Изгрев от Карадере. Лято 2011

Когато съзерцава изгрева на вечното Слънце човек разбира, че не трябва да ходи никъде, не трябва да прави нищо конкретно, не трябва да полага никакво усилие, за да се почувства щастлив. Той вече е щастлив и винаги е бил!…

Няма нужда да преброди  света в търсене на нещо извън него самия. Щастието е ТУК & СЕГА – в настоящия момент е цялото съвършенство на Вселената. Във вълните, които се разбиват с плясък в брега, в полета на размахващите се криле на чайките, в шепота на рапаните, в тишината на милионите звезди, в магията на огъня, в мириса на боровите иглички, в лъчите на изгряващото слънце, в очите  на любимия човек рано сутрин…
И когато разбере това, човек започва да усеща такава свобода във вените си – СВОБОДА, която го преизпълва и разтърсва – и вече чувства силата да отиде навсякъде, да направи всичко, да постигне всичко!
Да бъде точно този, който винаги е мечтал да бъде!

Няма никакви прегради пред човешкия дух когато е почувствал съвършенството на Вселената в душата си!

– – – Писано през август 2011, докато бях на Карадере за 1 месец – свободна, щастлива, дива и гола 😀