Дъжд

-tired-alone-girl-rain-sad-Favim.com-408942
Сълзите пак събовно капят
както навън вали дъждът.
И капките големи вади правят,
кални пръски с думите горчиви се менят.

 

И облаците черни
отново се гневят.
Че чувствата ми верни
остават неразбрани
за пореден път.

 

И думите ти,тъй неясни
защо пред мене спират?
Защо очите ти прекрасни
със всеки поглед  все повече замират?

 

Как искам да съм вятър,
за да отвея надалеч дъжда,
как искам да съм пясък,
за да премахна стичащата се ръжда.

 

Защо не съм като дълбоката вода?
Където болката потъва
и се дави споменът за любовта.

 

Когато аз под капките застана
и по мене се разлее мокрота,
как ще ми се водата да измие всяка рана,
дълбокият,прогарящ белег на жестоката съдба.

 

Гръмотевица далече се разнася,
гърмът от небесата пада.
Страдание във мене се нанася,
Защото виждам истината на лъжа да става.

 

Сега аз зная,че си ТАМ,
от другата страна на моя свят,
ТАМ,където казваш ,че си сам,
защото не искаш вече нежност да ти дам.

 

А, дъждът е спрял!
Или поне е по-утихнал.
Но нито искът ми за теб е по-замрял,
нито зовът на тишината е притихнал.

 

Земята кротко всичко ще поеме,
а после капките във въздуха ще литнат,
но няма никой твойто място да заеме,
не ще накара никой любовта да стихне!

 

Автор: Стефи Божилова
Писано на: 14.май.2003 г.

tumblr_lyqwu9vFIS1r9cxm7o1_500

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *