Среща с бате Жоро в село Делчево

424826_10200117440524234_1970058163_n

 

Споделям в сайта и една история, която се случи в началото на декември по време на 4 дневната ни обиколка на България с приятеля ми, един испанец, който ми беше на гости за 1 месец, един холандец от couchsurfing и един италианец – мой приятел, с който се запознах в Италия през октомври. 
По някаква неясна и все още необяснима за мен причина, историята доби нечувана популярност във Фейсбук, снимката, под която беше разказана историята, е споделена до момента 5,350 пъти, и след това от БНТ отидоха на гости на Бате Жоро и снимаха предаване за него – може да го гледате ЕТО ТУК.
Имаше много разнопосочни мнения и коментари, разбира се, както се случва всеки път когато много хора прочетат дадено мнение/история. Няма как всички да мислим еднакво. Ето и историята, както я бях написала тогава:

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Ето я историята за човека, който срещнах днес в Делчево, за която обещах да пиша днес. Един незаменим урок за мен, защото аз много рядко си позволявам да съдя хората, много рядко се подигравам или се смея на някого. Не съм такава и това не ми е в природата просто. Днес се разхождахме из това невероятно красиво място Делчево с Иван, един италианец, един испанец и един холандец и един човек ни спря. Той беше доста раздърпан, не приличаше на клошар, просто на застаряващ пияница. Даже си помислих в първия момент, че е пиян. Спря ни и ни пита: „Ходихте ли нагоре над селото?“, аз отговорих: „Да, оттам се връщаме. Защо?“ и той: „Видяхте ли едни кози?“. Аз малко се опулих: „Моля?!“, и той: „Ами видяхте ли едни кози? Защото си загубих козите и сега си ги търся“, от което аз избухнах в смях и казах: „Не, съжалявам, не сме срещали загубени кози“ и продължих напред.
След няколко метра се обърнах да видя къде остана италианеца и видях, че човекът си говори с него. Всички започнахме да се смеем, чудейки се на какъв точно език си комуникират и аз се върнах да попитам дали нямат нужда от превод и с изумление открих, че този човек говори много много хубав английски. Всъщност той разказваше на италианеца за Ошо! Можете да си представите моето изумление и как зяпнах в недоумение. Другите също дойдоха. Той се запозна с испанеца на испански и започна да му говори на испански. Аз вече тотално си глътнах граматиката.
Оказа се, че този човек е живял 2 години в Чикаго, че доста отдавна е имал приятелка от Ирландия и затова е започнал сам да учи английски. Също така е научил сам и испански, и турски. От Америка си е донесъл 300 кг. книги, за които е платил по онова време около 900 долара.
Започна да цитира на английски дословно стихотворенията на Дж. Бърнард Шоу и Емили Дикинсън. Извади и ни показа едно тефтерче, където си записва любими цитати, и на български и на английски. Точно както аз правя!!! Разказваше, че е учил за ветеринар и за библиотекар. От малък обожавал книгите и поезията… Обичал да пише много поезия самия той. Аз не можех да повярвам на каква уникална душа попаднахме съвсем „случайно“. Но разбира се, случайни неща няма!….
Всички се почувствахме толкова толкова мънички и глупави пред него, толкова засрамени, защото му се смеехме преди това. Всички се смълчахме. Ние не знаехме и 1/10 от това, което знаеше той… Той се оказа една невероятно интелигентна и мъдра душа!
Тръгвайки си оттам, ние си разменихме телефоните, обещахме си да се чуваме и казвайки си Чао, се чувствах зашеметена. Обогатена. Изпълнена. Замислена. Научена.
Никога никога повече да не съдя за някой по външния му вид. Никога да не се подхлъзвам да се смея на някой. Аз или ти, ние не сме нищо повече от никой друг. Във всеки от нас се крие един огромен блестящ безценен диамант! Всеки носи огромно богатство вътре в себе си! Душата си! А тя е толкова невероятно красива…. 
Една такава среща дава смисъл на живота ми за месеци наред. Един такъв човек е цяло съкровище! Благодаря за ценния урок и пожелавам не само на себе си, а и на всички вас да се вглеждаме по-често в малките неща, да не пропускаме красотата около себе си и винаги да слушаме със широко отворени уши, защото Мъдростта е навсякъде!…..

*** Тази история се случи на 02.12.2012 в село Делчево. Преживяна и описана от мен. Ще помоля всички, които искат да я споделят да го направят през бутончето сподели под снимката, а ако я копират под отделна снимка, да сложат линк към оригинала тук. БЛАГОДАРЯ!

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *