са свързани със звука – фини звуци и груби звуци. Може би знаете – чукаш по клинена чаша, намираш нотата, след това като кажеш „а-а” – и чашата се разбива на мънички парченца. Всеки предмет може да бъде разрушен посредством звукови вибрации.

Вашитва сидхи – да управляваш всички материални елементи и да подчиняваш своята воля на другите хора. Сега такива способности имат екстрасенсите и хипнотизаторите, но тези способности са свързани с кармата на живото същество – затова виждаме как някой излита на половин метър или в най-добрия случай бяга по водата.

Камавасията сидхи – тоест по своя воля да възприемаш всякаква форма, тоест превръщане. човек може да се превръща не само в живи същества. Той може да се превръща даже в материални предмети. И всички останки от тези способности са неуправляеми. И те сега получават само страдания то тях – много лекари имат такива описания – това е научно доказано. Причината за това е, че някога такива хора са притежавали тези способности, но са ги използвали неправилно – това е пряко свързано със закона за кармата.

Това са някои от основните, но всъщност се казва, че са общо 108. Дълъг списък с част от тях може да намерите тук: ЛИНК. Много е интересно като се зачете човек 🙂

the_yogi_attains_siddhi
А ето какво казва Свами Сатянанда Сарасвати в своята лекция „НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЙОГА ПРАКТИКА (садхана)“, изнесена през ноември 1968 год. на 5-тата Международна Йога конвенция :

Чрез Йога садхана (практика) човек постига спокойствие, мир, еднопосоченост на ума и силна решителност. Също човек възвръща и увереността в себе си. Всички тези качества са много важни за успешно съществуване във всички сфери на живота, даряват ни и със знанието как да оползотворим енергията, генерирана от Йога практиките. За да желае свръхестествени сили –  сидхи –  човек трябва да унищожи и прекърши цялата физическа и психическа структура чрез силни и мощни практики и да превърне всички умствени качества и сили изцяло към постигането на една сидха само. Тези сидхи, макар и трудно достъпни, нямат постоянна стойност. Не можете да ги използвате в този свят за свой цели нито да има някаква полза от тяхната демонстрация. Затова и Йога не препоръчва стремеж към развиване на такива сили. Не те са целта на Йога!“

Violet-Pink_Lotus_Rainbow

Търсейки други материали за сидхите на български, попаднах на следния откъс, който силно ме заинтригува и го слагам тук:

„В „Йога Сутра“ на Патанджали има описана процедура наречена «самяма», която е източник на сидхите. Самяма е системното пораждане на специфични намерения вътре в чистото екстатично съзнание. Но самяма не се прави за постигане на сидхи. Прави се заради пречистването в нервната система по пътя към сидхите. Самяма е духовна практика, която може да бъде интегрирана заедно със всички други духовни практики, които обсъждаме. Първичните ефекти на самяма са движенето на чистото екстатично съзнание и разширяване на екстаза вътре и извън тялото. Ние ще “култивираме тихо вътрешно съзнание, излизащо навън по мощни начини”. Това е самяма.“

И още един откъс, пряко касаещ ме за енергията. И за това, което аз писах наскоро – че има много по-висш източник на енергия от храната:

„С напредването ни в Йога нашата нервна система се прочиства и отваря за нашите вътрешни пранични енергии и се похранва от Кундалини /сексуалната/ енергия, събудена от тазовия район. Когато този процес узрее ние се храним от активната жизнена сила (Прана) много повече. Толкова много, че дишането спира спонтанно за продължителни периоди по време на пранаяма и медитация и накрая дори вън от практиките. Дори начинаещите медитатори преживяват това автоматично забавяне и спиране на дишането. Същото важи и за приема на храна. Ако сме подхранвани отвътре, тогава зависим по-малко от постоянния прием на храна и можем лесно да гладуваме без особен дискомфорт, макар и това да се появява по-късно  в практиката, отколкото непосредствения отговор на дишането.“

Смятам, че няма нужда да коментирам каквото и да било под тази статия. Надявам се материалите да са ви били интересни. Темата е дълбока и безкрайна. Тук само се загатва. Всеки един, при интерес, може да направи свои собствени проучвания и най-вече – ПРАКТИКА.
Венцеслав Евтимов винаги казва:
„Един грам практика е равен на тонове теория!“

Успех и попътен вятър в най-дългото пътуване!

Ако тази статия Ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂

– Стефи Божилова – 

530762_270883043000536_237427049_n