С поклон пред моя Учител – Венцеслав Евтимов

Венцеслав Евтимов - Evtimov

Това на снимката е Венцеслав Евтимов – доайенът на Йога в България – на 80тия си рожден ден. Преди малко ми пратиха тази снимка и в момента, в който я отворих тръпки побиха цялото ми тяло, отвън и отвътре, и сълзи напълниха очите ми. Не съм тъжна или щастлива, просто тези емоции ме заляха като водопад. Плюс една огромна дълбока вътрешна БЛАГОДАРНОСТ за всичко, което ми е дал, за всичко, на което ме е научил, за благословията да го срещна в живота си на ранната 14 годишна възраст и да черпя от този извор на вдъхновение, сила, познание, воля и духовност….

Ето в тази статия може да прочетете подробности за неговия живот и здравословните му проблеми, които го вкарват в Пътя на Йога преди повече от 50 години и благодарение на неговата Мисия, днес в България има хиляди хора, които са започнали при него, вдъхновили са се и са посветили също живота си на Йога.

Отдавна си мислех да напиша статия за него, но самата мисъл колко много неща имам да кажа и как, каквото и да кажа, няма да бъде достатъчно и няма да изрази онова вътрешното в мен, все се отказвах. Преди месец и нещо Краси – главният редактор на списание Усури – ми предложи да напиша кратък материал за Венцеслав Евтимов, който да включат в голяма статия за него в априлския им брой, който трябва да излезе всеки момент. И всъщност тук ще споделя това, което написах за Усури с уговорката, че то е капка в океана и има още толкова безкрайно много, което да се напише. Но нищо няма да ви даде тази представа и усещане за този велик човек, което бихте получили ако сте в една зала с него, ако слушате разказите му, гласът му, гледате живо-горящият пламък в очите му и усещате силната му енергия, която завладява всички.

В залата по Йога в НСА през 2004 - аз съм момичето със синята блуза в центъра. :-)

В залата по Йога в НСА през 2004 – аз съм момичето със синята блуза в центъра. 🙂

За всички тези години на духовно търсене, в които съм пътувала много и съм се запознавала с много учители и много мъдри хора по цял свят, в живота ми е имало само един голям авторитет и това е моят УЧИТЕЛ по Йога Венцеслав Евтимов. Пред него и пред това, което е постигнал, ще се прекланям до края на живота си.

Имах щастието и благословията да попадна при него на крехката възраст от 14 години и той допринесе много за формирането на възгледите ми, ценностите ми и морала ми. Имах шанса да се уча от най-големия Учител по Йога в България, доста краен и рязък за много хора, но човек, който нито за миг, нито за ден в живота си не е престъпил възгледите си, не се е полакомил от слава, богатство и величие! Човек, винаги безгрешен в словото си! Който нито за ден не е спрял да служи на Светлината и да учи стотици, хиляди хора не само в България, но и по света, на това, което е спасило живота му когато е бил на 33 год. и му е позволило да гледа дъщеря си как пораства.

Когато си спомням за миговете в залата, когато този човек ни е разказвал случки от живота си, лични моменти на изпитания, преживяването си в Индия с неговия духовен Учител, когато си спомням нашите телефонни разговори и неговите лични напътствия към мен, често идващи в моменти, когато най-малко съм очаквала, и очите ми се пълнят със сълзи…
Това е най-ценният подарък, който съм получавала някога!

Венцеслав Евтимов на млади години

Венцеслав Евтимов на млади години

И по-специално си спомням как се събираше таксата по Йога в залата. Такса, толкова символична – 2 лв. за ученици, студенти и пенсионери, 3 лв. за работещи. Та как се събираше таксата? В една картонена кутия оставена на изхода на залата. Заплащането беше оставено на съвестта на всеки един, без това да се следи и съблюдава по някакъв начин. Често сме намирали в кутията салфетки или жълти стотинки, често наема за залата не можеше да се събере, въпреки че на всяко занимание, всяка събота присъстваха между 100 и 150 човека. Венцеслав Евтимов нито веднъж не говори за пари, нито веднъж не промени принципа си. Той не правеше това, което правеше от 50 години, за пари! Той го правеше и все още го прави за ДУХА!

Защото независимо какво правим докато сме в тези физически тела на Земята, независимо кой разбира или не разбира за нашите чисто човешки Его-игрички, когато съблечем тези тела един ден и когато Душата ни ги напусне, тогава ще отговаряме не пред друг, а пред самите себе си и пред този Вселенски закон на Кармата.

Каквото посеем, това ще пожънем. В мен Венцеслав Евтимов пося семената на честността, упоритостта, постоянството, силната воля и на моралния принцип Ахимса – ненасилие към нито едно живо същество на Земята.
Сигурна съм, че той е посял и много други семенца, които търпеливо чакат благодатна почва да покълнат и да започнат своя живот под Светлината.

Нека всички същества да живеят в Светлина, Хармония, Мир и Любов!
Lokah Samasta Sukhino Bhavantu..
АУМ.

* Тук може да гледате видео интервю с Евтимов от 2004 година.

Автор: Стефи Божилова

Venceslav Evtimov

A това на снимката е Дхирендра Брахмачари - Учителят на Венцеслав Евтимов от Хималаите. Велик велик просветен Дух!...

A това на снимката е Дхирендра Брахмачари – Учителят на Венцеслав Евтимов от Хималаите. Велик велик просветен Дух!…

AUM

AUM

 


38 мнения по „С поклон пред моя Учител – Венцеслав Евтимов

  1. Браво ,Стефи, това е прекрасно , наистина всички ние трябва да отдадем дължимото на този прекрасен и светъл човек , който не само ни показа пътя към йога , но ни показа нагледно и с личен пример как да живеем и бъдем достойни хора ! Да е жив и здрав и да се помни и знае пътят му !
    Прекрасна статия !Нека се помни и знае, горд съм , че съм бил и съм част от това време !

  2. Благодаря на моя велик учител, Венци, за това, че ми спаси живота. И аз на неговата възраст, когато и той е започнал, щях да си отида, но кармата ми ме отведе до Него. И не само се спасих, но и отидох по-нататък – ОТКРИХ, че Йога е УНИВЕРСАЛНА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ ОТ ВСЯКАКЪВ ВИД – не само личностни, но и обществени, научни и каквото си щете. С това въоръжавам България и Света с Нова наука:
    http://www.bgl-biz.com/new-civilization/yoga

  3. През далечната 1986 г. ми попадна книгата на Венцислав Евтимов- Хата Йога. Запалих се и така до днес. Не го познавам, но ще съм му благодарен винаги за живота, който водя благодарение на Него.

  4. С Венцислав Ефтимов се познавам от 1960 година, когато ми беше учител в техникум „Киров“. Казвам Учител, защото той е точно това, не преподавател или обикновен даскал. Казвахме му Маркиза, защото блестеше с благородния си вид и огнения си поглед. Опитвахме се да му подражаваме, но той беше недостижим.
    Маркизе, Венци, макар и със закъснение, ти честитя 85-те славни години на Учител и Водач! Не се отдръпвай от четата, която водиш! Пътят, който си избрал е труден за следване, ти си труден за настигане, но светлината, която славно носиш, осветява и моето сърце. Ти си невероятен човек, гордост за Твореца! Обичам те и се гордея, че те познавам!
    Дано това послание стигне до теб, защото не всеки владее телепатията и би било добре от време-навреме и другите, които те обичат, да знаят, че не спираш да разчистваш тръните и да осветяваш пътя им! Благодаря ти, че те има!
    Казвай или написвай по някоя мисъл някъде- сега поне няма кой да те спре. Не забравяй Лао Дзъ- преди да се оттегли е написал сборникът-указание, който е факел и до днес!

  5. Най добрият човек когото съм познавал.Най истинският учител.Дар божи за България и света.

  6. Познавам Венцислав Евтимов от 1963 г. когато започнахме да учим в новопостроения елитен електротехникум „Сергей Миронович Киров” – София. Класът ни се състоеше от 37 ученика. От тях (за съжаление) само 9 бяха момичета.
    Той ни беше курсов ръководител и приятел на всички. Венцислав Евтимов ни преподаваше по „Релейна защита”. Този всеотдаен и чудат човек изпитваше едновременно по 6 души. Поради липса на място на черната дъска ни караше да пишем и по цокъла на стените. Караше ни да докладваме по трима души едновременно. През това време той четеше вестник и правеше забележки на този, който бърка или на този, който подсказва. По време на междучасието се затваряше в стаичката си винаги на отворен прозорец и стоеше на челна стойка или лотос върху бюрото си. Никой от нас не може да забрави красивите мигове прекарани с него на екскурзиите на които ни водеше – през лятото и през зимата. Дори ни покани в дома си ни показа снимка, когато е бил 120 кг преди да започне да се занимава с йогизъм. Никога не сме го виждали облечен с пуловер, или сако. Ходеше винаги с мрежеста тениска независимо дали температурите са +30°С или -30°С. Пътят за достигане на това душевно и физическо здраве Венцислав Евтимов е описал в книгата си „Йога – практическо ръководство” – 1981 г.
    Нашият курсов ръководител не ни забрави и след завършването на техникума. Присъстваше на сбирките ни на 20 и на 40 годишнината от завършването. Помнеше имената и се интересуваше от всички курсисти. За съжаление, през 2017 г. вече не можа да присъства на 50 годишнината ни поради влошеното си здравословно състояние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *